Йън Ървайн
Геомант (40)

Шестнадесет

Механикът извади меча си. Ако скотът се измъкнеше с Тиан, с него (Ниш) щеше да е свършено. И за всичко щеше да си е виновен сам. Той се затича след бегълците. Юлия залиташе и виеше подире му. Не трябваше да я извежда извън кланкера, но пък и не можеше да я остави край един мъртвец и един побъркан. Писъците й го бяха накарали да потръпне.

Зад следващия завой пред него се изправи единствено небето — бяха достигнали ръба на платото. Тиан и лиринксът се виждаха. Малко по-натам, протегната над нищото, се издигаше дървена платформа, на която стоеше друг, по-едър лиринкс.

— Остани тук, Юлия — каза механикът и пусна ръката й. — Пропастта е съвсем близо.

— Виждам я.

Крил-Ниш се затича, макар да знаеше, че е прекалено късно. Едрият лиринкс, женска със зелен гребен, вече се канеше да отлети, отнасяйки Тиан. Ниш изкрещя и напразно размаха меча си.

Тиан тъкмо понечваше да поеме по пътеката, отвеждаща към платформата, когато предпоследната внезапно бе пръсната на парчета от каменен снаряд. Кланкерът на Зимо се беше появил. Няколко войници се бяха хванали за корпуса и се возеха отвън. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение.

Женската скочи от платформата, а Юлия изпищя толкова силно, че механикът изтича обратно към нея.

— Какво има?

Тя се беше свила, обхванала главата си с ръце. Нищо не изглеждаше да я заплашва, освен това се намираше далеч от ръба, така че механикът я остави.

Ранд, стрелецът на Зимо, стреля с копиемета, но пропусна. Тиан и безкрилият лиринкс тичаха успоредно на ръба. Последва изстрел с катапулта. Снарядът мина толкова близо до летящия лиринкс, че закачи едно от крилете й.

— Стреляй по безкрилия! — ревна Ниш.

Ранд, едър и смугъл мъж без предни зъби и с по-къс крак, разпери ръце — не му оставаха снаряди. Кланкерът бе принуден да спре стотина крачки по-нагоре, където канарите не му позволяваха да продължи.

Пътниците скочиха на земята. Джал-Ниш, Фин-Мах, Туниз и червенокосата Рустина, чието рамо кървеше. Иризис я нямаше. Ранд също скочи на земята, с чук и длето в ръце, за да откърти нови снаряди.

— Кланкерът на Ки-Ара падна в долината — изкрещя Ниш и посочи. — Той все още има копия.

Ранд пое в указаната посока, накуцвайки, а Крил-Ниш се приближи към останалите.

— Къде е Иризис? — попита той. — Тя…?

Рустина посочи назад. Русокосата жена тъкмо излизаше от задния люк. Бедрото й беше превързано, дрехите й бяха разкъсани. Левият ръкав на дрехата й почти бе откъснат. Джал-Ниш изглеждаше мрачен, но не беше ранен.

— Пипнахме ги! — възкликна Ниш и посочи към безкрилия лиринкс, който продължаваше да накуцва, повел Тиан.

— Ще се радваме, когато ни попаднат в ръцете — уморено каза Джал-Ниш. — Като се има предвид, че лиринксите са двама, а ние… Уморих се от всичко това. Да свършваме с тях.

Иризис се приближи.

— Къде е кристалът?

— Предполагам е у Тиан — каза механикът.

— Не е! Претърсих раницата й в ледения купол. — Иризис беше много бледа.

Джал-Ниш рязко се извъртя и я прониза с изпепеляващ поглед.

Ниш предпочете да не задава въпроси, макар да му се искаше.

— Значи трябва да е у женската! Вижте, тя носи торбичка на гърдите си.

Летящата женска направи завой и се понесе към двамата, стоящи близо до ръба. Висящото под нея крило я следваше.

— Какво е намислила? — промърмори перквизиторът.

— Нямам представа — отвърна следовател Фин-Мах. Устните й бяха посинели, а в очите й се забелязваше жълтевина.

— Стреляй към летящата! — кресна Иризис към бойната кула. — Кристалът е у нея!

— Откъде си сигурна? — тросна се Джал-Ниш. Настроението му се влошаваше с всяка изминала секунда.

— Аз съм занаятчия, забравихте ли?

Стрелецът все още не се беше върнал, но междувременно Зимо беше донесъл голям скален отломък и заредил катапулта. Той се прицели в летящия лиринкс и стреля. Снарядът профуча във въздуха, но не уцели.

