Йън Ървайн
Геомант (7)

Шест

— Ниш! — викна Иризис и то право в ухото му. — Ставай, бързо!

Механикът се обърна и премигна на ярката светлина на фенера. Направи опит да се скрие от последната, като мушне главата си под възглавницата.

— По-късно — простена той. — Сега съм прекалено изморен.

Тя заля врата му с ледена вода.

Ниш изквича и скочи от кревата.

— Какво по дяволите си въобразяваш, че правиш?

— Виж с какво се занимава Тиан сега! — просъска Иризис.

Крил-Ниш потри очи. Тя държеше контролер, удивително красива изработка. Или поне доскоро. Няколко от пипалата бяха счупени, а други бяха изкривени по начин, указващ скачане отгоре им.

— Какво се е случило с този контролер?

— Завистливата крава Тиан го е повредила, ето какво.

— И защо й е да прави това? — Ниш не можеше да повярва, че някой умишлено би разрушил такава красота, още по-малко Тиан.

Иризис седна на леглото му, притиснала контролера към гръдта си. Строшените му крайници се поклащаха.

— Приключих го едва вчера! — Устната й трепна. Тя извърна лице, явно засрамена от липсата си на контрол. — Изработката му ми отне месец. Това е най-добрият ми контролер досега. Дойдох по-рано, за да му поставя хедрон, само че контролерът го нямаше. Намерих го зад вратата на работилницата на Тиан — в това състояние.

— В кантората денонощно има пазач. — Ниш потри тила си, който все още негодуваше от ледената вода. — По-добре говори с…

— Говорих! Тиан е единствената занаятчия, която е останала в халето след като съм си тръгнала. Тя работи за врага. Трябва да я спреш, Ниш. — Иризис се приближи към него.

Топлият й дъх породи разсейващи мисли. Механикът се извърна.

— Може да е било инцидент.

— Не говори глупости, Ниш. Беше в нейната кабинка. Не се е озовал там самичък. Тя е унищожила контролера ми, точно както е саботирала и предишните.

— Това е трудно за вярване.

— И какво ще е нужно, за да се убедиш? — изфуча жената. — Да разруши фабриката пред очите ти?

— Нужни са доказателства! — тросна се Ниш. Копнееше да си го върне на Тиан, само че осведомителите трябваше да се придържат към правилата. Баща му никога не би му оказал доверие повторно, ако Ниш обвинеше човек, който впоследствие се окажеше невинен. Особено ако въпросният човек беше най-добрата занаятчия във фабриката.

— Върви и говори с пазачите — настоя с леден тон Иризис.

— Ще го сторя.

— Пфф… Ти тайно си влюбен в нея. Не искаш да я разобличиш.

Ниш излезе и тръгна да търси пазача, който бе дежурил през въпросната нощ — постът се намираше близо до халето на занаятчиите. Откри го в трапезарията — оказа се жена, която го гледаше отвисоко — и обясни случилото се.

— Никой не е влизал там по време на моята смяна — отвърна с досада дежурилата. В крайна сметка той бе някакъв си механик.

Ниш бе принуден да повярва на думите й, макар че делото можеше да бъде сторено само за няколко минути — докато тя е била в тоалетната, клюкарствала е с колега или се е греела край пещите. Никой не надзираваше охранителите.

Дневният дежурен, който разговаряше с надзирател Грист, също бе видял единствено Тиан да влиза в отделението, а след нея Иризис.

— Вратата ми беше оставена отворена — рече надзирателят. — Ако някой беше минал, щях да го видя.

— Къде е Тиан сега? — обърна се Крил-Ниш към Иризис, която тъкмо излизаше от занаятчийското помещение.

— Пак е излязла някъде. Ела.

Ниш я последва към предната порта.

— Къде е отишла?

— Откъде бих могла да зная?

Двамата попитаха портиера Нод.

— В мината е — рече им той.

— Тя непрекъснато се мъкне там — отбеляза Иризис. Двамата с Крил-Ниш сега вървяха на открито.

