Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (13)

11.

Ху и Шан поведоха групата към стъклените асансьори.

— Какво мислиш, Мечок? — прошепна Си Джей на Хамиш, докато кабината се спускаше.

Брат й сви рамене.

— Всичко е страхотно и впечатляващо… ако не си гледал шибания „Джурасик Парк“. Видя ли зъбите на тези твари? Откъде да знаем, че няма да пощуреят и да започнат да дъвчат сочните човечета? Предпочитам старомодните зоопаркове, където държат животните в клетки.

След като се спусна само няколко етажа, асансьорът спря. Групата продължи по мост високо над атриума към просторна зала, приличаща на център за управление на полетите на НАСА.

Три широки нива, на които се трудеха трийсетина компютърни специалисти с ризи и вратовръзки, гледаха към долината през високите три етажа прозорци. Навсякъде имаше монитори и плазмени екрани, показващи какви ли не графики, диаграми и цифрови изображения, същински калейдоскоп от мигащи светлини и данни. Това бе нервният център на Великата драконова зоологическа градина.

— Главната контролна зала — гордо обяви Шан.

Вниманието на Си Джей бе привлечено от най-големия екран в центъра. На него имаше огромна карта на зоопарка, бяла на черен фон.

Картата беше анимирана — навсякъде по нея бяха пръснати разноцветни точки, много от които са движеха; виждаха се дори движещите се кабини на лифта.

— Всяка точка дракон ли е? — обърна се Си Джей към Шан.

— Да — отвърна заместник-директорът. — Още при излюпването на всеки дракон се слагат два микрочипа, един в мозъка и един в сърцето. Чиповете ни показват в реално време сърдечния ритъм, дишането, мозъчната активност и друга информация за здравословното състояние на дракона. Освен това чиповете имат джипиес функции, така че по всяко време знаем къде се намира животното.

Шан хвана една мишка и постави курсора върху една от червените точки. Моментално до нея се появи текстова кутия.

Си Джей си спомни дамгите на задните крака на драконите.

Числата се променяха непрекъснато — показваха данните в реално време. Невероятно.

— Значи можете да следите сърдечния ритъм на всеки дракон в зоопарка? — попита тя.

Шан отново приглади вратовръзката си.

— Искаме да следим внимателно здравословното състояние на нашите животни. Ако някое от тях се зарази с нещо, най-добре е да засечем заболяването отрано, за да спасим въпросното животно и да предотвратим разпространението на болестта сред другите дракони.

До главната карта имаше шест по-малки екрана, на които на китайски и английски пишеше:

ЧЕРВЕНОГЪРДИ ЧЕРНИ

ЖЪЛТОДРЕХИ

ПУРПУРНИ ЦАРСКИ

ИЗТОЧНИ СИВИ

ЗЕЛЕНИ РЕЧНИ

БЛАТНИ КАФЯВИ

— Хубави имена — отбеляза посланик Сайм. — Грабващи.

— Благодаря — отвърна Ху. — Наехме консултантска фирма от Лос Анджелис, която да ги измисли. Разбира се, дадохме на драконите официални латински имена като draconis imperator, draconis rex и така нататък, но този комплекс е построен за туристи, а не за учени.

Си Джей отново се загледа в картата. Веднага забеляза, че точките с едни и същи цветове като цяло се скупчват заедно.

Драконите се придържаха към клановете си — червени с червени, жълти с жълти и т.н. Дори изглеждаше, че контролират отделни територии — пурпурните доминираха около централната планина, червеногърдите черни заемаха северозападния ъгъл, сивите бяха по високите източни склонове, а жълтодрехите като че ли живееха на две плътни групи от двете страни на долината.

Си Джей погледна през високите прозорци. От тях се откриваше обширна гледка към зоологическата градина — горите и езерата, високата централна планина. Отново видя замъците отляво. По-близкият беше прекрасен, бял и чист, с много развети знамена, докато по-отдалеченият, който се издигаше на западната страна на водопад, беше в развалини.

Белият замък изглеждаше заселен от пурпурни царски дракони, които се излежаваха лениво по стените и покривите му.

Вторият изглеждаше по-утилитарно — нисък и як, целият тухли, бойници и отвори за стрелци.

И изглеждаше така, сякаш е улучен от бомба.

