Йън Ървайн
Геомант (57)

Тридесет и три

На сутринта след среднощното балонно вдъхновение Ниш бе завлечен в съвещателна зала, където откри всички механици и занаятчии от фабриката, а също и една дребна дебелана, която не беше виждал преди. Женицата имаше позанемарена коса, започнала да проредява. Парцаливите й дрехи не бяха особено чисти. Крил-Ниш се зачуди за причината, наложила присъствието на чистачка. Огледа я с пренебрежение. Самият той беше много суетен и се стараеше да полага грижи за външния си вид, когато това беше възможно.

— Това е механик М’ланти — каза скрутаторът. — Повиках я по скит. Тя пристигна през нощта.

Ниш неволно зина, за което веднага съжали, защото Флид гледаше към него. Не се беше удивил толкова от факта, че прословутата М’ланти изглежда по такъв начин. Не, удивителното се състоеше в светкавичната й поява. Дори и ако скрутаторът веднага бе изпратил птицата, съобщението не би могло да достигне жената преди три сутринта. И тъй като сега беше едва осем, М’ланти трябва да бе пътувала цяла нощ, сред зимната тъма. Смелостта й беше още един аспект, в който тя далеч превъзхождаше Ниш.

— Слушаме ви, М’ланти — продължи Ксервиш Флид.

— Събрани сме тук, за да обсъдим неотложен нов проект — заговори тя и извади голям чертеж, видимо основан на скиците, които Ниш бе нахвърлял през нощта. — Да конструираме въздухоплав, балон, подобен на онези, които пускат децата. Но достатъчно голям, за да може да пренася хора на разстояние… — Тя погледна към Ксервиш.

— Сто левги, ако се наложи.

— Така! Балонът ще бъде издиган от горещ въздух, подаван от автономен нагревател. — М’ланти посочи към кутия, разположена под отвора на платнището. В най-долната част на аеростата бе прикрепена плетена кошница.

Настъпи дълго мълчание, след което всички заговориха едновременно.

— Подобно нещо е невъзможно да бъде изработено! — надделя нечий глас откъм по-задните редици.

— О, нима? — хладно отвърна М’ланти. — И кой го казва?

— Аз, Портис, старши механик.

— И всеизвестен хленчльо — прошепна Ниш към Иризис. Портис бе вгорчавал живота на Крил-Ниш още откакто последният бе дошъл в завода.

— Какъв проблем виждаш, Портис? — попита парцаливата жена.

— За да вдига такава тежест, балонът ще трябва да е огромен. Може би висок колкото стените на фабриката.

— Правилно — кимна М’ланти.

— Вятърът ще го разкъса.

— Вятърът ще го носи. Освен това балонът ще бъде укрепен. — Тя показа друг чертеж, указващ именно тези елементи — кабели и стратегически поставени скоби. — Ако смяташ, че това е недостатъчно, предложи по-добър дизайн.

Портис не се отказваше:

— Горещият въздух ще изстине и балонът ще падне, убивайки пътниците си.

— Точно затова под отвора ще има огън, който ще нагрява въздуха.

— Така платнището ще пламне.

— Пламъкът не е открит. Само горещият въздух бива отвеждан.

— Балонът ще е прекалено тежък.

— Тогава, старши механик Портис, твоя задача ще бъде да го олекотиш. И те съветвам да не е за сметка на сигурността, защото ти ще направиш първия пробен полет. В края на деня искам всички механици да ми предадат чертежи със собствена прототипна версия. Вече съм поръчала материалите от Тикси. Започваме утре сутринта.

 

 

Три дни след като бе видяла Тиан, Юлия я изгуби отново.

— Усещах я — каза тя на Ниш и скрутатора. Тъй като помещението беше сумрачно, Юлия не носеше очила или превръзка, а Флид обичаше да вижда очите й, когато говори с нея. — Виждах кристала й по-ясно от когато и да било. Почти можех да зърна самата нея. Имаше и ноктести, много ноктести. Те плътоформираха. Беше ужасно! Видях създанието, което направиха. То искаше да я изяде.

