Либа Брей
Ясновидците (3)

Мемфис Кембъл, Харлем, Ню Йорк

В Харлем беше утро, а сутрините принадлежаха на онези, които залагаха на числа. От 130-а на север към 160-а улица и от Амстердам авеню към Уест Сайд та чак до Парк авеню на изток огромен брой брокери очертаваха територията си, готови да попълват бланки за клиентите си и да отнесат на бегом тези обещаващи комбинации от числа до своите банкери, които оперираха от задните стаи на магазини за цигари и бръснарници, барове и сутерени от кафяв камък. Всичко това трябваше да стане преди 10 часа, когато клиринговата къща на Уолстрийт обявяваше числото за деня и някой наддаваше сто към едно и печелеше или по-вероятно губеше. Това рядко работеше в полза на Харлем, ала така или иначе всички играеха тази игра, разчитайки някой ден късметът им да сработи.

Седемнайсетгодишният Мемфис Кембъл зае територията си под уличната лампа на ъгъла на Ленокс авеню и 135-а улица близо до входа на метрото и започна да лови клиентите сред тръгналите на работа хора. Младежът се оглеждаше внимателно за ченгета и попълваше бланка след бланка.

— Да, мис Джаксън, петнайсет цента на шоуто на перачките. Четирийсет и четири — единайсет — двайсет и две. Разбрах. Долар на числото на мъртвата, макар много да съжалявам, че братовчедката на леля ви е починала. Е, ако сте го видели на сън, ще е глупаво да не заложите на това число, господине.

Числата бяха навред край тях, комбинациите чакаха да бъдат открити и да донесат богатство, късметът — да бъде изтеглен от разредения въздух, от църковните песни, от билбордовете, от сватбите, погребенията, ражданията, боксовите мачове, конните надбягвания, влаковете, професиите, от реда, по който бяха родени децата в едно семейство, и от сънищата. Особено от сънищата.

Мемфис не обичаше да мисли за сънищата си. Не и напоследък.

Тълпата от тръгнали за работа хора оредя и той продължи да приема поръчки във входовете на кооперациите и да тъпче фишовете в кожена торбичка, скрита в чорапа му, в случай че го претърсят. Отби се в салона „Делукс“, където се вихреше оживена търговия с коса и клюки.

— Затова й казах: да, специалист съм по прически, но не мога да правя чудеса — забавляваше кикотещите се жени в салона собственичката мисис Джордан. — О, Мемфис, как си?

Дамите се изпънаха.

— Господи, това момче е красиво като фараон — изкиска се млада жена, която си вееше със списание. — Имаш ли си момиче, сладур?

— На всяка улица — обади се през смях мисис Джордан.

Мемфис знаеше, че е красив. Беше висок метър и осемдесет, широкоплещест и с високи скули благодарение на карибската кръв, наследена от някой отдавнашен прадядо. Флойд от бръснарския салон поддържаше косата му късо подстригана и намазана с брилянтин, а мистър Девин, шивачът, гледаше костюмите му винаги да са шик. Но именно усмивката всички забелязваха най-напред. Решеше ли да мобилизира цялото си очарование, Мемфис Кембъл винаги започваше с усмивката: отначало свенлива, после широка и ослепително сияйна, придружена с поглед на кученце — понякога омилостивяваше дори леля си Октавия.

Сега Мемфис пусна в ход усмивката:

— Закъснявате, дами.

— Така е — мисис Джордан тъкмо изправяше с нагорещена маша косата на една клиентка. — Пиши ми обичайното. Взех числата от „Съновник на леля Сали за играчи на лотария“. Някой ден ще ме направи богата.

— Някой ден ще те разори — изсумтя едра жена, която четеше „Новини от Ню Амстердам“.

Мисис Джордан я посочи с машата и заяви:

— Ще даде резултат. Ще видиш. Нали, Мемфис?

Мемфис кимна и каза:

— Точно миналата седмица чух за един, който залагал на едно и също от година. Получил страхотна печалба.

Сети се отново за тревожния си сън. Дали все пак не означаваше нещо? Например добро знамение, а не непременно лошо.

— Кажете ми, мисис Джордан, съновникът на леля Сали споменава ли нещо за кръстопът, или буря?

— О, буря, мисля, означава, че ще влязат пари. Буря е петдесет и четири.

— Не е нито едното, нито другото. Буря значи, че предстои смърт. И е единайсет.

Жените започнаха да спорят за различните тълкувания на сънищата и възможните комбинации на числата. Никоя не приемаше твърдението на другите за вярно. Точно това — всички тези възможности, правеше играта толкова вълнуваща.

— Ами око с мълния под него? — попита Мемфис.

Мисис Джордан се позамисли за момент с горещата маша в косата на клиентката и отвърна:

— Не знам точно. Но навярно някой друг би ти казал. Защо питаш, скъпи?

Мемфис осъзна, че е намръщен. Отпусна се в онази очарователна усмивка, която хората очакваха от него и каза:

— О, просто го видях насън.

