Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

64.

След двайсет минути Си Джей летеше с Лъки над живописния покрит с мъх ландшафт на Южен Китай.

Все още носеше защитния си костюм и леката каска. И все още бе въоръжена с огнехвъргачката, чийто резервоар бе в раницата на гърба й под костюма, както и с картечния пистолет със закрепения за него гранатомет.

Изгревът наближаваше.

Хоризонтът на изток бе озарен в розово. Прекрасният ландшафт, тучен, зелен и влажен, проблясваше на светлината на ранното утро. Мъгла се стелеше като река между възвишенията със стръмни склонове. Почти непроходимите джунгли в тази част на страната означаваха, че селата тук са малко.

Си Джей беше оставила Ли в града на работниците с инструкции да стигне до летището. Посъветва го да кара по заобиколния път, като опише широк кръг извън купола — и ако може, да поправи главната платформа там. Дори го посъветва да уведоми началниците си, че именно той е поправил платформата в града на работниците, но без да споменава, че го е направил с подбудата или помощта на Си Джей.

След няколко минути полет над зеления терен видя характерно ландшафтно образувание — широк метеоритен кратер. Беше идеално кръгъл, подобно на Метеоритния кратер в Аризона, само че по-малък. През хилядолетията отвесните му стени на места се бяха срутили и в средата му се беше образувало езеро. Около него, в подножието на вътрешната стена, растеше малка гора.

Ниската мъгла заобикаляше кратера подобно на гъста сива супа.

Спомни си обяснението на На, когато говореше със Сиймор Улф точно за това образувание: „Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години“.

И обяснението на Шан по време на обиколката: „Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност“.

Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене: „Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад“.

Най-голямото находище на никел…

Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите…

Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.

Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей.

От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.

— Мамка му! — изруга Си Джей. — Вече са започнали да копаят към гнездото.

Надяваше се да не е закъсняла твърде много.

Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.

— Какво правят? — попита на глас Си Джей.

— Господар… стопля яйца… — каза гласът на Лъки. — Събужда гнездо…

— Трябва да влезем вътре и да го спрем…

Мощен рев я прекъсна.

Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.

Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.

Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.

С по-големите си криле императорът бе много по-бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и той се оказа на триста метра пред тях.

Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.

— Лъки! Надолу! — извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.

Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.

Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.

Приведена над шията й като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо…

… и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!

Си Джей рязко завъртя глава напред.

— Лъки! Нагоре! Веднага! — извика тя и дръпна поводите.

Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.

По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.

С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.

Императорът така и не се появи от мъглата.

Си Джей обърна Лъки и двете рискуваха да погледнат надолу към основата на скалата. Тялото на императора се беше свило на топка, с извита под неестествен ъгъл шия. Беше мъртъв.

— Един по-малко — каза Си Джей. — Остават още два.

 

 

Си Джей и Лъки описаха кръг над Кратерното езеро.

Лъки кацна на склона, на няколкостотин метра от втория император, охраняващ входа на тунела.

Си Джей се опитваше да измисли какво да правят, когато гласът на Лъки заговори в ухото й.

— Лъки бие червен дракон… Бяла глава бие червен господар…

Си Джей се намръщи.

— Какво?

— Лъки бие червен дракон… Бяла глава бие червен господар… — повтори драконът. — Лъки… предизвика… червен дракон…

Си Джей не беше сигурна, че е разбрала правилно, докато Лъки не се размърда, давайки й да разбере, че трябва да слезе.

Си Джей се подчини.

Лъки незабавно полетя на откритото и се озова точно пред червеногърдия император.

Увисна във въздуха, наведе глава и изрева свирепо — предизвикваше го на двубой.

Императорът изсумтя презрително и изръмжа гневно. Размаха лениво криле и се издигна във въздуха, като също наведе заплашително глава.

Предизвикателството беше прието.

Си Джей се разкъсваше. Никак не й харесваха шансовете на Лъки срещу императора, но знаеше какво прави жълтодрехата — отвличаше вниманието на противника от тунела, така че Си Джей да може да влезе вътре… дори това да означаваше почти самоубийствен сблъсък.

И Си Джей се втурна през гората към зейналия отвор на тунела.

Докато тичаше, двата дракона във въздуха се гледаха свирепо, сякаш се мереха с погледи.

Си Джей беше почти при входа на тунела, когато императорът атакува със смразяващ кръвта писък.

В отговор Лъки се втурна напред.

Драконите се носеха един към друг — огромният император в червено и черно срещу мъничкия жълтодрех дракон.

Императорът сви и пак изпъна огромните си нокти.

Лъки полетя още по-бързо.

Си Джей стигна до входа на тунела и погледна нагоре точно когато драконите се сблъскаха.

Лъки се превъртя. Императорът замахна. Последва раздиране, експлозия от кръв и…

… за ужас на Си Джей…

… Лъки отхвърча безжизнено наляво, с неподвижни криле и опашка. Тялото й полетя към езерото и падна в плиткото, вдигайки фонтан от пръски.

— Не… — изпъшка Си Джей.