Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (40)

38.

След кратко изкачване по склона Си Джей, Джонсън и Го-Го стигнаха до плитка пещера. Вътре в нея имаше изкусно скрита червена врата в бетонна стена с надпис АВАРИЕН ИЗХОД.

— Това е аварийният изход от планината — каза Го-Го. — Ако има пожар в ресторанта или станцията на въжената линия, при евакуирането се стига дотук.

Си Джей открехна вратата и видя дълъг слабо осветен коридор, който продължаваше най-малко осемдесет метра навътре в планината.

— Има ли стълба в другия край на тунела? — попита Джонсън.

— Да.

— И по нея ще стигнем до върха на планината?

— Стига да си във форма, таен агенте.

— Да се размърдаме — каза Си Джей.

Тримата забързаха през бетонния тунел.

 

 

Хамиш Камерън тичаше с всички сили през дъжда, следван от Улф и посланик Сайм.

Движеха се покрай подножието на Драконовата планина, следвайки кална пътека, като непрекъснато оглеждаха небето за дракони.

— Хей — каза Сайм, докато тичаха. — Какво е това двайсет на двайсет, което спомена сестра ти?

— Като бяхме деца, татко редовно ни водеше на преходи в националните паркове — отвърна Хамиш. — Заръчваше ни, ако се разделим, да намерим рейнджърски пост и да използваме радиостанцията. Нагласяме я на двайсети канал и се обаждаме двайсет минути след кръглия час — и така всеки час, докато не ни отговори. Той също нагласяваше своята радиостанция на този канал. И така, двайсет на двайсет.

— Хитро — каза Сайм. — Случвало ли ви се е да го използвате?

— На няколко пъти.

— Май ще е от полза и когато си в зоопарк с дракони, в който всичко се е оплескало — каза Сайм.

— Да. — Хамиш погледна назад, без да спира да тича.

Докато тичаха покай преобърнатия хеликоптер, единият от принцовете ги беше забелязал и сега Хамиш чуваше рева на дракона някъде зад тях…

Туп!

Втори принц кацна право пред него, с разперени нокти и зейнала паст!

Хамиш се метна вдясно от пътеката и в следващия миг се хлъзгаше надолу по кален склон. Улф и Сайм явно бяха постъпили по същия начин, защото чу виковете им зад себе си.

Бяха извадили късмет. Пързаляха се много по-бързо, отколкото биха могли да тичат, и това им даде известна преднина пред драконите. Хамиш продължи да се пързаля стотина метра, преди да стигне до една скала и да спре в плитка кална локва. Улф и Сайм цопнаха също така тромаво зад него.

Хамиш скочи на крака и видя високия водопад отдясно. Езерото беше пред него, а на другия му бряг се издигаше разрушеният замък, забулен от дъжда и осветен от прожектори.

Знаеше къде са — намираха се в западната част на долината, близо до водопада, в който бе паднала кабината им.

— Страхотно. Отново сме в изходна позиция — промърмори той.

— Не съвсем — каза Улф и посочи надясно.

На брега край водопада се издигаше малка постройка с пристан, на който бяха привързани няколко лодки.

Внезапен крясък накара Хамиш да погледне нагоре. Червеногърдите принцове кръжаха в дъждовното небе над тях.

— Към постройката! — викна той и побягна отново.

 

 

Задъхана, Си Джей тичаше нагоре по стъпалата в Драконовата планина заедно с Джонсън и Го-Го. Стълбата сякаш нямаше край.

Стотици мисли минаваха през ума й — дракони и крокодили, китайски войници с автомати и гигантски хеликоптери, завличани под водата.

Но зад всичко това имаше нещо друго.

Нещо в атаката на безухите дракони я глождеше. Нападението беше така координирано, така преднамерено и в същото време…

Драконите бяха интелигентни. Но както бе казал Бен Патрик, тяхната интелигентност беше интелигентността на древни влечуги, а според нейния опит влечугите винаги действаха целенасочено. Крокодилите и алигаторите бяха абсолютно праволинейни в мисленето си. Не правеха нещата наполовина, а атаката на драконите й изглеждаше някак недовършена.

„Освен ако още не е приключила…“ — помисли си тя.

Спомни си различните атаки на драконите — първо срещу кабината от въжената линия, после използването на кабината за щурмуване на административната сграда и да проникнат в станцията за управление на отпадъците. А преди малко бяха атакували два хеликоптера, в блатото и в подножието на планината.

Трябваше да има някаква цел, но засега Си Джей не можеше да определи каква е тя.

След десетина минути забързано изкачване стигнаха до площадката в горния край на стълбата.

Си Джей се преви, мъчеше се да си поеме дъх. На площадката имаше врата и електрическо табло, монтирано на стената. То беше отворено и на металната му врата имаше карта на зоологическата градина.

Докато я гледаше, Си Джей осъзна, че вече е виждала тази карта.

Това бе картата на подземната мрежа от кабели, която бе видяла в контролната зала.

