Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

54.

Си Джей стегна качулката си, блъсна Мини към Лъки и се завъртя с гръб към дракона.

Огнената струя я блъсна и я обгърна. Беше невероятно гореща, непоносимо гореща.

А после адският огън спря и когато димът се разсея… Си Джей продължаваше да стои на крака.

Господарите я гледаха изненадано, потресени, че е възможно да е оживяла. Явно досега нито едно животно не бе оцелявало след подобна атака.

— Още съм тук, кретени такива — каза тя.

Докато го казваше, погледна лявото бедро на свръхцаря и видя идентификационния му номер — R-02.

Бързо извади жълтото дресиращо устройство, набра кода и натисна копчето ШОК.

Свръхцарят запищя от агония и замята глава, при което всички насъбрали се дракони се спогледаха объркано.

Си Джей се втурна към Мини и я метна на гърба на Лъки.

— Не можем да останем тук.

Щом Си Джей също я яхна, Лъки подскочи и полетя — миг преди огненият език от устата на свръхцаря да стопи пода на мястото, където бе стояла преди секунда.

На Си Джей не й пукаше накъде ще отлети Лъки, стига да е някъде другаде. Но тъй като от всички страни бяха заобиколени от дракони, посоката можеше да е само една — надолу.

Лъки се гмурна в отвесния тунел и полетя надолу с главозамайваща скорост.

Стиснала Мини с колене, Си Джей бързо закопча ремъците. Закопча и колана на Мини, но докато го правеше, изпусна дистанционното и то полетя надолу в тунела.

— По дяволите!

Обърна се назад — нагоре всъщност. Три червеногърди принца ги преследваха.

Но не и двамата господари.

Стените на кръглия тунел се носеха покрай тях с феноменална скорост. По тях светеха слаби оранжеви светлини.

Отначало тунелът бе зашеметяващо отвесен, но след това продължи под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Си Джей държеше здраво Мини. Лъки изпъна тялото си за максимална скорост.

Си Джей отметна качулката и включи закрепеното отстрани на каската фенерче.

Изведнъж стените на тунела изчезнаха и се озоваха в огромно открито пространство над гигантска подземна зала.

Пещерата бе осветена от слабото оранжево сияние на стотици светещи пръчки. Използвани предимно от военните и пещерняците, тези пръчки бяха добър избор за осветление — захранвани от бавно протичаща химическа реакция, те не изискваха външно захранване или кабели, а освен това не вдигаха шум, така че не можеха да разтревожат яйцата на драконите. Животът им обаче беше към края си и много от тях бяха угаснали. Все още работещите хвърляха само мъждива светлина.

Пещерата беше с формата на гигантска фуния, широка горе и тясна долу. По скосените й стени на широка спирала минаваше подобна на корниз пътека, на която имаше десетки драконови яйца. На самото дъно на фунията Си Джей видя малко димящо езеро, някакъв естествен извор, който държеше залата влажна сигурно от хилядолетия.

„Първоначалното гнездо на драконите“ — помисли си тя.

Въпреки че летяха бързо Си Джей забеляза, че яйцата са с различни размери и предположи, че по-големите са на императори и царе, а по-малките — на принцове.

Всички се бяха излюпили.

В горната част на пещерата, до отвора на тунела, имаше малка сглобяема постройка, която изглеждаше отдавна изоставена, покрита с прах и мръсотия. След като всички дракони се бяха излюпили, тя бе изгубила значението си и китайците просто я бяха изоставили, също като светещите пръчки.

Преследващите ги принцове влетяха в пещерата. Два останаха да пазят тунела, а третият закръжи във въздуха и изрева яростно към Си Джей, Лъки и Мини.

Си Джей моментално го позна.

Червеното лице.

— Ох, пак ли ти!

Лъки кацна на спиралната пътека.

— Бяла глава… слиза.

Си Джей се подчини с неохота.

— Какво правиш?

— Лъки… бие… червени принцове… Лъки помага Бяла глава…

И преди Си Джей да успее да възрази, Лъки литна срещу преследвачите и изрева. Си Джей просто не можеше да повярва, че е способна да издаде такъв ужасяващ рев.

— Предизвикателство… — преведе електронният глас в слушалката.

Си Джей гледаше изумена. Лъки беше увиснала до стената на пещерата, а високо горе, на входа на тунела, бяха трите червеногърди дракона.

Червеното лице се озъби на Лъки, после изви глава към един от спътниците си и той полетя напред.

Си Джей познаваше и този червеногръд принц. Нямаше начин да го обърка с ужасно обезобразена му муцуна — Стопеното лице. Трябваше да му се признае, че бе майстор в оцеляването.

Стопеното лице се спусна надолу към Лъки.

Лъки отвърна на рева и полетя нагоре към него.

Двата дракона се носеха един срещу друг и Си Джей осъзна, че вижда нещо, което Шан беше нарекъл „рицарски турнир“.

Драконите летяха със смайваща скорост и при разминаването си замахнаха с нокти.

Разнесе се писък — Си Джей не успя да определи дали изпищя Лъки, или Стопеното лице — и в следващия миг двамата противници се бяха разминали и се обръщаха за втори сблъсък.

