Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (62)

60.

Военното летище се рушеше под атаката на драконите. Цареше пълен хаос, пандемониум — ураган от огън, експлозии и смърт.

А Хамиш Камерън караше пожарната към всичко това.

Беше стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Сайм седеше до него с пистолет в ръка — беше го намерил в станцията за управление на отпадъци. Предвид обстоятелствата оръжието изглеждаше жалко и безполезно, но въпреки това той продължаваше да го стиска с мрачна решимост.

Цялото летище пред тях гореше. Овъглените останки на армейските коли бяха пръснати покрай частите от въртящия се ресторант, околовръстния път и разбитата контролна кула. Всички джипове, камиони и танкове бяха смачкани или преобърнати.

На трептящата оранжева светлина на пожарите драконите приличаха на чудовища от подземния свят с техните червени кореми, черни мършави гърбове, лигави пасти и пронизителни писъци — същинско въплъщение на думата „ужасяващ“.

— Все едно караме към Мордор — промърмори Хамиш.

— Какво е Мордор? — попита Сайм.

— Няма значение.

Хамиш натисна газта до дупка.

Голямата червена пожарна стигна до пистата, рязко зави, за да заобиколи един смазан танк, и с огромната си тежест мина право през останките на горящ камион.

Хамиш посочи напред.

— Насочват се към платформите на купола!

Наистина беше така. След като се бяха справили със защитата, драконите се събираха при редицата платформи зад летището и хангарите.

Хамиш видя как свръхцарят избълва огнена струя — и извика:

— Леле! Поеми кормилото.

Американският посланик се премести на мястото му, а Хамиш отвори вратата и се измъкна навън.

— Къде отиваш! — извика Сайм.

— Си Джей ми каза да задържа драконите колкото се може повече, така че смятам да направя точно това — отвърна Хамиш. — Карай към платформите!

С тези думи Хамиш се измъкна от кабината и затръшна вратата след себе си.

Пожарната се носеше през горящото летище покрай останките на камиони, джипове и товарни самолети.

Хамиш Камерън запълзя по покрива й и стигна при огнеборната станция в задната част.

Огнеборната станция приличаше на оръдейна кула — въртящо се гнездо, което вместо снаряди или куршуми изстрелваше вода.

Хамиш се настани в стола на станцията, намери копче с надпис ПОМПА и погледна нагоре тъкмо когато два червеногърди принца кацнаха върху камиона точно пред него и изреваха гневно.

Хамиш завъртя водното оръдие, натисна спусъка и мощна струя вода под налягане удари драконите и ги изхвърли от пожарната!

— На ви, влечуги гадни! — извика той.

И тогава точно пред камиона с трясък се приземи един император.

Сайм рязко завъртя волана и пожарната зави надясно и влезе в един хангар.

Профуча покрай разбитите останки на два самолета и Сайм се сниши, когато камионът изхвърча през задната стена на постройката.

Вдигна глава отново и видя, че редицата платформи е точно пред него.

— Не беше точно по предвидения маршрут, но все пак стигнахме — промърмори той.

Драконите вече бяха тук.

Двамата господари бълваха огън към земята пред средната платформа, а другите дракони копаеха.

Сайм ги видя и му хрумна идея. Огледа копчетата на конзолата над него и намери онова, което му трябваше.

Червените светлини на пожарната пронизаха тъмнината, а сирената зави оглушително.

Пожарната се понесе сред събралите се дракони и всички те се обърнаха, изненадани от появата на шумния едър звяр.

Камионът профуча покрай свръхимператора точно когато огромното животно се дръпна назад, приготвяйки се да избълва още течен огън — и точно в този миг Хамиш се озова пред него и натисна спусъка на водното оръдие!

Огънят на свръхимператора бе угасен в гърлото му. Звярът изскимтя объркано, а Хамиш завъртя оръдието и стреля в муцуната на свръхцаря.

Сайм отново натисна газта до дупка и сред крясъците на господарите червеногърдите принцове полетяха след досадната пожарна.