Мари Лу
Легендата (11)

Дей

Правила за гледане и залагане на схватки по скизбокс бяха доста прости.

1. Избираш си този, който смяташ, че ще спечели.

2. Залагаш на него.

Това бе всичко. Единственият проблем, който възникваше, бе, когато човек се ползваше с твърде лоша слава, за да поеме риска да направи залог публично и евентуално да бъде прибран от полицията.

Този следобед приклекнах зад комина на порутен едноетажен склад. Оттук виждах тълпата хора, събрани в изоставената сграда в съседство. Дори бях достатъчно близо, за да чуя за какво си говорят някои от тях.

И Тес. Тес бе долу при тях с кесия от нашите пари и усмивка на лицето, а крехкото й телосложение почти се губеше сред блъсканицата. Наблюдавах я, докато тя слушаше как другите комарджии обсъждат бойците. Зададе им няколко въпроса. Не смеех да откъсна очи от нея. Уличните полицаи, недоволни от подкупите, които получаваха, понякога проваляха схватките по скизбокс и арестуваха участниците, затова аз никога не заставах сред тълпата, когато двамата с Тес гледахме двубоите. Ако ме заловяха и направеха проверка на пръстовите ми отпечатъци, всичко свършваше. И за двамата. Тес обаче бе слабичка и хитра. Тя можеше да се изплъзне от внезапната полицейска хайка много по-лесно от мен. Но това не значеше, че ще я оставя да се оправя сама.

— Продължавай да се движиш, братовчедке — мърморех под носа си, докато Тес се смееше на шегата на някакъв млад комарджия. Не се приближавай много до нея, нещастник такъв.

Чу се шум откъм единия край на тълпата. За секунда очите ми се стрелнаха натам. Един от бойците предизвика любопитството на зрителите, като размаха ръце и се провикна. Усмихнах се. Това момиче се казваше Киеде или поне това ми подсказваха скандиранията на тълпата. Тя бе същата онази барманка, която срещнах преди няколко дни, когато минавах през сектор Алта. Киеде въртеше китки, подскачаше от крак на крак и тръскаше ръце.

Тя вече бе спечелила един мач. Според неписаните правила на скизбокса, сега трябваше да се бие, докато не загуби рунд — опонентът й трябваше да я свали на земята. Всеки път, когато тя спечелеше, получаваше дял от всички залагания за нейния опонент. Погледът ми се отклони към момичето, което Киеде току-що избра за свой следващ претендент. То бе с мургава кожа, навъсени вежди и несигурно изражение. Извъртях очи. Несъмнено тълпата трябваше да знае, че този двубой е предрешен. Претендентката щеше да извади късмет, ако Киеде я оставеше жива.

Тес изчака момент, в който никой не й обърна внимание, и погледна бързо към мен. Повдигнах един пръст. Тя се ухили, след това ми намигна и погледна отново към тълпата. Подаде парите на човека, който организираше залаганията — едър, як тип. Заложихме хиляда банкноти, почти всичките ни пари, в полза на Киеде.

Двубоят продължи по-малко от минута. Киеде нападна рано и мощно, хвърли се напред и удари яростно другото момиче през лицето. То се разколеба. Киеде я размота като котка, която си играе с плячката, преди отново да я удари с юмрук. Претендентката се строполи на земята и удари главата си в циментения под, където остана да лежи замаяна. Нокаут. Тълпата избухна в одобрителни възгласи, а няколко души помогнаха на момичето да напусне ринга, залитайки. Разменихме си кратки усмивки с Тес, която събра печалбата ни и я пъхна в кесията.

Хиляда и петстотин банкноти. Преглътнах бавно и си напомних да не се превъзбуждам. Една стъпка по-близо до флакона с лекарството.

Вниманието ми отново се насочи към аплодиращата тълпа. Киеде разметна диво косата си към публиката и застана В подигравателна поза специално за тях, което ги подлуди.

— Коя е следващата?

Тълпата скандира в отговор:

— Избирай! Избирай!

