Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (64)

62.

Но поради някаква причина императорът не атакува. А само изрева яростно в лицето на Си Джей.

Си Джей отвори очи.

Драконът беше тук. Беше ги пипнал, но защо…

Си Джей спусна визьора си и видя ослепителни червени лъчи, които я отделяха от дракона. Камионът се беше плъзнал на сантиметри зад електромагнитния купол.

Си Джей издиша с облекчение.

— Ето на това му викам разминаване на косъм.

Лъки стоеше до камиона, също от другата страна на купола. Жълтодрехият вече нямаше генериращия болка чип в главата си и можеше да минава свободно през преградата.

Си Джей разкопча колана си.

— Хайде, Ли, да изправим камиона и да си свършим работата.

Имаха нужда от помощта на Лъки да изправят камиона, и не след дълго караха покрай ръба на гигантската яма, в която беше пропаднала средната платформа.

Обгорени кабели стърчаха от три страни на ямата — основният кабел от север и два второстепенни, които го свързваха с останалите платформи.

Благодарение на втората система при летището пулсиращият лазерен купол все още отделяше Си Джей и Ли от сивите дракони, които ги гледаха жадно от другата страна.

Ли докара камиона до ръба на ямата и се захвана за работа.

Си Джей му помагаше, доколкото можеше, като развиваше резервния кабел и държеше изолацията, докато Ли вършеше техническата работа.

Както бе казал китаецът, свързването на кабела не беше чак толкова трудно. Най-продължително бе изолирането на поправения участък. Ако новата връзка не се изолираше идеално, без въздушни мехури и други дефекти, кабелът нямаше да предава достатъчно ток.

Именно това беше работата на високотехнологичния сандък — устройството полагаше изолационния пласт върху новите връзки. То обаче работеше бавно, а те трябваше да го използват на три места.

Докато Ли работеше, Си Джей държеше под око групата сиви дракони от вътрешната страна на купола.

Приличаха на ято гигантски лешояди, които се взираха в жертвите си.

Бяха двайсетина, от всички размери, и можеха само да гледат свирепо двамата човеци, работещи по кабела само на няколко крачки от тях.

— Добре — каза Ли. — Първата връзка е готова.

— Само първата ли? — изненада се Си Джей. — Не можеш ли по-бързо?

— Опитвам се… — каза Ли, докато вървеше по ръба на ямата.

Си Джей погледна разтревожено сивите дракони и се запита какво ли се случва на летището. Ако платформите там паднеха преди двамата с Ли да възстановят кабелите тук, всички дракони от зоологическата градина щяха да бъдат свободни, а сивите щяха да се нахвърлят върху тях на мига.

Всичко се свеждаше до състезание с пределно ясни правила.

Или щяха да успеят… или да загинат.

Тя включи радиостанцията.

— Мечок? Чуваш ли ме? Как е при теб?

Радиото изпращя. Гласът на Хамиш зазвуча на фона на ревове и експлозии.

— Здрасти, Катеричке! Тук става мазало в гигантски пропорции! Опитват се да видят сметката на средната платформа! Досаждаме им, но няма да можем да ги задържим още дълго! При теб как е?

— Работим колкото се може по-бързо. Край.

Си Джей разви още кабел и Ли се захвана с втората връзка. Това налагаше да застане още по-близо до сивите дракони и те заръмжаха зловещо към него. Младият електротехник обаче запази хладнокръвие, докато работеше на по-малко от метър от лигавите им пасти. Зачака търпеливо изолиращото устройство да покрие връзката. Накрая апаратът издаде звуков сигнал.

— Втората връзка е готова… — каза той, отиде в другия край на ямата и се захвана с последната връзка.

— Госпожице Камерън, застанете до камиона. След като свържем последния кабел, ще можем да пуснем отново захранването. За целта първо трябва да изключим камиона от основния кабел. Прави се с копчето с надпис ОТДЕЛЯНЕ НА ВЪНШНИЯ ИЗТОЧНИК. После трябва да натиснете голямото синьо копче с надписа ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Си Джей видя копчетата на таблото.

— Разбрано.

Ли продължи да работи. Съедини кабела и включи изолиращото устройство.

— Почти приключихме…

Си Джей местеше поглед от него към драконите и обратно и шепнеше:

— Хайде, хайде…

 

 

Заобиколена от пожари и преследвана от дракони, пожарната на Хамиш профуча покрай един хангар.

Погълнати от сражението, нито Хамиш на водното оръдие, нито Сайм зад волана не видяха как един панел в пода на хангара се плъзна настрани и от земята се издигна платформа.

Върху платформата имаше тежаща 6100 кг термобарична бомба, пълна с алуминиева прах и етилен оксид.

Беше дълга шест метра, с остър нос и опашни перки.

Отстъпващо единствено на ядрена бойна глава, това бе най-мощното конвенционално оръжие, познато на света. Взривът щеше да изпари всичко в радиус от 300 метра, а ударната вълна щеше да изсмуче кислорода, задушавайки всичко живо в радиус от шестнайсет километра.

В същото време други две термобарични устройства се появиха от подземните си силози около Великата драконова зоологическа градина — едното в подстанцията на града на работниците, а второто се издигна от скривалището си на 90 метра под Хижата по средата на пътя, подобната на стражева кула станция на въжената линия, намираща се между Драконовата планина и главния вход на зоопарка.

Това устройство се издигаше от хидравличен асансьор, чиято платформа запълзя между подпорите на кулата, докато не стигна точно под станцията. От тази височина щеше да нанесе максимални поражения.

— Полковник Бао — докладва един техник в бункера зад летището. — Трите термобарични устройства са по места и готови за детониране.

Бао стана.

— Целият личен състав да се оттегли в резервния команден център на най-долното ниво на бункера.

Полковникът и екипът му, заедно с Ху Тан, взеха специалния асансьор до резервния център на десет етажа под земята.

Серия екрани показваха в реално време летището над тях — драконите, пожарната, горящите хангари. Върху картините имаше ултравиолетов филтър, така че да се вижда и червената лазерна решетка на електромагнитния купол, който все още работеше.

Бао пъхна ключ в конзолата. Светнаха три червени копчета под прозрачни похлупаци.

Полковникът махна защитата.

Пръстите му увиснаха над копчетата за задействане на бомбите.

 

 

Кърк Сайм обърна пожарната за втора атака срещу насъбралите се при средната платформа дракони. Големият червен камион се понесе напред с включени сирени и светлини.

Междувременно драконите бяха успели да изкопаят доста голяма яма и фундаментът на платформата беше открит.

Хамиш приготви водното оръдие, но точно тогава се случи нещо неочаквано.

Платформата се килна настрани.

Разлетяха се искри, когато платформата се откъсна от кабелите и падна в изкопаната от драконите яма.

— Не! — викна Хамиш. — Не!…

Включи радиостанцията.

— Катеричке! Втасахме я! Драконите току-що видяха сметка на главната платформа!

 

 

Ху Тан видя как червената мрежа угасва…

… и за негов ужас свръхцарят и двама императори прелетяха над платформите.

Куполът не работеше.

Драконите бяха на свобода.

— Бог да ни е на помощ — промълви Ху Тан.

Стоящият до него полковник Бао посегна към червените копчета.