Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (26)

24.

Боклукчийският камион летя във въздуха цели три секунди, преди да падне на една страна с разтърсващ костите удар.

Плъзна се шест метра по хлъзгавия бетонен под и спря на самия ръб на ямата за отпадъци. Кабината му стърчеше от ръба на шест метра над дъното. В ямата имаше малко отпадъци, тъй като зоопаркът все още не работеше с пълен капацитет.

Хората вътре лежаха върху вратата на шофьора. Хамиш беше най-отдолу, Грег Джонсън бе върху него, а Си Джей и Сайм — върху тях.

— Добре ли… — започна Си Джей и в този миг горната врата на кабината отхвърча и един от принцовете надникна вътре и изсъска.

— Хамиш! — извика Си Джей. — Отвори вратата!

— Но така ще…

— Веднага, Хамиш!

Хамиш се подчини точно когато драконът посегна да сграбчи Си Джей. Когато вратата се отвори, Хамиш, Джонсън, Сайм и Си Джей полетяха в ямата и паднаха върху купчината боклук долу.

Драконът ги последва след секунда.

Щом падна върху купчината, Си Джей се претърколи миг преди ноктите на дракона да се озоват точно там, където се бе намирала преди миг. Сега Си Джей лежеше по гръб, а драконът стоеше над нея и ревеше в лицето й…

Бам!

Куршумът улучи дракона в гърдите. Той се сви, но не беше ранен.

Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!

Още стрелба. Още куршуми улучиха дракона в гърдите, в муцуната, дори в едното око.

Той зави от болка и последният изстрел — от Грег Джонсън, който стреляше с намерения пистолет — попадна право в устата на дракона и стигна до мозъка. Драконът рухна, загърчи се и след малко замря неподвижно върху вонящата купчина боклук.

— Добра стрелба — каза Си Джей.

— Благодаря. — Джонсън провери пълнителя. — Само че не очаквайте още много, защото ми е останал само един патрон.

В този миг Си Джей зърна нещо с периферното си зрение — нещо голямо и червено, което се носеше във въздуха.

— Залегни! — извика тя, когато пожарната прелетя във висока дъга. Беше един от огромните камиони със стълба. Понесе се в ямата, вероятно захвърлен от царя, и се блъсна в отсрещната стена.

— Господи! — извика Сайм.

— Не можем да останем тук… — каза Джонсън.

— Знам… чакайте малко. — Си Джей подуши. — Надушвате ли това?

— Намираме се в боклукчийска яма все пак — каза Хамиш малко подигравателно.

— Не. Нямам предвид боклука. Мирише на бензин…

Погледът й спря върху хвърлената пожарна. Смачканият разнебитен камион лежеше в подножието на купчината отпадъци.

От резервоарите му бликаше малък фонтан. Явно бяха пробити от удара в стената. Изтичащото гориво образуваше локва около големия червен камион.

Друг черен принц кацна с писък върху пожарната, разперил широко криле.

Си Джей грабна пистолета от Джонсън, но вместо да го насочи към дракона, изстреля последния куршум надолу, в локвата.

Искра… и локвата около камиона пламна и огнена стена обгърна дракона!

Съществото беше погълнато от пламъците и изврещя, преди да отлети.

— Не е зле… — отбеляза Джонсън.

— Да — съгласи се Хамиш. — Само че сега ямата ни гори.

Прав беше. Задушаващ черен пушек започна да изпълва ямата.

— Добре, момчета, планът е следният — каза Си Джей, докато се катереше по купчината боклук към ръба на ямата. — Намираме си боклукчийски камион и се пръждосваме.

— Взе ми думите от устата — промърмори Хамиш.

 

 

Стигнаха ръба на ямата. Станцията за управление на отпадъци вече приличаше на бойно поле.

Боклукчийски камиони, които доскоро бяха строени в редици, сега лежаха преобърнати или смачкани покрай стените. Червеногърдите черни принцове клечаха отгоре им или бродеха между тях. Косите лъчи на следобедното слънце влизаха през дебелите решетки на външната порта. Царят дракон стоеше в югозападния ъгъл и ревеше.

Вече не се чуваше стрелба и движението бе по-малко. Драконите се бяха погрижили за въоръжените китайски работници и всички офис служители бяха или мъртви, или бяха успели да избягат на околовръстния път с автомобилите.

— Онзи камион там! — Си Джей посочи една кола до вътрешната порта. Беше обърната към отворените врати на тунела на околовръстния път, готова да потегли.

Четиримата тръгнаха към камиона, като се движеха снишени и пробягваха от кола до кола.

Джонсън взе в движение АК-47 от един мъртъв китаец и хвърли на Си Джей пистолет „Глок“.

Докато бързаха покрай един преобърнат камион, чуха стон.

Си Джей надникна и видя свития в кабината Шан. Спомни си, че Ху Тан беше останал горе в сградата.

— Хайде, Шанчо — каза Хамиш, пресегна се и измъкна заместник-директора на зоопарка навън.

Забързаха към боклукчийския камион до вътрешната порта.

