Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

50.

Лъки полетя над тъмния зоопарк, понесла Си Джей на гърба си. Си Джей се взираше надолу — дъждът почти беше спрял и сега тя виждаше цялата долина. Без изкуствените светлини тя сякаш бе изгубила цветовете си; това бе свят на черните и сивите тонове.

Погледна към западния ръб на кратера. Много дракони се рееха в небето към тази посока. Досега не беше виждала Центъра за гнездене отвътре и се безпокоеше от мисълта с какво ще се сблъска там, в това число и големите дракони „господари“.

По пътя обаче трябваше да направи едно междинно спиране.

Насочи Лъки към останките от въртящия се ресторант на върха на Драконовата планина.

Дисковидната постройка беше буквално разкъсана на парчета от атаката на драконите и последвалата газова експлозия. Приличаше на консервена кутия с отворен капак. Половината покрив просто беше изчезнал, изтръгнат. По цялата южна страна спускащите се нива бяха открити към небето. Китайският военен камион още лежеше там, преобърнат на една страна, със забита в централния асансьор предница. Навсякъде бяха разхвърляни разкъсани трупове на войници и командоси, а до тях се търкаляха оръжия.

Лъки кацна леко на откритата част на ресторанта.

Си Джей слезе пъргаво и забърза към кухнята, където бе оставила Грег Джонсън.

Джонсън го нямаше.

По стените на килера имаше петна кръв.

— По дяволите… — промълви Си Джей.

Агентът на ЦРУ беше изчезнал.

Си Джей излезе от кухнята и видя, че Лъки души нещо под една съборена част от тавана.

— Какво си намери? — попита Си Джей, докато приближаваше.

Лъки избута плоскостта от гипсокартон и разкри тялото на младия електротехник Ли.

Ли дойде на себе си със стон, който премина във вик на ужас, когато видя взиращия се в него дракон.

Си Джей се намеси бързо:

— Успокой се. Тя е с мен.

Ли пребледня от изненада.

Лъки пък изглеждаше… ами, малко засегната от ужаса на човека. Не го заплашваше по никакъв начин. Изсумтя сърдито.

Си Джей клекна до Ли.

— Добре ли си? Можеш ли да се движиш?

Ли се намръщи от болка.

— Май… май си изкълчих рамото, когато покривът падна отгоре ми.

Си Джей огледа рамото му. Ръката наистина беше излязла от ставата.

— Ще те наместим. Хайде, наведи се напред и стой мирен.

— Ти лекар ли си? — попита Ли.

— Даже по-добре. Ветеринар съм. Ветеринарите се занимават с всичко — мозъчна хирургия, сърдечна хирургия, лабораторен анализ, изкълчвания…

И с рязко движение дръпна ръката му. Ли извика, но веднага задиша по-леко. Костта си беше отново в ставата.

— Какво става? — бавно попита той на английски, докато оглеждаше разрухата около себе си и потъналата в мрак зоологическа градина.

— Драконите прекъснаха електрозахранването. Изключиха вътрешния купол…

Стон накара и двамата рязко да се обърнат.

Лъки също се обърна и изръмжа.

Звукът идваше от кабината на прекатурения камион.

Си Джей приближи предпазливо. Друга част от падналия таван покриваше горната част на кабината и я скриваше от поглед.

Тя взе от пода един картечен пистолет МР-7 и го насочи напред. Половината предно стъкло на камиона беше изскочило от рамката. Си Джей го издърпа и бързо се прицели, очаквайки отвътре да изскочи дракон…

… но вместо това видя доктор Бен Патрик, който лежеше в кабината с окървавено чело и счупени очила.

Си Джей свали оръжието.

 

 

Патрик седеше търпеливо, докато Си Джей превързваше челото му.

Лъки наблюдаваше с любопитство.

— Бяла глава… помага… Големи очи… — каза гласът на Лъки в ухото на Си Джей.

Си Джей едва не се разсмя. Големи очи. Как иначе един дракон би нарекъл човек с очила?

— Да — отвърна тя. — Хора помагат на хора.

Патрик — следеше разговора — отбеляза:

— Виждам, че си открила превеждащия чип на Лъки.

— Да, докато търсех радиостанция. Направо е изумителен — отвърна Си Джей. — Но работи само при нея и четирите червеногърди от представлението, нали?

— Да. Имплантът на главата е свързан направо с ларинкса й и разчита точно звуците й. След това устройството ги сравнява със стотиците вокализации в моята база данни и в крайна сметка чуваме онова, което казва.

В гласа на Патрик звучеше гордост.

— Лъки явно те харесва — добави той. — Много е придирчива. Не говори с всеки. Всъщност винаги е предпочитала жени.

— Помогнах й в гадна ситуация — каза Си Джей. — Има възхитително чувство за благодарност. — Обърна се към дракона. — Бяла глава харесва Лъки.

