Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

8.

Отведоха ги при широка полукръгла вдлъбнатина в пода на огромния балкон, голяма горе-долу колкото стадион за тенис. В предната част се издигаше подиум, около който имаше амфитеатрално разположени седалки.

Си Джей забеляза, че от север няма никакви седалки — пред зрителите се разкриваше широк изглед към невероятната долина.

Докато гостите чакаха в горната част на амфитеатъра, всеки получи пакет подаръци с логото на зоологическата градина.

— Страхотно! Подаръци! — възкликна Хамиш.

— В цветове за момченца и момиченца — иронично добави Си Джей. Нейният пакет беше розов, а този на Хамиш бе черен. И бяха…

— Боже мой, чанти банани — обади се Ейрън Пери. — Все едно сме осемдесет и втора.

Си Джей се усмихна. Наистина бяха чанти банани от онези, които се носят на кръста и направо крещят „турист“.

Трябваше да признае, че Пери е прав. Бяха малко безвкусни. Това беше смешното на Китай — страната отчаяно се опитваше да имитира Запада, но често правеше глупави гафове.

Хамиш, крадецът на хотелски шампоани, ентусиазирано затършува в чантата си.

— Да видим… Часовник „Адемар Пиге“ с логото на зоопарка — добре. Шантави слънчеви очила с логото на зоопарка — бива. Трийсет и две мегапикселов фотоапарат „Самсунг“ с логото на зоопарка — много добре. Еха!

Извади от чантата банан запалка „Зипо“ и две кубински пури, всички със същото златно лого.

— Ето това е страхотно! — заяви и се ухили на Си Джей. — Я виж в твоята.

Си Джей погледна в розовата чанта. Вътре имаше изящен часовник „Шанел“ с логото, някакви странни на вид очила и дори малък флакон лак за коса, всички с логото на Великата драконова зоологическа градина на Китай.

— Радвам се да науча какво очаква Китай от една жена — каза тя. — Само дето са забравили престилката с логото.

На дойде при тях и каза:

— Моля, сложете си часовниците. „Адемар Пиге“ за господата, „Шанел“ за дамите. Много са скъпи.

Личеше си. Личеше си също, че въпреки странните неща в чантите (кой вече подарява пури?) На много се гордее с подаръците. Въпреки нежеланието си Си Джей си сложи часовника и чантата банан.

Някой я подръпна за якето и тя се обърна.

Китайско момиченце на около осем години я гледаше и се усмихваше.

— Здравейте, госпожице! Американка ли сте? Може ли да упражнявам английския си с вас?

Си Джей се усмихна. Детето беше наистина сладко. Притискаше плюшено мече към гърдите си и носеше сладка шапка на Мини Маус с миши уши.

— Разбира се — каза Си Джей. — Как се казваш?

— Мин. Но мама ми казва Мини. А ти как се казваш?

— Аз съм Касандра, но мама ми казва Си Джей.

Оказа се, че Мини е от друга група посетители, които тъкмо излизаха от амфитеатъра и се появиха зад нея.

Групата се състоеше от четирима китайци, всичките на около петдесет, облечени в туристически екипи — дочени панталони, елеци, туристически обувки и широкополи шапки. Излизаха от амфитеатъра и бъбреха възбудено, ахкаха и охкаха. И четиримата си бяха сложили черните чанти банани.

Един от тях се обърна към Си Джей на английски.

— Надявам се внучката ми да не ви е досаждала, госпожице.

— Ни най-малко — отвърна Си Джей с усмивка. — Много сладко дете.

След мъжете се появиха три китайки, по-млади от тях. Всички бяха със скъпи дизайнерски костюми — Диор, Гучи и така нататък — и със съответните дамски чанти и искрящи бижута. Прическите им бяха съвършени, обувките — с високи токчета.

Групата се ескортираше от клонинг на На и много доволно изглеждащ китаец с прошарена коса, мустаци и червен блейзър като този на Шан, с логото на Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Си Джей отново насочи вниманието си към детайлите — дрехите на мъжете бяха чисто нови, чак до туристическите обувки.

