Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

48.

Си Джей сънуваше.

Шантави картини минаваха през ума й. Видя се да лети високо над света. После се озова пред жълтодрех император, невъзможно грамаден, който се взираше в нея отблизо, разтваряйки челюсти…

Очите й рязко се отвориха.

И видяха жълтодрех император, който се взираше в нея много отблизо.

Сепна се, но драконът не атакува. Лежеше съвсем небрежно пред нея, опрял брадичка на земята, и просто я гледаше.

За момент Си Джей се зачуди дали не продължава да сънува.

Огледа се и видя нещо, което можеше да се опише единствено като друг свят — лежеше на дървена платформа в древен на вид манастир високо над някаква пропаст.

Пред нея имаше широк дървен портал, от който се излизаше на балкон, гледащ към втори въздушен храм от другата страна на бездната.

Все още бе нощ и валеше. Си Джей не знаеше колко време е минало, откакто бе изгубила съзнание.

Фантастичната картина се завършваше от драконите.

Си Джей беше заобиколена от малка група жълтодрехи, общо пет, които образуваха тесен кръг около нея — императорът, двама царе и два принца.

Подобно на императора, всички те се взираха в нея много внимателно и с голямо любопитство.

Един от принцовете пристъпи напред. Лесно можеше да се познае по седлото на гърба — Лъки.

Когато се вгледа по-внимателно в тях, Си Джей започна да забелязва, че всеки дракон има уникална шарка по главата и шията.

Лъки приближи и за огромна изненада на Си Джей сведе глава.

Си Джей се дръпна объркана назад.

Лъки издаде серия ниски, подобни на магарешки рев звуци, излизащи дълбоко от гърлото й.

Си Джей погледна другите жълтодрехи дракони, неуверена какво става.

Лъки се обърна към другите, явно също толкова объркана. Изгледа многозначително единия от царете. Той изръмжа, сякаш изобщо не беше впечатлен.

Лъки се обърна отново към Си Джей и повтори серията звуци.

Приближи толкова до нея, че зъбатата й муцуна почти докосна лицето на Си Джей.

Си Джей не смееше да помръдне. Зъбите на дракона изглеждаха убийствено.

И тогава Лъки побутна слушалката в ухото на Си Джей.

Си Джей се намръщи. Слушалката. Същата, която бе взела от тялото на дресьорката в станцията за управление на отпадъци, когато бе спасила Лъки от бандата на Червеното лице.

Си Джей докосна устройството.

— Какво се опитваш да ми кажеш…?

И тогава видя металния имплант отстрани на главата на Лъки, устройството с форма на кутия, боядисано в жълто и черно, за да не личи на фона на кожата. От него излизаше малка, но ясно видима жица, която изчезваше в черепа на Лъки.

— Не може да бъде… — промълви Си Джей. — Китайците са измислили начин да общуват с вас…

Порой мисли и образи прелетяха през ума й:

Им, дресьорката, дава команди на Лъки и Червеното лице по време на представлението.

Бен Патрик, който казва: „… Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации… Всеки крясък и сумтене означават нещо…“.

И неясният електронен женски глас, който бе чула в слушалката, след като спаси Лъки от Червеното лице и бандата му: „Бягай… Бяла глава… Бягай…“.

И мъжкият глас преди това: „черните дракони нападат…“. И същият глас, когато Стопеното лице изкрещя към нея: „… Страхувай се… от мен…“.

Дори начинът, по който Лъки беше ръмжала и сумтяла към Червеното лице и бандата му в тунела на въжената линия. Това беше общуване, преднамерено и артикулирано общуване.

„Дяволите да ме вземат!“

По време на шантавата гонитба с пикапа си беше помислила, че странните гласове от слушалката са сигнали от други радиостанции в зоопарка — гласовете на работници, изпаднали в паника при атаката.

Но сега, когато погледът й се спря върху металната кутия на главата на Лъки, й хрумна друга идея.

Женският глас бе на Лъки.

А мъжкият на Стопеното лице.

Металните кутии на главите им наистина бяха някакви импланти, свързани с мозъците и гръкляните на драконите, пълни със свръхмодерни чипове, които превеждаха сумтенето, крясъците и гукането в думи. Китайците дори се бяха досетили да използват мъжки и женски гласове за различните дракони — малка, но хитра подробност.

Като че ли не всички дракони в зоологическата градина имаха подобни импланти, а само изпълнителите — Лъки, Червеното лице и бандата му. Никой от останалите четири около Си Джей нямаше прикрепено към главата устройство.

Си Джей свали слушалката си и я погледна.

Беше включена на канал 4. Си Джей си спомни, че беше превключила канала, за да може да говори с Хамиш и Шан в боклукчийския камион.

Помъчи се да си спомни канала, на който беше преди това.

— Двайсет и две… — каза тя на глас и превключи на 22.

Погледна Лъки и въпреки всичко, въпреки мисълта, че това е пълна лудост, кимна.

Лъки загука…

… и електронният женски глас отново прозвуча в слушалката:

— Здравей… Бяла глава… Аз… Лъки.