Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (41)

39.

Сребристият „Рейндж Роувър“ се носеше по североизточния ъгъл на Великата драконова зоологическа градина на Китай, чистачките му работеха ожесточено, изпод гумите му хвърчаха пръски.

Вътре се намираха двамата оцелели членове на Политбюро, съпругата на единия и малката Мини.

След известно време джипът беше настигнат от втори и от два военни камиона, пълни с войници.

Във втория „Рейндж Роувър“ пътуваха тримата най-старши във Великата драконова зоологическа градина — Ху Тан, полковник Бао и директор Джоу.

Конвоят вече се носеше по околовръстния път покрай източната стена на долината, обратно към главния вход.

Мислите на Ху Тан препускаха бясно.

Това беше най-лошият гаф дотук. Първо инцидентът в крайречното село, когато един млад дракон с дефектен чип беше разкъсал осем души, преди да бъде убит. После пробивът миналия месец, когато се наложи да ликвидират американския специалист Бил Линч — тогава освен него умряха още деветнайсет души. Но това сега беше най-големият инцидент. Само разчистването и възстановяването на административната сграда щяха да отнемат най-малко година.

Това бе пълна катастрофа както за зоологическата градина, така и за кариерата му. Ху Тан започна да нахвърля наум доклада, който трябваше да изнесе пред Политбюро, да обясни забавянето и да посочи виновниците. Реши, че ще хвърли вината върху чуждестранните консултанти по сигурността.

Седящият до него полковник Бао докосна слушалката си и след миг отсече:

— Значи трябва да са някъде по Драконовата планина! Пратете Първи разузнавателен отряд. Да намерят американците и да ги убият, или ще изправя тях пред наказателната рота.

После се обърна към останалите.

— Американците са се измъкнали от нашите хора в блатото. Проследихме ги по чиповете в часовниците до другата страна на водопада, но после имало атака на дракони. Унищожили другия хеликоптер и избили хората ни. Американците се измъкнали и изгубихме джипиес сигналите им. Явно са свалили часовниците.

— Не бива да се допуска да напуснат долината — каза Ху Тан. — Залогът е твърде голям.

— Разбирам — отвърна Бао.

Отново докосна слушалката си и се заслуша.

— В административната сграда? Под нея? — Полковникът се намръщи. — Ако няма изход, пратете Втори разузнавателен в тунела да ги убие.

— Какво става? — попита Ху Тан.

— Оказва се, че в административната сграда все още има два дракона. Намират се в тунела за кабели, който започва от станцията за отпадъци. Тъпите животни сигурно си мислят, че ще се измъкнат. Скоро ще са мъртви. Както и американските ни гости.

След няколко минути отряд от дванайсет китайски командоси „разузнавачи“ пристигна при входа на тунела в станцията за управление на отпадъци.

Тези мъже не бяха редовни пехотинци, а от специалните части, което означаваше, че не бяха въоръжени с китайски копия на руски автомати. Носеха немски „Хеклер & Кох“ МП-7 със специален компактен гранатомет М40 под цевите.

Огромната бетонна зала изглеждаше така, сякаш в нея се бе водила война, което не беше далеч от истината. Навсякъде бяха пръснати трупове и останки; боклукчийските камиони бяха преобърнати; имаше дори няколко мъртви дракона, сред които огромен цар.

Външната порта на западната стена си беше затворена. Зад дебелите решетки валеше дъжд. Портата бе издържала нападението на драконите.

Командирът на екипа видя невзрачната врата в отсрещния ъгъл на залата, отляво на външната порта.

През нея се влизаше в сервизния тунел. Според дадената му информация през него минаваха електрически и комуникационни кабели; тунелът даваше на инженерите достъп до кабелите в случай на претоварване или авария. След стотина метра той свършваше със сляпа стена. Двата дракона вътре бяха лесни мишени.

— База, тук Разузнавач две, пристигнахме в станцията за отпадъци — докладва той в микрофона си. — Видяхме тунела. Готови за влизане.

— Разбрано, Разузнавач две — отвърна гласът в слушалката.

— Пригответе се — обърна се командирът към хората си.

Китайските командоси вдигнаха автоматите си и тръгнаха към входа на тунела.