— Трябва да подбира най-добрите кристали.

— Ти си глупак, Ниш! Там се среща с някого, комуто продава тайните ни.

— Не ме наричай глупак — студено рече той. — И никога вече не ме наричай с това глупашко прозвище. Казвам се Крил-Ниш.

Яростта му я накара да трепне. Иризис направи крачка назад и пое ръката му.

— Извинявай. Не исках да те обидя, Крил-Ниш. Ела, за да се убедиш в правотата на думите ми.

Двамата изникнаха от дърветата навреме, за да видят как Тиан се появява от входа на галерията и поема към миньорското селище. Иризис и Ниш я последваха, като внимаваха да се държат на безопасно разстояние.

— Къде отива тя? — попита механикът.

— В дома на стария Джоейн, предполагам.

Проследиха я до колиба край селото. Тиан влезе вътре, после се появи отново — тя и миньорът се разположиха на верандата.

— Какво правят? — прошепна Иризис.

— Пият чай.

Това продължи известно време, след което занаятчията и възрастният мъж отново поеха към мината.

— Да вървим! — рече Иризис.

Ниш я придружи до колибата и за момент се задържа на прага, преди тя настойчиво да го подкани. Механикът смяташе за малко вероятно да открият нещо, ала реши да й достави удоволствие. Само че малко след това, докато опипваше завивките на стареца, той откри сгънато парче хартия, което отнесе до вратата, за да разгледа по-добре.

Нечий дребен почерк бе изписал и двете страни на страницата. Описваше се процедурата за приготовление на хедрон.

— Това е почеркът на Тиан — заяви Иризис, приближила се, за да надникне над рамото му. — Гнусна уличница.

Ниш оглеждаше краищата на хартията. Три от страните й бяха грубовати, а четвъртата бе гладко отрязана:

— Изглежда този лист е откъснат от нещо.

— Сигурно от дневника й.

Не откриха нищо друго. Без да каже нито дума, Ниш се върна във фабриката, за да претърси стаята на Тиан, а после и работното й място. Не откри нищо. В дневника й действително липсваше страница, отрязана чисто.

Крил-Ниш заключи кабинката, прибра ключа в джоба си и отиде да търси отговорник Ги-Хад. Там му обясни, че работи като осведомител, показа писмото от баща си и разказа за разрушения контролер и окълцания дневник.

— Не вярвам! — каза Ги-Хад, макар да изглеждаше разтревожен.

— Всеки може да бъде покварен.

— Не и Тиан. Тя няма пороци, няма тайни, работата е нейният живот.

— Може би някой от братята или сестрите й има неприятности и тя спешно се нуждае от пари.

Ги-Хад направи справка с един тефтер.

— На свое има тя притежава четиридесет и девет сребърни драхми. Почти никой друг във фабриката не разполага с толкова. Още двадесет и шест и тя ще може да се откупи. Нечувано!

Ниш подсвирна.

— Ето парите, които си е докарала с шпионството си.

— Това са възнагражденията й от последните четиринадесет години! През цялото това време тя не е похарчила абсолютно нищо. Провери сам, осведомителю. Тук е изчислено всичко до последния меден нид.

Ниш го стори и се оказа, че действително е така, както беше казал отговорникът. Това го потресе.

— Добре ще е да видите дневника — рече младежът.

— Ще го сторя — рече Ги-Хад. Двамата отидоха в работилницата на Тиан, където лицето на последния помрачня още повече, когато настави отрязаната страница в тетрадката. — Всеки би могъл да стори това. Защо й е да реже собствения си дневник и да се самоуличава, след като просто е могла да препише?

Ниш бе принуден да се замисли над неприятната алтернатива самата Иризис да е строшила контролера си и да е подхвърлила доказателството.

— Подозираш ли някого? — дрезгаво запита Ги-Хад. Беше очевидно, че самият той вече разполага със заподозрян.

— Аз? — Гласът на Крил-Ниш прозвуча сепнато.

