Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (7)

5.

Ху спря и хвърли бърз поглед към заместник-директора, който си погледна часовника и кимна.

Явно бяха подбрали времето на речта така, че да съвпадне с нещо.

— Дами и господа — започна Ху, — благодаря, че сте с нас в този паметен ден. Днес ще видите проект, какъвто не сте виждали никога. Проект на стойност двеста четирийсет и четири милиарда, по който се работи от четирийсет години. Строежът на зоологическата градина се пазеше в абсолютна тайна, защото когато бъде представена на света, тя ще предизвика огромна сензация.

— Зная какво си мислите — продължи Ху Тан след кратка пауза. — Мислите си, че така и така има стотици зоологически градини, защо тогава е нужна още една. И наистина, може ли Китай да покаже зоологическа градина, каквато не е виждана досега? Дами и господа… ето какво можем да покажем.

В същия момент скоростният влак излетя от тунела и пред Си Джей се разкри смайваща гледка.

Влакът се носеше по огромен мост над клисура, широка сто и двайсет метра и дълбока сто и петдесет. Но макар да беше живописна, не клисурата привлече вниманието й.

От другата страна се издигаше колосално образувание, наподобяващо вулкан, с високи склонове, които сякаш обгръщаха огромна долина. Изглеждаше с правоъгълна форма, като всяка страна бе дълга много километри.

В центъра на правоъгълния кратер се издигаше висок планински връх, сякаш взет от някаква приказка.

И около този връх лениво се носеха седем огромни същества, много по-големи от всяко летящо създание, известно на Си Джей.

Дори от това разстояние — влакът все още се намираше поне на няколко километра от кратера — ясно можеха да се различат очертанията им — гладки змиеподобни тела, дълги стройни шии, глави с рога и, което бе най-поразителното, огромни криле, подобни на крилете на прилеп.

Пет от създанията сигурно бяха с размерите на автобус, а другите две бяха още по-големи — може би колкото малък пътнически самолет.

— Божичко… — промълви Улф и ченето му увисна.

— Леле… — ахна Хамиш.

Си Джей също не можеше да повярва, но създанията бяха пред очите й, взети сякаш от някакъв мит.

Взираше се в дракони.

— Дами и господа — каза с усмивка Ху. — Добре дошли в нашата зоологическа градина. Добре дошли във Великата китайска драконова градина.