Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (17)

15.

Кабината продължи пътя си над западното езеро. Отпред се появи разрушеният замък. Издигаше се до третия последен водопад, който описваше широка дъга. От мястото си Си Джей виждаше само ръба му, през който водата падаше в някакъв голям басейн.

Над и зад замъка обаче имаше много по-модерна структура — петнайсететажна сграда със стъклена фасада, наполовина вградена в стената на кратера.

Точно под мястото, където най-долният етаж на сградата опираше в склона, Си Джей видя тунел, в който изчезваше околовръстният път, и предположи, че сградата има и някакъв вътрешен вход от тунела.

На върха на стъклената постройка се издигаше бяла кула, подобна на кула за контрол на въздушния трафик. От нея стърчаха множество антени.

— Каква е тази сграда? — попита тя.

— Административна — отвърна заместник-директорът. — Управлението на зоологическа градина с такива размери е като управлението на малък град. В административната сграда се намират всичките администратори и поддържащ персонал. На долните етажи има складове, които приемат всички постъпващи строителни материали. Там се координира и управлението на отпадъците.

— А кулата горе?

— За следене и наблюдение на драконите — отвърна Шан малко по-бързо и небрежно от необходимото.

Си Джей не пропусна реакцията му.

— Свързана ли е по някакъв начин с електромагнитните куполи? Искам да кажа, едва ли искате някой по-едър дракон случайно да се блъсне в нея и да извади купола от строя.

— О, не — каза Шан. — Вътрешният купол се генерира от двайсет и четири източника, разположени по ръба на кратера. Можете да ги видите ето там, до кулата. Всеки е силно укрепен с бетон, дебел близо три метра. Драконите не са в състояние да ги повредят дори да опитат.

Си Джей си сложи слънчевите очила и погледна към ръба.

Видя зелените лъчи на вътрешния купол, започващи от серия укрепления по ръба на кратера. Приличаха на бетонни бункери от Втората световна война с тесни процепи, от които излизаха лъчите.

Тя сви рамене, махна очилата и тъкмо се обръщаше да погледне към административната сграда, когато забеляза от тунела на околовръстния път да излизат автомобили.

Беше конвой от пет бензиновоза — тежки машини с осемнайсет колела и дълги сребристи цистерни. Камионите поеха на север по пътя и изчезнаха в друг тунел.

— Заместник-директор, какво беше това? — рязко прошепна Ху на Шан на мандарин.

— Зареждането в два часа — каза Шан. — Карат дизел за станциите на въжената линия и за генераторите.

— Шофьорите би трябвало да знаят, че днес имаме посетители — изсъска Ху. — Помните ли какво казаха консултантите от „Дисни“? Посетителите никога не бива да виждат работещи обслужващи машини. Никога. Погрижете се шофьорите и началниците им да бъдат наказани.

Си Джей не показа, че ги е разбрала. Двамата явно бяха забравили, че тя знае мандарин.

Оглушителен рев накара всички в кабината рязко да се обърнат.

Си Джей се облещи.

Грамаден император летеше до самата кабина!

Носеше се във въздуха с лекота, като от време на време размахваше огромните си криле и поглеждаше с любопитство кабината.

Си Джей дори не беше усетила приближаването му. Не можеше да повярва на очите си, че нещо толкова голямо може да се рее във въздуха. И беше силно развълнувана, че е в състояние да го разгледа отблизо.

Огромният звяр изрева отново — пронизителен писък, който сякаш разтресе цялата долина.

Беше червеногръд черен дракон. Коремът му бе ален. Черната му броня изглеждаше непробиваема. Когато изрева, зъбите му проблеснаха.

Си Джей забеляза, че съществото следи внимателно нея и спътниците й, сякаш ги преценява.

Откри, че му се възхищава. Знаеше, че любопитството е знак за интелигентност и се среща рядко. Може да се открие само при някои представители на животинското царство — шимпанзета, горили, делфини.

Погледът й се плъзна по шията на огромния звяр и се спря върху страховитата глава. Очите му бяха абсолютно черни. Жилите на челюстите бяха опънати. Гребенът беше лъскав и зловещ, а останалата част от масивната глава бе покрита със страшни белези, вероятно от двубои с други дракони…

Си Джей се намръщи.

