Йън Ървайн
Геомант (20)

Деветнадесет

Същата нощ пристигна скит, донесъл съобщение от скрутатора. Съдържанието му не бе оповестено, ала изглежда представляваше още лоши новини. Бледният и неспокоен Джал-Ниш набързо се посъветва с Фин-Мах, след което разпрати хора.

На сутринта Ниш научи, че Ги-Хад е взел група войници и е слязъл в мината, за да преследва лиринкс. Дори и най-храбрите ратници не горяха от желание да се спуснат сред този нестабилен лабиринт, ала дългът си беше дълг.

Иризис изникна на прага около осем сутринта.

— Ниш, баща ти нарежда да дойдеш да се срещнеш с перцептора.

— Почакай! — викна след нея механикът, но тя не му обърна внимание.

Крил-Ниш се облече с цялата бързина, която му отпускаше раната във врата. Толкова го болеше, че още не можеше да си върти главата. Освен това се чувстваше изтощен.

Пътьом се отби през столовата и грабна шепа просени сладкиши. Имаше изложено и варено свинско, чиито слоеве тлъстина едва не го накараха да повърне.

Откри Иризис пред вратата на помещението, в което бе настанена Юлия. Джал-Ниш го нямаше.

— Иризис…?

Тя го прекъсна и накратко му обясни за особеностите на перцептора, след което отвори вратата и влезе. Ниш я последва. Занаятчията носеше фенер, но го държеше изцяло затворен, така че единствената светлина в стаята се процеждаше изпод вратата. Единствен представител на мебелировката бе стол с високи подлакътници.

Юлия се бе свила в един от ъглите. Заради тъмнината не можеше да бъде видяна ясно, виждаше се само полюляването й. Чула стъпките на Ниш, тя се сепна и започна да се поклаща още по-усилено.

Иризис хвана механика за ръкава, дръпна го навън и затвори вратата. Двамата тръгнаха да търсят перквизитора. Не го намериха. В кабинета на отговорника завариха единствено Фин-Мах. Двама дърводелци поправяха вратата.

— Джал-Ниш слезе в мината — рече следователят, без да повдига глава.

Иризис възкликна.

— Проблем ли има? — попита Фин-Мах.

— Става дума за перцептора — обади се Ниш. — Тя се е свила в ъгъла и само се поклаща.

— В такъв случай забравете да се опитвате да се разберете с нея днес. Съветвам ви да се откажете изцяло.

— Какво искате да кажете?

— Не е като да виждам това й поведение за пръв път! — Фин-Мах въздъхна и остави перото си. — Това, което се опитвате да направите, е невъзможно. Казах го и на Джал-Ниш още в самото начало, преди да се е захванал.

— Защо да е невъзможно?

— Клетата е прекалено чувствителна. За нея шепотът е крясък, коприната има допир на шкурка, мъждукащият пламък на свещ е сходен с пладнешко слънце.

Колкото и да се опитваше да си представи света по подобен начин, Ниш не успяваше.

— Цяло чудо е, че не се е побъркала — рече той.

— Близките й са се опитали да я „излекуват“, а впоследствие са я зарязали в дом. След нещата, които е преживяла там… Тя вече не се доверява на никого. Губите си времето.

— Направо да тръгвам към размножителната палата — въздъхна Иризис.

— Това е важен дълг — озъби се следователят. — Не наказание.

Иризис хвърли поглед към ръцете на Фин-Мах, лишени от пръстени.

— Нима? — хапливо рече занаятчията. — Тукашните работници не гледат на нещата по такъв начин.

Фин-Мах настръхна.

— И по какъв начин гледат тукашните работници?

— За тях важат едни правила, а за влиятелните, за хора като вас, има други.

Лицето на Фин-Мах почервеня. Тя затвори очи и ги държа така в продължение на време, през което човек би могъл да отброи до три. Когато ги отвори, отново си бе върнала обичайното ледено спокойствие.

— Скрутаторът е побеснял, че Тиан все още не е намерена, защото възнамерява да й повери специална задача. Сега ще ви помоля да ме извините.

Двамата излязоха.

— Видя ли как подскочи тя? — обърна се Иризис към Ниш. — Права бях. Несъмнено използва противозачатъчни средства.

— За да не забременее? Но това е престъпление.

— И ще го използвам срещу нея, ако се наложи.

Механикът се взря в спътницата си.

