Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (54)

52.

Ако успееше да преживее по някакъв начин това, нямаше да забрави гледката в Центъра за гнездене до края на дните си.

Вратата се намираше на три етажа над пода на основната зала, така че имаше добър изглед. Отляво имаше малка постройка със стъклени прозорци, също триетажна. Тя бе единственото изкуствено съоръжение в залата — несъмнено наблюдателницата, спомената от Бен Патрик.

Подът на залата беше от бетон, а в самия му център имаше широка кръгла дупка с диаметър поне десет метра.

Приличаше на чудовищен кладенец.

„Първоначалният тунел на драконите — сети се Си Джей. — Тунелът, изкопан от самите тях, през който излизат от гнездото си дълбоко долу.“

Именно тук китайците бяха изградили своя капан, за да залавят драконите, когато излизат от гнездото си на два километра под земята.

Но не всичко това, а ужасяващата сцена около огромната дупка я накара да ахне от изумление.

Сякаш гледаше самия ад — огнени отблясъци, оковани във вериги пленници, крещящи дракони, които ги бяха наобиколили като тълпа демонични зрители, ревящи и пляскащи одобрително с криле на онова, което ставаше.

А ставащото изобщо не беше приятно.

Си Джей видя деветте „господари“, лежащи в дълга редица. Но те не лежаха там по свой избор.

Всеки беше окован с дебела стоманена верига, закрепена за бетонния под. Яките брънки държаха шиите, телата, крилете и краката на животните, обездвижваха ги. Специални метални намордници държаха устите им плътно затворени.

А самите дракони бяха просто гигантски.

Имаше по един цар и един император от всеки тип — два жълтодрехи, два пурпурни, два зелени речни и два източни сиви. Нямаше масленозелени блатни господари — Си Джей предположи, че това се дължи на факта, че те са нов вид, създаден от програмата на китайците за развъждането на дракони от крокодили. Всеки господар беше по-голям от обикновените царе и императори.

Имаше и два червеногърди господари, но само свръхимператорът все още лежеше прикован. Свръхцарят беше освободен от оковите си и ревеше към небето. И отново избълва огнена колона нагоре в нощта.

Докато чудовището беснееше, трима червеногърди царе атакуваха оковите на свръхимператора. Внезапно те се счупиха и господарят император се надигна и също изрева към небето, бълвайки струя течен огън.

Събралата се тълпа червеногърди дракони закрещя ликуващо.

Двамата им господари бяха свободни.

Си Джей гледаше със страхопочитание как драконите се кланят пред господарите си.

Подобно на майките в кошер, господарите бяха видимо по-големи от останалите. Гребените им бяха по-високи, шиите им по-дълги, гърдите им по-широки, крилете им по-могъщи. И, разбира се, те можеха да бълват огън.

Свръхимператорът беше повече от огромен. Издигаше се като нещо от друг свят. Всеки път, когато бълваше огнена колона, подчинените му надаваха радостни ревове.

Свръхцарят бе поразителен по друг начин.

Освен че беше малко по-едър от останалите царе, той бе и някак по-гаден. В погледа му имаше острота, намекваща за по-голяма интелигентност, от която Си Джей я побиха ледени тръпки. Създанието оглеждаше залата хладно и пресметливо.

Погледът му падна върху другите пленени господари и той нададе пронизителен яростен писък.

Всички дракони се умълчаха. В залата се възцари зловеща тишина.

Двамата червеногърди господари тръгнаха към прикованите към пода жълтодрехи. Жълтодрехите бяха напълно обездвижени и безпомощни. Не можеха да отворят дори устите си.

Без абсолютно никакво бавене червеногърдият свръхцар наведе глава, отвори паст и избълва хоризонтална струя течен огън.

Свръхимператорът направи същото.

Двете огнени струи обвиха жълтодрехите господари и ги подпалиха.

Те запищяха и се загърчиха в оковите си. Виковете отекнаха в залата, докато двете създания изгаряха живи.

Тълпата наблюдаващи дракони нададе ликуващ рев.

— Господи… — промълви Си Джей.

Зад нея Ли стоеше с увиснало чене.

Лъки тихо заскимтя, когато видя как убиват господарите й по такъв жесток начин.

Жълтодрехите бяха в пламъци. Дърпаха веригите, бореха се с всички сили, но бяха приковани за пода. Бяха обречени да изгорят и горяха.

Червеногърдите господари продължиха по редицата пленени свръхдракони и спряха пред следващата двойка, двамата сиви господари. И също ги изгориха със струи течен огън.

„Елиминират конкуренцията — помисли Си Джей. — Двойка след двойка.“

Стана. Не искаше да гледа този ужас, пък и докато тълпата дракони беше погълната от зрелището, можеше да успее да се добере незабелязано до наблюдателната постройка.

— Лъки, стой тук — каза тя. — Ли, ела с мен.

Докато сивите господари се гърчеха в пламъците, Си Джей и Ли забързаха към наблюдателницата.

Минаха приведени по откритото мостче, изкачиха няколко метални стъпала и влязоха вътре.

В този миг светът отвън се озари отново и се чуха нови ревове. Си Джей надникна и видя как пламва следващата двойка — пурпурната. Жълтодрехите господари вече лежаха неподвижно, от труповете им се вдигаше пушек.

Последната двойка беззащитни господари, зелените речни дракони, бяха подпалени от нови струи огън и сега Центърът за гнездене съвсем заприлича на ада — писъци, горящи оковани същества, тържествуващи ревове от тълпата дракони. И в центъра на всичко това бяха безмилостните червеногърди господари.

— Трябва да намерим детонатора — каза Си Джей на Ли и започна да търси. — Намира се в сейф някъде тук.

Наблюдателницата приличаше на офис. Имаше бюра с компютри и принтери, както и различни шкафове. Няколко тазера с различни дължини и размери бяха окачени на куки; най-малките бяха ръчни, а най-големите бяха с размерите на остени. В шкафовете имаше каски, окачени до четири дебели жълти противопожарни костюма, изработени от дебела огнеупорна материя и с дебели бронирани визьори. Приличаха на кръстоска между костюмите на работещите с опасни материали и сапьорско предпазно облекло.

Си Джей и Ли започнаха да отварят шкафовете. Не намериха никакъв сейф.

Към наблюдателницата имаше два кабинета. Си Джей влезе в единия.

Вътре имаше лавица, на която бе оставено малко дистанционно, подобно на онова на Им по време на представлението — дресиращо устройство, способно да накаже с електрошок всеки дракон. Тя го взе.

Но и тук нямаше сейф.

Отиде в другия кабинет. В него имаше широко махагоново бюро, хубав килим и прозорец, гледащ към залата. Кабинет на важна клечка като полковник Бао. Отвън се чуваха ревовете на пламъците и драконите. Бяха плашещо близо.

И тогава го забеляза — под махагоновото бюро.

Малък сейф.

Имаше малък захранван с батерия цифров екран и циферблат. А вътре в него — дано! — се намираше червеният детонатор.

Си Джей клекна и въведе дадения й от Бен Патрик код: 9199.

На екрана се появи надпис.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД

Си Джей се намръщи.

Въведе кода отново.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД

Нима беше въвела кода погрешно? Или Патрик не го беше запомнил правилно? Или може би имаше друг сейф…

В този миг до ушите й долетя различен писък.

Писъкът на малко момиче.

Си Джей скочи и погледна през прозореца.

На пода на залата, заобиколени от орда зъбещи се дракони, бяха изведени четири пленени човешки същества — директор Джоу, двамата висши партийни функционери, все още облечени в ловните си екипи, и малката Мини.