Йън Ървайн
Геомант (41)

Седемнадесет

Ранд продължаваше да стреля даже и когато Тиан вече се намираше извън обхват.

— Остави! — промълви Ниш и рухна на земята до Иризис. Беше му изключително студено, освен това се чувстваше слаб и безпомощен. Защо, защо беше принудил Ки-Ара! Ако бяха разполагали с два кланкера, лиринксите нямаше да избягат. Глупак. Жалък, проклет глупак.

Експедицията се беше провалила жестоко и някой трябваше да си плати. Повечето вече го бяха сторили, сред които и баща му. Перквизиторът лежеше малко по-встрани, мърлява и кървава купчина парцали. Ниш не смееше да поглежда натам.

— Туйто! — рече Иризис. — Явно не ми остава друго, освен да се хвърля от скалата.

Крил-Ниш стисна ръката й.

— Не се притеснявай — успокои го тя. — Дори и в това успях да се проваля. Ще посрещнем съдбата си заедно, Крил-Ниш.

Той се загледа към точиците, които се смаляваха в небето:

— Утре по това време Тиан ще се намира на сто левги разстояние. Сигурно и Юлия няма да може да я открие. Гади ми се от този провал!

Иризис внимателно премести крака си, при което изсумтя от болка.

— Зле ли си ранена? — попита Ниш.

— Много мило от твоя страна да проявиш загриженост. Счупената кост боли толкова, че чак не усещам другата рана. — Занаятчията сухо се засмя. — Би ли ми счупил и другия крак? Така първият ще престане да ме боли.

— Понякога наистина не те разбирам.

— И още по-добре!

— Ще те пренеса по-далеч от ръба. Това място ме изнервя.

— Тук съм си добре — протестира Иризис, но той мушна ръце под мишниците й и я повлече нагоре. Краката й подскачаха по неравната земя. Когато най-сетне механикът приключи с пренасянето й, очите на Иризис се бяха насълзили от болка.

— От теб няма да излезе санитар, Ниш.

Той не обърна внимание, прекалено зает беше да изпитва вина. Гледаше разсеяно в нищото, започна да трепери. По-рано не бе имал време да усеща студа.

— По-добре върви да се погрижиш за баща си. Той е в далеч по-лошо състояние.

Ниш хвърли колеблив поглед към мястото, където лежеше перквизиторът.

— Ще доведа помощ. — Той започна да ръкомаха към кланкера.

— Не си прави труда. Няма кой да помогне.

Механикът рязко се извъртя, буквално зинал.

— Да, Ниш — продължи Иризис. — Всички останали загинаха при атаката. Всички!

— А лиринксите?

— Избити.

Повече от четиридесет погинали по жесток начин! Ниш не можеше да го понесе! В продължение на пътуването се бе запознал с всички тях, бяха разговаряли, бяха се шегували… Нима беше възможно толкова много животи да изчезнат за тъй кратко време?

Баща му отново започна да вие. Поне още беше жив. Крил-Ниш изтича, приклекна до него и замръзна. Нищо не бе останало от предишната красота на перквизитора. Лицето му бе жестоко разкъсано. Едната очна ябълка бе изскочила от кухината си. По-голямата част от носа липсваше. Лявата буза бе разкъсана на три и небрежно се беше загърнала назад като кората на недообелен портокал. Гледката просто бе нетърпима.

Перквизиторът припадна отново. По гърдите му също личаха дълбоки разрези. Едната му ръка бе разкъсана до невъзможност. Ниш се огледа, дирейки помощ. Единствените оцелели бяха Зимо, Ранд, Рустина, Туниз и Иризис. Не, и Фин-Мах също беше жива — появи се със залитане откъм камъните, сред които бе паднала. Туниз не беше ранена. Рустина имаше счупена ръка, подута дясна китка, поразместена челюстна кост и множество драскотини, но поне можеше да се държи на крака. Зимо и Ранд отнасяха Иризис на носилка.

Юлия също беше невредима, свита край една канара, само че тя не можеше да помогне с нищо. Беше подбелила очи и не продумваше.

— Какво й е? — попита следовател Фин-Мах и рязко седна.