Ушите на дракона отново се присвиха назад.

— Лъки харесва Бяла глава.

Си Джей се обърна към Патрик.

— Отиваме към Центъра за гнездене. Драконите прекъснаха тока и извадиха от строя вътрешния купол. Сега червеногърдите се събират там. Искат да освободят някакви по-големи дракони, така наречените господари.

Патрик се облещи.

— Искат да освободят господарите? По дяволите, ако успеят…

Си Джей му показа военния таблет, на който червеногърдите се събираха при Центъра за гнездене.

— Разкажи ми за тези господари и как мога да ги спра.

— Не можеш.

— Мога да опитам — каза Си Джей.

— Не. Не можеш — отвърна Патрик. — Ако господарите се измъкнат, станалото досега ще изглежда като детска игра.

— И все пак ми разкажи — настоя Си Джей.

Патрик въздъхна.

— Всеки клан има двама господари — свръхимператор и свръхцар. Държат ги в Центъра за гнездене, обездвижени и с плътно затиснати муцуни. Причината за това е, че господарите имат уникални жлези в долната част на гърлата, които изхвърлят някаква запалима киселина. За разлика от другите дракони в комплекса, те могат да плюят течен огън.

— Значи обяснението, че в зоологическата градина нямало огнедишащи дракони, е било лъжа — каза Си Джей.

— Не би трябвало да виждате господарите, така че може да се нарече и полуистина — отвърна Патрик.

— Това място май гъмжи от полуистини — отбеляза Си Джей. — Пак питам — как мога да ги спра?

— Нека се изразя ясно, Си Джей. Те бълват не просто огън. А течен, основан на киселина огън. Само една капка да докосне кожата ти, ще разяде месото и костта. Ако киселината те напръска, ще превърне цялото ти тяло в каша. Гледката не е от приятните. Виждал съм я.

— Питам за трети път, Бен. Как мога да ги спра?

— Има два протокола, ако изгубим контрол над зоологическата градина — каза Патрик. — Основният е при тотален крах на сигурността и включва детонирането на няколко термобарични бомби на стратегически точки. Термобаричната бомба създава кислороден вакуум, който ще убие всяко живо същество в много голям радиус от епицентъра. Това е крайната мярка.

Си Джей не сметна за нужно да споделя с Патрик, че вече знае за трите термобарични бомби, държани някъде в зоопарка.

— Има обаче и втори протокол, който не отива толкова далеч — продължи Патрик. — Той е свързан с имплантите в главите на драконите, с чиповете в мозъците им, които излъчват електрошок, ако драконът влезе в контакт с някой от електромагнитните куполи. Когато дресираме драконите, използваме така наречените „дресиращи устройства“ за задействане на имплантите. Болката е много ефикасен учител.

Си Джей си спомни представлението и момента, когато Червеното лице не искаше да изпълни номер. Дресьорката Им му бе показала някакво жълто дистанционно и драконът се бе подчинил. Значи Им го беше заплашвала с електрошок. Си Джей разбра също защо Червеното лице бе стъпкал същото дистанционно, когато Им бе посегнала към него в станцията за управление на отпадъците секунди преди да умре.

— Дресьорката на Лъки имаше някакво жълто дистанционно — каза Си Джей. — Това ли е така нареченото дресиращо устройство?

— Да. Както си видяла, всеки дракон има идентификационен код на лявото бедро. Въвеждаш кода в устройството и така можеш да накажеш отделен дракон.

— Колко такива устройства има и къде мога да ги намеря?

— Не са много, може би пет или шест. Държат ги в Люпилния център и Центъра за гнездене, тъй като младите дракони се дресират там.

— Електрошокът е временна мярка, Бен. Няма ли начин да бъдат убити?

— Остави ме да довърша — каза Патрик. — Имплантите имат второ приложение, ако драконът или драконите станат изключително агресивни или неконтролируеми.

— И какво е то?

— Всеки имплант съдържа два грама мощен пластичен експлозив. Не е много, но е достатъчно да пръсне главата му отвътре.

— Сега вече си дойдохме на думата — каза Си Джей. — И как можем да задействаме експлозивите?

— Обикновеното дресиращо устройство не може да го направи — каза Патрик. — Нужен е специален детонатор. А детонаторите са само два в цялата зоологическа градина. Изглеждат точно като дресиращите устройства, само че са червени, а не жълти. Поради очевидни причини се пазят в много сигурни сейфове, комбинациите за които са известни само на най-старшите.

— Кои са те?

— Директор Джоу, полковник Бао… и аз.

— Защо ти?

— Защото Джоу е само администратор, а Бао е просто мускул — пренебрежително отвърна Патрик. — Благодарение на проучванията си знам за драконите повече от всеки тук. Всъщност повече от всеки човек на света.

