Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (45)

43.

Си Джей се метна наляво и повлече ранения Джонсън със себе си, а камионът се плъзна по пода.

Си Джей успя да зърне червеногърдия император, който бе запратил машината по ресторанта — драконът зави и се издигна с широко разперени криле, след което кацна тежко на покрива, разтърсвайки цялата постройка.

Камионът разпердушини маси и столове, като се плъзгаше на една страна и мина право през кръга командоси, които заплашваха Си Джей. Помете командира и двама от хората му, след което смаза още двама, преди да се блъсне в стената.

Докато Си Джей се бе метнала наляво, Ли се хвърли надясно, но част от покрива се отчупи и рухна върху него. Викът на младия електротехник секна под отломките.

Камионът спря и едва когато грохотът от зрелищната му поява утихна, Си Джей чу стоновете на хората вътре.

Драконът явно го беше подхванал някъде — заедно с войниците в него — и го бе запратил по ресторанта.

Вятър и дъжд влизаха през зейналата деветметрова дупка в източната страна на ресторанта. От другата страна се ширеше открито небе. Долината се стелеше на триста метра надолу.

Си Джей лежеше по корем до Джонсън в тъмния ресторант и се взираше невярващо в преобърнатия камион.

Камион в ресторант. В ресторант на върха на планина.

И тогава се появиха другите дракони.

Влетяха с писъци през отвора с размерите на камион.

Червеногърди принцове, пурпурни принцове, дори двойка източни сиви принцове — бяха най-малко двайсет.

Си Джей се облещи.

Това бе истинска инвазия на дракони.

Създанията се нахвърлиха върху китайските командоси. Двама успяха да стрелят, но драконите ги проснаха на пода и започнаха да ги ядат живи. Писъци изпълниха въздуха.

И точно когато Си Джей не вярваше, че лудницата може да стане по-голяма, цялата югоизточна част на ресторанта беше изтръгната.

Звукът на раздирана стомана заглуши писъците на командосите и там, където преди миг имаше прилежно нагласени маси, столове и лампи, сега зееше дупка с разпокъсани кабели, направени на трески подови дъски и трийсетметрова пустота!

Си Джей видя как императорът отлита с цялата част от ресторанта в ноктите си. Драконът я пусна, зави и напъха главата си през създадения отвор. Ревът му пръсна чаши за вино и разпиля чинии по пода.

Насред целия този пандемониум Си Джей метна Джонсън през тезгяха в кухнята и се хвърли след него точно когато един черен принц щракна с челюсти на милиметри от петите й. Го-Го се хвърли през летящата врата с надпис ИЗХОД на кухнята, използвана от сервитьорите.

Озоваха се в стандартна кухня на ресторант — пет дълги блока с котлони и печки и цяла стена, заета от десет фурни. Тенджери, тигани и прибори висяха на куки от тавана.

Си Джей преметна ръката на Джонсън през рамото си и забърза навътре. Трябваше да намери някакво…

„Ето там!“

Зърна го от дясната страна. Тесен килер с още по-тясна, но яка врата. Доста сносно скривалище.

Джонсън я забавяше. Никога не би могла да избяга от драконите, докато го влачи. Ако искаха да се измъкнат живи от зоологическата градина, трябваше да го скрие на някое сигурно място и после да се върне за него.

Изблъска го в килера.

— Стой тук. Трябва да намеря начин да се свържа с външния свят. Ще дойда по-късно, ясно?

— Добре. — Джонсън изстена. — Благодаря.

Си Джей сви рамене.

— Сигурно след пет минути ще съм мъртва, така че не храни особени надежди. И тъй като и с двама ни скоро може да е свършено… — Тя се наведе, изненадвайки донякъде самата себе си, и го целуна бързо по бузата.

Затвори вратата пред лицето на Джонсън.

Отстъпи назад и видя, че Го-Го върти копчетата на всички фурни.

— Какво правиш? — извика му тя. — Няма ток!

— Те може и да са умни, но ние сме по-умни — каза Го-Го. — Пускаме газта и взривяваме това място, докато се измъкваме.

Си Джей вече долавяше миризмата на газ. Планът не беше от най-добрите, но не бе и чак толкова лош.

Го-Го пристъпи към тезгяха за сервиране, през който Си Джей се беше хвърлила, за да се озове в кухнята.

