Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

9.

На сцената до Ху се появи някаква китайка.

Беше облечена във футуристичен костюм — прилепнал гащеризон и кожено яке на черни и жълти ивици, отговарящо на оцветяването на дракона. В черната й коса също имаше електриково жълти ивици. Си Джей забеляза, че якето не е просто декоративен аксесоар, а има функционалните характеристики на якетата на мотоциклетистите — дебели подплънки на лактите и подплатен гръб.

На лявото ухо на жената имаше слушалка с микрофон. Когато заговори, гласът й бе усилен от високоговорителите около амфитеатъра.

— Здравейте на всички — каза тя. — Аз съм Им и съм главният надзирател на драконите в зоологическата градина. Въпреки че е женска, стоящата пред вас Лъки може да се нарече Жълтодрех принц.

Им наду някаква странна на вид свирка.

Моментално още четири дракона се спуснаха от небето и кацнаха с тежко тупване около нея.

Новопоявилите се бяха с размерите на Лъки, но с различни цветове. Имаха абсолютно черни гърбове и яркочервени кореми. Гребените им бяха алени, но всеки имаше уникални червени петна по иначе черните им глави. Пръхтяха като коне и пристъпваха от крак на крак. Опашките им се мятаха зад тънките, покрити с набраздени плочи мускулести тела. Си Джей забеляза, че те също имат означения на левите си задни крака — R-22, R-23, R-24 и R-25.

Докато зрителите зяпаха, Им хвърли на всеки дракон някакви лакомства — приличаха на умрели плъхове. Драконите ги уловиха във въздуха и ги погълнаха подобно на изнасящи представление тюлени.

„Господи — помисли Си Джей. — Дресирали са ги!“

Обърна се да види как приемат това спътниците й.

Улф и Пери зяпаха с увиснали ченета. Хамиш беше като хипнотизиран. Американският посланик изглеждаше доволен от представлението. Помощникът му Грег Джонсън (Си Джей почти беше забравила за него — явно много го биваше да остава незабележим) се взираше в драконите с присвити очи, сякаш ги преценяваше.

Им отново включи микрофона си, подобно на укротител в зоопарк.

— А тези четирима красавци са Червеногърди принцове. Във Великата зоологическа градина ще видите дракони с три размера. Най-големите са императори. Те са приблизително с размерите на голям пътнически самолет. След това са царете, големи колкото автобуси. Накрая са тези, принцовете. Както виждате, те са горе-долу колкото коне. Принцовете тежат около един тон.

При тези думи Лъки леко подскочи и се приземи с трясък.

Публиката се разсмя.

— Максималната им скорост при полет е сто и шейсет километра в час…

Лъки полетя с широко разперени криле и изненадваща скорост и описа кръг над амфитеатъра.

— … или сто мили в час за онези, които не са свикнали с метричната система — добави с усмивка Им. — Но като се има предвид голямото количество енергия, необходимо за оставането във въздуха, драконите могат да летят само на кратки разстояния, най-много няколко километра. Предимно се реят. Затова не могат да пресичат океани. Всъщност открихме, че едно от нещата, които не понасят, е солената вода. Ненавиждат я.

Лъки отново кацна до Им, която й подхвърли ново лакомство. Жълтият дракон с радост улови и погълна наградата.

— Скептиците, които се съмняваха в съществуването на дракони, винаги са питали как е възможно нещо толкова голямо да полети — продължи Им. — Вече знаем как. Първо, както виждате, драконите не са тежки и тромави зверове — те са стройни и леки. Второ, подобно на птеродактилите, те имат особена костна структура — костите им не са съвсем кухи, а са изпълнени с гъста мрежа от плътен лек кератин. Това ги прави изключително яки и в същото време леки. И трето, раменните им мускули и фасциите, или сухожилията, които свързват крилете към телата, са невероятно силни. Така получаваме животно, което може…

— Момент. Извинете. Ами зрението им? — не се сдържа Си Джей. — Доколко остро е зрението им?

Им като че ли се смути за момент от прекъсването, но бързо се овладя.