В един момент Хамиш и другите трима заобиколиха отляво една преобърната кола. Си Джей тръгна вдясно… и изведнъж се закова на място.

Бии-бип… бии-бип…

Познаваше този звук.

Бавно, много бавно Си Джей надникна зад преобърнатия камион.

Видя жълтодрехия дракон — Лъки — в клетката зад пикапа. Изглеждаше изключително неспокойна.

Им, дресьорката на Лъки с плътно прилепналия черен костюм и жълтите кичури, стоеше пред клетката на Лъки, изправена срещу четири червеногърди принца, наредени заплашително в полукръг около нея.

— Назад! — извика тя на мандарин и замахна с метла към драконите. — Назад, казах! Не я доближавайте!

Водещият черен принц наведе глава, протегна дългата си шия и изсъска гневно.

Беше Червеното лице. Слушалката на На още беше заклещена между зъбите му.

Бии-бип… бии-бип…

Си Джей осъзна, че в тази сцена има нещо повече.

Видя малките маскирани кутийки, прикрепени към главите и на четирите черни принцове, и разбра, че драконите, включително Червеното лице, са същите, които бяха изнесли представлението заедно с Лъки в амфитеатъра.

Явно не си падаха по колежката си.

Обикаляха клетката на Лъки като изгладнели вълци.

— Назад! — отново извика Им.

Си Джей видя, че тя все още носи слушалката и микрофона си…

Внезапно Им посегна към жълтото дистанционно на колана си, но Червеното лице мълниеносно се хвърли към нея и в следващия миг Им лежеше по гръб, а драконът беше над нея, затиснал ръката с дистанционното.

С рязко настъпване Червеното лице направи устройството на парченца.

После изсъска в лицето на дресьорката и лигите му потекоха в очите й.

Им изкрещя, Лъки се блъсна в решетките на клетката си, като се мъчеше да се освободи, когато нокътят на Червеното лице се понесе отново надолу, този път към главата на дресьорката.

Разлетяха се кървави парченца мозък и тялото на дресьорката се отпусна безжизнено.

Лъки изрева в безпомощна ярост и после, за огромна изненада на Си Джей, започна да скимти, сякаш обхваната от истинска мъка.

„Скърби — помисли си изумено Си Джей. — Скърби за дресьорката си.“

Червеногърдите принцове насочиха вниманието си към Лъки. Жълтодрехият дракон престана да скимти и отстъпи предпазливо назад, макар че още си беше в клетката.

Жълтият дракон, все още със седлото на гърба и ярките си жълти цветове, изглеждаше много различен от другите — опитомен, цивилизован. Колаборатор, който трябва да бъде заловен.

Червеното лице замахна и острите му като бръснач нокти изтракаха по решетките. Другите принцове засъскаха, обкръжавайки клетката.

Си Джей гледаше ужасена, без да може да помръдне.

Червеногърдите дракони не просто съскаха — издаваха ясно различими гърлени звуци, придружени от дълги издишвания. Приличаше на…

„Господи — осъзна Си Джей. — Те общуват!“

Трябваше да признае, че й е жал за жълтодрехия. Жълтодрехата всъщност. Самотният женски дракон току-що бе изгубил човешкия си другар и сега, самотен и обкръжен, щеше да бъде убит.

— Си Джей! — настоятелно прошепна Хамиш. — Идвай!

Тя се обърна. Брат й и останалите бяха стигнали боклукчийския камион при вътрешната порта.

Си Джей се намръщи и погледна отново към червеногърдите принцове, наобиколили жълтодрехата. Един от тях блъсна клетката и тя се разклати. Играеха си с Лъки.

За изненада на самата себе си Си Джей махна на Хамиш и прошепна:

— Вървете! Ще ви настигна!

Хамиш се намръщи неразбиращо. Но после явно долови нещо в очите й — онова упорито убеждение, което бе виждал безброй пъти — защото каза: „Добре“ и завъртя ключа на запалването.

Когато двигателят на камиона изрева, четирите дракона около Лъки рязко се обърнаха. Но после явно решиха, че камионът не е тяхна грижа, и отново насочиха вниманието си към клетката.

Едва тогава видяха, че някой е застанал между тях и жълтодрехата.

Си Джей.

Тя стоеше между четирите дракона и Лъки с пистолет в едната ръка и нещо приличащо на дебел пластмасов куфар в другата.

Помисли си, че сигурно представлява странна гледка — дребна, въоръжена с маломощно оръжие, изправена срещу четирима червеногърди принцове, всеки висок три метра, огромен и заплашителен.

Затворената Лъки изглеждаше най-изненадана от всички и сякаш обратът беше на път да я вкара в шок.

Червеното лице изгледа свирепо Си Джей, наведе глава и изсъска.

Бии-бип… бии-бип…

Драконът пристъпи напред…

Бам!

Си Джей стреля в бетонния под пред краката на дракона. Куршумът рикошира нанякъде.

Драконът спря насред крачка.

