Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (6)

4.

Докато влакът се носеше през тунела, Ху Тан и заместник-директорът на зоопарка господин Шан говореха с американския посланик и помощника му.

Си Джей забеляза, че дори в група като тази едва доловимата йерархия продължава да съществува и че добрият домакин винаги заговаря първо най-важния си гост.

Си Джей и Хамиш седяха с двамата журналисти от „Ню Йорк Таймс“ по-назад във вагона. Отвън светлините на тунела профучаваха покрай тях като лазерни лъчи от научнофантастичен филм.

— Този район на Китай е идеалното място за нова туристическа атракция — каза Улф. — Климатът е по-добър, отколкото на север, и тук вече кипи оживен туристически бизнес. Лъскавият Хонконг с неговото великолепие е градът на партитата. Макао е Вегас и забавлява посетителите на казината. Наблизо се намира и голф курортът Мишън Хилс — осемнайсет голф игрища, проектирани от майстори като Джак Никлаус, Грег Норман, Ник Фалдо и Аника Сьоренстам. Най-големият голф комплекс на света. Но пък китайците ги бива най-много точно в това.

— В кое? — не разбра Хамиш.

— В големите неща — каза Улф. — Китай прави големите неща по-добре от всяка друга страна, включително Америка. Мишън Хилс е идеалният пример за това. Как да построиш осемнайсет голф игрища в джунглите на Гуандун? Лесно. Плащаш на най-добрите архитекти на голф игрища в света цената, която поискат, и оформяш ландшафта според нуждите ти. После вдигаш хотели към игрищата, осигуряваш бърз транспорт за гостите от Хонконг и ето, мегакурортът ти е готов за работа.

— Мислите ли, че са направили същото и със зоологическата градина? — попита Си Джей.

Улф сви рамене.

— От доста време се носят слухове за голям проект по тези места. Говори се, че още през деветдесет и втора година е определена забранена за полети зона, и тъй като всички местни авиолинии са държавни, забраната лесно може да се наложи.

— Изглежда скъпо — отбеляза Хамиш.

— В света на дълговете, млади човече, Китай е нетният кредитор — каза Улф. — Страната има най-големите резерви в брой на планетата, три трилиона и седемстотин милиарда долара при последното броене. При това без да се брои онзи един трилион и четиристотин милиарда, който дължи Америка! Когато построиха най-големия язовир на света, Три клисури, китайците не пуснаха нито една облигация. Платиха за строежа от националните спестявания. През последните десет години Китай изгради над две хиляди километра пътища за влакове на магнитна възглавница като този, в който пътуваме сега, при това без да заеме нито цент. Цената не е проблем. Китай разполага с неограничени запаси евтина работна ръка за строежа на подобна инфраструктура. Светът не е виждал подобно начинание в изграждане на инфраструктури от изграждането на британските железопътни линии през деветнайсети век.

При тези думи Ейрън Пери, знаменитостта от Туитър, излезе от блестящата си изолация. Досега си бе водил бележки на иначе безполезния си телефон.

— От гледна точка на китайския народ, воден от славната Комунистическа партия, Китай минава от едно велико постижение към друго. Китайската информационна агенция Синхуа е високоговорител на партията и никога няма да постави под съмнение онова, което й се спуска отгоре. Вземете за пример огромната медийна измама, каквато е брутният вътрешен продукт на Китай.

— Не би ли трябвало да е изумителен? — попита Си Джей.

— Той е изумителен — каза Пери. — Даже прекалено изумителен. На западните страни са им нужни около три месеца да изчислят брутния си вътрешен продукт. На Китай му е достатъчна една седмица. Една седмица. Все едно централното правителство казва на всеки регион какви числа да отчете. И никоя китайска медия не подлага отчетите на съмнение. Но пък и кой би посмял да го направи? Комунистическата партия се усмихва и се прави на мила пред света, но продължава да държи страната в желязна хватка. Вземете например площад Тянанмън. Ако потърсите в Гугъл „Тянанмън“ от китайски компютър, ще получите единствено туристическа информация за площада. Туристическа информация! Няма да намерите нито дума за клането от осемдесет и девета. А неотдавна, на двайсетата годишнина от касапницата, свързани с онези събития активисти просто изчезнаха за известно време. Китайското правителство още определя правилата.

Хамиш кимна.

— Да. Като с Боб Дилън.

Пери замълча — явно не го беше разбрал.

Улф също.

— Ъ?

— Боб Дилън — каза Хамиш. — Певецът. Нали се сещате, „Отговорът с вятъра се носи“, „Покрай стражевата кула“.

— Знаем кой е Боб Дилън — каза Улф и стисна устни.

— Преди няколко години Дилън изнесъл концерт в Китай — каза Хамиш. — И Министерството на културата настояло да одобри списъка с песни, които да изпълни. Така Дилън не изпял „Времената се менят“. Та това е най-прочутата му песен. Китайското правителство се уплашило от една песен. Вие изобщо ли не следите музикалните новини?

Улф се закашля.

— Не бих казал.

Хамиш посочи тениската си с Боб Дилън под фотографското си елече.

— Нали не мислите, че съм я сложил случайно?

Си Джей се усмихна на брат си.

— Все пак Китай има проблем — каза Улф, поемайки отново ролята на информиращ.

— И какъв е той? — попита Си Джей.

— Строителството на Три клисури се извършваше под надзора на американската компания „Харза Инженеринг“. Новото международно летище на Хонконг е проектирано от британския архитект Норман Фостър. Този влак на магнитна възглавница може да е дело само на една от двете немски компании — „Сименс“ или „Тисен Круп“. Проблемът на Китай е, че не създава нищо свое. Каквото и да предстои да видим, обърнете внимание на националността на дизайнерите и експертите, които са го създали. Ще откриете малцина китайци. Китай не създава нищо, което да е наистина негово. Въпреки това признавам, че съм наистина заинтригуван. — Улф сви рамене. — Да докараш цяла кохорта журналисти, за да им покажеш някаква нова зоологическа градина, не е точно епохално събитие. Същото се отнася и за американския посланик — той може да е помогнал на американска компания да сключи важен договор по проекта или нещо подобно. Но присъствието на Ху Тан издига мистериозността на това пътуване на нови висини. Членовете на Политбюро не се правят на туристически гидове. Тук има нещо. Нещо голямо. И изглежда, че сме получили места на първия ред за предстоящото представление.

И погледна над рамото на Си Джей. Тя се обърна.

Ху Тан и заместник-директор Шан — следвани и записвани от телевизионния екип — вървяха по пътеката към тях.