Юлия не можа да се сдържи, скочи и започна да се разхожда из стаята.

Ниш не можеше да откъсне поглед от потрепващите полукълба на задничето й. Едва в следващия миг се усети, че скрутаторът го наблюдава. Механикът се изчерви и сведе поглед.

— Продължи — подкани я Ксервиш.

— Тиан беше ужасена. Тя накара хедрона да изплюе огън.

— Огън? — викна Флид.

— Разгърна лилаво ветрило. Кристалът стана толкова ярък, че ми причини болка. Изгубих решетъчния си модел. Огънят прогори стената. И тогава я изгубих. После не съм я виждала.

— Каква стена? — настойчиво попита скрутаторът.

— Кула, която е планина. Заобиколена от вода.

— Какво друго знаеш за това място, Юлия?

— Това е всичко. Видях го само веднъж.

Ксервиш се отправи с рачешката си походка към чантата си, за да извади карта.

— Кула, която е планина, намираща се на югозапад. — Плъзна пръст по картата. — Разбира се! Езерото Калисин! В средата му се издига огромна желязна колона, образувала се по естествен път. Много странно място. Има слухове за лиринкско присъствие в околността.

Скрутаторът също започна да се разхожда из стаята.

— Значи балонът няма да ни трябва — разочаровано каза Ниш. Жалко за идеята му.

— Естествено, че ще ни трябва! След като Юлия вече не я вижда, Тиан може да е избягала. А ако лиринксите използват Калисин като място за провеждане на проучвания, трябва да открием с какво точно се занимават. Огън, излизащ от хедрон и способен да прогори метална стена! Ако по някакъв начин Тиан е открила някакъв мощен източник на енергия, трябва да се сдобием с него преди врага.

 

 

През следващите няколко седмици имаше многобройни опити, не всички от които се оказаха успешни. Два балона се разбиха и пламнаха. Друг се запали във въздуха, бомбардирайки миньорското село с горящи отломки и тела (сред които и клетият Портис). Имаше и балон, който изобщо отказваше да полети — оказа се, че торбата му изпуска. Последвалите два опита се оказаха сравнително успешни. Последният балон бе понесен от вятъра над планините. Прелетя десет левги към платото, където се бе провела кървавата битка с лиринксите.

Юлия все така не виждаше Тиан. Занаятчията бе изчезнала като избухнала звезда. Но работата над балона продължаваше. Беше планирано да пренася десетчленен екипаж — Ниш, Юлия и осем войници, предвождани от Рустина — и екипировката им. След като заловяха Тиан, трябваше да я доведат по земя, тъй като не се очертаваха ветрове, благоприятстващи завръщането им. Това бе главният недостатък на балоните.

Балонът стана готов след два месеца. По това време зимата почти бе свършила. Торбата му бе изработена от импрегнирана коприна, опъната около рамка от олекотено дърво и опънати жици. Всичките му градивни елементи пламваха лесно, но по този въпрос нямаше какво да сторят. Огънят, подгряващ въздуха, щеше да бъде запалван в мангал от метална мрежа, облицована с огнеупорни плочки. Най-отдолу висеше платформа с плетени стени, където щеше да пътува екипажът. Там щяха да натоварят и горивото — макар че не бяха в състояние да вземат достатъчно, за да им стигне за цялото пътуване. Някъде по пътя щеше да им се наложи да спрат, за да подновят запасите си.

Изработката на балона, почти петнадесет дължини висок, без да се брои кошницата, и десет широк, беше погълнала цялата коприна, налична в Тикси. В горната му част се намираше вентил, задействан с помощта на дълго въже. При нужда той щеше да изпуска горещ въздух и да позволи на пътниците да приземят балона.