— И къде са въпросните сейфове? — попита Си Джей.

— Единият е във военното летище на югозапад от зоологическата градина. На практика летището е вторият команден център и всичко може да се ръководи от него. Предполагам, че полковник Бао е отишъл именно там, ако все още е жив.

— Трудно бихме могли да стигнем дотам. А вторият детонатор?

— Намира се в Центъра за гнездене.

— Естествено, че ще е в Центъра за гнездене — каза Си Джей. — Но къде по-точно?

— Бао има кабинет там, в наблюдателната постройка над главната зала на центъра. В тази зала се намират господарите и входът към първоначалното гнездо на драконите.

— Каква е комбинацията на сейфа?

— 9199 — отвърна Патрик.

Си Джей кимна и запомни кода. Започна да обикаля преобърнатия камион, като гледаше разхвърляните около него неща.

— Бен, драконите извадиха от строя вътрешния купол, като унищожиха генераторите и прекъснаха основния захранващ кабел — каза тя. — Ако искат да се справят с външния купол, как биха могли да го направят?

— Вътрешният купол имаше само един набор от лазери — обясни Патрик. — Тъй като е резервна бариера, външният има два набора. Единият е при летището, а вторият е разположен при града на работниците на североизток, в противоположната посока. И двата набора имат отделно захранване, така че ако единият излезе от строя, другият ще продължава да поддържа купола.

— Разкажи ми повече — каза Си Джей от другата страна на камиона. — Опиши ми ги, за да ги позная, когато ги видя.

Патрик сви рамене.

— Всеки набор има петнайсет платформи. Те проектират външния купол както в небето, така и в земята, образувайки около зоопарка ромбовиден щит. Платформите са изградени от дебел два метра бетон и са с размерите на къща. Приличат на бункери от Втората световна война.

— А има ли някакъв централен бункер?

— Да. Един от петнайсетте е най-важният — този в средата. Само той е свързан с основната захранваща линия, след което изпраща електричество на останалите. Ако централният бункер бъде унищожен, всички платформи от неговата страна на зоопарка ще изгубят захранване.

Си Джей се появи иззад камиона с каска, оръжия и ролка тиксо.

— Драконите долавят електрически импулси — каза тя. — Ще могат да забележат големите количества енергия, влизаща в централните платформи. И ще ги атакуват.

Сложи си каската. Беше я взела от тялото на един командос — олекотен модел с монтиран отстрани фенер и спускащ се визьор. После счупи рамките на специалните си ултравиолетови очила и ги залепи с тиксото за визьора.

Освен това беше намерила руска огнехвъргачка РОКС-5. Намести раницата с резервоара на гърба си и хвана мундщука с лявата си ръка. Закрепи гранатохвъргачка М79 за картечния пистолет и прибра оръжието в кобура на бедрото си. Накрая с помощта на тиксото закрепи грубо военния таблет за левия ръкав на коженото си яке.

Екипировката й беше меко казано импровизирана, но въпреки това Си Джей изглеждаше готова за битка.

— Огнехвъргачка? — изненада се Патрик. — Използвала ли си някога подобно нещо?

— Неотдавна си направих една — отвърна Си Джей. — Какво му е трудното? И тъй като не мога да говоря с драконите в Центъра за гнездене, може би ще разберат езика на огъня.

— Сериозно ли ще отидеш в Центъра за гнездене? — не повярва Патрик.

— Все някой трябва да го направи. И ще ми е нужна помощ.

— Нима искаш да дойда с теб? Да не си се побъркала? Та там има поне четирийсет червеногърди! Плюс господарите! Няма да оцелеем и десет секунди. Няма да ида…

— Аз ще дойда — каза тих глас.

Си Джей се обърна. Младият електротехник Ли пристъпи напред.

— Аз ще дойда с вас — каза той на английски.

— Благодаря, Ли — каза Си Джей. — Вземи си оръжие, каска и фенерче.

После отиде при Лъки и пъхна крак в стремето.

— Недей, Си Джей — каза Патрик. — След половин час ще си мъртва.

— Е, поне вече няма да ме е страх — отвърна Си Джей.

Ли се върна с каска с фенерче и МР-7 и се качи на седлото зад Си Джей.

— Дръж се здраво — каза тя. — Усещането е шантаво.

Ли я хвана през кръста, все едно се возеше на мотоциклет.

Лъки нададе остър крясък.

— Лъки… отива гнездо — каза електронният глас. После драконът се обърна леко и изсумтя още нещо. — Лъки… не харесва… Големи очи. Големи очи… лош човек.

— Какво каза тя? — попита Патрик.

Си Джей погледна мъжа със счупените очила и мръсната лабораторна престилка.

— Каза, че и на нея не й се отива в гнездото, но въпреки това ще го направи.