Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (33)

31.

След това нещата се развиха със стремителна бързина.

Си Джей, Хамиш и двамата американски дипломати бяха изведени от черното помещение в прекрасната малка долина, където се озоваха сред неспокойни служители на зоологическата градина, много суматоха и шум. Недалеч бяха паркирани десетина армейски джипа и няколко камиона, а над главите им кръжаха три Z-10. Загрижени парамедици се погрижиха за драскотините и натъртванията им.

Пращяха радиостанции. Младши офицери говореха отсечено по телефони. Насред всичко това, координиращ всичко, стоеше прошареният полковник, с когото Си Джей се бе срещнала за кратко, когато пристигна в зоопарка — полковник Бао.

Си Джей различаваше откъслечни фрази сред какофонията на мандарин:

— … преброихме двайсет и шест дракона с откъснати уши…

— … четирийсет и седем души са мъртви в административната сграда. Двайсет и шест в Люпилния център…

— … чрез изтръгването на собствените си уши са направили звуковите щитове безполезни…

— … резервните генератори не работят…

— … ами куполите?…

— … и двата електромагнитни купола са добре. Все още са си на място и работят перфектно…

Недалеч Си Джей забеляза двама от четиримата важни гости от Комунистическата партия, които беше видяла по-рано. Доскоро новите им туристически екипи бяха изпокъсани и покрити с мръсотия и кал. Бяха вбесени. Директор Джоу правеше метани пред тях и се опитваше да ги умилостиви, но те явно не искаха и да чуят.

С двамата мъже имаше и една жена, чиято рокля „Гучи“ беше омазана с кръв и кал, там беше и малката Мини, чиито дрехи също бяха изпоцапани.

Всички бързо бяха качени в сребрист „Рейндж Роувър“, който рязко потегли, а изпод гумите му се разлетя чакъл.

Си Джей се запита какво ли е станало с другите важни партийни клечки и техните придружителки. Боеше се, че най-лошото.

Някакъв капитан застана пред полковник Бао.

— Открихме и унищожихме осемнайсет от драконите, които са изтръгнали ушите си — доложи той. — Четиринайсет от тях бяха червеногърди черни, останалите — източни сиви.

Капитанът вдигна малък таблет. Приличаше на айпад мини, само че имаше устойчив на удари и водонепроницаем корпус.

Си Джей зърна за момент екрана. На него имаше цифрова карта на зоологическата градина, подобна на снимката, която бе видяла в главната контролна зала. По нея се движеха разноцветни точки.

Макар че видя картата само за секунда, Си Джей забеляза, че групичките дракони из зоопарка са се преместили — например сега червените точки се бяха скупчили около административната сграда.

— Осем безухи дракона остават на свобода — продължи капитанът. — Шест червеногърди принца и двама царе. В момента ги издирваме…

— Има четири при генераторите, а другите вероятно са някъде под земята и копаят — каза мъжки глас на английски и всички се обърнаха към очилатия мъж с лабораторна престилка от Люпилния център.

— Защо смятате така, доктор Патрик? — попита полковник Бао.

— Защото те правят точно това, полковник — отвърна очилатият Бен Патрик. — Способността да копаят им е помогнала да оцелеят при падането на метеорита, унищожил динозаврите. Могат да виждат в пълен мрак, така че се чувстват напълно удобно под земята. Освен това копаят из целия зоопарк от месеци.

— Щом имате такива познания за поведението им, доктор Патрик, защо не успяхте да предскажете тази атака? — изсумтя Бао.

— Имаме си работа със същества, каквито днешният свят не е виждал — спокойно отвърна Патрик. — Те са много по-интелигенти по начин, който ни е напълно непознат. Всъщност тяхната интелигентност е много по-древна от нашата.

— Те са животни — посочи полковникът.

— Интелигентността им е просто различна — каза Патрик. — Можем да ги подценяваме единствено за наша сметка.

— Повтарям, те са животни.

— Може и да са, полковник. Но сега кой вид си ближе раните?

— Откъде знаете, че са при генераторите? — попита полковникът.

