Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (22)

20.

Осемте отчаяни човешки същества, шестима американци и двама китайци, се втурнаха презглава по пътя към затворения тунел.

Ху Тан тичаше, а вътре в него бушуваше смесица от недоумение, страх и ярост. Почти не можеше да мисли. Това бе катастрофа. Катастрофа. Как се беше случило? Как бе допуснато да се случи? Някои от драконите бяха откъснали собствените си уши, за да преодолеят звуковите щитове. Как никой не беше предвидил това? Ху мислено се закле, че когато си възвърнат контрола над положението, ще хвърчат глави.

Огледа се. Тичаше редом със Си Джей, Шан и двамата от „Ню Йорк Таймс“. Зад него бяха посланикът и Грег Джонсън.

Намираха се на стотина метра от тунела, когато решетката започна да се отваря.

Преградата се повдигна и от тунела излетяха три бронирани коли — два бронетранспортьора „Шорленд“ 4×4 и бяла линейка „Хотспърфилд“ с шест колела.

Бронетранспортьорите бяха боядисани в тъмнозелено като военни машини, докато бялата линейка приличаше на машина на мироопазващи сили на ООН.

Тежката порта, пазеща отвора на тунела, се спусна зад колите.

Вълна на облекчение заля Ху, когато видя машините.

— Група за бързо реагиране! Идват за нас!

Трите бронирани коли се понесоха по пътя право към групата…

… и профучаха покрай тях.

Ченето на Ху увисна.

— Какво…?

Колите се отдалечиха по околовръстния път и изчезнаха в отвора на друг тунел на около километър на север. Онзи беше обикновен, без порта на входа.

— Ние не сме най-важните гости днес — със суха ирония рече Си Джей. — Отиват да спасят другите. Трябва да се оправяме сами, пеша.

Ху беше повече от вбесен.

— Това е нечувано… — кипеше той.

— Чакайте, вижте! — извика Хамиш.

Сочеше пътя в посоката, в която беше изчезнал спасителният екип.

Два закрити джипа се носеха обратно по пътя и ги приближаваха устремно.

— Това е нашият превоз! — извика Си Джей. — Махнете им да спрат!

Групата излезе по средата на пътя и замаха.

Джиповете изобщо не си направиха труда да намалят, а продължиха да се носят с пълна скорост.

Ху Тан различи по двама души във всяка кола — несъмнено някакви работници, бягащи от драконите — излезе пред другите и вдигна ръка. Знаеше, че работниците ще го познаят по характерния му бял кичур и ще се притекат на помощ.

Джиповете не спряха. Подобно на спасителния екип, те просто рязко завиха покрай групата и продължиха.

Ху беше потресен.

— Какво…

— Страхливи шибаняци… — извика Ейрън Пери, но беше прекъснат от силен трясък, когато два червеногърди принца се спуснаха от небето и блъснаха джиповете отстрани.

Машините изхвърчаха от силата на удара и се запремятаха, докато инерцията ги носеше през следващите двайсет метра по пътя. Единият спря преобърнат, докато другият се приземи на колела на седемдесет метра от затворения тунел, но обърнат в неправилната посока.

Когато прахолякът се разсея, Ху не видя никакво движение в смачканите купета.

Двата дракона не си бяха отишли. Изтръгнаха вратите на джиповете и измъкнаха с нокти окървавените, но живи хора — четирима китайци с работни комбинезони.

Ху забеляза, че принцовете също са без уши, което означаваше, че звуковите щитове са безсилни срещу тях.

— Бързо! — изсъска Си Джей и сграбчи Ху за ръкава. — Махайте се от пътя!

Прескочиха ниската мантинела и се метнаха сред храсталаците по склона. Останалите побързаха да ги последват.

От прикритието на храстите Си Джей впери поглед към двата разбити джипа, двата дракона и четиримата работници.

Принцовете изглеждаха страховито — високи три метра, с високи гребени и яркочервени кореми. С брутална ефективност първият дракон прикова един работник под предната си лапа, захапа лявата му ръка и я откъсна сред фонтан от кръв.

Мъжът закрещя от болка и ужас.

Вторият дракон направи същото с втория, а после с третия работник, докато първият откъсна ръката на последния човек. Четвъртият работник се опита да избяга, но драконът го събори небрежно на земята и го задържа с един от задните си крака.

— Какво правят? — прошепна Хамиш.

— Отхапват часовниците им… за да махнат щитовете им — каза Си Джей. — По-бързо — изсъска тя. — Имаме само секунди…

Със смразяващ кръвта писък долетя един по-голям червеногръд дракон и се приземи с тежко тупване на околовръстния път.