— Ще се изправиш срещу следовател?

— Какво имам да губя?

— Подай ми ръка — рече той след малко.

— Защо? — равнодушно попита Иризис.

— Затруднявам се да стоя прав.

Тя му предложи рамо, хвана го през кръста и го поведе към столовата, където седнаха възможно най-далеч от вратата. Помещението бе празно, защото закуската отдавна бе приключила.

— Не е типично за теб да се предаваш тъй лесно — каза Ниш.

— Възложеното ни е невъзможно, затова се подготвям за неизбежното, за новия си живот в плодилнята. А може би и за бързата смърт, ако се стигне до това.

— Не! — възкликна механикът.

Иризис се усмихна тъжно и го докосна по ръката.

— Достатъчно по тази тема. Ако искаш, бих могла да ти намеря друга партньорка. Предвид стигмата, която носиш, няма да е лесно, но…

— Не искам друга, кучко глупава! — Той скочи от пейката, но залитна и рухна с пребледняло лице. Иризис веднага понечи да отиде при него и да му помогне, само че механикът се изправи като пиян и с едно махване я отпъди.

Крил-Ниш се добра до една от топлите ниши зад пещите, издърпа за ухото скаталия се там младок и побърза да се настани. Спря го вик. За малко щеше да смаже някакво момиче, което трескаво си оправяше дрехите. Ниш ги наруга, макар сам да си беше виновен.

В суровия заводски живот подобни места бяха единственото уединение, на което повечето влюбени можеха да се радват.

Той раздразнено пое обратно. Стигна до стаята на Юлия, хвана дръжката на вратата и натисна. Залитна навътре и успя да се задържи на крака чак докато затвори.

 

 

Когато Ниш дойде на себе си, видя сянка над главата си. По навик той се опита да извърне глава. Последвалата прорязваща болка го накара да простене. Юлия се отдръпна. Механикът доближи ръка до превръзката си — тя лепнеше от кръв.

Девойката бе приклекнала наблизо, явно любопитна. Болката на Крил-Ниш започваше да отшумява. Той се чудеше дали не би могъл да използва случилото се. Възможно беше тя да почувства състрадание. А може би презрение към слабостта му, към неспособността му да понася болката мълчаливо — като нея.

Юлия бавно се приближи до него: дребна сянка, сред която проблясваха големи очи, понякога улавящи светлината, процеждаща се изпод вратата. Тя се настани недалеч, лазеща, с повдигната по кучешки глава. Щом обонянието й бе толкова силно, значи перцепторът можеше да усети много неща по него: кръв; сълзи; пот; уханието на Иризис.

Ниш лежеше тъй неподвижно, че можеше да чуе ударите на сърцето си. Юлия се приближи още повече, подушвайки тила му. Нещо го докосна по косата — пръст. Механикът не помръдваше, усетил, че тя е готова да отскочи и при най-малкото движение. Още пръсти се допряха до косата му, нежни като въздишка.

Крил-Ниш затаи дъх. Пръстите плъзнаха по бузата му. Към тях се присъедини и друга ръка. Те проследяваха контурите на очите, носа, устата, брадичката, ушите. Механикът трепна съвсем леко, но това бе достатъчно, за да накара Юлия да се отдръпне. Ниш чу звук от вдишване. И отново. Тя душеше пръстите си, за да запомни миризмата му.

Девойката отново се приближи и плъзна ръце по лицето му. Едната й ръка докосна раната, а Ниш не можа да сдържи вика си.

Юлия отскочи в ъгъла и се сви на топка. Агонията бе изправила Ниш на колене. Тя започна да се поклаща яростно, може би от страх, че ще бъде ударена. Случилото се преди това беше интересен експеримент, но за момента не можеше да има повече напредък. Овладелият се Ниш излезе и тихо затвори вратата след себе си.

Той пое сред пещите. Огняри неспирно им мятаха храна с лопатите си. Тук горещината бе толкова силна, че работниците трябваше да носят дрехи от минерална вата и очила с черни стъкла. Ниш чак се замая. Наблизо друг работник вземаше проби от разтопения метал с помощта на чаша, прикрепена към дълъг прът. Той също бе облечен по подобие на колегите си, а освен това носеше и антифони, защото ревът на пещите бе оглушителен.