— Започна да пищи, когато лиринксът полетя — каза Ниш. — Предполагам е усещала Изкуството. Както и да е, на татко му е нужен лекар. Някой от вас…

— Аз имам известни умения в полевата медицина — прошепна Рустина. Туниз трябваше да й помогне да се приближи до перквизитора, а после и да я придържа.

— Той ще умре, нали?

— Така мисля — отвърна сержантът. — Макар да съм виждала хора в по-лошо състояние да се възстановяват. — С лявата си ръка тя хвана китката му. — Пулсът е стабилен. Може би има шанс…

— Ще направя всичко. — Едва сега Ниш осъзнаваше, че обича арогантния си и зъл баща.

— Налага се да отрежем ръката — продължи Рустина. — Костта над лакътя е толкова разпарчетосана, че никога вече няма да зарасне. — Тя погледна към механика, като че преценяваше смелостта му.

— Ще трябва ти да го сториш.

Крил-Ниш си представи как отрязва ръката на баща си от рамото. Като месар.

— Не мога…

— Всички трябва да изпълняваме…

— Той не е в състояние, сержант! — намеси се Иризис.

— Тогава перквизиторът ще умре. Може би така е най-добре. Ако той остане жив, целият му оставащ живот ще бъде агония. А видът му ще е същинска мъка за останалите. Дали би искал да живее по такъв начин?

— Баща ми не може да умре! — кресна Ниш. — Дай ми ножа!

— Аз ще го направя — каза занаятчията.

Всички я погледнаха.

— Какво, имам счупен крак, а не ръка. Освен това умея да работя с инструменти.

Онези, които я бяха видели да изважда стрелата от шията на Крил-Ниш, знаеха това. А и работата й бе достойна за собствена изложба. Половината от жените в завода носеха бижута, които занаятчия Иризис бе изработила в свободното си време.

Наложи й се да извърши операцията седешком, изпънала строшения си крак напред. Доста чудато беше. Ниш бе коленичил от другата страна, за да удържа баща си — макар и в безсъзнание, Джал-Ниш продължаваше да се гърчи.

Отрязването на ръката отне изненадващо малко време. Ранд обгори раната с метална пластина, снета от кланкера. Миризмата беше отвратителна. И това не беше най-лошото: шокът накара перквизитора да дойде в съзнание. Писъците му сигурно можеха да бъдат чути в другия край на платото, особено когато Иризис започна да зашива лицето му. Наложи се трима да го удържат.

— Оставете ме да умра! — не спираше да крещи той, вперил в тях здравото си око.

 

 

Най-сетне противната операция бе приключена. Намазаха раните със затоплена смола и ги превързаха. Отнесоха перквизитора в кланкера заедно с Иризис и Рустина. Последната бе започнала да стене, стиснала корема си.

— Чудовището я удари там — каза Ниш. — Може би е засегнал някакви органи.

Той дръпна дрехата й нагоре и застина.

— Какво има? — попита Иризис.

Върху корема й нямаше никакви рани — поне не скорошни. Страховити стари белези показваха, че някога тя е получила ужасно нараняване.

— Лиринкски нокти. Как изобщо е оцеляла? Подобна рана би трябвало да я изкорми.

— Случи се, когато тя беше едва дете — каза Фин-Мах. — След случилото се не можеше да има деца, затова й бе позволено да се присъедини към войската. Омразата й към лиринксите е неугасима.

Юлия все още се беше свила край камъка. Ниш бе опитал всичко, но не бе съумял да я накара да реагира. Сега той я пренесе в кланкера, където перцепторът внезапно се оживи и отново изскочи навън.

— Той пищи! — простена тя, макар че Джал-Ниш, упоен с голяма доза нига, не помръдваше.

Механикът я остави. Прекалено изтощен беше, за да се занимава с нея.

По време на обратния път успяха да изправят падналия кланкер, само че маховите колела бяха изскочили и машината бе неизползваема. Ки-Ара седеше до нея и тихо ридаеше. Смъртта на Пур-Дид не му правеше особено впечатление. Операторите бяха прекалено привързани към кланкерите си, за да отделят внимание на стрелците.

