Читателски коментари (за „Легендата “ от Мари Лу)

Като цяло още в началото поредицата ти създава усещане за насоченост към 16–17 годишни читатели.

В последствие подразбрах, че авторката е започнала да я пише още на 14 годишна възраст и ми се изясни защо.

Поне в първата част донякъде ми напомни на филма Equilibrium от… 90те мисля. Силно милитаризирана страна под диктатура, здраво промиване на мозъци, желязна хватка, най- добрият от най- добрите се обръща срещу диктатора…

Обаче книгите си струват четенето. Е, любовната завръзка е малко сладникава, но едното прочитане си заслужава.

Категорично не съм съгласен. Ето аз съм на 41 г. а книгата ми допада. Всъщност според мен тя не е за по-малките, а за по-възрастните. Да, дистопия е, но доста мрачна има допирни томки с Игрите на глада (най-вече втората и третата част) и Тъмна дарба — военизирано общество, което вкарва различните и социално-слабите хора в концлагери. В момента такива книги са модерни в САЩ, мога да посоча и „Брилянтните“ като пример. Конкретно в случая книгата е многопластова, ако някой разчита на бърз екшън и черно-бели герои ще остане разочарован. В трилогията са представени различни видове утопи — на Републиката, на бунтовниците, на колониите .Всяка има своите плюсове и минус. Републиката представлява военизирано общество налагащо ред чрез репресии, колониите — картел от частни компании, при които на теория хората имат повече човешки права, но бедните са аут. Основните герои — Дей и Джун — не са едностранчиво направени. Те са 15–16 годишни тийнове, които се лутат в търсене на правилното решение. В трилогията има правдиви образи като Томас, който действа „по устав“, винаги спазва правилата и е безрезервно лоялен към системата, дори тя да е „счупена“. В третата част има доста сложен образ на Андън, който се разкъсва между обичта към баща си, желанието да съхрани нацията и желанието да прави нещата по правилния начин.

В трилогията има доста интриги и удари под кръста, а финалът хич не е с хепиенд, или поне не с типичен такъв. Всъщност Дей губи почти всичко, а и Джун е със сериозни душевни травми. Ако човек харесва дистопии или по-мрачен тип литература препоръчвам трилогията, но ако се надявате на леко четиво — по-добре не припарвайте до него.

П.С. Само да допълня — да има доста общо и с филма Еквибилириум. Този филм отнесе бая критики навремето, защото хората очакваха нещо в стил Матрицата, а в действителност филма имаше повече общо с „800 градуса по Фаренхайт“ — е като изключим екшъна и спец-ефектите, те вече си бяха от „Матрицата“. Ако някой харесва такъв тип филми — един от най-добрите войници на военизирано общество внезапно се обръща срещу системата — това е вашата трилогия-

Загуба на време, обаче интересното е че преди повече от 10 г. Има прилика с днешната действителност.