Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (71)

69.

Бао рязко се завъртя, търсейки източника на гласа. Си Джей направи същото, но Джонсън не се виждаше никакъв. Си Джей беше коленичила до Лъки, но се изправи, като се оглеждаше за агента на ЦРУ.

— Тук долу — каза гласът на Джонсън. — В Хижата по средата на пътя.

Си Джей и Бао погледнаха към стражевата кула, която се издигаше между сградата на главния вход и Драконовата планина.

На нея се виждаше малка фигура. Стоеше на платформа точно под станцията на въжената линия до някакво устройство с размерите на малък автомобил.

— Доктор Камерън може и да няма на кого да разчита, Бао, но аз имам. Термобаричната ви бомба е у мен.

Очите на Бао станаха като паници.

— Въведох отново кодовете за детониране — каза Джонсън. — Сега тя е моя. Трябва да унищожа това място и всичко в него.

— Нима ще убиете себе си, за да унищожите зоологическата градина? — усъмни се Бао.

— Да.

— Блъфирате.

— Ранен съм. Бесен съм и нямам абсолютно нищо за губене — каза Джонсън. — Не можете да контролирате тези животни, Бао. Ще пратя всички ни на небето, за да защитя света от тези чудовища. И ако си мислиш, че блъфирам…

Джонсън доближи радиостанцията си до термобаричната бомба и натисна едно копче на панела. Таймерът започна да отброява времето, като издаваше звуков сигнал на всяка секунда:

10:00… 9:59… 9:58…

— … помисли отново. Имаш десет минути да намериш мир с твоя бог, задник такъв.

 

 

Докато разговорът течеше, Си Джей пристъпи към катедрата на сцената и незабелязано включи контролния панел.

— Това е лудост! — беснееше Бао.

Си Джей намери копчето, което търсеше — онова, което беше видяла да натискат по време на представлението. Електрозахранването беше възстановено и тя се надяваше, че то още работи. Натисна го решително.

Пиротехниката веднага се включи и изхвърли огън във въздуха. Бял пушек обви сцената.

И тогава всичко се случи изведнъж.

Си Джей направи две крачки, хвърли се върху Бен Патрик и го събори от сцената на първия ред седалки. Тазерът отлетя от ръцете му.

Двамата най-близки войници вдигнаха автомати към нея, но бяха пометени от опашката на жълтия дракон. Стенеща и отслабена, Лъки беше успяла да се надигне, да замахне с опашката си и да събори китайците.

Последният войник стреля по Лъки, но тя се хвърли към него и със свирепо замахване с нокът раздра гърлото му. Изригна кръв и войникът рухна мъртъв на земята.

Мини изпищя.

Насред дима Си Джей се хвърли към Бао, събори го и изблъска пистолета от ръката му.

Двамата се затъркаляха към пропастта в северния край на сцената.

Краката на Бао увиснаха на ръба, на сто и двайсет метра над земята, а тялото му още лежеше на сцената. Беше се вкопчил отчаяно в огнеупорния костюм на Си Джей — единственото нещо, за което можеше да се хване.

Бао обаче бе много по-тежък от Си Джей. И тежестта му бавно придърпваше Си Джей към ръба.

— Поне ще умрем заедно! — озъби се китайският полковник, докато продължаваха да се плъзгат към смъртта.

Си Джей отчаяно се съпротивляваше, но не можеше да се освободи от Бао.

Ръбът приближаваше.

Изведнъж тялото на Бао изчезна и Си Джей се озова на самия ръб, с глава и рамене увиснали над нищото!

Затърси някакво оръжие, нещо, с което да се освободи от хватката на Бао, но не намери нищо. Дори Лъки не можеше да й помогне — тя беше в другия край на сцената, прекалено далеч от нея.

— Да полетим към гибелта… — каза Бао.

— Но не днес… — мрачно отвърна Си Джей.

Посегна към единственото, за което можеше да се сети — зъба на соленоводния крокодил, който носеше на каишка на шията си. Бръкна в защитния костюм, дръпна рязко и зъбът се озова в ръката й.

— Бил Линч ми го даде — каза тя. — Това ти е от него!

Хванала зъба като нож, Си Джей замахна към юмруците на Бао и започна да ги ръга.

Бао изрева от болка, пусна костюма и полетя…

… но в последния момент я сграбчи за ръкава и я повлече със себе си в пропастта!