Бойниците му бяха разрушени. Стражевите кули бяха срутени. В зейналата паст на портата, под мрачния портикул, подобно на котка с положена върху предните лапи глава, лежеше огромен жълтодрех император. Два жълти дракона с размерите на принцове бяха кацнали върху останките от двете кули подобно на бдителни стражи.

Си Джей кимна към замъците.

— Харесват ми. Хубав детайл.

— Подобно на всяка зоологическа градина, ние се опитваме да осигурим на животните си места за гнездене, сън, убежище и лов — каза Шан. — Някои структури приличат на естествени образувания като пещери, леговища и дерета, докато други като замъците… — той сви срамежливо рамене — са по-театрални и са създадени заради посетителите.

Отдясно на Си Джей имаше многоетажен хотел с прилежащ парк. Около него се виеше увеселително влакче, което започваше от покрива на хотела и се спускаше към парка. Сякаш беше взето направо от Вегас и стоварено тук.

— Часове забавления за цялото семейство — отбеляза Хамиш.

— Да — ентусиазирано каза Шан, който така и не забеляза сарказма.

Погледът на Си Джей обходи мониторите в залата. На един от тях имаше дребномащабна карта на кратера и околностите, а друг приличаше на сеизмограф.

Тя се канеше да попита за тях, но Хамиш я изпревари.

— Хей, пич — обърна се той към Ху. — Не искам да съм кретенът, който задава тъпите въпроси, но какво държи гущерчетата ви в кратера? Над долината няма покрив или клетка. Защо просто не отлитат?

Ху се усмихна любезно.

— Много добър въпрос и това е най-доброто място, на което може да му се отговори. Дами и господа, ако бъдете така добри да погледнете тази конзола…

И пристъпи зад един китайски техник, седнал пред компютър с два монитора.

На екраните имаше два изгледа към зоопарка, отстрани и отгоре.

— Въпросът на господин Камерън е много проницателен — каза Ху. — Когато замислихме Великата драконова зоологическа градина, не искахме тя да изглежда като затвор. Желаехме посетителите да виждат драконите така, както трябва да бъдат виждани — реещи се на воля в откритото небе.

Той вдигна пръст.

— Въпреки това драконите си остават наши затворници. Както ще видите на екраните, има две бариери, които са невидими за човешкото око и които държат драконите в рамките на зоопарка. Това са електромагнитни полета. Първото и най-вътрешно е във формата на купол, а второто — във формата на пирамида. Първото покрива само тази долина, а второто — много по-голям район около долината. Двете полета представляват по същество невидими стени от изключително мощна електромагнитна енергия. Трябва да добавя също, че те продължават и под земята, ако случайно драконите решат да си прокопаят тунел и да избягат. Както каза заместник-директорът Шан, всеки дракон има микрочип в мозъка.

Ху посочи друг екран, на който имаше рентгеново изображение на череп на дракон, гледан във фас и профил. Си Джей веднага забеляза чипа зад лявото око.

— Този чип — продължи Ху — е свързан с лимбичния център или центъра на болката в мозъка на дракона и е способен да излъчва мощен електрически импулс при определени обстоятелства. Например, когато драконът влезе в контакт с някое от електромагнитните полета.

Си Джей си помисли за жълтото дистанционно от представлението и се запита дали това не беше друго подобно „обстоятелство“.

— Ако драконът докосне някой от невидимите куполи, ще получи токов удар направо в центъра на болка в мозъка. Уверявам ви, това е изключително болезнено изживяване.

— Колко болезнено? — попита Улф.

— Ако някой дракон докосне купола — каза Ху, — моментално ще блокира и ще падне от небето. Драконите се научиха много бързо да не докосват вътрешния купол. — Обърна се към Хамиш. — И всъщност, господин Камерън, ние сме гледали „Джурасик Парк“. Още откакто започнахме изграждането на този комплекс нито за миг не забравяме колко опасни могат да са драконите. Бъдете сигурни, скъпи гости, това са опасни животни и ние го знаем. Но пък това е основната причина хората да посещават зоологическите градини — за да видят опасни животни. Тигрите, мечките, алигаторите. Но ние трябва да имаме предвид, че това са важни животни, каквито модерният свят никога не е виждал. И затова се заехме да разработим системи, които задържат драконите, без да ги увреждаме безпричинно. Телените огради, стоманените стени, дори видимите лазери не ни вършат работа. Искаме да променим поведението на животните, без да ги нараняваме, и в същото време искаме посетителите да виждат драконите без грубото присъствие на решетките. Електромагнитните куполи вършат идеална работа за задържането им.