Нещо повече, приличаха на хора, които никога не са обличали подобни екипи. Всички бяха с шкембета, което в Китай означаваше, че най-вероятно са партийни функционери. При това високопоставени, ако можеше да се съди по възрастта им.

Си Джей забеляза също, че групата се състои от четирима мъже и четири спътнички от женски пол — трите жени и момичето. Предположи, че всеки партиец е довел със себе си гост — съпруга или внучка, какъвто бе случаят с Мини.

Даде си сметка, че нейната група не е единствената, на която показват зоопарка. И че може би не е и най-важната.

Щом видя Ху Тан, мъжът с прошарения мустак и блейзъра с логото спря и се усмихна.

— Другарю Ху! Колко се радвам да ви видя! Какъв чудесен ден да покажем фантастичната си зоологическа градина!

Ху се поклони.

— Директор Джоу. Как върви обиколката ви?

— Великолепно — отвърна Джоу. — Направо великолепно.

— Дами и господа, това е директорът на зоологическата градина господин Джоу Вей — каза Ху. — Господин Джоу, това са едни от най-влиятелните представители на западните медии, така че ще ви помоля да не казвате нищо прибързано! Господата Улф и Пери са от „Ню Йорк Таймс“, а Си Джей и Хамиш Камерън са представители на „Нешънъл Джиографик“.

Директор Джоу се поклони.

— Добре дошли в нашата зоологическа градина. Както несъмнено вече сте разбрали, тя няма равна на себе си в света. Надявам се да се видим по-късно на банкета. А сега моля да ме извините, но трябва да се погрижа за гостите си.

И поведе групата си навън.

— Довиждане, Си Джей — каза Мини, докато я отвеждаха. — Беше ми много приятно да се запознаем.

— И на мен също, Мини — отвърна Си Джей.

Стоящият до нея Улф гледаше отдалечаващата се група. После попита тихо:

— Знаете ли кои са тези мъже?

— Големи партийни клечки? — предположи Си Джей.

Гигантски партийни клечки. Двама членове на Политбюро, един управител на провинция и един хазартен милиардер от Макао. Плюс спътничките им.

— Защо са с чисто нови туристически екипи? — попита Си Джей.

Улф сви рамене.

— Сигурно тяхната обиколка е различна.

— Дами и господа — каза Ху Тан и ги поведе към амфитеатъра. — Насам, моля.

Си Джей и останалите се настаниха на първия ред на амфитеатъра, а Ху Тан и заместник-директор Шан се качиха на сцената и застанаха зад една катедра.

Странно беше усещането да седиш в стадион, построен на такава височина. Намираха се на сто и двайсет метра над земята, почти наравно с ръба на кратера.

Син Сили и операторът продължаваха да снимат отстрани.

Ху Тан застана на сцената на фона на невероятната долина. С високата централна планина, покритите с мъх хълмове и драконите тя изглеждаше фантастично, сякаш от някакъв друг свят.

Ху натисна някакво копче на катедрата и зад него се издигна грамаден плазмен дисплей. На него светеше надпис:

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДРАКОНЪТ?

„Страхотно — помисли си Си Джей. — Очаква ни Пауър Пойнт презентация.“

— Предполагам, че имате много въпроси — започна Ху, — на които двамата със заместник-директор Шан ще се опитаме да отговорим. Например какво всъщност представлява драконът и как Китай е успял да ги открие и отгледа, докато никоя друга страна на планетата не е правила подобно нещо? За да отговоря на тези въпроси, ще трябва да повикам на помощ приятел.

И театрално натисна друго копче на катедрата.

Бам! От отдушниците покрай сцената изригнаха пламъци — пиротехнически ефект, често използван при рок концертите — и сцената се обви в гъст дим.

С неочаквано свистене нещо голямо прелетя над главата на Си Джей, като разроши косата й, и кацна на сцената точно до Ху.

Димът се разсея…

… и там, до Ху, бе кацнал дракон.

Си Джей зяпна благоговейно.