— Заобиколен съм от некадърници! — процеди Джал-Ниш.

— Дори Ранд би се затруднил да уцели с такъв камък — тихо каза Фин-Мах. — Точната стрелба изисква заоблени снаряди.

— Върви горе, Туниз! — нареди перквизиторът. — Оформяй снаряди за катапулта! Останалите, след безкрилия! Убийте го или го блъснете от ръба. Тиан трябва да остане жива на всяка цена. Ще нападнем заедно.

— Смятате ли, че би имало полза отново да използвам Тайното изкуство?

— След това, което се случи последния път?

— Сега нещата може да протекат различно.

— Добре. Ние ще се погрижим за безкрилия. Ти опитай да свалиш летящата.

Безкрилият лиринкс продължаваше да накуцва край ръба, хванал Тиан за китката. Невъзможно беше да го атакуват в гръб, без да рискуват да рухнат в пропастта. Ниш и Иризис се затичаха встрани, за да им пресекат пътя.

— Как е кракът ти?

— Боли.

Летящият лиринкс започна да се спуска към бегълците. Делтовидното крило разсичаше въздуха със свистене.

Иризис първа осъзна предназначението му.

— Стреляй! — изкрещя тя към Зимо. — Канят се да избягат с планера.

Джал-Ниш и сержантът почти бяха догонили безкрилия лиринкс. Перквизиторът се движеше решително. А движенията на Рустина се отличаваха с бясна ярост — гледката на пленената жена я беше вбесила.

— Спокойно, сержант. Атакувай краката му, гърлото е за мен.

Безкрилият лиринкс бе притиснал Тиан към гърдите си и замахна към Джал-Ниш, но пропусна. Рустина го рани в хълбока, само че нямаше видим резултат. Лиринксът я удари в корема, тя отхвърча и си удари главата в камък. Джал-Ниш, внезапно озовал се сам срещу създанието, започна да отстъпва, но не беше достатъчно бърз. Мощната ноктеста ръка премина по лицето, рамото и гърдите му. Перквизиторът изрева. След това безкрилият го удари по главата. Джал-Ниш рухна, леещ кръв.

Само Ниш и Иризис оставаха. Двамата се спогледаха.

— Това е краят — спокойно каза Иризис.

— Направихме всичко по силите си.

— Е, какво ни остава, любовнико? До последен дъх?

Думите й го сгряха.

— До последен дъх — повтори той. Бе сигурен, че баща му умира. Смяташе, че самият той също ще се присъедини към него.

Двамата се хвърлиха към безкрилия, размахали мечовете си. Лиринксът отстъпваше бавно, насочил по-голямата част от вниманието си към случващото се в небето. Срита замръзнал чакъл в лицата им, пробяга няколко крачки, сетне спря.

Летящата женска вече наближаваше. Безкрилият изрева ядосано, защото вятърът за пореден път повдигна крилото нагоре. Ниш и Иризис го нападнаха в гръб. Механикът му нанесе удар в бедрото, потънал между плочките на бронята, а ударът на Иризис попадна в гърба.

Лиринксът захвърли Тиан, извъртя се рязко и подсече Иризис. Чу се изхрущяване и тя падна близо до ръба. Механикът удвои усилията си. Безкрилият се отбраняваше все така небрежно, загледан към случващото се във въздуха.

Фин-Мах беше застанала върху канара. Ръцете й бяха протегнати по специфичен начин, поели невидим леген. Тя ги размаха, нагоре, надолу, нагоре, завъртя ги. Очерта знак на безкрайност. Кристален прах повтаряше дирите на пръстите й. Следователят направи рязко движение. Очертанията блеснаха сред въздуха, за да експлодират в лед точно под лявото крило на лиринкса.

То рязко се сви като натъкнало се на вакуум. Женската залитна, възстанови равновесие. Последва свистящ пукот. Скалата под краката на Фин-Мах избликна нагоре и я събори. Парчета камък полетяха във въздуха, очертаващи мъгла след себе си. От унищожения връх на скалата се издигаше дим. Следователят вече не се виждаше.

Летящият лиринкс продължи да се спуска.

— Огън! — кресна Ниш.

Грубоват каменен снаряд профуча между него и безкрилия, толкова близо, че полъхът от профучаването разроши косата на механика.

— Не по мен, идиоте!

Крил-Ниш нападна отново. Лиринксът отби удара му и ловко замахна. Изгубилият равновесие Ниш се озова по гръб. Мечът изхвърча от ръката му. Можеше само да гледа стоящото насреща му чудовище и да очаква смъртта си.

