Йън Ървайн
Геомант (22)

Двадесет и едно

Следващото утро ги завари отново в изходна позиция. В съня си Юлия бе разместила превръзката си и бе събудена от нахлуването на Ниг-Гу която й носеше закуската. Заради долетялата през вратата светлина Юлия изпищя, а ужасената жена я удари. Това предизвика още по-силни крясъци. Девойката се замята и изтръгна восъка от ушите си. Докато Ниш, чул писъците чак в другия край на фабриката, пристигне, девойката бе изпаднала в ступор. Ниг-Гу я беше сграбчила и й крещеше. Пред вратата се бяха струпали стотина работници, които шумно разговаряха помежду си и отправяха различни подмятания относно голата луда.

— Разкарай ги — кресна Ниш на дотичалата Иризис, докато прогонваше прислужницата.

— Какво ще правиш? — задъхано попита тя.

— Не зная!

Механикът избута хората от вратата, затвори я и я залости. Отвън долетя гласът на баща му.

— Чашата преля! — заяви Джал-Ниш. — Само ми губите времето. Знаех, че ще се провалите.

— Още не сме имали възможността да ви покажем напредъка си — долетя ласкав глас. Подсладеният глас на Иризис, специално предназначен за разговори с мъже. — Утре по същото време ще останете удивен.

— Така да бъде! — все още ядосано рече перквизиторът. — Но…

Те се отдалечиха и Ниш не можа да чуе останалото.

— Юлия — рече той с най-тихия си глас. Отговор не последва. Можеше да чуе как тя се поклаща и продължава да си говори. Механикът започна да опипва пода, за да намери превръзката. Натъкна се и на восъчните запушалки, изхрущели под краката му. Шумотевицата отвън бе утихнала.

Вече можеше да я различи, свита в ъгъла. Ниш бавно се приближи към нея — предпазливо, но не като промъкване. Смяташе, че прокрадването ще я притесни.

— Ето маската ти. Искаш ли си я? — прошепна той и протегна ръка.

Юлия се поклащаше все по-бързо и по-бързо, стиснала очи.

Крил-Ниш протегна ръка и докосна бузата й с опакото на пръста си. Тя вече се поклащаше тъй бързо, че имаше опасност да падне. В мига, в който усети допира му, девойката понечи да изпищи. Ниш се отдръпна.

— Юлия, виждаш ли ме? В ума си?

Тя поклати глава. Ниш приклекна, замислено потривайки брадичката си. Юлия застина. Тъй като не се беше бръснал няколко дни, брадата му бе покарала дотолкова, че последното му движение породи шум.

— А можеш ли да ме подушиш?

Хленченето спря. Ниш бе сигурен, че е зърнал усмивка. Може би това беше ключът. По-рано тя бе споменала миризмата му.

— На какво мириша, Юлия?

Отново онази усмивка.

— На хубаво! — тихо отвърна тя, вложила в гласа си сходство с неговия. — Миришеш като добър човек — мускус, метал и масло.

Ниш бе поласкан, но по-важно бе осъзнаването му, че е отбелязал напредък. Щом тя преценяваше и различаваше отделните хора по миризмата, трябваше да използва това, за да спечели доверието й. Освен това той я харесваше. И също така искаше да я види на светло. До момента я бе зърнал само откъслечно и видяното бе разпалило въображението му.

Той прекара превръзката по лицето си, а после и с кръгови движения под ризата си. После я подуши — не долови никаква миризма.

Ниш протегна превръзката към лицето й. Юлия се усмихна, грабна я и я повдигна към носа си, подушвайки като куче, за да въздъхне едва забележимо. Тя постави маската над очите си, въздъхна отново и се опита да я върже сама. Но превръзката се изхлузи. Последва нов опит, отново неуспешен.

Юлия изскимтя. Пръстите на Ниш намериха нейните. Тя ги повдигна до носа си, вдъхна дълбоко, сетне му позволи той да пристегне превръзката. Пръстите й очертаваха всяко движение на неговите. Когато механикът приключи, младата жена побутна ръцете му встрани, свали превръзката и опита да я завърже сама. Успя веднага, засмя се тихо.

Ниш се отдръпна назад, колебаещ се. Дали беше отбелязал напредък, или напротив? Юлия продължаваше да стои в ъгъла, на един лакът от него. Механикът усещаше напрегнатостта и любопитството й, но също така и едва потискания ужас да не бъде наранена отново. Как можеше да я убеди, че няма такива намерения?

Той се замисли за собствените си проблеми, които продължаваха да го притискат. Заплахата от изпращане на фронта изглеждаше особено близка. Ниш простена и започна леко да се поклаща. Въздишката му бе насилена, но само отчасти. С нея той изразяваше състоянието си, потънал в море от злополучия.

