Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (31)

29.

Си Джей се взираше с ужас в Люпилния център — или по-точно в останките от онова, което е бил допреди около час.

Самият център представляваше просторна двуетажна зала със стени, облицовани с блестящи бели плочки. Цялото място създаваше впечатление за стерилна чистота.

По-скоро беше създавало.

Центърът беше целият в кръв и вътрешности. Навсякъде лежаха тела в лабораторни престилки — китайски специалисти, разкъсани на парчета от вилнеещи дракони. Почти цялото оборудване беше разпердушинено. Навсякъде висяха жици. Лампите висяха накриво от тавана и от тях изкачаха искри.

Цялото място, доскоро несъмнено ярко осветено, тънеше в неприветлив полумрак.

В средата на залата имаше голяма правоъгълна яма с размерите на два олимпийски басейна. Над нея минаваха няколко метални моста, а закрепени в стените й скоби водеха надолу.

По периметъра на залата имаше отделени със стъклени стени офиси на две нива, в които се виждаха сървъри, микроскопи и центрофуги. Имаше дори няколко клетки, а някои помещения бяха заети от хирургически маси и медицинско оборудване.

Си Джей спря на ръба на огромната яма и погледна надолу.

Долу, на малко повече от два метра от Си Джей, имаше десетки клетки, наредени плътно една до друга в дълги редове, намиращи се в няколко стъпки вода.

Когато видя какво има в клетките, Си Джей трепна.

Соленоводни крокодили.

Големи. Огромни. И бяха много, поне седемдесет-осемдесет.

Само че обикновено страховитите влечуги изобщо не изглеждаха страховити, а по-скоро жалки и нещастни — не само защото бяха затворени в тесните клетки, но и защото крайниците им бяха закопчани за решетките и не можеха да се движат. В задната част на клетките имаше отвори, през които снесените от крокодилите яйца можеха да падат в специални корита, които се отнасяха от ленти на конвейер.

Крокодилите ревяха жално.

Си Джей познаваше този рев. Беше го чувала стотици пъти. Това бе призивът, с който майката крокодил събира потомството си. Сега обаче призивите оставаха без отговор.

„Приличат на носачки в птицекомбинат“ — помисли си тя, докато се взираше в окаяните създания.

Соленоводният крокодил бе един от най-смъртоносните хищници на света — коварен и интелигентен, хладнокръвен и безмилостен. Трудно беше да съжаляваш подобни същества, но сега Си Джей установи, че изпитва съжаление към тях.

Наблизо видя един смартборд, или високотехнологична дъска. На нея имаше карта на зоологическата градина и написани на ръка бележки — на английски, колкото и странно да бе.

Си Джей прочете бележките. Явно драконите във Великата драконова зоологическа градина вършеха непредсказуеми неща.

Погледна бележката „Защо копаят?“.

До нея имаше насочена към картата стрелка и серия разхвърляни хиксове.

Драконите копаеха, а грижещите се за тях не знаеха защо.

Други бележки бяха свързани с червеногърдите черни дракони — питаха дали не са с по-висок статут от другите и че може би те и жълтодрехите са съперничещи си кланове. Си Джей не беше пропуснала да забележи, че всички дракони, атакували административната сграда, бяха червеногърди.

В долната част на смартборда имаше доста зловеща бележка: „Мозъчни дефекти в родените от крокодили варианти — защо са толкова агресивни?“.

— Родените от крокодили варианти… — повтори тя на глас.

И внезапно ужасяващото значение на името „Люпилен център“ й се изясни.

Крокодилите наистина бяха носачки.

Си Джей вече разбираше и отговора на един от въпросите, които беше задала по-рано — как зоологическата градина може да има 232 дракона, щом китайците са намерили само 88 яйца.

Отговорът беше тук, пред нея. За да напълнят зоопарка си с повече дракони, китайците бяха използвали яйцеклетките на соленоводен крокодил, който бе най-близкият жив родственик на архозаврите, като приемник на драконови ембриони. Цялото високотехнологично оборудване в Люпилния център — микроскопите, компютрите и центрофугите — имаше една-единствена цел: оплождането на яйцата и развитието на зародишите.

За получаването само на няколко жизнени ембриона обаче имаше нужда от много яйца — затова бе и тази яма, пълна с женски крокодили.

Учените от Великата драконова зоологическа градина бяха създали фабрика за яйца.

Смартбордът обаче разкриваше, че не всичко се е развивало добре дори преди днешните събития.

— Си Джей? Си Джей, трябваш ни.

Гласът на Хамиш я изтръгна от унеса й и я върна в настоящето.

— Сега накъде? — попита Хамиш.

Си Джей видя два възможни изхода от Люпилния център — бронирани врати в противоположните краища на лабораторията. Тази отдясно беше затворена. Другата зееше.

Тя впери поглед в отворената врата. Не беше сигурна, но й се стори, че чува от тунела зад изхода някакво приглушено сумтене.

— Накъде, Катеричке? — попита Хамиш.

— Можем да се върнем… — каза Джонсън и погледна към тунела зад тях.

Драконът още се мъчеше да преодолее решетките на седемдесет метра зад тях. Джонсън млъкна сам, когато от страничната врата в средата на тунела се появи нова сянка и изръмжа към тях. Поредният червеногръд принц без уши, при това вътре в тунела!

