Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (42)

40.

Си Джей се обърна към вратата, извеждаща от площадката.

— Добре, Го-Го. От другата страна на тази врата е…?

— Станцията на въжената линия. В средата на планината сме.

— Там има ли офис с телефон или компютър?

— Да. Офисът на поддръжката. Намира се в ъгъла на станцията.

— Добре, да действаме! — Си Джей хвана дръжката на вратата и я открехна едва-едва. Пространството от другата страна бе тъмно, като от време на време проблясваше светлина. Тя надникна — и се озова точно срещу зъбите на атакуващ дракон цар!

Си Джей отскочи с вик назад и падна тромаво по задник. Го-Го се изкиска тихо.

Си Джей вдигна очи и видя, че драконът над нея е всъщност каменно изображение в реални размери, изсечено в стената на станцията.

Мислено се наруга. Беше забравила огромните статуи на дракони в динамични пози, изпълващи станцията. Сега видя и останалите, атакуващи от стените на пулсиращата светлина.

Отвори напълно вратата и видя широкото и високо пространство на станцията на въжената линия. В същия миг Го-Го престана да се киска.

Навсякъде цареше пълен хаос и разрушение.

Доскоро лъскавата и модерна станция с нейния бетон и бляскава стомана се бе превърнала в място на ужасяваща касапница.

И без това слабото осветление примигваше. Само няколко флуоресцентни лампи продължаваха да работят; всички други бяха разбити. Оголените жици хвърляха искри, от които статуите изглеждаха живи.

Си Джей си спомни екипа електротехници, който бе видяла, включително непохватния млад работник, който бе изпуснал инструментите и скобите си.

Сега мъртвите им тела бяха разкъсани на парчета по пода — глави, ръце, торсове, крака. Огромна двуетажна кабина на въжената линия лежеше килната под шантав ъгъл до платформата, с носа нагоре. Беше разпердушинена от дракони — всичките й прозорци бяха разбити, а една от стените й липсваше.

Платформата на станцията имаше чупка под прав ъгъл. Тук кабините на въжената линия завиваха. Стоманеният кабел изчезваше в два тунела — идваше от юг и излизаше на изток. В тунелите зловещо свистеше мразовит вятър.

Нямаше никакво движение.

И никакви дракони.

— Онова там е офисът на поддръжката. — Го-Го посочи двуетажната остъклена постройка в ъгъла. Горният етаж имаше наклонени прозорци и почти всички те бяха разбити.

Си Джей забърза натам.

Тримата тичешком влязоха през вратата на офиса и бързо изкачиха вътрешните стълби до горния етаж.

Офисът на поддръжката беше направен на пух и прах. На пода лежаха телата на двама техници с разкъсани гърла и зейнали кореми. Главната конзола беше разбита. Проводници хвърляха искри. Всичко беше оплискано в кръв.

И всички компютри бяха непоправимо унищожени.

Джонсън натисна няколко бутона.

— Всички тези машини са безполезни.

Си Джей намери телефон на конзолата. Слушалката също бе счупена на две.

— Трябва да опитаме ресторанта — каза тя.

Тракане някъде отгоре накара всички да вдигнат очи.

Един панел на тавана се отмести. Си Джей се напрегна… и видя уплашено лице зад панела — лицето на младия електротехник, Ли.

Той ги гледаше, без да каже нищо.

— Ли? — Си Джей му помогна да слезе. — Добре ли си?

Той кимна бързо.

— Били сте нападнати от дракони ли?

— Няколко червеногърди принцове и един цар — отговори Ли на мандарин. — Нямаха уши. Работехме под кабината и разчитахме на звуковия й щит, така че никой не си носеше часовника. Оказа се обаче, че щитът на кабината е безполезен срещу тях.

Си Джей се огледа нервно. Това място изобщо не й харесваше. Нямаше достатъчно пътища за бягство. Лесно можеха да се озоват в капан.

— Не бива да се задържаме тук. — Тя направи крачка към изхода. — Трябва да стигнем до ресторанта…

Млъкна, когато видя някакво движение с периферното си зрение — можеше да се закълне, че една от статуите помръдна. Не. Просто илюзия от премигващата светлина. Беше си само статуя.

И тогава статуята наистина се раздвижи.

Обърна глава към офиса на поддръжката и погледна Си Джей право в очите.

Пурпурен цар, с щръкнали заострени уши.

Съществото се хвърли с рев към горните прозорци на офиса.

— Внимавай! — Джонсън блъсна Си Джей, когато ноктите на големия дракон влетяха през разбитите стъкла.

Си Джей падна на една страна, Го-Го и Ли се хвърлиха на другата, а Джонсън се озова в средата и два остри като бръснач нокътя замахнаха към него, оставяйки две кървави дири по гърдите му.

Джонсън рухна на пода.

Драконът изрева и малкото помещение се разтресе.

Си Джей изпълзя към Джонсън, като се промъкна под лигавата паст на дракона, метна здравата му ръка през рамото си и го измъкна настрани.

— Можеш ли да тичаш?

— Май да — изпъшка той.

Помъкнала Джонсън, Си Джей се втурна към вратата и стигна до нея точно когато два пурпурни принца се появиха в долния край на стълбището, видяха я и изреваха.

— По дяволите… — промълви тя.

— А сега какво, мамка му!? — извика Го-Го.

Си Джей затръшна вратата, заключи я и се обърна точно когато цялата глава на дракона влетя в офиса сред дъжд от натрошено стъкло.

Снишена, Си Джей видя преобърнатата кабина от другата страна на прозорците — покривът на предната й част беше на едно ниво с тяхното. Долният край на кабината се намираше близо до моста, водещ към асансьора за гости.

— Го-Го, Ли, след мен. Джонсън, искам да дадеш всичко от себе си!

И без никакви допълнителни обяснения се засили през офиса, извън обхвата на дракона. Прескочи един стол и двамата с Джонсън скочиха на контролното табло и през счупения прозорец, покрай дракона, се приземиха на покрива на кабината, където Си Джей се плъзна надолу, влачейки Джонсън.

Плъзгаха се неудържимо покрай дракона цар, чиято глава още беше вътре в офиса.

След двайсетина метра Си Джей се пресегна с лявата си ръка и се вкопчи в металния мост, водещ към двуетажния асансьор за гости. Двамата с Джонсън рязко спряха.

Ли и Го-Го спряха до тях.

Си Джей отново преметна ръката на Джонсън през рамо и тръгна към асансьора. Стигна до него, следвана плътно от Го-Го и Ли. Натисна бутона за повикване.

Отвърна й оглушителен рев.

Си Джей се обърна.

Пурпурният цар я гледаше свирепо от другата страна на въжената платформа. Принцовете бяха от двете му страни и се зъбеха.

Дзън!

Вратата на асансьора се отвори. Си Джей се вмъкна вътре с останалите.

Царят изръмжа дълбоко, след което нападна заедно с принцовете.

Докато вратата на асансьора се затваряше, царят скочи през празното пространство, като изблъска кабината на въжената линия, сякаш тежеше колкото перце. Принцовете полетяха с невероятна скорост. Си Джей се молеше вратата да се затвори по-бързо, защото в момента тя беше единствената бариера между нея и сигурната смърт.

Вратата се затвори точно в мига, когато целият асансьор се разтресе от удара на царя от външната страна.

Но асансьорът вече беше потеглил.

Бяха успели да се измъкнат.

Си Джей въздъхна с облекчение.

След секунди подът на кабината застърга зловещо.