Механикът продължи и излезе през задния вход, защото бе зажаднял за чист въздух. Зърна Иризис в далечината, поела край дефилето. Крил-Ниш пое в противоположна посока, което го отведе край купчините сгурия. По-натам го посрещна вонята на тръбите, отвеждащи човешки и фабрични отпадни продукти. Там стоеше надзирател Грист, наблюдаващ работата на група работници.

— Няма смисъл — рече Грист и захвърли правата си лопата. — Ще трябва да влезем. Глис, готов ли си?

Глис беше едър мъж с широка гръд и несъразмерно слаби крака. Целият бе обвит в непромокаема тъкан. След като ръцете и лицето му бяха покрити със смазка, той надяна очила, мушна запушалки в носа си и започна да лази в улея, бърз като хлебарка. Подире му се разгръщаше въже. Трополенето му продължи да се чува в продължение на няколко минути, после спря.

— Дърпайте! — ревна Грист. Двама работници грабнаха въжето и издърпаха Глис.

Той дишаше тежко, ръцете и устните му се бяха покрили с пришки. Мъжът се преви над земята, храчейки кръв.

— Готов ли си, Глис? — каза Грист след няколко минути.

Върху лицето на мъжа изникна ужасено изражение, ала той рязко кимна с глава. Ниш се отдалечи. Съществуваха съдби, по-лоши от войнишките.

 

 

Механикът пое обратно. Край тръбите вонеше така силно, че му се искаше да разполага със запушалки като тези на Глис. Тъй като още не му се щеше да се прибира във фабриката, Ниш започна да се разхожда край дерето — стръмен склон, който по-надолу ставаше отвесен.

Тъй като още се чувстваше слаб, Крил-Ниш приседна на ръба и навъсен се загледа към небето, оловносиво. Тук въздухът беше чист, но пък беше ужасно студено. Личеше, че скоро ще завали сняг.

Само как мразеше завода… Това бе най-мръсното място, което беше виждал през живота си. Тук дори и растителност нямаше. Отровите на фабриката отдавна бяха унищожили флората. Към това се прибавяше най-отвратителното време в цял Сантенар, задържащо се през всички триста деветдесет и шест дни годишно.

Ниш взе заоблен камък и го захвърли отвъд ръба.

— Ох! — викна някой отдолу.

Механикът надникна и видя едър мъж да гледа навъсено към него, разтриващ плешиво теме. Ейрин Мас. Полуидиотът се прехранваше с отглеждането на целебен мъх. Въпросният мъх беше много полезен за раните, но понастоящем бе почти невъзможно да бъде намерен — срещаше се само по високите и влажни части на крайбрежието, а тамошните дървета отдавна бяха изсечени и погълнати от пещите. Затова се налагаше да бъде отглеждан изкуствено.

Наличието на сяра във въздуха допринасяше за високо качество на мъха. Ала той растеше толкова бавно, че никой обикновен човек не би успял да преживява между печалбите, дори и с обширна плантация като тази на полуидиота. Ала Ейрин Мас не беше обикновен човек. Той с радост хрупаше червеи и бръмбари, които ловеше в гората, а след всяка продажба се възнаграждаваше с кратунка ракия от ряпа и около час оцъклено взиране през една пролука в стената на мъжката баня.

Понастоящем Мас не бе продавал мъх в продължение на месец, а някой бе замазал дупката му. Умираше да пийне, но нямаше пари, за да се сдобие с желаното. Затова искаше и останалите да споделят страданието му.

Той видя Ниш, изръмжа и пое нагоре.

— Не бях аз! — инстинктивно излъга механикът.

— Ще те убия и ще ти изкусам мозъка! — ревна Мас и го замери с камък. — И това ако не е Нишчо, дружката на отговорника. Хареса ли ти напляскването, Ниш-Наш? — Полуидиотът енергично се катереше нагоре. — Така ще ти нашибам дупенцето…

Ниш веднага се завтече надолу по пътеката и се скри зад един камък. Предпазливо надникна и видя преследвача си да излиза над ръба, задъхан. Мас яростно се огледа, изруга и притича няколко крачки, разтресли шкембето му. После спря, обърна се и пое обратно, като продължаваше да ругае.

— Дърт глупак! — изсумтя Ниш, отпусна се в скривалището си, за да отдъхне, а после отново продължи. На всеки няколко минути му се налагаше да си почива. Явно беше изгубил повече кръв, отколкото осъзнаваше.

