Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (29)

27.

Беше време да се добере до кабината при останалите. Но след преживяното на стъпалото на камиона имаше само един път, по който искаше да мине — отгоре.

— Хамиш, идвам по покрива! — каза тя в микрофона.

— Разбрано. Всеки момент ще излезем от тунела. Нататък има още един. Шан казва, че в него има разклонение, което води към Центъра за гнездене. И че ако се доберем до него, всичко ще е наред.

Без да губи време, Си Джей излезе навън и се надигна, за да види покрива на боклукчийския камион.

На него нямаше дракони. Беше равен и пуст. Таванът на тунела се носеше отгоре.

Си Джей се покатери на покрива, легна по корем и запълзя напред. Стоманата беше оребрена, което й позволяваше да се захване стабилно.

Изведнъж със силно свистене камионът се озова на ярката слънчева светлина — и Си Джей погледна нагоре навреме, за да види как Червеното лице се спуска към нея като пикиращ бомбардировач и пуска един хечбек!

Колата полетя надолу. Си Джей се метна напред миг преди хечбекът да се стовари върху покрива на боклукчийския камион, да отскочи от него и да се блъсне с ужасна сила в отвесната скала от другата страна на околовръстния път.

Си Джей погледна напред — вторият тунел, за който бе споменал Хамиш, все още беше на петстотин метра от тях.

— Хамиш! Вкарай ни в тунела, преди да са ме направили на палачинка!

Си Джей се взираше в тунела, когато най-неочаквано до нея се появи отвратителната глава на Стопеното лице. Драконът още беше на камиона, крепеше се на лявата му страна.

Стопеното лице се надигна, готов за атака, с убийствен поглед.

— Си Джей, дръж се! — извика гласът на Хамиш в слушалките.

Камионът рязко зави, за да избегне изпречил му се смачкан хечбек.

Краката на Си Джей, която едва се държеше за покрива, полетяха настрани.

Драконът до нея изобщо не изгуби равновесие.

— Хамиш! Набий спирачките! — извика Си Джей.

Хамиш наби спирачките с всички сили.

Камионът поднесе.

Си Джей успя да се вкопчи в някаква подпора, когато инерцията от внезапното спиране я запрати напред.

Стопеното лице не беше такъв късметлия.

Беше запратен напред и се запремята по пътя.

Хамиш видя как черно-червеното туловище се откъсна от камиона и падна на пътя пред него. И натисна газта до дупка.

Тежкият камион отново се понесе напред, гумите му запушиха.

Стопеното лице, ожулен и разранен от тежкото падане, вдигна глава и видя как фаровете на камиона се носят към него. Успя да отскочи в последния момент; бронята на камиона закачи крилото му и Стопеното лице се стовари на земята, здравата очукан, но жив.

Най-сетне свободен от дракони, камионът влетя в следващия тунел.

На стотина метра от входа на тунела камионът наби спирачки пред някаква порта във външната стена.

Черните й метални решетки бяха по-дебели и яки от всички, които бяха видели досега — ако подобно нещо беше възможно.

Си Джей скочи от покрива и се присъедини към Хамиш, Джонсън, Сайм и Шан.

Хамиш я огледа и попита:

— Наред ли си?

— Нямах време да проверя — отвърна Си Джей. — Но мисля, че да.

Шан изтича до решетката и заговори на двамата войници от другата страна. Те бяха с униформи на Червената армия и въоръжени с модерни автомати „Щаер“. Лицата им бяха абсолютно безизразни.

— Пуснете ни! — каза Шан на мандарин.

Двамата войници не казаха и не направиха нищо в отговор.

— Казах, пуснете ни! — извика Шан.

— Знаете, че не могат да влизат тук, заместник-директор — каза единият войник. — Центърът за гнездене е затворен за неоторизирани лица.

— Неоторизирани лица? — изумено повтори Шан. — Майтапите ли се? Намираме се в извънредна ситуация…

— Дори вие не можете да влезете, заместник-директор. Не сте оторизиран. — Войникът кимна рязко към Си Джей, Хамиш, Сайм и Джонсън. — И със сигурност няма да пуснем тях. Заповед лично от полковник Бао.

— Нямате ли капка човечност! — извика Шан. — Ще умрем тук…

— Зарежете — каза Си Джей, докато дърпаше Шан за ръката и поглеждаше към тунела.

Той продължаваше напред, пуст и притихнал.

Си Джей погледна към Джонсън и се обърна към Шан.

— Щом не можем да влезем, какви са другите ни възможности?

Шан трепереше от гняв, но успя да се овладее.

— Може би Люпилният център. — Изгледа изпепеляващо стражите. — Той не се пази от долни псета!

— Ъ-ъ-ъ, Касандра… — обади се Хамиш. Наричаше я така само когато беше сериозен.

Си Джей рязко се обърна и видя накъде гледа брат й.

Огромната сянка на дракон цар стоеше на входа на тунела и блокираше слънчевата светлина.

Драконът изрева и ужасният звук отекна от стените.

— Да тръгваме! — извика Си Джей. — Ще опитаме Люпилния център.