— Го-Го — предупреди го тя, — не приближавай прекалено…

Случи се толкова бързо, че Си Джей едва го видя.

Черен нокът се появи над тезгяха, сграбчи Го-Го за едната ръка и го издърпа от другата страна.

Си Джей видя лицето на Го-Го, докато драконът го блъскаше в тезгяха. Животът напусна очите му и той се свлече. Беше мъртъв още преди да падне на пода.

Си Джей се втрещи.

— Господи…

И тогава друг принц нахълта през летящата врата до тезгяха.

Червеното лице.

От челюстите му капеше прясна кръв. Той изгледа свирепо Си Джей.

Бии-бип… Бии-бип…

Си Джей побягна.

Червеното лице се хвърли след нея.

Си Джей прескочи една маса точно когато драконът се метна към нея и също се плъзна по масата, разпилявайки тенджери и тигани.

Създанието за миг се изправи на крака и се хвърли с рев към нея. Си Джей се претърколи, но драконът се озова над нея и понечи да я захапе с огромните си челюсти — точно когато Си Джей грабна малката запалка за фламбе и я запали направо в устата му.

Драконът изпищя и се дръпна. Си Джей използва възможността и се хвърли през другата летяща врата на кухнята с надпис ВХОД.

Излетя навън — и веднага се спъна в нещо и се просна на пода, взряна в безжизнените очи на мъртъв китайски командос, чиято долна половина на тялото липсваше. В едната си ръка той още стискаше автомата си.

Си Джей грабна оръжието, изправи се — и осъзна, че се намира насред бойно поле.

Дъжд и вятър шибаха доскоро спокойния ресторант. Принцове пируваха с мъртвите командоси, а два императора дърпаха и теглеха части от покрива, мъчейки се да срутят цялата сграда.

Един шкаф до нея беше разкъсан от драконите. Съдържанието му бе пръснато по пода — парцали, метли, бърсалки за прах, дори две прахосмукачки, които се носеха на гръб.

Ревът зад нея я накара да се обърне.

Червеното лице стоеше на вратата към кухнята.

Си Джей прецени за миг ситуацията.

Кухнята — не.

Асансьорите — също не, тъй като трябваше да изтича покрай драконите.

Погледна надясно и видя откъснатата част от ресторанта. Масите, които се бяха намирали уютно до прозорците, сега висяха на ръба на пропастта, шибани от дъжда.

Едната прахосмукачка беше пред нея. Беше проектирана да се носи на гръб и имаше захранващ кабел, дълъг около двайсет и пет метра.

Откъм кухнята се долавяше миризмата на газ.

„Прозорци, пропаст, захранващ кабел…

Така и така ще умреш…“

— Майната му — каза Си Джей на света като цяло, грабна прахосмукачката и се втурна по широките нива на ресторанта, като прескачаше столове и буташе маси. Тичаше към зеещата южна част на постройката.

Червеното лице я подгони, като разхвърляше всичко по пътя си.

Си Джей спря при онова, което доскоро беше панорамен прозорец. Пропастта зееше пред нея — намираше се на триста метра над долината, но на около деветдесет метра точно под нея, малко по-надолу по склона, видя тунела на въжената линия…

Бии-бип… Бии-бип…

Обърна се.

Червеното лице беше зад нея. Приклекна, готов за скок.

Подът се разтресе. Си Джей се обърна и видя гигантски император от дясната й страна — бе кацнал на ръба на ресторанта и я гледаше ухилено. Стоманените греди стенеха под тежестта му.

Си Джей отстъпи назад, като развиваше захранващия кабел на прахосмукачката.

Петите й докоснаха ръба на пропастта.

Нямаше къде другаде да иде. Или сега, или никога.

Вече беше развила целия кабел и сега го уви около разбитата рамка на прозореца и го върза на възел. После сложи прахосмукачката на гърба си.

Отново надуши газта и погледна към драконите.

— Не сте огнедишащи, нали, задници такива? Подишайте това!

Вдигна автомата и стреля… не по драконите, а към вратата на кухнята.

Трябваше й само една искра от метал, искра, която щеше да…

Блесна искра…

… с разтърсващ рев пълната с газ кухня експлодира.

Огненото кълбо излетя от помещението, като изкърти вратата от пантите й и помете маси, столове и дракони.

А Си Джей скочи от прозореца.