Йън Ървайн
Геомант (35)

Единадесет

Настъпи утринта. Юлия лежеше в палатката си и изчакваше всички да се приготвят, за да може тя да притича до кланкера, без да среща никого. Сега сетивата й бяха почти овладени и най-големият й проблем бяха хората. Животът я бе научил да се страхува от всички.

През антифоните си тя можеше да чуе изкрещяваните заповеди, раздигането на палатките, съскането на нагорещено масло, наливано в машините. Джал-Ниш беше в лошо настроение и дереше гърло към всички. Сигурно вече беше време да тръгват. Юлия се опита да събере смелост за стрелването си между палатката и кланкера. Това беше мъчение, което й се налагаше да изтърпява всеки ден. Главата на Иризис изникна в палатката.

— Готова ли си? — попита тя болезнено силно.

И в нея дребната жена усещаше горчилка — беше се появила откакто Тиан и кристалът бяха паднали под леда. Юлия взе раницата си и излезе. Иризис взе тапите за уши и палтото, които Юлия бе оставила в палатката.

Свръхсетивната бе прекосила разстоянието до кланкера, когато пътят й се пресече с този на Джал-Ниш. Тя застина, връхлетяна от паника. Перквизиторът сгримасничи и понечи да я заобиколи, после я позна.

— И това ако не е нашият малък перцептор. Как си, момиче?

Тя се бе втренчила в ботушите си, неспособна да измисли отговор. Перквизиторът я гледаше с поглед, полагащ се на червей в закуската му.

— Идиотче! Не проумявам защо съм си въобразявал, че от теб би имало някаква полза.

Той я подмина.

Юлия се канеше да продължи, когато Джал-Ниш рязко се обърна и продължи:

— Виждала ли си Тиан и вълшебния й хедрон?

— Не… съм търсила — едва доловимо отвърна тя. Не искаше да остава сама с него. Гласът му нараняваше ушите й. Лицето му беше зло.

— И защо? — ревна той и я зашлеви с опакото на ръката си, събаряйки я на земята.

Юлия изпищя и се опита да се свие на топка. Джал-Ниш грубо я издърпа на крака.

— Да не си посмяла — студено предупреди той. — Иначе ще ти изтръгна очилата и антифоните, ще те съблека гола и ще те хвърля в снега. Отговори ми.

Ниш и Иризис дотичаха.

— Татко, престани! — провикна се механикът. — Ще я…

— Не ми казвай какво да правя, момче! — изръмжа перквизиторът. — Или и ти ще узнаеш какво се случва с онези, които се провалят. Скрутаторът не е от хората, които са склонни да прощават. Никога преди не съм го разочаровал, няма да го допусна и сега. Не ме е грижа кого ще трябва да пречупя. Няма да се предам. А ти какво искаш? — зарева той към Арпъл, който също бе изникнал.

— Считам за нужно да отбележа…

— Не се меси в неща, които не те касаят, за да не си навлечеш обвинение в измяна. Това са перквизиторски дела. — Джал-Ниш отново се обърна към Юлия, която междувременно бе пуснал. — Изправи се, момиче. Погледни ме.

Тя го стори, пребледняла от ужас.

— Защо не си я търсила? Защо не си се опитала да видиш Тиан и хедрона й?

— Никой не ми каза — прошепна тя с неговия глас.

Ударът дойде изневиделица и отново я събори. Устата на Юлия се изпълни с металически вкус. Замахът бе съборил антифоните и очилата. Дневната светлина прониза очите й като ярък къс стъкло. Сетивното претоварване я докара до пристъп.

Иризис се приближи до Джал-Ниш и под зяпналия поглед на Ниш така силно удари перквизитора по лицето, че той залитна назад и падна не особено грациозно в снега. Гордият му нос бе изкривен, от него се стичаше кръв.

— Ти си глупак и позьор, Джал-Ниш! Никой истински перквизитор не би прибягвал до подобна жестокост. Колко си платил, за да заграбиш тази позиция?

Тя плю в лицето му, със спокойна крачка се доближи до сержанта и протегна ръце:

— Арестувай ме. Не ме е грижа.

Арпъл махна с ръка.

— Не съм получил нареждания относно теб, занаятчия.

