Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (36)

34.

Си Джей потъна във вонящото блато и за кратък момент в света се възцари пълна тишина.

После покрай нея се понесе редица страховити зъби, последвани от дълго покрито с плочки тяло, ципести крака с нокти и могъща опашка. Мигновен спомен за подобна сцена предизвика прилив на адреналин в тялото й и тя зарита, докато не стигна дъното.

Изправи се и главата й се подаде на повърхността. Водата беше дълбока само до гърдите.

Видя, че пътеката е рухнала в средата, а по краищата й танцуват пламъци. Горящата плът на двамата експлодирали китайски войници се бе пръснала из околните тръстики.

Спътниците й — Хамиш, Джонсън, Сайм, Го-Го и Улф — се подадоха над водата, също изпълнени с ужас. Показаха се и останалите четирима китайци — капитан Вонг, двамата войници, които се канеха да убият Улф, и редникът, който бе довел Го-Го.

Си Джей видя паниката на лицето на Улф, разбра, че се кани да побегне, и викна:

— Улф! Недей! Стой на място! Подгонват онези, които бягат!

Въпреки очевидния си ужас Улф се подчини. Остана неподвижен, докато двамата войници до него отчаяно газеха през водата, мъчейки се да се доберат до дървената пътека.

Крокодилите незабавно се насочиха към тях.

Бяха много по-бързи от всеки човек във водата. Настигнаха безпомощните войници и ги завлякоха под повърхността, докато те крещяха с пълно гърло.

Си Джей ахна от бързината на атаката.

По принцип единаци, крокодилите понякога ловуваха „на тълпа“; при наличието на много храна — например когато зебри пресичат река — се събираха заедно. Но почти винаги избираха плячката си по края на стадото, обикновено по-бавните или по-младите индивиди, които изпадаха в паника и побягваха.

Стрелбата накара Си Джей да се обърне. Редникът, който пазеше Го-Го, стреля с пистолета си по приближаващ крокодил. Влечугото се отклони, докато куршумите улучваха тръстиките около него, след което войникът рязко беше завлечен под повърхността. Изчезна сред водни пръски, надавайки изненадан крясък, който замлъкна почти моментално.

Си Джей отново се обърна — и видя, че капитан Вонг върви през водата право към нея, с вбесена физиономия, вдигнал 9-милиметровия си пистолет към лицето й. Точно в същия миг водата се раздвижи и тя разбра, че движението на капитана е привлякло вниманието на крокодил.

Тя сграбчи ръката с пистолета и приложи на капитана хватка от джу джицу — хвърли го право на пътя на приближаващия крокодил.

Огромният крокодил — а беше наистина огромен — сключи могъщите си челюсти около главата на Вонг и с невероятна жестокост дръпна капитана от Си Джей и тя падна назад във водата, държейки тъпо пистолета.

Обърна се и видя как крокодилът се превърта отново и отново, без да пуска главата на Вонг, мяташе тялото му като парцалена кукла. Това беше превъртането на смъртта. Крокодилът не те удушава със захапване на сънната артерия, както прави лъвът. Не, той те върти във водата, докато не се удавиш. После те яде на спокойствие.

Си Джей бавно се дръпна от екзекуцията, извършвана точно пред нея. Видя, че другите са недалеч от полуразрушената пътека.

— Всички, качете се бавно и заедно на пътеката. Трябва да останем заедно. Никакво тичане и никакво отделяне от групата.

И така всички поеха бавно, притиснати един до друг, към пътеката.

Междувременно най-малко пет крокодила пируваха с четиримата китайски войници, а може би шест други гледаха от тръстиките.

— Натам — прошепна Си Джей, докато вървеше през дълбоката до гърдите вода, и посочи края на пропадналата пътека, от другата страна на микробуса. — Може да идват още войници, които да се уверят, че сме мъртви.

Групата стигна до пътеката.

— Един по един — каза Си Джей. — Бавно. Без резки движения. Без пляскане във водата.

Сайм се качи пръв, последван от Улф, Джонсън, Го-Го и Хамиш. След това Хамиш и Джонсън измъкнаха Си Джей от водата с едно силно дръпване.

Всички стояха на алеята, задъхани и вир-вода. Пламъците започваха да угасват.

— И сега какво? — попита Хамиш.

— Не мога да кажа, че съм попадала в подобна ситуация, но подозирам, че в най-скоро време някой ще дойде да види защо онези задници не се връщат — каза Си Джей. — Трябва да се махнем веднага оттук.

И погледна Грег Джонсън, търсеше мнението на единствения човек, който може би беше попадал в подобна ситуация и преди.

Джонсън кимна и каза:

— Да. Скоро ще дойдат да проверят.

— Но къде ще отидем? — попита Улф.

Драконовата планина се издигаше от другата страна на езерото като черна сянка на фона на облачното небе. Около нея се простираше огромната долина, осеяна с хълмове, гори и водопади и гъмжаща от дракони.

Си Джей подхвърли пистолета на мъртвия капитан на Джонсън.

— Вие можете да го използвате по-добре от мен. — После се обърна към другите. — Ще навлезем в зоопарка. И ако останем живи достатъчно дълго, ще измислим как да се измъкнем.