— Видях ги да проникват там. Входът за генераторите е в средата на тунела, водещ към Люпилния център. Не ги последвах, защото точно тогава други два атакуваха самия център. Пък и, честно казано, не ми се искаше да умирам. Вероятно именно тези дракони са причина резервните генератори да не работят. Предполагам, че са си помислили, че това е някакъв изход, и неволно са прекъснали кабели, докато са се мъчели да излязат.

Полковник Бао отново изсумтя. Втори капитан дотича при него.

— Двамата американски журналисти бяха открити в станцията за управление на отпадъците. Живи са. В момента ги карат насам.

Бао махна с ръка.

— Не е нужно да ги водят тук. Не ми се вярва, че гостите ни ще се задържат още дълго. Малката им рекламна обиколка приключи. Наредете Улф и Пери да бъдат откарани до района за спешно евакуиране.

Докато полковникът казваше това, Патрик отиде при Си Джей и каза:

— Си Джей Камерън.

— Бен Патрик — отвърна тя. — Казаха ми, че си тук.

Доктор Бенджамин Патрик се усмихна. Все още беше изумително красив, с външността на модел — сини очи, високи скули, волева челюст. Очилата го правеха да изглежда още по-секси.

Погледът му се плъзна по белезите й. Не беше виждал Си Джей от инцидента.

— Чух за лицето ти — каза той. — Жалко.

Типично за Бен — Си Джей не можеше да определи дали иска да каже жалко, че е била ранена, или жалко, че красивото й лице е обезобразено.

— Как върви изследването на вокализациите? — попита тя, за да смени темата.

— Изумителна работа — каза той. — Възможността на живота. Тук съм вече от шест години и проучванията са невероятни. Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации. Никога досега не съм виждал подобни животни. Те общуват. Всеки крясък и сумтене означават нещо. Живеят в строго йерархични групи, враждуват с други дракони. Абсолютно изумително.

— До днес — каза Си Джей.

Патрик се намръщи.

— Да. До днес. Но нашите китайски приятели са решителни. За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина.

Си Джей поклати глава.

— Неща като това не могат просто да се преодолеят. Повече от шейсет души са мъртви и журналисти от „Ню Йорк Таймс“ бяха свидетели на това. Когато Улф и Пери се върнат в Хонконг, това ще стане най-голямата новина на света.

— И още как — обади се Хамиш.

Наблизо спря втори „Рейндж Роувър“.

Ху Тан слезе от джипа. Полковник Бао отиде направо при него с Патрик и двамата капитани. Последва бърза дискусия.

Си Джей ги наблюдаваше. Грег Джонсън неусетно застана до нея и каза тихо:

— Чудно ми е за какво си говорят.

— Да — съгласи се Си Джей. — Чудно ми е и за вас, господин Джонсън — добави тя, като продължи да гледа Бао, Ху Тан и Патрик. — Доста сте хладнокръвен в напечени ситуации и се проявявате като невероятно добър стрелец за обикновен „помощник в посолството“. Какъв сте всъщност?

На лицето на Джонсън заигра иронична полуусмивка.

— И вас самата ви бива в напечени ситуации, доктор Камерън.

— Имам опит с крокодили, които искат да ми отхапят главата. А вие?

— Възможно е и аз да имам известен опит — каза Джонсън. — Макар че при мен заплахите бяха по-… човешки по природа.

Си Джей се обърна да го погледне. Полуусмивката му още си беше там, погледът му бе непроницаем.

Моментът рязко бе прекъснат от Ху, който тръгна към тях.

— Господин посланик! Господин Джонсън, доктор Камерън, господин Камерън — каза той официално. — Всички сте добре, надявам се. Нали няма ранени?

— Добре сме — отвърна Си Джей.

— Честно казано, нямам думи — продължи Ху. — Направо ужас. Силно съм смутен и потресен от тази ужасна загуба на човешки живот. Много съжалявам, че се случи да станете свидетели. Надявам се да ни простите. Както несъмнено разбирате, имам много работа, особено в административната сграда, където загинаха много хора. Ако нямате нищо против да последвате капитан Вонг, той ще ви събере с господата Улф и Пери и ще ви върне в Хонконг. Още веднъж, ужасно съжалявам. Уви, обиколката ни приключи.