— Все пак си осведомител.

— Имам известни подозрения.

— По-добре им придай по-голяма яснота, и то бързо! Искам докладът ти да е готов още днес. Тиан работи над специален проект, а ето че се случва това. Адски е подозрително! Ако някой се опитва да отстрани най-добрата ми занаятчия, ще окача главата му над предната врата, а чревцата ще омотая около пилона! — Очите му блеснаха. — Ще назнача денонощен пазач в халето! Не, двама пазачи!

Потресен, Ниш се отпусна на табуретката на Тиан. Как да постъпи сега? Почти беше сигурен, че Иризис нарочно е отрязала страницата от дневника. Ако тя стоеше и зад саботажа, трябваше да бъде разобличена. Механикът просто не можеше да си позволи подобно бреме.

Вратата се отвори и на прага застана усмихнатата Иризис. Ала тази й мимика изчезна, когато младата жена зърна лицето му.

— Ти си била! — процеди той през зъби. Скочи, при което събори столчето. — Ги-Хад знае, че това е било нагласено. И подозира теб. Би трябвало още сега да отида при него и да те издам.

— Хайде, върви. Той ми е братовчед.

— Не мога да повярвам, че си унищожила собствения си контролер! — студено каза той.

Иризис го погледна невярващо, после се обърна кръгом и понечи да се отдалечи. Ниш се стрелна подире й и я хвана за ръката.

Тя отново се обърна.

— Ти наистина го вярваш, Ниш! За нея мислиш повече, отколкото за мен!

— Гнусна манипулаторка! Как смееш да ме използваш?

— Ти я обичаш — изрече подигравателно Иризис. — Хлътнал си по кравата.

— Презирам я, но не толкова, колкото презирам теб. Не ме лъжи, Иризис. Отричаш ли, че си го направила?

Жената не каза нищо. Крил-Ниш впери поглед в очите й, но тя не се извърна.

— Не можеш да отречеш, нали?

— Не съм длъжна да ти давам обяснения, Ниш.

— Наистина си го направила!

— Нямам какво да кажа.

— В този случай ще изпълня дълга си на осведомител и ще отнеса доказателствата на Ги-Хад.

Тя рязко издърпа ръката си.

— Ако го направиш — бавно отвърна Иризис, — не си мисли, че ще си замина тихомълком. Татенцето ти ще узнае всичко за словоохотливостта ти след сношение и как си се съгласил да ми помогнеш да отстраня Тиан и да се сдобия с майсторска степен. Това ще означава край и на твоята кариера, бивши ми осведомителю.

Ниш знаеше, че тя е способна да го направи. Дори и по някакъв начин да успееше да се измъкне от обвиненията й, хоризонтите на бъдещето му щяха да бъдат остро стеснени. За връзката им вече бе започнало да се говори из цялата фабрика. Сътрудничеството му с Иризис можеше да бъде обърнато в измяна. И двамата имаха какво да изгубят.

Конкретно Крил-Ниш щеше да изгуби всичко, докато в обратния случай имаше какво да спечели. Нейното семейство притежаваше голямо влияние, почти равностойно на неговата собствена фамилия. Щеше да бъде добър съюз, към който на всичкото отгоре се прибавяше и смайващото й тяло.

Но ако тя стоеше зад саботажа, трябваше да я разкрие.

Крил-Ниш реши да изпълни дълга си.

— Не ме е грижа! Мразя Тиан, но предпочитам да умра, отколкото да помогна на врага. — Той се постара да изглежда непреклонен.

— Така да бъде. Признавам, че аз отрязах страницата от дневника и я скрих, но го направих заради онова, което тя ми причини.

Ниш бавно си пое дъх. Това не улесняваше нещата.

— А умишлено унищожения контролер?

— Не говори глупости! — Тя неумолимо се втренчи в него.

Изглеждаше, че Иризис казва истината. Но пък Ниш вече знаеше колко умело можеше да лъже тази жена.

— Закълни се!