Заради крепителните елементи, обгърнали платнището, балонът изглеждаше готов да полети, дори и когато въздухът в него не беше нагрят. Механиците бяха измерили ефикасността на различните горива, за да определят кое от тях предоставя най-голяма подемна сила. Обикновените дърва можеха да се използват при липса на друго, само че задължително трябваше да са сухи. Освен това заемаха прекалено много място. Смолата и коксът бяха по-ефикасни, ала смолата отделяше отвратителна миризма, а коксът по подобие на дървените подпалки заемаше неоправдано много място. Най-доброто гориво бе креозотът. Ала негов опасен недостатък беше лесната му запалимост.

Една вечер Иризис посети скрутатора и помоли също да бъде включена в експедицията. Тя не можеше да спре да мисли за кристала на Тиан.

— Това пък защо? — Единствената му вежда се сбърчи любопитно. — С какво присъствието ти в балона би оправдало хаоса, който ще произтече от липсата ти във фабриката?

Иризис си беше подготвила оправдание, ала сега не каза нищо. Под ледения поглед на скрутатора то щеше да прозвучи наивно. Тя сведе очи.

— Не си ли доволна от длъжността си? — меко попита той. — Не забравяй, че престоят в размножителната палата е само отложен.

На Иризис й се струваше, че той вижда право в главата й, че знае, че винаги е знаел за измамата й. Под нейно ръководство фабриката бе строшила всички досегашни рекорди за бройка и качество на произведените контролери, но въпреки това скрутаторът очевидно изпитваше удоволствие да разполага със средство да я притиска.

— През целия си живот съм мечтала за майсторското звание.

 

 

Все още им оставаше седмица довършителна работа, когато Юлия отново видя Тиан. Този път занаятчията се намираше на запад.

— Езера и планини — каза перцепторът.

— Както преди? — попита Ниш.

— Не, големи, големи планини.

— Изглежда е поела на север от Калисин — рече скрутаторът. — Към Великите планини. Това прави зона с дължина сто левги, в която Тиан се намира. Няма как, механико, ще трябва да тръгнеш веднага.

— Балонът още не е готов.

— Ще бъде. Ще работим и през нощта. Тръгваш вдругиден призори.

Ниш отбеляза казаната от Юлия посока върху картата, която щеше да вземе със себе си. В нощта преди тръгването му перцепторът зърна Тиан толкова ясно, че силно се развълнува.

— Огън и дим, Ниш!

— Лагерен огън? — попита механикът.

— Големи огньове. Огньове, спускащи се по планини.

Скрутаторът бе разтревожен:

— Не разбирам. Тя говори за вулкани. Но в тази земя няма вулкани. Никъде между планинската верига и моретата няма. Възможно ли е тя да греши? — Флид нервно изпука с пръсти.

Последващите въпроси изясниха, че вулканите са образи, съзирани от Тиан, а не неща, пряко виждани от Юлия. Но това не успокои скрутатора:

— Това не ми харесва. Може би аз също трябва да дойда.

Тази идея не се понрави на Ниш. Той нямаше да може да се прояви, ако скрутаторът оглавеше мисията.

— Може би ще е по-добре да вземем скит със себе си — предпазливо рече Ниш — и да ви повикаме, ако се наложи. Възможно е междувременно да изникне някакъв друг проблем.

Флид го погледна, усетил мислите му:

— Ще помисля и ще реша сутринта. Междувременно трябва да изготвя докладите си — в случай че реша да дойда. Аз също отговарям пред началници, механико.

Крил-Ниш разбра намека.

 

 

Утрото дойде и отмина. Вятърът беше благоприятен, само че балонът още не беше готов (макар че през нощта никой не беше мигнал). Ниш, който също се беше включил в приготовленията, едва си държеше очите отворени. Той извлече раницата си отвън и приседна върху нея, за да изчака последните донастройки.

Иризис обикаляше около кошницата. Беше облечена дебело, като за пътуване. Дали не възнамеряваше да скочи при тях в последния момент? Ниш силно се надяваше на противното.

