Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Great Zoo of China, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Великата китайска зоологическа градина

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 10.11.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951

История

  1. — Добавяне

56.

Си Джей поведе Лъки, Ли и Мини през тунела, който свързваше Центъра за гнездене с Люпилния център.

Излязоха в Люпилния център и го откриха пуст — разбира се, с изключение на крокодилите в ямата и масленозеления блатен дракон. След като беше приключил с червеногърдия принц, той бе разбил една от клетките и в момента поглъщаше крокодил.

Цифровият часовник на стената показваше 3:30 след полунощ.

„Нима е станало толкова късно?“ — помисли Си Джей. Беше ужасно уморена и караше само на адреналин.

В стаята за прегледи имаше метална маса с улеи и канал, както и няколко колички с хирургически инструменти. Приличаше на ветеринарната й клиника в зоопарка на Сан Франциско, само че беше по-голяма във всяко отношение, пригодена специално за дракони.

Тя накара Лъки да легне на масата върху дясната си страна и погледна раната й, като си светеше с фенерчето на каската.

Изглеждаше ужасно — страховит разрез, дълъг поне шейсет сантиметра. От оголената плът течеше кръв и лимфа.

Си Джей си сложи гумени ръкавици и предпазни очила и взе комплект за зашиване от една от количките. Започна да почиства раната. Ли намери фенерче в един шкаф, включи го и започна да свети над рамото й, за да може Си Джей да вижда по-добре.

Мини гледаше.

— Ти лекар ли си?

— Да, животински лекар — отвърна Си Джей, намери ампула с местна упойка в един шкаф и я инжектира близо до зейналата рана.

Намръщи се. Трябваше да зашие раната, но разрезът беше толкова широк, а кожата на Лъки така дебела, че конецът просто нямаше да й свърши работа. Трябваше да използва скоби.

А това щеше да боли въпреки упойката.

— Лъки, Бяла глава съжалява… голяма голяма болка… — каза тя и рязко заби първата скоба.

Лъки изпищя от болка.

След малко раната беше затворена с двайсет и четири скоби и Лъки лежеше задъхана и изтощена, отпуснала глава на металната маса.

Си Джей я погали по челото. Лъки я погледна жално.

— Това ще ти помогне да се почувстваш малко по-добре — каза Си Джей и й би инжекция ксилазин. Мускулният релаксант подейства бързо — драконът въздъхна и видимо се отпусна.

Си Джей докосна малката кутийка, закрепена за лявата страна на главата на Лъки, и се загледа в жиците, които влизаха в мозъка й.

Замисли се.

Имплантът на Лъки беше специален. Той правеше възможна комуникацията между нея и хората.

Но като всички други дракони Лъки имаше и стандартния чип в мозъка си — онзи, който активираше центъра за болка, когато докосва куполите, и в който имаше пластичен експлозив. Си Джей си спомни рентгеновите снимки на черепа на дракон, които беше видяла при обиколката и които показваха чипа зад лявото око на дракона.

Наведе се над главата на Лъки и погледна в лявото й око.

То беше с размерите на софтбол, огромно влажно кълбо с ирис на петна и зеница във формата на цепка.

Погледът на Си Джей се премести от окото към жълто-черния череп. С гребена и плочките главата на Лъки беше здраво бронирана още преди да се стигне до черепа. Поставянето на чипа би трябвало да е трудна задача.

— Освен ако не са го направили през окото… — каза тя на глас.

Взе още една ампула местна упойка и я би до веждата на Лъки. После взе подобни на ножици щипци и извит сребрист хирургически инструмент.

Лъки изсумтя уплашено.

— Бяла глава… нарани Лъки.

— Бяла глава харесва Лъки. Бяла глава помогне Лъки. Лъки трябва да се довери на Бяла глава — каза Си Джей.

Драконът не отговори. Си Джей не беше сигурна дали думата „доверие“ фигурира в речника му. Лъки обаче се отпусна и макар да въздъхна недоволно, изви глава така, че Си Джей да може да работи.