Клиентката на стола извика сърдито:

— Олеле, Фифи, ще ми изгориш скалпа с тая гореща маша!

— Няма! Проблемът ти е, че косата ти е много тънка.

— Хубав ден, дами. Надявам се числата ви да са печеливши.

Сивите утринни облаци над Харлем се разръфаха, превърнаха се в тънки струйки и разкриха идеално синьо небе, а Мемфис мина покрай дрогерията на Ленокс, където с по-малкия му брат обичаха да се отбиват за хамбургери и да си приказват със собственика мистър Реджи. После пресече улицата, за да избегне погребалното бюро на Мерик, но не успя да отпъди веднага спомена. Той изпълзя някъде отдълбоко все така силен и му изкара дъха.

Отрупана с момина сълза, майка му лежи в открит ковчег със скръстени на гърдите ръце. Исая пита:

— Кога ще се събуди мама, Мемфис? Пропуска партито и всички тия хора, дето са дошли тук да я видят.

Баща му седи на стол с плетена облегалка, забил поглед в големите си ръце на тромпетист, опечалените плачат и викат, а някой запя спиричуъла Полюлявай ме леко, мила катафалко. Усещане за мръсотия по пръстите, след като хвърли буци пръст в гроба. Меко потропване, когато те удариха капака на ковчега и звукът заглъхна. Мемфис си спомни как баща им стегна вещите от апартамента на 145-а улица, тях — него и Исая, изпрати да живеят в тясната задна стаица у леля им Октавия през няколко преки по-надолу, а той замина за Чикаго да си търси работа. Обеща да ги вземе при себе си, щом се установи. Оттогава минаха две години, десет месеца и петнайсет дни и те продължаваха да живеят в задната стая на леля Октавия.

Мемфис задигна бутилка мляко, оставена пред едно покрито стълбище, и отпи голяма глътка, сякаш щеше да отпъди миналото. От безпокойство кожата го сърбеше — имаше чувството, че светът ще се разпори и ще зейне широко. Беше сигурен, че е свързано със съня.

Вече две седмици все едно и също — кръстопът. От полето към него лети гарван. Притъмняващо небе и облаци прах на пътя, вдигащи се пред нещо наближаващо. И символът — винаги този символ. Оттам нататък го беше страх да спи.

Светкавично го осени фраза. Мемфис знаеше, че не я ли запише, по-късно, когато е готов да пише, тя ще е изчезнала. Затова спря и нахвърли новото късче поезия върху два празни фиша и ги пъхна в друг джоб. По-късно, ако успее да отиде на гробищата, където обичаше да твори, ще ги препише в кафявия си кожен бележник със стиховете и разказите му.

Мемфис сви зад ъгъла. Слепият Бил седеше с китарата си на стълбите пред една кооперация. Обърнатата му нагоре шапка лежеше пред него и по излинелия й хастар се търкаляха няколко дребни монети. Срещнах мъж на тъмен път, той беше с белег на ръката, едва ли не шепнеше дрезгаво блуса си слепият. Срещнах мъж на тъмен път, той беше с белег на ръката. „Идва буря — каза той, — проливен дъжд ще се излее над земята.“ Мемфис мина и слепият Бил извика:

— Мистър Кембъл! Мистър Кембъл! Вие ли сте?

— Да, сър. Как разбрахте?

Старецът сбърчи нос.

— Флойд го бива с ножицата, но този негов брилянтин ще събуди и умрял — избухна в мъчителен дрезгав смях Бил.

Опипа всяка от събралите се в шапката му монети, докато не намери две по десет цента.

— Сложете двайсет цента на моите числа, господин Кембъл. Едно, седем, девет. А сега тръгвайте и ги заложете. Заложете ги вместо стария сляп Бил — изрече настойчиво той.

На Мемфис му се прииска да го посъветва да си спести парите за други неща. Всеки знаеше, че Бил намира подслон в мисията на Армията на спасението, а понякога, при поносимо време, спи направо на улицата. Ала не беше негова работа да казва каквото и да е, затова прибра парите, написа разписка и увери стареца:

— Да, сър, ще се погрижа.

— Просто имам нужда от малко късмет.

— Всички имаме — додаде Мемфис и си тръгна.

Зад него блусменът пак вдигна китарата и запя за призрачни мъже по тъмни друми и потайни сделки под безлунни небеса. И макар да се намираха в сърцето на града с неговите тътнещи влакове и многолюдни тротоари, Мемфис усети как стомахът му се сви някак странно.

— Мемфис! — повика го друг играч. — По-добре побързай! Вече е почти десет!

Мемфис забрави кошмарните си сънища. Хвърли празната бутилка в кофа за боклук, преметна през рамо раницата си и хукна надолу по улицата към „Хотси Тотси“, за да чака да излезе днешното число.

Изграчи гарван, кацнал на улична лампа. Слепият Бил спря да пее и наостри уши. Гарванът изграчи още веднъж. После размаха лъскавите си криле и засенчи стъпките на Мемфис.