Скрутаторът също носеше дебели дрехи, но изглеждаше спокоен.

— Взехте ли решение, сър? — попита Ниш, стараещ се да скрие нервността си.

— В крайна сметка ще дойда. Този нов начин на придвижване си заслужава да бъде проучен.

Сърцето на Ниш се сви.

— Това е чудесно, сър — излъга той.

Скрутаторът се навъси:

— Не сме тръгнали на разходка, механико. Това е много рисковано пътуване. Малки са шансовете да достигнем целта си. А тези да се върнем с Тиан — почти нулеви. Наясно ли си?

Ниш се бе опитвал да не мисли за това. Иначе осъзнаваше. И Флид беше прав, естествено, отправяха се на самоубийствена мисия. Твърде вероятно бе тя да свърши с лиринкска трапеза.

— Още не е късно да се откажеш — тихо каза скрутаторът.

— И да потвърдя мнението, което вие и баща ми имате за мен?

— Няма как да знаеш какво е мнението ми за теб.

Ниш се замисли. Не беше задължително да отива. През целия си живот се бе старал да рискува колкото се може по-малко, за да не се отклонява от целта си. Можеше да остане, да продължи да се занимава в дейността си, евентуално да се издигне в йерархията. Войната предлагаше множество възможности. Пък и Иризис…

Механикът срещна погледа на Флид. Но ако решеше да остане, кой щеше да се грижи за Юлия? Въпреки едва сдържаното си желание, Ниш се отнасяше към нея по-добре от всички. Освен това балонът беше негова идея и той искаше да я осъществи изцяло. И искаше да изкупи предишните си грешки. Останеше ли сега, никога нямаше да може да очисти петното им.

Освен това скрутаторът бе готов да рискува живота си за тази мисия. Това достатъчно красноречиво говореше за важността й. Не можеше да се откаже.

— Ще дойда — каза Ниш. Краката му трепнаха. Знаеше, че и това не е убягнало на скрутатора. — Дори и ако това ни отведе срещу хиляда лиринкси. Как иначе ще спечелим войната?

Очите на скрутатора блеснаха. Рачешките пръсти стиснаха рамото на Ниш:

— Отваряй си очите за плътоформирани създания.

След тези думи Флид се отдалечи.

 

 

Наближаваше обед, когато М’ланти най-сетне слезе от кошницата и обяви:

— Готово! Започвайте да нагрявате.

Тъй като не искаха да хабят предназначеното за пътя гориво, първоначалното нагряване бе осъществено с помощта на тръба, отвеждаща топлината на запален извън балона огън. Горещият въздух изпълни торбата. Междувременно беше излязъл силен вятър, който се опитваше да отскубне аеростата от придържащите го към земята въжета.

— Трябва да тръгваме — каза Флид, загледан в небето. Беше пладне. — Това време никак не ми харесва.

Ниш споделяше мнението му. Освен това късното им потегляне означаваше, че няма как да достигнат целта си преди смрачаване. Явно щяха да нощуват в балона, защото при такъв вятър щеше да е лудост да опитват да се приземят. Ако изобщо доживееха до вечерта.

Юлия се настани в подплатената кошница, изработена специално за нея. От другата страна бе прикачена клетката на скит, покрита, защото тези птици се отличаваха с пословична злоба.

Ниш се здрависа с М’ланти и Туниз и също се качи по въжената стълба, макар краката му леко да се подкосяваха. Последни се качиха войниците на Рустина. Тяхната екипировка бе натоварена по-рано.

Иризис все така крачеше нервно. Едва ли не тичаше. Какво ли бе намислила?

— Идвате ли, сър? — провикна се Ниш към скрутатора.

Флид подръпваше въжетата, с които балонът бе привързан.

— Искам да видя как ще се издигне. Развържи няколко въжета и отпусни останалите.

Ниш отдаде чест.

— Освободете част от въжетата! Отпуснете останалите! Отворете регулатора!