— Сега ще получиш! — изкрещя гълголещият от бяс Джал-Ниш, докато се изправяше. Стичащата се по брадичката му кръв започваше да замръзва. — Отсечи й главата и я хвърли в огъня!

— Валидни нареждания — допълни сержант Арпъл, като скръсти ръце пред широката си гръд.

— Значи така, а? — Сега перквизиторът говореше тихо и заплашително. — Ще запомня и двама ви. На света има и по-лоши от смърт неща. Крил-Ниш!

Механикът се беше привел над Юлия и се опитваше да я успокои.

— Да, перквизитор Хлар? — Той нарочно подчерта формалното си обръщение. Повече от това не смееше да се опълчи.

— С теб също ще се разправя. Заради некомпетентността ти. Веднага се погрижи за перцептора!

Ниш рязко кимна и отнесе Юлия в кланкера. Иризис го последва, понесла антифоните и очилата. Механикът ги постави внимателно и се зае да почиства лицето на Юлия с кърпа, навлажнена с топла вода. Междувременно в машината изникнаха Ки-Ара и Пур-Дид, понесли отоплителната кутия, за да я оставят в средата на кабината. Тъй като досега бе стояла в огъня, кутията се беше нажежила.

— Защо го направи? — обърна се Ниш към Иризис, която се беше загледала през предния илюминатор.

— Не можех да го търпя повече! — яростно рече тя.

— Но когато се върнем, той ще те унищожи.

— Вече и без това съм свършена. Кристалът беше последната ми надежда. Аз опозорих семейството си. Срамът ми ще бъде увековечен в Историята на рода ни. Нима има нещо, с което бих могла да влоша нещата? — И тя горчиво се засмя. — Никога не бях изпитвала подобно удовлетворение! Как само зацвърча, когато строших изящния му нос! Като пленен плъх.

Ниш не споделяше удоволствието й. Не му се мислеше за предстоящото отмъщение на Джал-Ниш.

Иризис протегна ръце към топлото излъчване. Ниш мълчеше, хванал ръката на Юлия. Последната остана неподвижна в продължение на час. Трябваше да мине още час, преди да се понадигне. Беше се загледала през задния илюминатор, когато неочаквано се сви. Ниш се обърна. Баща му кръстосваше наляво-надясно, с подуто лице. Когато той се отдалечи, Юлия отново се отпусна.

— Какво е станало с перквизитора? — попита тя.

— Той те удари. А аз го ударих по-силно, за да му дам урок.

Тогава Юлия стори нещо неочаквано. Свали очилата и останалите двама за пръв път можаха да видят ясно почти безцветните й очи. Те блестяха като намазани с глицерин.

— Направила си това заради мен? — Юлия грабна ръката на Иризис, доближи я до лицето си и зарови носле в дланта й. — Ти също си мила.

Занаятчията се опита да прикрие смущението си, като подбели очи към Ниш.

— Аз съм злобна кучка — промърмори тя. — Не бързай да придаваш такова значение на една-единствена постъпка.

— Готова ли си да потърсиш Тиан? — каза Ниш. — Ще можеш ли…

— Разбира се!

Юлия беше необичайно оживена и направо кипеше от енергия, докато си слагаше превръзката.

Джал-Ниш потропа по задния люк.

— Напредък? — сопна се той.

Ниш рязко отвори, с което принуди баща си да отскочи назад.

— Тя търси.

— И? — изгрухтя Джал-Ниш. — Излез, перцептор.

Юлия слезе, като внимаваше да се държи настрана.

— Какво виждаш? — подкани я перквизиторът.

Тя не каза нищо.

— Кажи ни какво виждаш, Юлия — рече Ниш и взе десницата й.

Дребната жена размаха другата си ръка.

— Виждам я! — Тя сочеше югозапад.

Видно беше, че перквизиторът не бе очаквал подобен отговор.

— Сигурна ли си? — невярващо рече той. — Колко далеч е?

— Не е далече. Кристалът й сияе като зорница.

Иризис не можа да сдържи възклика си. В този момент сред облаците надникна слънцето. Джал-Ниш се усмихна, което беше грозна гледка.

— След нея! — рязко тръсна глава перквизиторът.