Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (38)

36.

Си Джей вдигна дясната си ръка да се предпази и крокодилът я захапа. Тя изкрещя от болка, когато предните зъби се впиха в рамото й. Сякаш я беше стиснало гигантско менгеме. Очакваше да изпита изгаряща болка, когато зъбите на животното пронижат кожата й, но дебелото й кожено яке, взето от мъртвата дресьорка Им, беше бронирано с плочи от кевлар, които за щастие й спестиха това.

Все пак крокодилът беше налапал цялата й ръка и секунда по-късно грамадното влечуго я завлече под водата.

 

 

Моментен спомен за случая в Евърглейдс.

Мъжкият алигатор я завлича под водата, хванал главата й в челюстите си. Зъбите му раздират бузата й. Мехурчета и кафява вода изпълват всичко пред нея.

Има джобно ножче в чантичката на колана си. Малко, но остро.

Докато алигаторът започва да се върти, като едва не й счупва врата, тя успява да измъкне ножчето.

Всички знаят, че ако наръгаш алигатор или крокодил в окото, той ще те пусне. Но ако главата ти е в устата му, това е почти невъзможно.

Затова Си Джей забива ножа в единственото място, което може да достигне — мекия корем на алигатора.

Ножът потъва в плътта. Алигаторът изсумтява от изненада, но не я пуска и продължава да се върти. Си Джей продължава да ръга корема му, разкъсва го, раздира кожата.

Раната на корема се разширява. Си Джей продължава да мушка. От раната потича кръв. Тя продължава да ръга. Започват да се изсипват черва.

Накрая въртенето става по-бавно. Алигаторът отслабва. Си Джей продължава да нанася удари. Бори се за шибания си живот и няма да се предаде. Докато въртенето се забавя, тя забива ножа дълбоко в сърцето на животното.

То издиша шумно… и пуска главата й.

Си Джей се дръпва назад, измъква се на калния бряг. Лицето й е неузнаваемо, дрехите й са на парцали.

Тя рухва в тинята, а някакви служители се появяват тичешком и стрелят във въздуха, за да разпръснат другите алигатори.

Си Джей губи съзнание.

Ще се събуди в болницата две седмици по-късно. Когато вижда съсипаното й лице, годеникът й Трой я напуска.

 

 

Този път беше различно. Този крокодил беше захапал ръката й.

Цялата й ръка, чак до рамото, се намираше в устата му. Макар че якето беше предпазило рамото й от зъбите, силата на натиска си оставаше невероятна. Крокодилът имаше най-силната захапка на света… добре де, без да се броят драконите.

При предишната атака Си Джей беше изпаднала в паника и бе действала под влиянието на адреналина.

Сега не беше така. Сега бе спокойна, с остър ум, който щеше да я извади от положението.

Приготви се за убийственото превъртане, което предстоеше всеки момент. Имаше план, но не можеше да си позволи да си счупи рамото при изпълняването му.

С мощно движение крокодилът се превъртя и я повлече.

„Това е, копеле такова. Върши си работата. Моят мозък обаче е по-голям от твоя.“

Крокодилът се опитваше да я удави, но докато се опитваше, Си Джей направи нещо странно — протегна дясната си ръка — ръката, която беше вътре в устата — сграбчи меката тъкан в задната част на езика и я дръпна силно.

Тази мека тъкан представляваше палатална клапа, изключително важна за крокодила, тъй като затваря дихателната тръба, когато е под повърхността, и не позволява на водата да проникне в белите дробове.

И когато Си Джей повдигна палаталната клапа, водата нахлу в трахеята на крокодила.

Сега тя давеше него.

Крокодилът не разбираше какво става. Явно подобно нещо не му се беше случвало никога — жертвата да напада. Той се закашля, задави се, после…

… пусна Си Джей и избяга, размахвайки опашка.

Освободена от захапката на крокодила, Си Джей излезе на повърхността и пое глътка въздух.

Озова се в калейдоскоп от светлина и звуци.

Ревът на водопада и тежкият грохот на китайския вертолет изпълниха ушите й; ярката светлина на прожекторите я заслепи; а отнякъде гласът на Хамиш изкрещя:

— Си Джей! Зад теб!

Тя се обърна. Крокодилът се беше върнал. Беше събрал кураж за втора атака и сега се намираше само на метър и половина от нея.