Юлия леко обърна глава.

Механикът продължи да се поклаща, уверен, че тя е насочила към него чудатите си сетива. Какво щеше да последва сега? Това бе всичко, което имаше значение.

Девойката внимателно протегна ръка, докосна бузата му с върха на пръста си и бързо се отдръпна. Ниш въздъхна. Тя утихна, наклонила глава на една страна. След това прокара ръце през лицето, косата, гърдите и корема си. Накрая протегна свитите си пръсти под носа му.

Това беше малко чудо. Юлия му показваше, че му се доверява — нещо, което не бе предлагала никому. Механикът подуши пръстите й. Не усети почти нищо, защото след престоя си в онази тъмница Юлия бе развила мания за чистота и се миеше по десетина пъти на ден. Тя ухаеше приятно, чисто и свежо. След като напълни ноздри с аромата й, той повдигна глава и се усмихна.

Момичето отдръпна ръката си, отново я повдигна и му направи знак да я остави сама. Ниш се изправи и тихо пое към вратата. Предстоеше му да измине дълъг път, но поне бе поел във вярната посока.

Гласът на Юлия го спря на прага.

— Ще нося маската ти, Ниш. И ще ти помогна да я намериш.

— Благодаря ти — прошепна той в отговор.

 

 

Крил-Ниш отиде в отсека на занаятчиите и разказа на Иризис за случилото се, едва сдържащ доволството си.

— Успях! — заключи той. — Тя ми се доверява. Каза, че ще ми помогне да намеря Тиан!

Изненадващо, Иризис не сподели удовлетворението му, а над разказа за подушването се навъси.

— Като разгонени псета — изсумтя тя. — Да се захващаме за работа.

Обратно в стаята на Юлия започнаха с очилата, в чиято изработка Ниш бе вложил цялото си майсторство. Големи овални парчета затъмнено стъкло в рамка от ковано стъкло. Дръжките им бяха извити, като на обикновени очила за четене.

Тя колебливо си ги сложи, направи няколко крачки из стаята и веднага ги свали.

— Не мога! — каза Юлия и потри ушите и носа си.

Първи неуспех. Ниш взе очилата и й подаде антифоните. Юлия ги взе, сложи си ги и се усмихна — първата й усмивка, която Крил-Ниш виждаше, макар и мимолетна.

Той й подаде дрехите. Девойката прокара пръсти по полото и се навъси. Облече го, но още докато придърпваше блузата около кръста си, започна да се гърчи и изпищя:

— Пълзи! Пълзи!

С рязко движение съблече блузата и я хвърли в кофата си с вода. Сетне се изправи, като се потриваше трескаво.

Иризис рязко отвори вратата.

— Какво става?

Механикът взе кофата, очилата и останалите дрехи и излезе.

— Поне антифоните й харесаха. — Той разказа на занаятчията за случилото се.

— Проверих всичко — раздразнено рече Иризис. — Всички шевове са прикрити. Няма и едничка нишка, която да виси.

— Щом тя се оплаква, значи има причина. Да отидем при тъкача.

— Добра идея.

Двамата напуснаха фабриката, подминаха цистерните с вода и касапите, за да поемат към скупчените постройки, където се помещаваха техничарите. Тяхната работа не беше пряко свързана с производството на кланкери.

— Зает ли сте, майсторе? — попита Иризис, надничайки през вратата.

— Винаги съм зает — отвърна въпросният, бледен човек, който никога не се усмихваше. В момента се бе заел да оправя един от становете, чиито влакна здравата се бяха оплели. — Погледнете. Проклети чираци! Ако им изгребеш мозъците и ги сипеш на едно място, акъл и за въшка няма да се събере. Какво искате?

— Става дума за дрехите от паяжинена нишка. — И тя обясни случилото се.

— Жени! — промърмори той. — Сега ще погледна, остана ми малко.

Майсторът започна да рови из сандък с макари, извади една и намота малко от нишката между пръстите си. Начинът, по който шаваха, напомняше на Ниш за паешки крачка.

— Изпрахте ли плата? — попита тъкачът.

— Не — отвърна Иризис. — Мислех, че вие вече сте го сторили.

— Не съм ви перачка! — Той й хвърли мрачен поглед. — Ето ви отговора. Платът е суров. Все още носи следите от паяка.

— Как да ги отстраним?

— Откъде да зная? За пръв път работя с такава нишка. И за последен, защото беше същинско мъчение. — Навъсен, той удари с юмрук по стана. — Топла вода и благ сапун. Никаква луга! С водата също внимавайте. Затова казах топла, а не гореща. Иначе и мишка няма да може да ги облече.

— Благодаря ви — каза Иризис.