Си Джей стоеше до кървавата каша, в която се беше превърнала главата на Им. Погледна надолу и видя нещо — слушалката на дресьорката. Явно беше паднала от ухото й, когато Червеното лице беше смачкал черепа й.

Като продължаваше да държи пистолета насочен към драконите, Си Джей остави подобния на куфар предмет и взе слушалката с лявата си ръка. Ако се измъкнеше жива оттук, трябваше да установи връзка с Хамиш и другите.

Сложи си слушалката и веднага чу гласове. Някакъв мъж говореше бързо на мандарин.

Си Джей си преведе: „… черните дракони нападат…“.

Зоологическата градина бе под атака. Господи!

Червеното лице отново изръмжа зловещо.

Изведнъж един от другите дракони се хвърли към Си Джей отляво. Тя обаче беше готова за това и рязко се обърна, хвана подобието на куфар и го запрати към връхлитащия принц.

Предметът беше туба, наполовина пълна с бензин.

Тубата улучи дракона в муцуната точно когато Си Джей се извъртя с пистолета и стреля. Тубата експлодира в пламъци.

Течният огън се разлетя във всички посоки и четирите дракона се дръпнаха. Пламъците стигнаха и до Си Джей и ръкавът на якето й се подпали.

Най-голямата жертва обаче беше нападащият дракон. Той запищя, когато огънят обгърна главата му, падна и се загърчи на пода, мъчеше се да изгаси пожара върху муцуната си.

Си Джей смъкна пламналото си яке и стреля по резервоара на един преобърнат боклукчийски камион зад драконите.

Куршумът улучи целта си и резервоарът експлодира в огромно огнено кълбо около противниците й.

Драконите отскочиха назад от пламъците, а Си Джей се хвърли покрай клетката и се метна в кабината на пикапа.

Завъртя ключа и натисна педала до дупка. Колата полетя напред.

Пикапът изхвърча от станцията за управление на отпадъците и се понесе по тунела. Си Джей стискаше волана с всички сили и не смееше да погледне назад.

Пикапът летеше в тунела.

Си Джей искаше да завие надясно, на юг, да стигне до сградата при главния вход и да се махне от проклетата зоологическа градина — но веднага щом се озова в тунела осъзна, че такава възможност не съществува.

Останките от рухналата кула запречваха изхода на тунела. Изглеждаха невъзможно грамадни в сравнение с двулентовия път и напълно го блокираха.

С писък на гуми Си Джей зави наляво — на север — и ускори бързо до сто, после до сто и десет. Клетката зад нея подскачаше неудържимо, а затворената в нея Лъки се подмяташе като парцалена кукла.

На четиристотин метра пред нея боклукчийският камион на Хамиш стигна до изхода на тунела. Той още беше затворен, но Хамиш явно имаше дистанционно, защото с приближаването му тежката решетка започна да се вдига.

Си Джей трябваше да се свърже с него. Докосна слушалката си. Подобно на хендсфри, към нея имаше и микрофон.

Натисна копчето за връзка и в слушалките заговори електронен женски глас на мандарин:

— Бягай… Бяла глава… Бягай…

Си Джей нямаше представа какво означава това. Честотата бе доста натоварена. Явно драконите из цялата зоологическа градина бяха полудели.

Флуоресцентните светлини на тунела прелитаха от двете й страни.

Си Джей включи микрофона.

— Шан! Хамиш! Някой! Чувате ли ме?

Отговор не последва.

Тя хвърли поглед към огледалото и с облекчение видя, че тунелът зад нея е пуст.

Огледа кабината за оръжия или нещо, което би могла да използва. На седалката до нея бе якето на Им на жълти и черни ивици, с бронирания гръб и яка.

„Това може да ми е от полза“, помисли си Си Джей и го облече, без да престава да кара.

Пикапът с клетката се носеше през тунела.

Отзад все още не се виждаха дракони.

Си Джей стигна до отвора на тунела, излетя на ярката слънчева светлина и незабавно наби спирачки.

Изскочи от кабината и изтича до клетката, като погледна назад към тунела…

… точно когато, подобно на някакви прилепи от ада, четирите червеногърди дракона се появиха от станцията за боклук, като летяха ниско и бързо.

Си Джей не им обърна внимание.

Под любопитния поглед на Лъки от другата страна на решетките тя успя да се справи с резето на клетката.

Отвори вратата.

— Хайде! Вън! Изчезвай! — извика Си Джей на жълтия дракон. — Разбра ли ме? Вън!

Драконът я зяпаше едва ли не изумено.

После погледна носещите се към тях дракони и се измъкна от клетката.

Жълтодрехата, все още със седлото на гърба, изпълзя на покрива на клетката, хвърли последен поглед към Си Джей и отлетя.

Си Джей веднага се хвърли обратно в кабината и отново натисна педала до дупка. Пикапът се понесе по околовръстния път, а черните принцове излетяха от тунела секунда по-късно.

Моментално погледнаха нагоре — и видяха Лъки да се отдалечава към Драконовата планина, далеч от тях.

Но Си Джей беше близо.

И драконите полетяха след нея.