Ако принцовете изглеждаха свирепо, а императорът бе просто гигантски, царят беше абсолютно ужасяващ. Ужасяващ, жесток и някак царствен. Дългата му шия беше извита назад, след което се извиваше напред, придавайки на съществото истинско усещане за величие.

Царят бе дълъг колкото автобус и всеки шип на великолепния му гребен беше по-висок от човек. Опашката му сякаш живееше самостоятелен живот — мяташе се и се плъзгаше насам-натам, а на края й имаше зловещ шип.

Си Джей забеляза, че царят има уши. Точно затова беше нужно премахването на часовниците на работниците.

— Принцовете поднасят на царя дар — каза тя.

— Какво? — не разбра Джонсън.

— Това е ритуал при хранене, свързан с йерархията. По-нископоставените членове на групата улавят храната и я поднасят на водача да яде пръв. Те я докосват едва след него.

Единият принц побутна двама от работниците към царя. Хората, вкопчили се в остатъците от откъснатите си крайници, крещяха от ужас и едва се държаха на крака.

Царят погледна властно надолу към хората.

Рязко стрелна глава, чу се противно хрущене и после драконът вдигна глава. Единият от работниците изведнъж беше скъсен наполовина.

Очите на Си Джей се разшириха от ужас.

Драконът бе разполовил човек само с едно захапване!

Краката на мъртвия работник тупнаха на пътя.

Царят наклони глава настрани, захапа краката и изгълта и тях. След това се обърна към втория работник, който бе паднал на колене.

Огромната му уста се отвори в краищата, докато гледаше свирепо човека, разкривайки страховитите зъби. Приличаше на усмивка — жестоката усмивка на върховния хищник, който си играе с жертвата.

Коленичилият работник вдигна жалко ръка, сякаш това можеше да му помогне.

Не помогна.

Човекът просто експлодира в пръски кръв, когато челюстите на царя се сключиха около него като капан за мечки.

— Света Богородице… — промълви Сайм.

Хамиш се озова до Си Джей.

— Сестричке, да ме прощаваш за езика, но какво ще правим сега, мамка му?

Си Джей се питаше същото.

Обърна се към близкия тунел, от който имаше достъп до административната сграда. Отворът му в момента беше затворен от яката порта.

— Работниците се опитваха да стигнат до сградата — каза тя. — Което означава, че биха могли да отворят портата…

— Да не мислиш… — започна Хамиш.

— Да. В единия или и в двата джипа има дистанционно. Дистанционно, което отваря портата.

Ху ги чу.

— Искате някой от нас да излезе и да се опита да стигне до колите ли?

— Да — каза Си Джей. — А останалите ще тичат към тунела, за да са там, когато се отвори.

— И как точно ще изберем кой да иде на такава самоубийствена мисия? — попита Улф.

Си Джей не му обърна внимание, а се обърна към Хамиш.

— Трябва да го направим сега, докато се хранят. Винаги съм била по-бърза от теб. Бъди готов да затвориш портата след мен, когато вляза, става ли?

— Дадено — каза Хамиш.

Си Джей понечи да тръгне, но си спомни нещо. Свали часовника си и го пъхна в ръката на Хамиш.

— Вземи това. Не искам някой от драконите да ме зърне с голяма синя сфера от светлина около мен.

Хамиш взе часовника и се намръщи.

— Така няма да си защитена…

Но Си Джей вече беше прескочила ниската мантинела и бързаше приведена по пътя, докато трите дракона бяха обърнати на другата страна, заети с пиршеството си.

Хамиш бутна другите през храсталака покрай пътя и тръгна към тунела, като току се обръщаше да погледне Си Джей.

Беше изминал трийсет метра, когато я видя как се вмъква — незабелязана от драконите — през отворената врата на джипа, който бе паднал на колелата си.

Машината се беше приземила със задницата към тунела и през прозореца Хамиш видя как сестра му търси дистанционното, докато не го откри близо до огледалото за обратно виждане. Обърна се и вдигна палци към Хамиш.

Свита в джипа, Си Джей не натисна веднага дистанционното, а изчака останалите да стигнат до тунела. Беше се снишила под таблото и се опитваше да остане незабелязана за драконите, които се намираха само на десетина метра от нея.

Царят ядеше третия работник, а двамата принцове гледаха.

Хамиш и другите стигнаха храстите до самия тунел точно когато царят отстъпи назад и остави на принцовете последния ридаещ работник. Те го разкъсаха на две — единият взе горната част от тялото му, а другият долната.