— Мамка му… — изпъшка Хамиш.

— Си Джей! — извика нечий глас. — Не стойте на открито! Влезте в някоя клетка! Веднага!

Си Джей се обърна изненадана, че някой я вика на английски. Видя трима души да се свиват уплашено в една клетка до дясната стена.

Говорещият беше Го-Го, китаецът с прибраната на опашка коса, когото беше видяла във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Заедно с него беше младата докторантка, с която беше обядвал.

Третият в клетката беше красив бял мъж с очила с рогови рамки и лабораторна престилка.

Явно бяха потърсили убежище в клетката, когато драконите бяха разпердушинили това място, и сега всички трескаво махаха на Си Джей и групата й.

Си Джей се вгледа в белия мъж и за втори път през този ден видя познат.

— Бен? Бен Патрик?

— Бързо! — настоятелно извика той. — Преди да са ви надушили! В тунела към Центъра за гнездене има два и ако доловят миризмата ви…

Продължително съскане ги накара да се обърнат.

Два червеногърди принца стояха при отворената врата в другия край на ямата.

Нямаха уши.

Муцуните им бяха омазани в кръв. От зъбите им висяха разкъсани парчета човешко месо.

Драконите се хвърлиха напред, движеха се с изумителна скорост от двете страни на ямата. Тичаха като диви котки, плавно и балансирано, с приведени глави, щръкнали опашки и плътно прибрани криле.

Си Джей изчисли най-добрия си ход за част от секундата.

Намираше се на ръба на ямата. Най-близкият изход беше тежката врата в десния ъгъл, от другата страна на ямата — ако успееше да я отвори.

— Вратата! — извика тя на останалите. — Бягайте!

Самата тя се затича по най-близкия мост над ямата.

Хамиш я последва. Джонсън, Сайм и Шан се втурнаха отстрани.

— Го-Го! Какъв е кодът за вратата! — извика Си Джей, докато тичаше.

— Шест едно шест едно! — извика в отговор Го-Го.

Единият принц се извъртя към Си Джей и Хамиш и скочи на моста зад тях.

Мостът обаче не беше изчислен да носи тежестта му и цялото съоръжение рухна в ямата, повличайки със себе си дракона, Си Джей и Хамиш.

Си Джей падна по корем върху една клетка с много ядосан женски соленоводен крокодил.

Крокодилът изрева само на сантиметри от лицето й. Разделяше ги обаче тънка стоманена мрежа, а освен това краката на крокодила бяха закопчани.

Хамиш падна върху съседната клетка. Беше по-тежък и я огъна, а крокодилът вътре изрева.

Си Джей се претърколи, скочи от клетката в дълбоката до коленете вода и затърси стълба…

Драконът се изправи срещу нея.

Висок три метра, с дълга извита шия, подобни на шипове израстъци и стърчащи от муцуната зъби, той се издигаше над нея и й препречваше пътя към стълбата.

Си Джей нямаше накъде да бяга.

И тъкмо когато драконът щеше да се хвърли върху нея, нещо зеленикавокафяво го блъсна отстрани и той падна във водата.

Последва буйно мятане и плискане и отначало Си Джей не разбра какво става. След това видя в кипналата вода не един, а два дракона — червеногърдия и друг принц, но зеленикавокафяв.

Зеленикавокафявият беше може би най-грозното нещо, което бе виждала. Докато в черния принц имаше някакво величие, това животно бе нещо напълно различно. Имаше цвета на тиня, сякаш бе кръстоска между крокодил и гигантски саламандър.

По размери и сили обаче не отстъпваше на черния принц и двата дракона се вкопчиха в ужасна битка, като си разменяха удари и щракаха с челюсти, докато се мятаха във водата.

— Хайде! — Хамиш помъкна Си Джей към стълбата и след секунди двамата бяха горе и тичаха към вратата.

Джонсън и Сайм вече бяха там. Джонсън, който беше запазил хладнокръвието си дори сега, набра кода и вратата се отключи и отвори със съскане. Двамата се вмъкнаха вътре.

Шан беше по-бавен и все още тичаше покрай ямата, а вторият червеногръд принц го настигаше. Драконът летеше бързо и ниско през просторната зала.

Си Джей и Хамиш също забързаха към вратата.

Тичаха рамо до рамо, в крак. Драконът ги видя и погледна отново към Шан, сякаш се мъчеше да избере върху коя жертва да се нахвърли.

Внезапно Шан се подхлъзна в локва кръв и падна тромаво по задник на плочките.

Това реши съдбата му.

Драконът направи избора си и се нахвърли върху него. Буквално обгърна заместник-директора, когато се спусна отгоре му с готови за удар нокти. Шан изкрещя, когато драконът го удари, вдигна ръце да се защити, но създанието просто разкъса гърдите му, след което му прехапа гръкляна.

Си Джей и Хамиш се промушиха през открехнатата врата и Джонсън я затръшна. Ключалката изщрака. Бяха в безопасност.

През малкото прозорче в яката врата гледаха как драконът пирува с тялото на Шан, на по-малко от пет метра от тях.