„Чакай малко…“

Нещо в тази глава не изглеждаше правилно, но не можеше да определи какво точно.

Внезапно, с последен ужасен писък, гигантското създание размаха криле и полетя на север. Всички в кабината замърмориха потресено.

Малко по-късно кабината стигна до огромния разрушен замък. Когато го бе видяла от главната сграда, Си Джей си беше помислила, че не е много голям, но сега осъзна, че разстоянието я е излъгало.

Замъкът беше огромен — тъмен, мрачен и внушителен.

— Наехме дизайнера от „Властелинът на пръстените“ да проектира замъка — каза Ху на Улф. Партийният функционер вече се държеше настрана от Си Джей.

— Страхотен е… — промълви Хамиш.

Си Джей трябваше да признае, че замъкът наистина е впечатляващ. Изглеждаше така, сякаш обитателите му са се сражавали с нападналите ги дракони и са претърпели съкрушително поражение. Бойниците бяха разрушени. Цели кули лежаха на земята. Стълби се изкачваха към нищото и свършваха внезапно насред въздуха.

Целият замък беше покрит с черни овъглени следи.

— Нали казахте, че няма огнедишащи дракони — отбеляза Си Джей.

Шан се усмихна малко притеснено.

— Позволихме си известни волности в дизайна на замъка, за да изглежда по-театрално.

— На мен ми харесва — каза Хамиш.

Сред руините имаше десетина дракона, всичките жълтодрехи.

В основата на замъка, на нивото на водопада, от главната порта излизаше издължена дървена платформа.

Напомняше на подвижен мост, само че не стигаше доникъде. Просто минаваше над дъговидния водопад точно пред замъка и стърчеше в нищото. На Си Джей й трябваха няколко секунди да осъзнае какво представлява всъщност.

— Това е площадка за кацане на драконите — досети се тя.

— И спирка за нас — с усмивка рече Шан. Платформата се намираше само на стотина метра от тях.

— Имам още един въпрос — неочаквано каза Си Джей.

— Да? — Заместник-директор Шан хвърли тревожен поглед към Ху; явно се страхуваше от поредния неудобен въпрос от жената от „Нешънъл Джиографик“.

— Казахте, че в онази пещера сте открили осемдесет и осем яйца — каза Си Джей. — А после заявихте, че имате двеста трийсет и два дракона в зоопарка. Как се получава това? Предполагам, че едно яйце отговаря на един дракон, така че драконите трябва да са осемдесет и осем, освен ако не са снесли още яйца.

Шан видимо се отпусна. Явно това беше въпрос, на който можеше да отговори с лекота.

Той се усмихна.

— Права сте, доктор Камерън. Едно яйце е един дракон. И не, драконите не са снасяли яйца след излизането си от гнездото. Ние обаче работим и изучаваме тези животни вече близо четирийсет години. През това време използвахме някои подсилени методи за размножаване, с които да… Какво е това?

Гледаше над рамото на Си Джей, на север. Усмивката му изчезна.

Си Джей се обърна и проследи погледа му.

Кръвта й се смрази.

Видя група дракони с червеникавокафяви кореми и различни размери. Летяха право към кабината, водени от императора, който ги беше проучвал само преди няколко минути.

И докато се взираше в приближаващата група, Си Джей осъзна какво не е наред с главата на императора.

Нямаше уши.

Белезите и следите по главата на дракона не бяха от наранявания при битки с други дракони.

Императорът беше откъснал собствените си уши, при това до основата, разкъсвайки целия слухов канал, което означаваше, че звуковият щит, защитаващ кабината, изобщо няма да му подейства.

— Заместник-директор, какво става? — заплашително попита Ху.

— Господине, никога досега не съм виждал нещо подобно — каза Шан.

— Хвани се за нещо — каза Си Джей на Хамиш. — Веднага!

Драконите се носеха към кабината и когато стигнаха до нея, не спряха.

Безухият император връхлетя върху нея с цялата си сила, с ноктите напред. Пръсна се стъкло, кабината се разлюля силно и само за няколко ужасни секунди обиколката на Си Джей Камерън из Великата драконова зоологическа градина на Китай отиде по дяволите.