Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (61)

59.

Хамиш Камерън караше като бесен по пътя, свързващ станцията за управление на отпадъци и военното летище, седнал зад волана на абсолютен звяр.

Сред целия хаос и разрушение в станцията един камион беше останал почти невредим от касапницата.

Пожарна.

Една от двете, паркирани в огромната зала, когато Хамиш за първи път бе влязъл в станцията.

Сега, каран от Хамиш и с Кърк Сайм до него, огромният камион се носеше устремно през равнината между кратера на зоологическата градина и летището. Телескопичната стълба на покрива му подскачаше при всяка неравност, докато летяха в нощта.

Летището се приближаваше.

Беше осветено като коледна елха — белите лъчи на осемдесет прожектора осветяваха товарни самолети и реактивни изтребители, хангари, кулата за управление на полетите, някаква поддържаща сграда и…

… около трийсетина армейски джипа и камиони, подредени в отбранителна линия пред летището, с повече от сто китайски войници, насочили автомати и РПГ-та към пътя, по който се носеше Хамиш. Имаше дори четири танка Тип-99.

— На какво се натресохме? — ахна Сайм.

Хамиш се подаде през прозореца и погледна нощното небе зад тях.

Рояк дракони, може би около четирийсет, затулваше звездите като някакви черни летящи призраци.

Това бе ятото червеногърди, което се насочваше към летището.

— Ще ти кажа на какво се натрисаме — отвърна Хамиш. — На последния отпор.

Четири малки изтребителя се вдигнаха с рев във въздуха и се понесоха над равнината към приближаващите дракони.

Откриха огън, пращайки трасиращи куршуми в черния рояк.

Три дракона полетяха с писъци към земята. Останалите се пръснаха и изтребителите профучаха през множеството.

Но после няколко дракона, водени от свръхцаря, рязко завиха и се впуснаха след изтребителите. Разрази се въздушна битка, докато останалите дракони, повече от трийсет на брой начело със свръхимператора, връхлетяха върху летището.

Хамиш погледна към приближаващия рояк. Драконите изглеждаха страховито, подобни на гигантски прилепи в небето.

И тогава забеляза още нещо. Нещо странно.

Всички по-едри дракони — царете и императорите — носеха някакви неща в ноктите си.

Хамиш присви очи да види какви са тези неща и ахна.

— Ох, ще стане голяма каша!

Царете носеха коли и микробуси от зоологическата градина. Товарът на императорите бе много по-голям — боклукчийски камиони, цели парчета от въртящия се ресторант, секция от пътя; един император дори беше понесъл разбитите останки на контролната кула, която се беше издигала над административната сграда.

Драконите прелетяха над пожарната на Хамиш, все още на около осемстотин метра от летището. И битката започна.

Китайците откриха огън.

Реактивни снаряди полетяха в небето. Затрещя стрелба. Мощните 125 мм оръдия на четирите танка задумкаха, изпращайки противовъздушни снаряди към връхлитащия рояк.

Попадналите под обстрел дракони пищяха, ревяха, въртяха се и експлодираха. Но продължаваха напред.

Пет дракона паднаха, но останалите пробиха вълната от огън. Едрите полетяха бързо и ниско и пуснаха импровизираните си бомби.

Изведнъж от небето заваляха автомобили, микробуси и боклукчийски камиони. Изсипаха се върху редиците военни коли, като смазваха войниците и преобръщаха машините. Тежките боклукчийски камиони нанесоха най-много поражения.

А след това дойде ред на още по-големите неща.

Парчето от въртящия се ресторант направи един бронетранспортьор на палачинка. Секцията от околовръстния път се стовари с колосален трясък върху два танка и три камиона и ги смаза. Контролната кула падна върху един хангар и го изравни със земята.

И тогава, след като изразходваха бомбите си, драконите влязоха в битката…

… и започна истинска кървава баня.

Свръхимператорът се стовари върху един танк и го смаза с ноктите си, след което избълва невероятен огнен език, който унищожи три китайски джипа и два камиона.

Войниците изпопадаха на земята, кожата им се топеше.

Царете награбваха джипове и ги запращаха настрани. Императори вдигнаха танковете и ги пуснаха върху пистата.

Изтребителите се върнаха, като сееха огън, но този път три дракона — свръхцарят, един император и един обикновен цар — се понесоха към тях отстрани с изпънати тела и прибрани назад криле.

Летяха с феноменална скорост по идеален курс за прехващане.

Щом траекториите на драконите и изтребителите се пресякоха, свръхцарят избълва огън по две от машините и той стопи пилотите в кабините им. Двата изтребителя експлодираха.

Императорът замахна с нокът и откъсна дясното крило на друг изтребител, който се понесе към земята и се заби в нея с мощна експлозия.

Обикновеният цар просто се сблъска с последния изтребител и се вкопчи в него, така че за ужас на пилота самолетът изгуби цялата си аеродинамичност и започна да се спуска на свредел надолу. На трийсет метра от земята царят го пусна и изтребителят се заби в склона на кратера, а драконът просто отлетя при другите два, за да се включи в сражението при летището.

Ху Тан и полковник Бао гледаха всичко това от един бункер непосредствено от външната страна на електромагнитния купол. Бяха пристигнали с кола само преди петнайсет минути.

Подсиленият бункер, който представляваше двуетажен команден пункт, се намираше точно зад петнайсетте генераторни платформи на купола.

Вътре кипеше трескава суматоха — техници работеха на конзоли, войници говореха по радиостанции, офицери гледаха през бинокли касапницата отвън. Монитори и плазмени екрани показваха различни изгледи от атаката на драконите.

Един техник се обърна към Бао.

— Полковник! Телеметрията потвърдена — външният електромагнитен купол работи с половината си мощност. Драконите са успели по някакъв начин да извадят от строя платформите в града на работниците. Ако разрушат платформите тук, куполът ще се изключи.

Ху Тан зяпаше невярващо. Не беше вярвал, че нещата могат да се развият толкова зле, но ето че се случваше.

Обхванат от паника, той се обърна към Бао.

— Чухте ли? Извадили са от строя платформите от другата страна! Направете нещо!

— Млъкнете, господине — спокойно отвърна Бао. — Все още имаме възможности. — Обърна се към стоящия зад него офицер. — Майоре. Пригответе термобаричните бомби на летището, в града на работниците и в Хижата по средата на пътя.

— Слушам.

Ху Тан се опули.

— Нима ще унищожите всичко?!

Бао го изгледа сурово.

— Запазихме останалите яйца другаде, министре. Разполагаме с всичко необходимо за построяване на друга зоологическа градина. Не можем да възстановим само едно — репутацията на държавата.

— А ние ще се спасим ли? — попита Ху.

— Разбира се, че ще се спасим, глупак такъв — изръмжа Бао. — Този команден бункер продължава десет етажа под земята. Достатъчно як е, за да издържи на термобаричен взрив на прага му, докато всичко отвън се задушава във вакуума. Министре, чуйте ме добре — в мига, в който драконите извадят купола от строя, ще взривя и трите бомби и ще унищожа всяко живо същество във и около зоологическата градина.