Изкопаха гроб на Пур-Дид и накараха Ки-Ара да се качи в здравия кланкер. Но в мига, в който поеха отново, операторът започна да пищи и вие. С мъка го удържаха да не скочи в движение.

— Все още виждам кланкера — каза Юлия.

— Естествено, че го… — поде Ниш, преди да осъзнае, че тя е обърната в друга посока, а и освен това е с вързани очи. Не бяха взели контролера.

Той изтича обратно, взе контролера от разрушения кланкер и през задния люк го подаде на Иризис.

— Дай му го.

Гушнал контролера си, Ки-Ара се успокои. Връзката между оператор и машина се осъществяваше чрез контролера, специално синхронизиран. Кланкер, чийто оператор бъдеше убит, ставаше безполезен до инсталирането на нов контролер — или докато нов оператор не бъдеше обучен да използва стария.

Това представляваше голямо утежнение на фронта, но пак беше за предпочитане пред алтернативата. Тя би позволила на лиринксите да използват пленените бойни машини.

 

 

Юлия започна да пищи още преди да са достигнали лиринкските куполи.

— Вълни през тялото! — повтаряше тя. — Вълни от плът.

Там откриха клане, каквото Ниш не бе съзирал през живота си. Навсякъде лежаха човешки тела, разкъсани, изкормени, нахапани. Сред тях лежаха и дванадесет лиринкски трупа. Фин-Мах повика Ниш и двамата поеха да се убедят, че всички лиринкси действително са мъртви, както и да потърсят евентуални оцелели.

— Почакайте! — спря ги слаб глас. Рустина немощно се измъкна от люка.

— Не мисля…

— Там има и мои войници, механико.

За това не можеше да спори. Едно след друго прегледаха всички тела. Рустина изреждаше подробности за тях, включително и как са загинали, Фин-Мах ги записваше. Накрая събраха вещите им. Не откриха оцелели — нито войници, нито сержанти. Операторите и стрелците на останалите два кланкера също бяха убити. Ги-Хад лежеше край купчина ледени блокове, където бе защитавал група ранени войници. Само колко могъщо излъчване бе имал приживе отговорникът. Сега той лежеше затихнал сред окървавения сняг и Ниш за пръв път осъзна, че Ги-Хад е съвсем малко по-висок от него. Механикът склопи очите му и постоя край него с наведена глава. Отговорникът беше достоен човек и Ниш го почиташе.

Пред очите му отново изникна потеглянето от фабриката: бледата съпруга, петте момиченца, най-малкото с червените панделки. Техният съпруг и баща никога нямаше да се прибере.

Личеше, че неколцина от войниците са умрели наскоро, колкото от раните си, толкова и от студ. Арпъл, макар и ранен на десетина места, бе починал преди не повече от няколко минути. Той бе пълзял към един от войниците си, оставяйки след себе си кървава диря. Най-награждаваният войник в Глининар бе посрещнал края си.

— По каква причина лиринксите са били тук? — каза Ниш, след като и вражеските трупове бяха предпазливо проверени.

Фин-Мах се огледа и отвърна със снижен глас:

— Не знаем, но…

— Но? — подкани я Ниш.

— Това не е първият път, в който се натъкваме на подобни малки групи, разположени на неблагоприятни места. Места без никаква стратегическа стойност, но разположени в границите на мощна възлова точка.

— А възелът тук е доста странен.

— Да. Двоен. Смятаме…

Тя замълча и с бърза крачка се отправи към най-голямото снило, купол с множество отделения, около който бяха разположени останалите, следващи спираловидна подредба. Покривът и стената бяха зейнали. Двамата влязоха вътре. Ниш беше извадил меча си и стоеше нащрек, докато следователят претърсваше ледените отломки.

В по-големите помещения не откриха нищо интересно — кожи, на места наметнати върху блокове, за да оформят мебели; парчета месо (не човешко); кожени съдове; инструменти. Но в едно от страничните помещения Фин-Мах откри клетки. Някои бяха празни, други съдържаха дребни, чудати създания. Всички те бяха мъртви, но следователят усърдно си записваше особеностите им.

