Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (59)

57.

Си Джей грабна радиостанцията.

— Мечок, чувам те!

Гласът от другата страна се оживи.

— Катеричке! Жива си!

— Едва-едва. Къде си?

— В станцията за управление на отпадъците. Сайм е с мен, но изгубихме Улф. На два пъти се разминахме на косъм и измъкването ни не беше от най-изящните, но нали знаеш какво казваше татко? Трябва да се провалиш няколко пъти, преди да успееш.

Си Джей примигна и унесено повтори:

— Трябва да се провалиш, преди да успееш…

В главата й започна да се оформя идея.

— Обаждаш се тъкмо навреме, Мечок. Драконите се канят да унищожат външния купол и трябва да ги спрем.

— Какво ще кажеш да оставим преебаната градинка на кретените, които са я построили, и да се разкараме оттук? Не си падам по идеята да спасявам техните задници, докато се опитват да ни убият.

— Има друго гнездо, Хамиш. По-голямо — каза Си Джей.

Последва мълчание.

— Китайците са намерили малкото гнездо — добави Си Джей. — Ако се измъкнат, драконите ще събудят другото и тогава ще има много повече чудовища. Всички населени места наоколо ще бъдат унищожени. После драконите ще отлетят и ще намерят още и още гнезда, докато не залеят всичко. Не можем да позволим да се случи подобно нещо.

Хамиш преглътна с мъка.

— Добре. Какво искаш да направя?

— Можете ли да стигнете до военното летище?

Хамиш стоеше до огромната външна порта на станцията за управление на отпадъци. През решетките се виждаха светлините на летището на няколко километра път по откритата равнина.

Обърна се назад към залата, затърси някакво превозно средство и го откри.

— Мисля, че ще успеем.

— Искам да отидете там и да защитавате платформите. Те са петнайсет и приличат на бетонни бункери. Няма да можете да отблъсквате вечно драконите, но искам да удържите купола колкото се може по-дълго.

— Ами ти? Къде отиваш?

— В града на работниците — каза Си Джей. — О, Хамиш?

— Да?

— Има два нови дракона, които… ами, огнедишащи са — каза Си Джей.

— Естествено — иронично отвърна Хамиш. — Си Джей, откъде знаеш за това по-голямо гнездо и тъй нататък?

— Един дракон ми каза — просто отвърна сестра му. — А сега трябва да отлитам. Край.

Си Джей прекъсна връзката и се замисли. После повтори:

— Понякога трябва да се провалиш, преди да успееш…

Сви устни и се обърна към Ли.

— Ли?

— Да?

— Имам нужда от теб и от един от онези камиони за поправка. Искам да дойдеш с мен в града на работниците. Съгласен ли си?

Ли се замисли за момент.

— Наистина ли мислите, че драконите ще станат повече, ако се измъкнат? Че ще отворят други гнезда?

— Да — отвърна Си Джей. — И тогава освободените дракони ще отворят още гнезда. Броят им ще се увеличи многократно и много бързо.

Ли кимна.

— В такъв случай идвам с вас в града.

Си Джей се обърна към Мини.

— А ти, мъничката ми, ще трябва да стоиш на сигурно място, докато всичко това не приключи. — Хвана момиченцето за ръка и го поведе към една клетка в ъгъла. — Тук ще си в безопасност. Не излизай от клетката, докато не се върна да те взема, става ли?

— Да, Си Джей — отвърна Мини.

Си Джей взе още едно фенерче, храна и вода от съседния кабинет, даде ги на Мини, след което затвори клетката.

После се върна при Лъки в стаята за прегледи.

Драконът вече се беше изправил, проверяваше скобите и разперваше криле, които почти изпълваха помещението.

— Лъки добре? — попита Си Джей.

Лъки измяука.

— Лъки силна… Бяла глава добър човек…

— Лъки… бие?

Драконът се обърна към нея и на изразителната му муцуна се изписа решимост.

— Лъки… Бяла глава… бият.