 

 

Си Джей рязко се пресегна и се хвана за ръба на сцената с две ръце.

Бао изпусна ръкава й, но успя да хване десния й крак и сега висеше от Си Джей, а Си Джей висеше от сцената.

Пръстите й се напрегнаха до скъсване от допълнителната тежест. Нямаше да може да издържи в това положение повече от няколко секунди.

— Както казах, ще умрем заедно! — извика Бао.

Лявата ръка на Си Джей изпусна захвата си.

Тя се държеше с една ръка за ръба на бездната, а Бао висеше на десния й крак.

И тогава Си Джей започна да се гърчи странно: измъкна лявата си ръка от костюма и разкопча ципа. После протегна ръка и отново се хвана за ръба.

След това започна да измъква дясната си ръка от костюма и тя внезапно се освободи…

… костюмът се свлече напълно от Си Джей…

… и тя остана да виси, а Бао се понесе надолу, все още сграбчил предпазния костюм. На лицето му бе изписана огромна изненада.

И докато Си Джей висеше от ръба на сцената, Бао падаше през всичките сто и двайсет метра покрай фасадата на грамадната сграда при главния вход. След осем секунди се размаза с противен звук на земята. Крещеше с цяло гърло по целия път надолу.

 

 

Задъхана, бореща се да изстиска и последната капка сили от себе си, Си Джей се надигна и опря лакти на сцената. Краката й още висяха над главозамайващата пропаст.

Точно пред нея лежеше тялото на един китайски войник.

Бии-бип… Бии-бип…

Глава на дракон се вдигна зад трупа и погледна Си Джей право в очите — червената безуха глава на стария й враг Червеното лице.

Лъки бе твърде далеч, за да й помогне — намираше се в предния края на сцената.

Полуувисналата на ръба Си Джей бе беззащитна.

И тогава тя видя колана на мъртвия войник между нея и Червеното лице.

На него бяха окачени две…

— Искаш да изядеш нещо ли? — попита тя. — Опитай това.

С тези думи протегна дясната си ръка, сграбчи едната граната, извади предпазителя и я метна право в отворената паст на Червеното лице.

Драконът преглътна объркан и шокиран, а Си Джей извика: „Лъки!“ и се пусна от ръба, политайки далеч от Червеното лице миг преди главата му да експлодира.

Си Джей полетя покрай сградата, а над нея взривът на гранатата отнесе ръба на сцената в облак от дим и отломки.

Не видя как главата на Червеното лице се пръсна, не видя как обезглавеното му тяло се гърчи няколко секунди и от шията му бликаше кръв.

Надяваше се Лъки да я е чула.

Падаше бързо, ужасно бързо. Прозорците на сградата профучаваха шеметно покрай нея.

И изведнъж Лъки летеше вертикално до нея, с изпънато тяло и прибрани криле!

Драконът настигна Си Джей и докато летяха или падаха с еднаква скорост, Си Джей протегна ръка, сграбчи седлото и успя да седне в него точно когато Лъки рязко се издигна на не повече от десетина метра от земята.

Си Джей преглътна.

— Това вече беше на косъм.

Полетяха обратно към амфитеатъра да приберат Мини.

Сцената представляваше ужасна гледка с цялата кръв, пушек и трупове.

Си Джей скочи от седлото и изтича да вземе Мини, която се беше свила уплашено на първия ред. Подбра я и тъкмо се обръщаше към Лъки, когато някой се изпречи на пътя й.

Бен Патрик. Насочил пистолет право към нея.

— Бен… — каза Си Джей частица от секундата преди тялото на Патрик да се огъне на две, блъснато със страшна сила отзад. Чу се противно хрущене, когато гръбнакът му се счупи от удара.

Лъки го беше изритала със задния си крак.

Бен Патрик рухна на колене, след което се просна по очи пред Си Джей. Изстена, но не помръдна. Ритникът беше счупил няколко прешлена. Колкото и да му оставаше да живее, Бен Патрик никога вече нямаше да проходи.

Си Джей поклати глава.

— Ти избра на чия страна да бъдеш, Бен. Съжалявам, но трябва да тръгвам.

Метна Мини на седлото на Лъки и се качи след нея.

— Дръж се, хлапе. Ще летим бързо. Лъки, давай!