Киеде бавно огледа кръга, като ту поклащаше глава, ту понякога я накланяше на една страна. Не откъсвах очи от Тес. Тя бе застанала на пръсти зад няколко по-високи зрители и се напрягаше, за да се добере до по-добра позиция за гледане. След това колебливо ги потупа по рамената, каза нещо и си проправи път напред. Стиснах зъби при тази гледка. Следващия път щях да отида с нея. Тогава тя щеше да може да се качи на рамената ми и да вижда двубоите съвсем ясно, вместо да привлича нежелано внимание към себе си.

Секунда по-късно се изправих мълниеносно. Тес си проправи път покрай един от едрите комарджии. Той й изкрещя нещо гневно и преди тя да успее да се извини, видях как я блъсна в центъра на ринга. Тя се спъна и тълпата се заля от смях.

Гняв започна да кипи в гърдите ми. Киеде изглеждаше развеселена от цялата случка.

— Това предизвикателство ли е, хлапе? — извика тя. Усмивка разцъфна на лицето й. — Струваш ми се приятно забавление.

Тес объркано се огледа наоколо. Опита да се върне обратно в тълпата, но те блокираха пътя й. Когато видях Киеде да кимва с глава към Тес, аз се изправих. Тази глупачка щеше да избере Тес.

О, по дяволите, не. Не и докато аз гледах. Не и ако Киеде искаше да живее.

Внезапно един глас прокънтя някъде под мен. Спрях се на място. Някакво момиче си бе проправило път до предната част на ринга, където се взираше в Киеде. Тя се блещеше насреща й.

— Това не ми прилича на честен двубой — извика момичето.

Киеде се изсмя. Настъпи кратка тишина. След това Киеде отвърна:

— За коя, по дяволите, се мислиш, за да ми говориш така? Смяташ, че си по-добра ли? — Тя посочи момичето и тълпата изрева.

Тес бързо се мушна на безопасно място сред публиката. Новото момиче зае мястото на Тес, независимо дали го е искало или не.

Въздъхнах дълбоко. Когато успях да се успокоя, огледах по-подробно новата опонентка на Киеде.

Тя не бе много по-висока от Тес и определено бе по-лека от Киеде. За секунда изглеждаше така, сякаш вниманието на тълпата я караше да се чувства неловко и аз бях готов да я отхвърля като реална претендентка, докато не я огледах повторно. Не, това момиче нямаше нищо общо с предишното. Тя се колебаеше не защото се страхуваше да се бие, или защото се страхуваше, че ще загуби, а защото размишляваше. Пресмяташе. Имаше черна коса, завързана високо на конска опашка, и жилаво, атлетично телосложение. Застанала бе умишлено с ръка на хълбока, сякаш нищо на този свят не можеше да я хване неподготвена. Осъзнах, че погледът ми се задържа по-дълго на лицето й, за да му се полюбува.

За един кратък миг загубих представа къде се намирам.

Момичето поклати глава към Киеде. Това също ме изненада — никога не съм виждал някой да отказва двубои. Всички знаят правилата: ако си избран, трябва да се биеш. Това момиче, изглежда, не се страхуваше от гнева на тълпата. Киеде й се присмя и каза нещо, което не можах да чуя добре. Тес обаче го чу и ми хвърли бърз, загрижен поглед.

Този път момичето кимна. Тълпата отново избухна в овации и Киеде се усмихна. Наведох се леко иззад комина. Имаше нещо в това момиче… не знаех какво. Но очите й пламтяха на светлината и макар че бе горещо и може и да си въобразявах, но ми се стори, че видях лека усмивка на лицето й.

Тес ми хвърли въпросителен поглед. Поколебах се за част от секундата и след това вдигнах отново един пръст. Изпитах благодарност към загадъчното момиче за това, че помогна на Тес, но когато парите ми бяха заложени на карта, реших да я играя на сигурно. Тес кимна и направи залог в полза на Киеде.

Но в мига, в който новото момиче стъпи в кръга и видях стойката й… осъзнах, че съм направил голяма грешка. Киеде удряше като бик, като таран.

Това момиче обаче поразяваше като пепелянка.