— Драконите живеят в дълбоки пещери, така че очите им са пригодени за нощно виждане. Ирисите им са подобни на котешките и имат tapetum lucidum, също като при котките и другите нощни животни. Това е отражателният слой зад ретината, благодарение на който светлината може да се използва отново. Светлината се измерва с единица, наречена лукс. Един лукс е приблизително количеството светлина, което има по време на здрач. Чистата лунна светлина е една трета от лукса. Десет на минус девета лукса е онова, което се нарича непрогледен мрак. Нашите дракони виждат идеално в тези условия. Това отговаря ли на въпроса ви?

Си Джей кимна.

Им продължи нататък, явно доволна, че може да се върне към сценария.

— И така…

— А могат ли да долавят електричество? — бързо попита Си Джей. Въпросът й накара другите американци да я изгледат странно.

Им се намръщи и погледна Ху, който кимна.

— Да. Да, могат да долавят електрически импулси — каза Им. — Откъде разбрахте?

Си Джей кимна към дракона.

— От онези трапчинки по муцуната. Това са така наречените ампули, ампули на Лоренцини. Акулите също ги имат. Те са много полезно еволюционно средство за хищниците, един вид шесто чувство. Всички животни, включително и ние, излъчват слаби електрически полета поради биещите ни сърца. Сърцето на ранено животно бие по-бързо, което изкривява полето. Хищник с такива ампули, като акулата или някой от драконите ви, може да долови това изкривяване и да се насочи по него към раненото животно. Все едно надушва електрическата енергия.

— Те са забележителни в много отношения — каза Им. И добави, явно според сценария си: — Всъщност едно от най-забележителните неща у тях е захапката им.

И отстъпи настрани. На сцената зад нея имаше някакъв покрит с плат предмет. Им махна плата и видяха чисто нов велосипед.

— А стига бе… — прошепна Хамиш. — Не и велосипеда. Страхотно…

— Захапката на куче е около двайсет и три килограма на квадратен сантиметър — каза Им. — Захапката на соленоводен крокодил е триста и петдесет килограма на квадратен сантиметър. Драконът принц има захапка от хиляда килограма на квадратен сантиметър. Ето, вижте.

Един от драконите с червени кореми мързеливо излезе напред. Имаше големи червени петна по главата и муцуната и създаваше впечатлението, че иначе черната му глава е била потопена в кофа червена боя.

Съществото погледна Им по начин, който можеше да се опише единствено като нагъл… и не направи нищо.

Просто продължи да си стои.

И тогава се случи нещо, което не убягна единствено на Си Джей — мястото й бе под такъв ъгъл, че тя видя как Им вади от колана си малко жълто дистанционно и го показва на дракона.

Щом видя устройството, драконът тутакси се обърна и небрежно захапа велосипеда, който се смачка в масивните му челюсти като кутия от безалкохолна напитка.

Публиката ахна.

— Леле-мале — възкликна Ейрън Пери.

Драконът изплю велосипеда и се върна на мястото си; раздвоената му опашка се плъзгаше зад него.

Си Джей обаче мислеше единствено за жълтото дистанционно, което беше накарало дракона да действа. Дресираните животни реагираха на стимули — на награди и лакомства, но най-вече на болка. Тя се запита що за стимул създава дистанционното и предположи, че отговорът е болка.

Им се поклони.

— Благодаря, дами и господа. А сега ви оставям отново на заместник-директора.

Шан излезе напред.

— Ще ви задам един въпрос — какво всъщност е дракон? Митовете за гигантски крилати змии съществуват от хиляди години. Подобно на много други неща, първоначално те възникнали в Китай. Първият китайски мит за дракон може да се отнесе към четири хиляди и седемстотната година преди нашата ера, както показва една статуетка на дракон от култура Яншао.

На плазмения екран зад него се появи хронологична графика. В горния й ляв край светна надпис 4700 пр.н.е. Китай.