 

 

Тиан лежеше на земята и наблюдаваше сблъсъка. Не се интересуваше дали Рил ще спечели. Бесант всеки момент щеше да отлети, отнасяйки амплимета й, с което щеше да сложи край на всичките й мечти.

Но противниците на Рил падаха един след друг. Повдигаше й се от цялото това насилие. Иризис изпищя и опасно залитна към ръба. Тиан затаи дъх — в този момент нямаше място за антипатия.

Ниш атакуваше храбро. Изобщо не приличаше на досадника, който я бе тормозил преди няколко седмици. Изглежда беше страдал и възмъжал.

Той също беше повален.

Погледите им се срещнаха.

— Съжалявам — каза Тиан.

— Аз също! — тросна се той.

Рил повдигна крака си.

— Рил, недей! — провикна се занаятчията. Безкрилият се канеше да нанесе удар, но спря и се обърна. Тиан си отдъхна. Не искаше Ниш да бъде убит.

В този момент се разнесе пронизителен вик. Окървавеният Джал-Ниш се изправи на крака.

— Не му позволявай да я отведе! — изхриптя перквизиторът. — Убий я, ако се налага!

Колебанието на Тиан изчезна и тя събра смелост за скока. Вятърът отново повдигаше крилото, но този път не толкова високо. Почти можеше да го достигне. Тя се напрегна, макар да знаеше, че пак няма да успее.

Съприкосновението със сграбчилата я около кръста ръка беше болезнено. Рил я беше грабнал със здравата си ръка и бе скочил. Траекторията на скока му срещна тази на крилото. Коланите наистина висяха прекалено високо, само че протегнатите пръсти на безкрилия се свиха около един кожен ремък. Тиан хвана едно въже и го уви около китката си.

Крилото започна да се извърта под тежестта им. Вятърът изтръгна Тиан от хватката на Рил. Тя полетя надолу, но въжето спря падането й, макар и на цената на ужасяваща болка в рамото.

Крилете на Бесант едва не се пречупиха. Тя започна да ги размахва по-силно. Занаятчията отново изпита онова усещане между слепоочията си. Женският лиринкс трябваше да използва все повече Изкуство, за да се задържа във въздуха. От земята отново се разнесоха отвратителни писъци.

Рил я издърпа нагоре.

— Какво има?

Той я задържа здраво, защото крилото отново се разклащаше напред и назад.

— Ръката ми…

Тиан се бореше да потисне сълзите, които вятърът караше да замръзнат още под клепачите й.

Рил промърмори нещо на неразбираем език, прикрепи се с коланите и пусна въжето. Сетне притисна Тиан към гърдите си и трескаво започна да отправя знаци към Бесант, която едва удържаше себе си и крилото. Те описаха дъга и се понесоха право към кланкера. Ранд беше заел позицията си в бойната кула и следеше полета им с копиемета. От такова разстояние нямаше как да пропусне.

Внезапно сред скалите изникна лиринкс, чийто крак беше потънал в кръв. Това беше разузнавачът, когото бяха ранили преди атаката. Той скочи, но заради раната скокът му не се получи. Зимо задвижи кланкера напред, за да стъпче противника. А онзи избегна един метален крак, скочи обратно към него, оттласна се нагоре и се озова върху бойната машина. Кланкерът започна да се поклаща и разтърсва — Зимо се опитваше да отърси лиринкса. Създанието се подхлъзна в собствената си кръв, но успя да сграбчи зареденото копие. В този момент Ранд стреля. Копието изхвърча с все лиринкса и потъна сред камънаците.

Кланкерът се извъртя. Тиан видя как стрелецът насочва катапулта към тях. Приготви се за неизбежния сблъсък. Рил, все така притискащ я към себе си, изхриптя задавено.

Раненият лиринкс изникна и хвърли изкривеното копие. Ранд приклекна. Лиринкският разузнавач се затича и скочи към катапулта. Облият камък полетя право през него, премаза го във въздуха и в силата на полета тласна смачканото тяло под себе си.

Рил не можа да сдържи вика си. Занаятчията с мъка си поемаше дъх. Стрелецът трескаво се опитваше да зареди копиехвъргачката, ала вече беше прекалено късно.

Безкрилият взе направляващите въжета и леко наведе горната част на крилото. То се повдигна — летеше! Това й се стори удивително. Напрежението от въжетата, свързващи крилото към Бесант, изчезна. Специфичното усещане в главата на Тиан също изчезна. Женската описа два големи кръга, сетне пое на югозапад. Към Калисин, каквото или където беше това.