Си Джей се напрегна за втория рунд. Стоеше на края на блатото, където високата тръстика се срещаше с проблясващата шир на езерото.

И тогава крокодилът спря.

Не нападна. Просто остана на място, като се взираше в нея от разстояние метър и половина.

След което направи нещо още по-необичайно.

Дръпна се назад.

Си Джей наклони глава настрани. Подобни неща просто не се случваха.

Намръщи се, мислите й запрепускаха.

„Охо!“

Бавно, много бавно Си Джей се обърна към езерото зад нея.

Там, на метър и половина в другата посока, взиращ се в нея с очи, които едва се подаваха над повърхността, стоеше единственото животно на света, което би могло да подплаши петметров соленоводен крокодил.

Шейсетметров тъмнозелен дракон император.

 

 

Гигантското същество се взираше в Си Джей. Беше почти неестествено неподвижно.

Още масленозелени дракони се надигнаха от езерото около него — принцове. Три, после пет, после седем. Цяла глутница.

Дъждът плющеше във водата около тях. Виждаха се единствено подобните им на цепки очи, щръкналите уши и гребените на гърбовете им.

— Блатни дракони… — изпъшка Го-Го.

Си Джей се сблъска с нещо под повърхността. Погледна надолу и видя висока до кръста плексигласова преграда, която разделяше соленото блато от пресноводното езеро — границата между териториите на крокодилите и драконите.

Гигантският император я наблюдаваше.

Но не нападна.

И в момент на просветление Си Джей се досети защо.

Драконът все още имаше уши, а тя носеше часовника си с неговото защитно звуково поле.

Обърна се към Хамиш, Джонсън, Улф, Го-Го и Сайм, които бяха наблизо, също на самата граница, и извика:

— Идете по-близо до драконите!

— Да не си се побъркала? — отвърна Улф.

— Си Джей! — извика Го-Го. — Това са блатни дракони. Те са много агре…

— Не могат да ни нападнат, докато сме с щитовете си! Крокодилите обаче могат!

— Стой! Остани на място! — извика глас от високоговорител на хеликоптера над тях. Автоматичен откос мина през водата недалеч от Си Джей.

Драконите заръмжаха и засъскаха към хеликоптера. Очевидно имаха опит с подобни машини.

Си Джей видя как Джонсън вдига новопридобития 9-мм пистолет нагоре и се запита какви ги прави. Пистолетът беше безпомощен срещу тежкия хеликоптер.

Джонсън бързо изстреля три куршума.

От хеликоптера, при горната част на прозорците на кабината, се разлетяха искри.

Джонсън се намръщи. Явно беше пропуснал онова, в което се целеше.

После стреля отново и Си Джей се досети.

Малка експлозия избухна на фюзелажа на хеликоптера, точно над кабината, и Си Джей видя как нещо отхвърча настрани.

Антената, създаваща звуковия щит.

Големият хеликоптер вече не бе защитен.

Блатните дракони реагираха моментално.

Императорът се надигна от езерото с мощен рев, който заглуши роторите на хеликоптера и грохота на водопада.

В целия си ръст бе невъзможно огромен. Направо гигантски.

Ми-17, един от най-големите хеликоптери на света, изглеждаше като играчка в сравнение с грамадното животно. Драконът разпери ципестите си криле и от тях се изсипаха същински порои. Със заострените си уши, подобното на скелет тяло и огромни криле той приличаше на разгневен демон, надигнал се от самия ад.

С бързо движение драконът сграбчи хеликоптера с предните си лапи и се гмурна под водата заедно с десеттонния хеликоптер!

Тежката машина падна с опашката напред, с насочени нагоре прожектори, чиито лъчи пронизаха небето, след което просто изчезна под вълните на езерото. Роторите разпениха водата. Лъчите на прожекторите се превърнаха в зловещо зелено сияние, докато потъваха в мрачните дълбини. Скоро те също изчезнаха и отново се възцари мрак.

— Мътните да ме вземат… — промълви втрещеният Хамиш.

— Хайде — каза Джонсън и хвана Си Джей за ръката. — Насам.

И я задърпа през дълбоката до гърдите вода към водопада.

Си Джей се остави да я мъкнат. Погледна назад към пътеката и видя онова, което Джонсън явно вече беше видял — подскачащите светлини на коли, идващи откъм казиното.