Доверяваше й се.

С помощта на щипците Си Джей задържа клепача й отворен, след което взе извития инструмент и…

… внимателно извади окото на Лъки!

Ли ахна.

Мини запуши устата си с длан, за да не повърне.

Окото висеше на оптичния нерв. Си Джей внимателно го постави върху муцуната на Лъки и без дори да забелязва неописуемата грубост на постъпката си, взе фенерче и надникна в черепа на Лъки.

— Ето го… — каза тя.

Виждаше го в предната част на мозъка, точно зад окото — малък метален чип с размерите на монета. Приличаше на паяк с осемте жици, които излизаха от него и се забиваха в мозъка.

Като цяло чипът бе доста груб. Имаше някакви електрически вериги по него и малък сребрист цилиндър, в който вероятно се намираше пластичният експлозив.

Си Джей взе дълги хирургически ножици.

— Не мърдай — каза на Лъки и бръкна с ножиците в очната кухина на дракона.

Ръката й влезе лесно — кухината беше достатъчно широка. С няколко ловки движения Си Джей сряза осемте жици. После взе форцепс и по-скоро като сапьор, отколкото като ветеринар, внимателно отдели чипа.

И го извади.

Постави го внимателно на една маса в другия край на помещението.

Върна се при Лъки и внимателно постави окото й в кухината, като най-напред вкара очния нерв. Огромното око се намести и се завъртя, след което Лъки примигна няколко пъти.

— Ти, жълта моя приятелко, вече не си уязвима за електромагнитните куполи — каза Си Джей. — И китайските мръсници няма да могат да ти пръснат главата.

Лъки само изпръхтя като много уморен кон.

Докато сваляше ръкавиците си, Си Джей се обърна към Ли.

— Така. Ли, имам нужда от лекция по електрозахранването на зоопарка.

 

 

Докато Лъки се възстановяваше в лечебницата, Си Джей и Ли седяха в съседния кабинет.

Беше 4:15 сутринта.

На светлината на фенерчетата Ли взе лист и нахвърля бърза скица на зоопарка и околностите му… към която добави няколко пунктирани линии.

— Това е зоологическата градина — каза той на мандарин, — заедно с военното летище долу вляво и градчето на работниците горе вдясно. Двете пунктирани линии, които влизат в картата от ъглите, са основните захранващи кабели.

— Ясно — каза Си Джей, също на мандарин. — Искам да знам едно. Ако драконите прекъснат основен кабел, той може ли да се поправи?!

— На теория да, ако имаш подръка подходящ кабел и комплект за поправка на изолацията — отвърна Ли. — Проблемът всъщност не е в поправянето на самия кабел, колкото на изолацията му.

— Как така?

— Основните захранващи кабели не са просто жици, които просто да запоиш. Те представляват проводници на прав ток с високо напрежение с дебела изолация от полиетилен. Поради високото напрежение кабелите силно се нагорещяват, поради което е нужна и изолацията. И именно тя трябва да бъде поправена правилно, без никакви въздушни джобове и дефекти. За целта е необходим комплектът за поправка, който поставя новата изолация върху кабела без никакви дефекти. Ако не го направиш правилно, няма ток.

— Имате ли нужните кабели и комплекти в зоопарка?

— Не, не и в зоопарка — каза Ли. — Както можете да си представите, подобни прекъсвания са рядкост, ако изобщо се случват. Все пак имаме напълно екипирани камиони в града на работниците и на летището. В тях има макари с кабел и комплекти за възстановяване на изолацията.

— Ясно. — Си Джей се замисли за момент. — По дяволите, трябват ми още хора…

И сякаш по даден знак захранваната от батерия радиостанция, окачена на една кука, изпращя.

— Катеричке, Мечока съм. Чуваш ли ме? Двайсет на двайсет. Опитах в три и двайсет, но не получих отговор. Чуваш ли ме?

Беше Хамиш.