— Вавилонският цар Гилгамеш се сражавал със свирепия дракон Хумбаба, както е описано в епоса, носещ неговото име. Гилгамеш е живял някъде около две хиляди и седемстотната година преди нашата ера.

На графиката се появи надпис 2700 пр.н.е. Вавилон/Персия.

— Древните гърци разказват как по време на единайсетия от общо дванайсетте си подвизи Херакъл се сражавал с дракон, за да открадне ябълките на Хесперидите. Повечето учени смятат, че Херакъл е живял някъде около хиляда двеста и петдесета година преди нашата ера.

На екрана светна надпис 1250 пр.н.е. Гърция.

— От около стотната година преди нашата ера и в продължение на следващите хиляда и петстотин години няколко централноамерикански култури, сред които ацтеките и маите, почитали летяща змия на име Кетцалкоатл. Разбира се, Обединеното кралство отдавна възхвалява храбростта на свети Георги, който сразил дракон не в Англия, а в Либия някъде около триста години след Христа. През осми век скандинавците съчинили историята за Беоулф и огнедишащия дракон, а през тринайсети век викингите пеели за Фафнир.

При всяко споменаване на исторически период на екрана се появяваше съответната дата.

Ху погледна присъстващите.

— Във всички тези митологии обаче има нещо много любопитно. Във всеки мит от различни кътчета на древния свят драконите са едни и същи. Описанието им е еднакво по цялата планета. Митичните дракони почти винаги са големи хексаподи с четири крайника и две крила.

В този момент и петте дракона на сцената разпериха криле и се изправиха на четирите си лапи.

Им ги награди с още лакомства.

И тогава Си Джей зърна още един детайл, който я разтревожи.

Докато жълтодрехият дракон прие с радост лакомството, един от четирите червеногърди хвана своя, удостоявайки дресьора си с дълъг злонамерен поглед. Опашката му потръпна като на алигатор, когато…

Ху изобщо не забелязваше ставащото.

— Драконите от легендите са подобни на змии същества с люспеста кожа — продължи той.

Жълтодрехият се завъртя на място, показвайки кожата си като модел на ревю.

Зрителите се разсмяха. Си Джей не се присъедини към тях. Видя, че драконът получава още едно лакомство.

— И, разбира се, някои дракони… — Ху направи драматична пауза — са огнедишащи…

Петте дракона раззинаха пасти, приклекнаха и се обърнаха към публиката.

Сиймор Улф замръзна. Ейрън Пери се вкопчи в облегалките на седалката си. Хамиш се напрегна. Посланик Сайм вдигна ръка да предпази очите си. Помощникът му Джонсън едва не скочи на крака.

Когато драконите отвориха пасти, Си Джей вече беше излетяла от мястото си. Беше видяла промяната в езика на тялото им — как приклякат и навеждат глави — и изострените от дългогодишната работа с крокодили рефлекси я накараха моментално да се метне настрани. Озова се на стълбите извън обхвата на огъня и се канеше да побегне нагоре, когато се чу смях.

Погледна назад.

Ху и Шан се кискаха.

— Много съжалявам — каза Ху. — Уви, способността на драконите да бълват огън е легенда. Никое от животните във Великата драконова зоологическа градина не е в състояние да го прави.

Публиката видимо се отпусна и гостите започнаха да се усмихват нервно един на друг. Смутената Си Джей се върна на мястото си. Драконите получиха още лакомства.

— Въпросът обаче остава — как е възможно това? — продължи Шан. — Защо фундаменталните характеристики на това митично създание са така сходни в древния свят, когато не е имало средства за масова комуникация и хората не са пътували между континентите? Отговорът е очевиден — дракони е имало по целия свят. И са станали част от митовете и легендите, защото са се появявали спорадично.

Улф вдигна ръка.

— Какво искате да кажете с това? Спорадично?

— Радвам се, че попитахте, защото това ни връща към първоначалния въпрос — какво всъщност представлява драконът? Отговорът е съвсем прост. Животното, което познаваме като дракон, е динозавър, уникален вид динозавър, оцелял при сблъсъка с метеорит, довел до измирането на останалите видове.