Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (72)

70.

С широко разперени криле Лъки летеше към Хижата по средата на пътя.

Кацна на платформата под станцията на въжената линия и ноктите й се вкопчиха в металната мрежа на пода.

Грег Джонсън беше там — окървавен, ранен и пребледнял. Седеше облегнат на термобаричната бомба и се усмихна мрачно на пристигналата Си Джей.

— Виж се само — рече той. — Яхнала проклет дракон.

— Мислех те за мъртъв — каза Си Джей. — Върнах се в ресторанта, но те нямаше.

— Не можех да остана там — отвърна Джонсън. — Трябваше да продължа. Слязох до станцията и намерих задвижвана от бензинов двигател кабина. С нея стигнах дотук. — Той кимна към термобаричното устройство. — И преди час видях това бебче да се издига от земята. Най-сетне открих една от бомбите, които търсех.

Си Джей погледна бомбата.

Таймерът на таблото й продължаваше да отчита времето: 5:02… 5:01… 5:00…

— Блъфираше ли? Можеш ли да я спреш?

— Не — каза Джонсън. — Блокирах системата за отмяна на броенето в случай, че пратят някого да ме убие. Това нещо ще гръмне независимо дали го искаме, или не. Не можем да го спрем.

— Значи разполагаме с пет минути, за да се махнем.

Си Джей преметна здравата ръка на Джонсън през раменете си и го отведе при Лъки. После каза по радиостанцията:

— Хамиш?

— Да.

— На онова летище имаш ли нещо с криле и работещ двигател?

— Абсолютно нищо, сестричке — отвърна Хамиш. — Това място е същински гювеч.

Си Джей се замисли.

— Ами кола или джип?

— Има джип.

— Скачай в него и излез на пистата. Тръгваме и след малко сме при теб.

Лъки се понесе над долината, натежала от тримата човеци на гърба й. Изпищя пронизително и минута по-късно към нея се присъедини групата й от четири жълтодрехи — императора, двамата царе и принца.

Спуснаха се на пистата на летището, където Хамиш и Кърк Сайм им махаха от един открит джип.

Таймерът на бомбата продължаваше да отброява: 1:00… 0:59… 0:58…

Лъки кацна първа и стовари Джонсън и Мини в джипа миг преди жълтодрехият император да грабне цялата кола в мощните си нокти и да я понесе във въздуха.

Водена от Лъки и Си Джей на гърба й, групата се понесе на юг с максимална скорост, за да се отдалечи колкото се може повече от Великата драконова зоологическа градина.

0:30… 0:29… 0:28…

Драконите размахваха мощните си криле.

Брулени от вятъра, Хамиш и Сайм гледаха към земята далеч долу. Огромното тяло на императора затулваше небето над главите им.

0:20… 0:19… 0:18…

Си Джей погледна назад към правоъгълния кратер на зоопарка, който вече бе само далечно петънце на хоризонта.

0:10… 0:09… 0:08…

Си Джей потупа Лъки по шията.

— Лети, Лъки, лети.

Таймерът продължаваше да отброява.

0:02… 0:01… 0:00…

Взрив.