— Изключваме казиното като опция — каза Джонсън. — Трябва да продължим към планината. Ако пресечем езерото зад водопада, може би няма да успеят да ни видят.

И задърпа Си Джей през водната завеса.

Зад водопада беше някак по-тихо, единственият звук бе постоянният грохот на водата. Дълга скална стена продължаваше на юг, скрита зад каскадата. Тук беше по-плитко, водата стигаше само до кръста.

— Всички да се размърдат — извика Джонсън и продължи решително напред с пистолет в ръка. — Не можем да спираме.

 

 

Газеха зад водопада, скрити зад водната завеса.

Хамиш вървеше отпред със Си Джей и Джонсън. Той беше ходил в Афганистан и Ирак и бе виждал доста смахнати неща в онези адски дупки, но тук, в тази зоологическа градина, все още се опитваше да осъзнае всичко ставащо.

През целия им път зад водопада ги следваха блатни дракони — следваха ги по петите и от време на време ги стряскаха, като подаваха глави през водната завеса.

Но не нападаха. Звуковите щитове на часовниците все още си вършеха работата.

Хамиш си помисли, че блатните дракони са най-грозни от всички, които бе видял досега. Може би причината бе просто в цвета. Жълтодрехите, пурпурните и червеногърдите имаха някакъв стил с ярките си цветове. Тези масленозелени дракони с техните по-тъпи муцуни и кожа на петна изглеждаха като противни чудовища. Начинът, по който се спотайваха във водата, също не помагаше за подобряване на впечатлението.

Хамиш си спомни зеления грозник, който се бе появил изневиделица в Люпилния център и бе нападнал червеногърдия принц, и каза на Го-Го:

— Тези дракони изглеждат различно от другите.

— Защото са различни — отвърна Го-Го. — Блатните дракони са първите резултати от биоинженерната програма.

— От кое? — попита Улф. Той не беше виждал Люпилния център.

— Програмата за развъждане на крокодили — каза Си Джей.

— Шефовете искаха повече дракони и затова използваха женски соленоводни крокодили като приемници на оплодени драконови яйца — обясни Го-Го. — Програмата в крайна сметка успя да произведе много „чисти“ дракони, предимно червеногърди, жълтодрехи и източни сиви, но в началото, докато биоинженерите се мъчеха да намерят правилната генетична матрица, се получи неочакван тип дракони — тези, които наричаме блатни.

— Значи блатните дракони не са се появили от яйцата в първоначалното гнездо, така ли? — попита Хамиш.

— Точно така — потвърди Го-Го. — Те са съвсем нови, изцяло дело на човешка ръка. Изкуствено създаден дракон, на практика девет части дракон и една част крокодил, получен тук, във Великата драконова зоологическа градина.

— Което е и причината да се различават толкова от останалите — каза Хамиш.

— Именно.

— Бяхме във вашия Люпилен център — каза Си Джей. — Не бих го нарекла най-приятното място на света.

— Определено не е. Както можете да си представите, драконовите яйца са много по-големи от крокодилските. Раждането на дракон убива крокодила приемник.

— Какво! — възкликна Хамиш. — Нима убивате крокодила майка, за да получите драконово яйце?

— Родилният канал на женския крокодил не е достатъчно широк за яйцето на дракон, така че се прави секцио. За съжаление операцията е фатална за майката. Много добре знам, че е безсърдечно и жестоко, но за шефовете ми това е приемлива жертва за създаването на този изумителен зоопарк.

— Приемливи жертви както нас — каза посланик Сайм.

— Да — тихо потвърди Го-Го. — Също като нас.

След около половин час газене във водата стигнаха края на водопада и се озоваха пред ниска скална стена.

— Аз ще мина пръв — каза Хамиш и започна да се катери.

Грохотът на водата изпълваше ушите му. Ако от другата страна ги чакаше втори китайски хеликоптер, нямаше да го разбере, докато не подаде глава над скалата.

След кратко изкачване предпазливо надникна над ръба… и бе заслепен от ярката светлина на внезапно включен прожектор.

От другата страна на водопада ги чакаше втори Ми-17, кацнал, със спрян двигател. Десетима войници се бяха разпръснали в полукръг и бяха насочили автоматите си право към Хамиш.