Облегнат на един камък, механикът зърна движение някъде пред себе си. Златиста коса, разрошвана от вятъра. Иризис. Ниш прецени, че ще е най-добре да поеме обратно, дори и ако с това рискуваше да се натъкне на Мас.

Но нещо го спря. Спря го начинът, по който тя стоеше на ръба и се взираше надолу. Не осъзнаваше ли тя на колко опасно място е застанала? Ами ако скалата се разронеше…

Естествено, че осъзнаваше! Може би умишлено предизвикваше камъка да я удържи. Или да я събори.

Иризис се напрегна и леко присви крака. Сърцето на Ниш се сгърчи. Тя се канеше да скочи.

Той се впусна в бяг. Идеята бе прекалено ужасна, за да я допуска за обмисляне — красотата на храбрата и безстрашна Иризис, смазана от падането. Макар и да е лъжкиня, измамница, може би убийца. Не биваше да се случи.

На механика се наложи да прекоси малка падинка, за момент скрила Иризис от погледа му. Нека тя още да е там, молеше се той, докато с мъка търчеше нагоре. Краката му се подвиваха от слабост. Образът й се беше запечатал в очите му, някак фрагментиран. Раната на врата му пулсираше, по гърдите му се стичаше влага. Чувстваше, че всеки момент ще припадне. Но ето и върха. Иризис все още стоеше на ръба и трепереше.

— Не, Иризис! — кресна Крил-Ниш. — Не скачай.

Единият му крак се подхлъзна и това бе достатъчно, за да го лиши от равновесие.

— Не! — простена Ниш, докато политаше встрани и надолу, отвъд ръба. Главата му удари нещо, след което черен плащеник скри небето.

 

 

Иризис почувства раздвижването на земята под левия си крак. С усилие на волята си наложи да не помръдва. Сърцето й се блъскаше зад ребрата. Самоубийството не бе толкова лесно, колкото бе смятала. Вече три пъти бе прикляквала, готова да се хвърли, и три пъти бе откривала, че все още стои на мястото си.

Притесняваше се от скока. Самото падане щеше да представлява миг блаженство. Не искаше да мисли за това, което щеше да го последва, иначе никога нямаше да го направи. Прекомерно горда от външния си вид, Иризис не можеше да допусне размишления над гледката, която би представлявала след сблъсъка със земята. Молеше се останките й да бъдат изядени бързо. Не понасяше мисълта да бъде видяна…

Скалата отново проскърца. Иризис не би имала против твърдта да свърши работата й вместо нея, ала това не се случваше. Може би ако се наклонеше напред…

Канеше се да стори тъкмо това, когато чу трескавия крясък на Ниш и се обърна, за да го види да тича към нея. Младата жена понечи да се хвърли, но мускулите й не се подчиниха — точно той в никакъв случай не биваше да вижда обезобразения й труп.

В този миг камъкът под краката й поддаде и обърналата се Иризис трябваше да се хвърли встрани, за да оцелее. Приземи се тежко, досами ръба. А Ниш залитна, размаха ръце и политна отвъд пътеката.

Иризис, която не бе плакала от четвъртия си рожден ден, нададе вик на отчаяние, скочи на крака и се затича към мястото, където Ниш беше изчезнал. Лесно можеше да си представи гледката, която щеше да я посрещне, когато погледнеше надолу.

Но от кое място беше паднал той? Заледеният участък се простираше на около двадесетина стъпки. Поела внимателно, Иризис надникна отвъд ръба. Долу стърчаха назъбени скали. Върху тях тя не видя никакви петна, но пък механикът можеше да е отхвърчал сред сенките.

— Ниш? — промълви тя, макар да знаеше, че е излишно. — Ниш?

Може би мястото беше по-надолу по пътеката. Там беше особено хлъзгаво. Занаятчията разпери ръце, за да запази равновесие и да не падне. Иронично.

Тогава тя го видя, заплетен сред конструкцията, която Мас използваше да отглежда мъх. Механикът се беше приземил сред клечест покрив и бе потънал в него.

— Ниш?

Той простена, с което я накара да почувства болката му.

— Иризис? Жива си!

Радостта в гласа му по някакъв начин я тревожеше.

— Естествено, че съм жива! — остро рече тя. — Защо да не съм?

— Мислех, че се каниш да скочиш…

— Не говори глупости! — излъга Иризис.

Ниш се раздвижи в опит да я види. Една от опорите опасно се разклати в скалата.