— Ами защитата на посетителите? — попита Пери.

Ху отново се усмихна и Си Джей изпита ясното чувство, че Ейрън Пери е лапнишаранът, който задава очакваните въпроси.

— Погледнете чантите подаръци — каза Ху. — И извадете от тях необичайните слънчеви очила, ако обичате.

Си Джей и останалите извадиха от чантите банани странно изглеждащите слънчеви очила с големи стъкла.

— Сложете си ги — подкани ги Ху.

Си Джей си сложи очилата и погледна през прозорците.

— Еха…

Там, където преди беше само широката долина под пустото небе, сега имаше мрежа от проблясващи зелени лазерни линии, образуващи съвършен геодезичен купол. Куполът се простираше от стена до стена и се издигаше над централната планина, като напълно обхващаше огромното пространство. Всички дракони летяха и кръжаха под него.

Над зеления купол Си Джей видя друга мрежа, червеникава и с по-равни страни.

— В момента виждате това, което вижда драконът — каза Ху. — Странните ви слънчеви очила показват ултравиолетовия спектър на светлината. Така драконите възприемат света. Между другото, зрението на съвременните птици е същото. Всяка преграда в зоологическата градина е в ултравиолетовия спектър, така че драконите да я виждат.

Си Джей беше повече хипнотизирана, отколкото впечатлена. Беше завладяващо да гледа света през очите на животно. Ултравиолетовата светлина даваше на хищника няколко предимства, включително способността да вижда следите от урина на жертвата си. В ултравиолетовия спектър урината светеше като неонова светлина. Така ястребите и соколите забелязват жертвите си на земята.

Докато оглеждаше долината по начина, по който я вижда драконът, Си Джей видя множество малки ултравиолетови сфери с трети цвят — светлосин.

Светещите сини сфери, невидими за невъоръжено око, но видими през очилата, обгръщаха кабините на въжения път, всяка сграда в долината и дори всички работни коли, които се движеха по пътищата на зоологическата градина.

Щитовете бяха десетки, но ако не носиш очилата, нямаше как да знаеш за съществуването им.

— Какви са сините… — започна тя и се обърна към спътниците си.

И млъкна.

Около всеки от тях, включително и около самата нея, имаше малък светлосин ореол.

— Аха-а-а…

Ху забеляза реакцията й.

— Както доктор Камерън току-що установи, ако погледнете към съседа си през очилата, ще видите защо нашите дракони не докосват гостите ни. Дизайнерският часовник, който получи всеки от вас при пристигането си, излъчва малко, но много мощно ултразвуково поле около тялото ви, по същество сфера от високочестотна звукова енергия отвъд прага на човешкия слух. Драконите обаче имат изключително добре развит слух. Те чуват звукови вълни, недостъпни за човешкото ухо. Това е чудесно при лов, но хитроумните ни инженери от Великата драконова зоологическа градина използваха тази дарба срещу тях. За дракона звукът от часовника е буквално оглушителен, сякаш до вас излита реактивен самолет.

— Освен това ще забележите малки антени на всяка кола и сграда в долината — добави Шан. — Те излъчват подобни ултразвукови щитове. Драконите не могат да бъдат наречени малки животни. Ако някой се блъсне дори случайно в кабина от въжената линия, ще нанесе значителни поражения.

В същия момент Си Джей видя как една кабина излиза от сградата точно под контролната зала. Кабината наистина имаше на покрива къса пластмасова антена, подобна на онези, които могат да се видят по скъпите коли. През очилата Си Джей виждаше светлосинята сфера около кабината.

— Това нещо като куполите над долината ли е? — попита Улф.

— Не — отвърна Шан. — Куполите са електромагнитни. Личните щитове са ултразвукови. Тъй като драконите влизат в контакт с колите и сградите много по-често, отколкото с куполите, по-малките звукови щитове им нанасят удар, който не е така съкрушителен като онзи от куполите. Звуковите щитове пропъждат дракона, докато електромагнитните куполи го зашеметяват.

Групата закима.

— Хайде — усмихнато рече Ху. — Достатъчно лекции. Време е да се качим в една от ултрамодерните ни кабини и да видим с очите си Великата драконова зоологическа градина!