Понесоха се отново един към друг, този път още по-бързо. Лъки изпъна тялото си и запляска с криле. Стопеното лице сви и отпусна нокти.

Сблъскаха се отново… само че този път Лъки се превъртя в последния момент… отново се разнесе писък… и отново драконите продължиха да летят… само че този път Стопеното лице не спря и не се обърна. Просто продължи към стената, блъсна се в нея — безжизнен, мъртъв — и тялото му се понесе надолу и падна в малкото езерце.

Си Джей рязко завъртя глава към Лъки.

Лъки държеше в ноктите на дясната си предна лапа раздрано парче месо. Беше нанесла смъртоносен удар.

Червеното лице изрева и зае позиция.

Лъки се подготви за нова битка.

А третият червеногръд дракон зае позиция до Червеното лице.

Си Джей ги гледаше с ужас. Бяха двама срещу един.

— Лъки! — извика тя.

Драконът се обърна.

— Бяла глава и Лъки бият! — извика Си Джей.

В отговор Лъки рязко зави и позволи на Си Джей да скочи на гърба й, след което отново се обърна към противниците си.

Сърцето на Си Джей сякаш туптеше в главата й. Тя бръкна в огнеупорния си костюм и извади картечния пистолет. Не можеше да повярва, че го прави.

Участваше в битка между дракони…

Трите дракона полетяха устремно, двама срещу един.

Лъки полетя невероятно бързо. Червеногърдите принцове се носеха към нея от другата страна на огромната пещера. Щяха да минат от двете страни на Лъки и да я атакуват едновременно.

Си Джей видя как Лъки протяга лявата си предна лапа; Червеното лице нападаше от тази посока, така че Си Джей насочи оръжието към дракона вдясно. Не беше точно копие, но в този въздушен двубой бе най-добрият му заместител.

Сблъскаха се сред вихър от нокти и рев — Лъки летеше между приближаващите се дракони, а Си Джей стреля, като се целеше в главата на десния дракон.

Видя как кръвта изригва от муцуната, устата и очите му, видя как от другата страна Лъки и Червеното лице разпериха нокти и замахнаха един срещу друг, след което двата червеногърди профучаха покрай тях.

Десният дракон, улучен в очите, се тресна в стената и си счупи врата.

Червеното лице изпищя, докато завиваше, и Си Джей видя как от гръдния му кош се лее кръв. Той кацна на пътеката, вдигна глава и изкрещя в агония.

Лъки продължаваше да лети…

… а после трепна и изгуби скорост.

Разтревожената Си Джей погледна надолу и видя, че цялата лява страна на дракона е окървавена.

— О, не…

Лъки беше ранила противника си, но Червеното лице също й бе нанесъл сериозен удар.

Сърцето на Си Джей се сви. Какво да направи?

Лечебницата в Люпилния център! Ако можеха да стигнат там, може би щеше да успее да зашие Лъки. Но това означаваше, че трябва да минат през всички дракони горе.

Си Джей запретна ръкава си и погледна военния таблет, закрепен за лявата й ръка, за да провери какво е положението с Люпилния център. Картината я изненада.

Червеногърдите вече не се трупаха около Центъра за гнездене. Сега там имаше само три. Си Джей предположи, че изобразяват Червеното лице и двете му приятелчета.

Останалите червеногърди летяха на североизток, в посоката, където се намираше градът на работниците.

Планът им вече бе ясен — след като бяха освободили господарите си, те се насочваха към първия от двата източника на външния електромагнитен купол, този в града на работниците.

Лошо. Много лошо.

Си Джей се обърна към Лъки.

— Лъки боли?

— Да…

— Лъки лети?

— Лъки… лети…

— Ако Лъки лети сега, Бяла глава помогне Лъки после… — каза Си Джей.

В отговор Лъки запляска още по-силно с криле.

Си Джей насочи Лъки към мястото, където бяха оставили Мини, и взе момичето. И докато Червеното лице остана на пътеката да си ближе раните, те полетяха към тунела и се понесоха обратно към повърхността.

 

 

Скоро изходът на тунела се появи пред тях.

Си Джей намали скоростта. Беше предпазлива, макар таблетът да показваше, че горе няма дракони.

Когато се издигнаха до ръба на дупката, се огледа.

Центърът за гнездене беше пуст.

С изключение на димящите останки на осемте мъртви господари, чиито овъглени трупове все още бяха приковани към пода, не се виждаше нито един дракон.

Вик я накара да се обърне и тя видя Ли да тича по стълбите при наблюдателницата и насочи Лъки да кацне до него.

— Всички отлетяха веднага щом полетяхте надолу към гнездото! — каза Ли.

Си Джей се загледа към отвора.

— Освободиха господарите си и сега се заемат с външния купол. Насочили са се към платформите в града на работниците.

Лъки изстена от болка и Си Джей я погледна загрижено. Видя раната й — зейнал кървав разрез.

— Трябва да им попречим да извадят от строя външния купол — каза тя на Ли, докато слизаше от седлото. — Но първо трябва да се погрижа за този храбър дракон. Хайде.