В една клетка в задната част на помещението откриха живо създание с големината на мишка, което не приличаше на нито едно от познатите на Ниш животни. То имаше дълга, сплескана глава с остри зъби, стърчащи от гърба костни шипове и опашка с топчест край. При приближаването им съществото се изправи на крачката си, изрева пискливо и отново падна.

— Що за създания са тези? — попита Ниш.

Фин-Мах продължаваше да пише.

— Доубий го, ако обичаш.

Механикът мушна меча си през решетките.

— Претърпели са плътоформиране — обясни следователят. — Определени лиринкси притежават умението да оказват влияние върху растежа на дребните организми, като ги привеждат в съответствие със съответен мисловен модел. Ала този процес може да протича само на определени места — близо до възловите точки. Това е всичко, което знаем. Но защо го правят? Начин на изхранване, културна особеност? Играчки, експонати? Толкова малко ни е известно за лиринксите. Съществува и друга възможност, нищо чудно тези…

Плътоформиране! Ниш потръпна.

— Това се е опитвала да ни каже Юлия!

— Вълни през тялото. Да.

По тялото на механика плъзнаха тръпки.

— Възможно е тези им експерименти да са насочени към изработката на живи оръжия, които да използват срещу нас. Които да сложат край на войната.

— Никакви варианти не са изключени, механико. Тъкмо затова много бихме искали да разберем.

Ниш взе решение, изненадало и самия него:

— Аз също ще се включа в това търсене.

Фин-Мах изглеждаше искрено изненадана. За пръв път Крил-Ниш виждаше подобна реакция от нея.

— А смяташ ли, че си достатъчно зрял, за да се справиш с подобно нещо?

— Най-вероятно не. — Щом бяха започнали с редките изключения, Ниш реши да прояви искреност. — Но познавам спецификите на работата с метал, хора и машини. Възможно е плътоформирането да притежава сходства с металообработката.

— И множество различия.

— Отраснал съм сред екзаминатори и перквизитори. Смятам, че това ми предоставя нужните качества.

— Липсва ти най-важното качество — отвърна следователят. — Не си способен да използваш Тайното изкуство.

— Но умея да работя с перцептора, а тя притежава рядък талант.

— Това не е същото.

— После идва Иризис.

— Тя е измамница — отсече Фин-Мах, — която не притежава таланта, изискващ се за длъжността й.

Ниш извърна глава, за да не види тя шокираното му изражение. Изобщо имаше ли нещо, което Фин-Мах не знаеше?

— Тя по брилянтен начин умее да сплотява хората си и да ги поощрява да се развиват. И действително притежава знанията, които се изискват от длъжността й.

— Както и да е — отегчено отвърна следователят. — Никой не подлага на съмнение твоята компетентност, механико. И интелигентността ти. Но на моменти не си способен на трезва преценка, а моралната ти цялост е под въпрос. Способен ли си да не се отказваш, без значение какво се случва около теб?

— Видяхте ли какво сториха те с баща ми? — глухо произнесе Крил-Ниш — Ако той умре, никога вече няма да бъда пълноценен. Между нас има много разногласия, но той пак си остава мой баща. Джал-Ниш притежава много недостатъци, аз също. Но липсата на лоялност не е сред тях. Няма да оставя ненаказано онова, което му сториха.

Фин-Мах бавно го погледна в очите.

— Вярвам ти, Крил-Ниш. Така да бъде. В качеството си на ръководител на операцията ти разрешавам да проучиш въпроса. Разполагаш с три месеца. След това въпросът преминава под юрисдикцията на новия перквизитор — или на баща ти, ако се възстанови.

Тя хвърли бърз поглед наоколо, търсещ евентуални пропуснати неща, сетне пое обратно към кланкера. За момент Ниш остана загледан в дребните трупове, затихнали в клетките. Чудеше се в какво се е забъркал. Но после се замисли над предстоящото и реши, че подобни удивления са излишни. Твърде вероятно беше да не успеят да смъкнат кланкера от платото, бяха прекалено малобройни.

Сигурна смърт щеше да последва неуспеха им.