Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (9)

7.

Влязоха в най-величествения атриум, който Си Джей бе виждала. Таванът беше огромен и се рееше на зашеметяващите трийсет и пет етажа над нея, сякаш сградата бе предназначена да побира космическа совалка.

Горе имаше боядисани в бяло греди, от които висяха огромни, изглеждащи като живи макети на дракони.

Някои бяха с разперени криле, други се спускаха като ястреби, с разперени хищни нокти. Трети пък стояха на огромни пиедестали, свити или приклекнали, готови за скок. Всички бяха със зейнали пасти и оголени зъби.

Си Джей забеляза, че са с различна големина. Цветовете им също се различаваха — някои бяха ярки и живи, с червени или жълти петна на черен фон, докато други бяха с по-земни кафяви и масленозелени тонове.

Три стъклени асансьора вървяха по едната стена на гигантския атриум и групата се качи в единия и се издигна покрай драконите, снимана през цялото време от телевизионния екип.

— Това е направо изумително — каза Улф, загледан в един от по-агресивните дракони от другата страна на стъклото. — Направо започвам да се питам какво ли е да летиш с дракони.

Ху Тан се усмихна.

— Скъпи ми господин Улф, още не сте видели нищо.

Асансьорът спря в огромна зала. Очакваха ги сервирана храна и напитки.

Северната стена беше изцяло заета от прозорци и стъклени врати и Си Джей пристъпи към нея. Стъклото бе затъмнено, за да пази от яркото слънце, така че тя едва различи гледката от другата страна.

Долината сякаш бе взета от някакъв първобитен свят, с гори, скали, езера и водопади, всички забулени в неизменната мъгла на Южен Китай.

Следвана от Хамиш, Си Джей отвори една от вратите. Яркото слънце блесна в очите й и тя примижа.

Когато зрението й се възстанови, откри, че се намира на огромен, огромен балкон, който продължаваше чак до замайващия ръб на повече от сто и двайсет метра над земята.

Си Джей спря като закована от разкрилата се пред нея гледка.

Хамиш ахна.

Картината не бе просто първобитна.

Пред тях се простираше колосална долина с правоъгълна форма, обкръжена от високите била, наподобяващи на ръбовете на метеоритен кратер или вулкан. Размерите обаче бяха много по-големи от тези на обикновен кратер. Доколкото Си Джей можеше да прецени, долината беше широка десет и дълга поне двайсет километра.

И те караше да затаиш дъх.

Планината в центъра доминираше над всичко и сега Си Джей забеляза някаква кръгла структура близо до върха. Около планината имаше няколко езера и по-малки варовикови върхове. Сивкавата мъгла, стелеща се над всичко, придаваше на сцената митичен вид.

На различни места в долината се виждаха модерни многоетажни постройки, два средновековни на вид замъка и издигнат околовръстен път, който минаваше по вътрешната обиколка на кратера, като понякога изчезваше в тунели, изкопани в скалата.

Още по-впечатляваща бе мрежата от изключително дълги въжета, на които бяха закачени бавнодвижещи се кабини, обикалящи невероятната долина.

А над всичко това се рееха огромни дракони, размахващи лениво криле.

— Определено вече не сме в Канзас, Катеричке — каза Хамиш.

— Как може да се построи нещо подобно? — възкликна Си Джей.

Улф се появи до нея и също се загледа с увиснала челюст.

— При това без никой да разбере?

Хамиш погледна нагоре.

— Кратерът е открит към небето. Защо драконите или каквото са там просто не отлитат?

Си Джей се обърна. Двамата им домакини, заместник-директорът Шан и политикът Ху Тан, ги гледаха с усмивки. Бяха очаквали подобна реакция.

— Сигурен съм, че имате куп въпроси — каза Ху. — Аз и екипът ми ще се радваме да ви отговорим. Насам, моля.