— Си Джей? — задъхано се обади Джонсън. — Какво има? Трябва да продължим.

— Чакай малко… — отвърна Си Джей, без да откъсва поглед от картата.

Помисли си за другите две карти на зоопарка, които бе видяла от пристигането си тук.

Първата беше на смартборда в Люпилния център, онази с хиксовете по нея.

Втората бе черната цифрова карта в главната контролна зала и на таблета на полковник Бао в ловния парк — картата, която показваше драконите като движещи се разноцветни точки.

Си Джей си представи първата карта, онази от дъската в Люпилния център.

Спомни си хиксовете по нея и въпроса „ЗАЩО КОПАЯТ?“.

„Хиксовете — помисли си тя. — Това са местата, на които драконите са били забелязани да копаят, но онзи, който ги е отбелязал, вероятно Бен Патрик, не е можел да обясни защо го правят. Местата изглеждат случайно разхвърляни.“

Сега Си Джей се вгледа по-внимателно в картата на електрическото табло.

Погледът й се съсредоточи върху захранващите кабели в кратера.

И изведнъж видя връзката.

— Кабелите… — каза тя високо.

— Какво? — озадачи се Джонсън. — Какво кабелите?

— Хиксовете на онази дъска в Люпилния център отговарят на електропроводите в зоопарка на тази карта. Драконите не са копаели хаотично. А са имали план, цел.

— Какви ги говориш? — попита Го-Го.

— Вашите дракони са се подготвяли от доста време за днешния ден, Го-Го — каза Си Джей. — Благодарение на своите ампули на Лоренцини те могат да долавят електрическата енергия. Надушили са захранващите кабели и копаят покрай тях в търсене на източника на електричество на зоопарка. Това търсене ги е довело до — тя заби пръст в картата — административната сграда, която бе първата им цел.

Джонсън и Го-Го впериха изумени погледи в картата.

— Това обаче не може да е всичко… — каза Си Джей. — Трябва да видя…

Опита се да си спомни черната цифрова карта от таблета на Бао, на която също бе отбелязана административната сграда, но после се сети, че не е нужно да си я припомня.

Тя беше у нея.

Извади подобния на айпад военен таблет, който бе взела от обезглавения капитан, и го погледна.

Точките, показващи червеногърдите дракони, които се бяха струпали в административната сграда, сега я напускаха.

Си Джей увеличи изображението и го центрира върху тях.

Повечето точки бяха неподвижни; тя предположи, че показват мъртви дракони.

С изключение на две.

Те все още се движеха.

И се намираха малко извън кратера, в някакъв проход.

— Да изясним нещата — каза Джонсън. — Твърдиш, че електрическите кабели са отвели драконите до административната сграда. И после те са използвали кабината и цистерните, за да си пробият път в нея.

— Да — потвърди Си Джей. — И ако се съди по тази картина, два от тях още са вътре. Го-Го. — Тя вдигна таблета. — Какъв е този проход, в който се намират тези две точки?

Го-Го погледна екрана и сви рамене.

— Сервизен тунел за подземните кабели.

— Може ли дракон да излезе от зоологическата градина по него? Да кажем, принц?

— Не. Дори човек не може да излезе през него. След стотина метра тунелът свършва в малка дупка в стената, през която минават кабелите. Нататък е тръба с диаметър трийсетина сантиметра, така че никой дракон не би могъл да се напъха в нея. По тръбата минава… О, не!

Го-Го млъкна и лицето му стана бяло като платно.

— Какво? — попита Джонсън. — Какво минава по тръбата?

Си Джей вече знаеше отговора.

— Някакъв главен електропровод, предполагам.

Го-Го кимна.

— Главният електропровод, основният кабел, който осигурява електричество на цялата зоологическа градина. Прекъснеш ли го, всичко спира — цялото осветление, антените на звуковите щитове — той преглътна — и вътрешният електромагнитен купол над долината също.

— Това място не може да няма резервни генератори — отбеляза Джонсън.

— Има, но не работят — каза Си Джей. — Драконите са им видели сметката при атаката. Чух Бен Патрик и полковникът да говорят за това.

Джонсън и Го-Го се спогледаха разтревожено.

Си Джей се обърна решително към тях.

— Господа, драконите в този зоопарк не са започнали днешната си атака просто така. Това е координиран план. Тези същества не искат да ни избият или просто да сеят хаос. Те изпълняват грижливо подготвена операция, чиято цел е да се измъкнат от зоологическата градина. Точно това правят. Затворниците на Великата драконова зоологическа градина организират бягство.

— Чакай малко — каза Го-Го. — Дори да успеят да елиминират вътрешния купол, има и втори. Те не могат да се измъкнат.

— Господи, още ли не схващаш? Точно това е основният проблем на зоопарка — отвърна Си Джей. — Още от самото начало подценявате тези създания. Драконите не приличат на никое друго животно на тази планета. Те са умни и мотивирани и съм готова да се обзаложа, че имат план как да се справят и с втория купол.