Съществото беше с размерите на голям кон, но по-кльощаво, приличаше на скелет. Но въпреки това сигурно тежеше близо един тон.

Главата му — шията му бе дълга и тънка — се извисяваше на няколко стъпки над дясното рамо на Ху. Ярки жълти и черни ивици минаваха по тялото, от раменете до края на опашката.

Съществото сгъна крилете си така, че те почти изчезнаха. Приличаха на крилете на прилеп — огромни, почти прозрачни ципи, опънати между издължени кости. Ставите до тялото бяха дебели, явно за да издържат мускулатурата, която да издигне във въздуха такава значителна тежест.

Кожата на гърба и краката беше бронирана с нещо като дебели плочи — къси, твърди и на бразди, подобно на плочите по гърба и опашката на крокодил. Коремът изглеждаше по-мек и можеше да се види как гръдният кош изпъква под тъмната кожа.

Създанието имаше четири крака — тънки, костеливи и в същото време мускулести; предните лапи имаха дълги, подобни на пръсти нокти.

Цялото същество сякаш бе създадено за лесно и бързо движение. Нямаше нито грам излишно тегло. Клечеше като котка, присвито към земята, в идеално равновесие.

На десния заден крак на дракона Си Джей забеляза малък и явно неестествен белег — черна буква и някакви числа. Y-18. Някакъв опознавателен знак, подобно на дамга на крава.

Особено впечатление правеше главата.

Тя бе яркожълта отгоре и абсолютно черна отдолу; вместо да е издължена, както хората бяха свикнали да виждат по филмите, беше къса и повече приличаше на главата на влечуго или динозавър. Имаше заострени уши и остри шипове, минаващи по темето и продължаващи надолу по дългата шия.

Пастта на дракона разкриваше застрашителни редици зъби — четвъртите долни стърчаха над устната и пасваха идеално на гънки на горната устна.

Очите на създанието бяха абсолютно завладяващи. Блестящи и интелигентни, тесни като цепки, с мигателна ципа, която от време на време се спускаше над тях.

Съществото се взираше в хората, сякаш проявяваше към тях не по-малък интерес, отколкото те към него, и местеше поглед от един на друг. Когато погледна Си Джей, тя бе готова да се закълне, че погледът му за миг се задържа.

Сякаш гледаше не нея, а през нея, в нея. А после създанието извърна глава и магията изчезна.

Си Джей примигна, за да дойде на себе си, и когато драконът премести поглед към седящия до нея Улф, зърна отстрани на главата нещо, което не беше естествено.

Приличаше на малка метална кутия с жици. Беше прикрепена за главата, но боядисана така, че да отговаря на цвета на кожата. После драконът се обърна още и Си Джей изгуби кутията от поглед.

— Да си го начукам! — изпъшка Хамиш до нея.

— Ами пробвай — рече Си Джей.

Не можеше да откъсне поглед от съществото.

В него имаше някаква застрашителна прелест. Пропорциите му бяха просто съвършени. Дори в начина, по който стоеше, имаше достойнство и великолепие. Създанието бе гордо. И прекрасно.

Може би най-прекрасното нещо, което Си Джей бе виждала.

 

 

Ху Тан се усмихна.

Беше виждал тази реакция и преди и несъмнено му предстоеше да я вижда още много пъти.

Новодошлите винаги бяха поразени от първата среща с дракон. Същото бе станало и със самия него.

Изпълни го дълбоко задоволство. Беше заложил репутацията си на тази зоологическа градина — даже нещо повече, цялата си кариера. На заседанията на Политбюро бе отвръщал на възраженията на по-старите членове на Партията с довода, че Китай се нуждае от подобно място — място на чудеса, радост и щастие, ако искат да задминат Съединените щати като основна сила на планетата.

И беше успял. Великата драконова зоологическа градина на Китай щеше да направи Ху Тан велик. И по-точно, да го направи следващия президент на Китай.

— Дами и господа — каза той, — представям ви вашия първи дракон. Представям ви Лъки.