И тогава Си Джей натисна бутона ОТВАРЯНЕ.

С глухо металическо дрънчене решетката на тунела запълзя нагоре.

Хамиш и останалите не се нуждаеха от подканване. Прескочиха мантинелата и се хвърлиха вътре.

Трите дракона се обърнаха, когато усетиха движението.

Хамиш намери таблото на стената, натисна ЗАТВАРЯНЕ и решетката се плъзна надолу, затваряйки тунела.

Си Джей въздъхна с облекчение. Групата бе в безопасност.

Сега оставаше да се добере до тунела. Реши, че ако продължи да се крие в джипа, накрая драконите ще отлетят и ще може просто да се промъкне…

Бии-бип… Бии-бип…

Тихото електронно бибипкане я накара да се обърне. Огромната глава на един от принцовете беше от другата страна на прозореца и се взираше в нея!

— Ах! — възкликна Си Джей и рязко се дръпна назад.

Обърна се — и видя, че вторият принц я гледа през прозореца на другата врата!

— Ох, по дяволите…

Първият дракон изрева яростно и Си Джей го видя по-ясно — беше онзи с червеното лице и подобния на кутийка имплант от едната страна на главата. Сега между окървавените му зъби имаше безжична слушалка. Си Джей с ужас позна слушалката на На.

Блутут устройството издаваше звука, докато търсеше с какво да се свърже.

Това бе същият дракон, който Си Джей бе изритала в устата в кабината. За последен път го видя, когато падаше във водопада.

Явно се беше измъкнал.

Драконът изрева отново, изгледа свирепо Си Джей и блъсна вратата на шофьора с нокът. Металът се изкриви навътре. Колата се разлюля.

Вторият принц също изрева. При липса на други възможности Си Джей завъртя ключа и разнебитеният джип запали като по чудо.

Двата дракона се дръпнаха назад от звука на оживелия двигател.

Си Джей включи на задна и натисна педала до дупка.

С писък на гуми джипът полетя заднешком към затворения тунел.

Царят се обърна небрежно. Изглеждаше повече заинтригуван, отколкото стреснат. Не помръдна от мястото си.

За разлика от безухите принцове.

Те се хвърлиха след джипа и докато Си Джей караше на задна, Червеното лице скочи на капака и изрева свирепо към нея от другата страна на прозореца.

Снишена, Си Джей продължи да натиска педала и да се носи заднешком към тунела.

Червеното лице блъсна прозореца и Си Джей се сви, когато стъклото се пръсна. Внезапно черната лапа с остри като ножове нокти се озова право в купето и посегна да се добере до нея.

Един нокът закачи лявото й рамо и разсече коженото й яке и плътта отдолу.

Си Джей изрева от болка.

Рязко завъртя волана наляво и колата зави лудо, като принуди Червеното лице да се дръпне, за да не падне от летящия джип.

Рамото й гореше от болка. Си Джей се обърна да погледне през задния прозорец — тунелът беше само на трийсет метра.

И тогава задната врата на джипа отлетя. Вторият дракон се провря през отвора и се озъби на Си Джей на сантиметри от лицето й.

В същото време Червеното лице заби глава в счупения прозорец и изведнъж Си Джей се озова пред оголените зъби и на този дракон.

Тя стисна зъби.

— Искате да ви повозя ли? Добре тогава…

Натисна газта до дупка, рязко завъртя волана надясно и се метна през вратата точно когато летящият джип се вряза в мантинелата, отделяща пътя от склона.

Колата излетя заедно с черните принцове и продължи да се търкаля и подскача петнайсет метра, преди да се удари в едно дърво. Драконите отлетяха от джипа. Червеното лице се блъсна в друго дърво и се уви около него. Вторият дракон продължи да се търкаля презглава по склона.

Си Джей се претърколи, издраскана, но жива, само на десет метра от тунела.

— Си Джей! — Хамиш беше от другата страна на решетката. — Размърдай си задника!

Натисна някакъв невидим бутон и решетката се плъзна на петдесетина сантиметра нагоре. Си Джей забърза на четири крака, претърколи се под нея и въздъхна от облекчение, докато тя се спускаше.

Тряс!

Червеното лице се блъсна в решетките, само на сантиметри от нея, и тя падна по задник. Вбесеният, полудял от ярост дракон посегна през решетките в отчаян опит да се добере до нея, но Си Джей се дръпна от ноктите му.

Драконът изсъска.

Не можеше да мине през решетката обаче. Седнала на земята, задъхана, с насълзени очи, Си Джей се обърна към Хамиш и каза:

— Ето това е изграждане на характер.