Онзи само изсумтя и се отправи към стана, с който се бе занимавал при идването им.

— Очарователен човек — вметна Ниш.

— Работи добре, точно както го помолиш. Просто не обича жените. И с основание, предполагам.

Ниш не попита за повече подробности, а самата тя не обясни. Иризис продължи към перачницата, където остави дрехите и даде подробни инструкции, а механикът се върна в работилницата си, където замени дръжките на очилата с ремък, закопчаващ се на тила. Подплатата покри с паяжинен плат, усърдно измит.

Същия следобед и вечер той прекара часове с Юлия, загледан как тя се разхожда с антифоните и със завързани очи. На няколко пъти тя си слагаше очилата, но неизменно ги махаше след няколко минути. Очевидно предпочиташе да не вижда нищо, отколкото да търпи някакъв дискомфорт.

Ниш мълчеше. Искаше тя да свикне с присъствието му. Бе оставил вратата отворена и оттам навлизаше светлина. В двата края на коридора имаше пазачи, които държаха любопитните настрана.

Харесваше му да я наблюдава. Юлия беше дребна, но с примамливи форми. Извивките й представляваха приятен контраст на удължената Иризис. Кожата й, която никога не бе виждала слънце, бе мека като бебешка. Тя продължаваше да се разхожда напред и назад, без да се притеснява от голотата си, а у Крил-Ниш започна да се поражда желание.

И защо не, помисли си той. Тя е жена. Може би това ще заякчи още повече доверието й към мен. Иризис няма да узнае, не е и необходимо. Умът му остана потопен в тези сладостни представи, докато в един момент Ниш не забеляза, че Юлия е започнала да крачи много бързо. От нея се излъчваше притеснение.

Дали беше усетила мислите му? Ниш бързо си оправи панталоните и в този момент видя висок силует, стоящ на прага. Механикът се приближи.

— Тя е по-добре, макар че още изпитва затруднения с очилата.

Иризис го измери с леден поглед. Сякаш бе отгатнала доскорошните му мисли.

— Дрехите й са готови — сухо рече тя.

Механикът протегна ръка, ала Иризис го подмина и закрачи към Юлия. Последната започна да отстъпва, издигнала ръце пред себе си.

— Пълзи! — промълви Юлия.

Иризис изглеждаше раздразнена. Много скоро щеше да избухне, с което щеше да разруши целия досегашен и трудно постигнат напредък.

— Спри! — просъска Крил-Ниш. — Остави на мен.

Иризис заплашително повдигна ръка. Очевидно се канеше да го удари. Ниш се приготви да посрещне удара — бе готов да го понесе, защото имаше вероятност това да смъкне друга преграда между него и Юлия.

Яростно изсъскване се откъсна от гърлото на Юлия. Тя приклекна с присвити пръсти, вперила остър поглед към Иризис.

Занаятчията направи крачка назад, сви рамене и подхвърли дрехите към Ниш.

— Ще ми се аз да получавах подобна лоялност. — Тя се оттегли до вратата.

Ниш се чудеше как да убеди Юлия, че дрехите сега са различни. Той разкопча ризата си и я пусна на пода. Девойката се обърна към него.

Иризис изсумтя отвратено.

— Не мога да повярвам!

— Мълчи.

Разбира се, дрехите бяха прекалено малки за Ниш. Той взе блузата, прокара я по гърдите си, а после зарови глава в нея. Допирът на плата бе смайващо нежен.

Механикът притисна одеждата с ръка и повтори същото с панталоните, чорапите и ръкавиците, а после протегна блузата. Юлия я взе с два пръста, много предпазливо и колкото се може по-далеч от тялото си, като че цялата блуза бе полазена от паяци. След като я подържа малко, тя бавно я приближи към лицето си и подуши. После, със същата предпазливост, допря тъканта до бузата си. Изглежда остана доволна, защото разшири яката с ръце и започна да се облича. Спря, когато дрехата покри гърдите й, потръпвайки от спомена за предишното обличане. Сетне я дръпна изцяло и остана застинала. Ниш бе затаил дъх. Все още стоящата на прага Иризис правеше същото.

Юлия звънко се засмя, който звук Ниш оприличи на дъха на любима, галещ ухото му. С едно движение тя нахлузи панталоните и започна да подскача радостно из стаята.

Тя се озова зад Крил-Ниш, обгърна го с ръце и ги повдигна към носа му. Той ги подуши — очевидно това се очакваше от него, защото Юлия възобнови веселия си танц. Движенията й бяха плавни и изящни. Макар очите й да бяха вързани, девойката не се затрудняваше в ориентирането, нито веднъж не се блъсна в кофата или в стените.

Ниш се отдръпна до вратата.

— Много добре — каза Иризис. — Започваме още днес.