— Не се движи! — викна му тя. — Ще се събориш. Стой неподвижен.

Тя се огледа. Фабриката се намираше далеч, на повече от половин левга. Щеше да измине почти час, докато се върне с помощ. Може би тънките дрехи на механика щяха да издържат студа за това време, но от крехката структура надали можеше да се очаква същото търпение.

— Мас! — провикна се тя, свила ръце около устата си. — Ейрин Мас!

— Той ще откаже да помогне — промърмори Ниш.

— Защо?

— Преди малко съборих камъче върху главата му, без да искам — засрамено призна механикът.

— Проклет идиот! Мас!

След няколко минути въпросният изникна на пътеката, разлюлял ръце около себе си.

— Мас, помогни ми! Ниш падна от пътеката.

— Чудесно! — изръмжа Мас с блеснали очи. — Много добре! — И той понечи да се обърне.

— Моля те, Мас. Той е паднал във фермата ти и я троши.

Полуидиотът се приближи до ръба, погледна и издаде пронизителен кикот.

— Стара. Вече не я бива. Нова ще построя.

— Моля те, Мас. Ще ти платя добре.

Малоумното лице се напрегна в опит да изрази някаква емоция. Спечели идиотска усмивка. Какво можеше да му предложи тя?

— Бутилка ракия — каза Иризис и протегна ръка, като че му подаваше шише. Сетне протегна и другата. — Две бутилки.

Очите му блеснаха отново. По четинестата челюст плъзна струйка лига. Той се облиза.

— Малко е!

Иризис не се сещаше за друго, с което би могла да го подкупи. Но тогава се сети, че той си пада малко перверзник.

— Искаш ли да видиш гърдите ми? — попита отчаяно тя. Дори би преспала с полуидиота, ако нямаше друг начин да спаси Ниш, макар че това щеше да е най-гнусната транзакция в целия й опортюнистки живот.

Върху лицето на Мас изникна ужас, примесен с неземно отвращение. В този момент Ниш се закашля, клонките под него поддадоха и той полетя надолу. Един клон закачи колана му и спря падането, макар че панталоните на механика се набраха чак до глезените.

Той увисна с главата надолу, насочил гола задница към останалите двама. Ризата му се изхлузи и разкри белязания му гръб.

Иризис неволно плъзна поглед по мускулестото му тяло и установи, че то й се нрави, особено задните части. Стоящият до нея Мас очевидно споделяше мнението й, защото се кискаше и издаваше одобрителни сумтения.

Не разполагаха с време. Няколко кола се откъртиха от скалата. Скоро цялата структура щеше да се срине.

— Ела! — просъска тя и разтърси рамото на Мас. — Ще ти дам четири бутилки.

Полуидиотът с мъка откъсна поглед от открилата се гледка. Двамата се спуснаха долу, където Иризис се зае да удържа коловете, а полуидиотът отиде да освободи Ниш. Последната процедура отне по-дълго от необходимото, но занаятчията не обърна внимание. Ниш трябваше да си плати за глупостта.

Най-сетне тримата отново се озоваха на пътеката. Крил-Ниш беше пребледнял и трепереше.

— Отнеси го във фабриката — нареди Иризис.

Мас нарами Ниш и закрачи, уж случайно притиснал задните му части с ръка. Половин час по-късно механикът седеше на топло в столовата и кусаше супа от рибешки глави, а Иризис отиде и купи четири бутилки от миньора Флин, спретнал тайна сергийка зад полигона.

Тя ги връчи на Мас, който още на място отчекна със зъби тапата на една от тях и изля половината й съдържание в гърлото си. Чак очите му изскочиха. Той се изкиска и рече:

— Късмет в диренето на кристалната маца! — и пое, като доволен поклащаше плячката си.

Иризис остана загледана подире му. Откъде ли полуидиотът беше чул за това? Всъщност не трябваше да се изненадва толкова. Мас непрекъснато си вреше носа навсякъде.

Тя се върна в столовата, където Ниш я посрещна с несигурна усмивка.

— Дори и да станеш мой роб до края на живота ми, пак няма да можеш да изчистиш дълга си към мен! — яростно рече тя. Фактът, че механикът я беше спасил, му беше спечелил още една черна точка.

Онзи се поусмихна.

— Относно това може да поспорим. Докато висях там, а ти оставяше Мас да ме препипва, ми хрумна идея, която може да спаси и двама ни.