— Кълна се — поде тя със спокоен глас — в Историята на семейството си, че нямам нищо общо със саботажите.

Крил-Ниш все още не беше убеден, но нямаше друг избор, освен да приеме думата й.

— Тогава чие дело са?

— На Тиан! — скръцна със зъби тя. — Защо отказваш да погледнеш към доказателствата? Нищо от думите ми не изменя фактите. Сам чу пазачите — няма кой друг да бъде.

— Въпреки всичко трябва да кажа на Ги-Хад, че си отрязала страницата.

Иризис реагира като зашлевена. Насочи големите си очи към него. На една от миглите й блестеше сълза. Младата жена неуверено пристъпи напред, повдигайки се на пръсти. Гърдите й трепнаха. Копчетата на блузата й мистериозно се бяха оказали разкопчани. Но Ниш нямаше намерение да се поддава на тъй стара уловка.

— Моля те, Крил-Ниш! — Иризис умоляващо протегна ръце към него.

Той скръсти своите, полагащ отчаяни усилия да овладее тялото си. Почти незабележимо движение с бедра накара панталоните й да се свлекат до глезените. Само колко красиво беше тялото й!

— Нима ще им позволиш да ме убият с такава жестокост? Те ще ме изкормят, ще окачат вътрешностите ми, а с късовете, на които ще ме насекат, ще нахранят мършоядите. — Второ движение я остави напълно гола и беззащитна пред него. — Нима това заслужава подобно нещо? — Всяка от дланите й намери по една гръд.

Ниш се хвърли отгоре й и двамата се съешиха направо на пода. Когато се отпуснаха отмалели, задъхани и изпотени, Иризис отвори очи. Бяха толкова сини.

— Мисля, че открих решението и на двата ни проблема.

— Нима?

— Според теб Тиан невинна ли е, или виновна?

— Не зная — морно рече Крил-Ниш.

— И все пак?

— Предвид доказателствата, склонен съм да мисля за нея като за виновна.

— Тогава ми позволи да я спра. Ако нещо се случи с нея…

Той рязко я избута.

— За какво говориш? По-добре да не е това, за което си мисля.

Въпреки горните си думи Ниш би направил почти всичко, стига да беше гарантирано, че последствията ще му се разминат.

Иризис го придърпа обратно.

— Тя е предала родината си, теб, мен! Погинали са войници, унищожени са кланкери. Аз също зная дълга си, Ниш. Трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Нещата започваха да ускоряват ход прекалено бързо.

— Но… фабриката не може без нея.

— Имаш ли представа колко занаятчии има само в тази провинция?

— Всъщност не.

— Над хиляда! Ако нещо се случи с нея или пък с мен, която и да е от двете ни би могла да бъде заменена още утре.

— Не знаех, че са толкова много — каза Ниш.

— Но е така.

— Отричаш ли, че тя е добра занаятчия? — Самият той очакваше отричане.

— Тиан е много талантлива. И тъй като съм честна с теб, ще ти кажа, че тя е по-добра от мен. Но тя използва тези си таланти срещу нас, Ниш. Тя помага на врага.

— Това не ми харесва.

— Защото я обичаш.

— Не съм влюбен в нея! Но…

— След всичко това, което тя ти наговори онзи ден? Никой истински мъж не би търпял подобно нещо.

Той все още се колебаеше.

— Решавай, Ниш. Ако застанеш на нейната страна, повече никога няма да ме имаш. Е, какво ще бъде?

— Мразя Тиан за това, което ми причини — каза той. — Ако се намерят доказателства срещу нея — истински доказателства — ще ти помогна да я унищожиш.

— И няма да кажеш на Ги-Хад, че аз съм отрязала страницата?

Ниш отново потъна в големите сини очи.

— Не — рече механикът.

Останалата част от деня Крил-Ниш прекара в отчаяни размишления за ситуацията, в която се беше забъркал. Укриването на доказателства беше сериозно престъпление. Ако се окажеше, че е преценил Иризис погрешно, това щеше да докара падението му.