Тези му думи бяха придружени с надут жест, в който механикът вложи цялата арогантност, която можа да събере покрай страха си.

Всичко това бе сторено, само че балонът не помръдна. Не можеше да се каже, че Ниш бе разочарован.

М’ланти се навъси.

— Знаех си, че с толкова много товар няма да стане. Рустина, смъкни войниците си за малко. Ще трябва да измислим друго.

Седем войника, сред които и сержантът, слязоха. Осмият започна да им подава и екипировката. Точно беше вдигнал втората раница, когато мощен повей блъсна балона. Той рязко се повдигна, при което всички въжета без едно се изтръгнаха с все колчетата си. Всичко натоварено, което не беше прикрепено, в това число и Ниш, полетя към дъното, право върху кошницата на Юлия. Скитът изпищя. Юлия започна да вие. Пламъците рязко се издигнаха нагоре в опасна близост до плата. Ако торбата пламнеше, с балона беше свършено.

М’ланти изкрещя нещо, останало неразбрано от Ниш заради рева на вятъра. Иризис скочи към едно от влачещите се въжета, но не успя да го удържи.

Балонът се мяташе на единственото въже. Политаше надолу, заплашвайки да се разбие на парчета, после рязко отхвърчаше. Ниш трябваше да предприеме нещо, преди аеростатът да се е разбил. Той измъкна ножа си и започна да сече въжето. Нов повей повдигна балона, понесъл се към небето. Въздухоплавът зае нормална позиция и продължи да се издига. Иризис изпищя и пусна повляклото я въже.

На земята скрутаторът крещеше. Пребледнялата Иризис се бе втренчила в него. Не изглеждаше ранена.

— Какво друго ми оставаше? — промърмори Крил-Ниш, осъзнал какво беше направил. Вече всичко зависеше от него. Само един войник беше останал на борда.

Юлия продължаваше да стене, ужасена от подмятането. Погледът на Ниш срещна този на войника. Механикът си наложи да изглежда спокоен.

— Крил-Ниш! — Той протегна ръка.

— С’лоунд. — Войникът стискаше като менгеме. Беше висок ветеран на около четиридесет, с редееща сива коса и бяла брада, позацапана около устата.

Двамата надникнаха от кошницата — от противоположни страни, за да я уравновесяват — и загледаха как фабриката се смалява. Балонът бързо набираше височина.

— Тук е хладничко — отбеляза Ниш.

— Тъй, тъй.

Механикът осъзна, че е трябвало да изпусне нагорещения въздух. Сега вече беше късно. Над тази скалиста земя нямаше къде да се приземят.

Вятърът ги носеше на югозапад. Ниш бе удивен от бързината, с която летеше балонът. Места, чието прекосяване му беше отнело дни, прелитаха под него само за минути. Това се казваше пътуване! Той започна да търси платото с лиринкските куполи.

Някъде час по-късно С’лоунд го изтръгна от размисъла му.

— Май започваме да се спускаме.

Ниш беше забравил да подклажда мангала. Катранът отделяше много топлина, но и изгаряше бързо. Механикът се покатери по въжената стълба, поклащаща се опасно, и добави още гориво. Бликна мазен жълтеникав пламък, обвил се с кафяв дим. Крил-Ниш побърза да слезе.

— Отвратително смърди — промълви той, когато отново се озова в кошницата. Изкачването се бе оказало необичайно изморително.

— Тъй, тъй.

Войникът не изпитваше нужда от богат речник.

Ниш повдигна капака на кошницата на Юлия.

— Искаш ли да погледнеш…

Тя отново затръшна капака.

Крил-Ниш въздъхна. Пътуването щеше да бъде тежко. Придвижваха се толкова бързо, че Ниш разпозна платото едва след като го бяха подминали. От толкова високо всичко изглеждаше странно. В късния следобед вече бяха прекосили първото разклонение на Великите планини и се носеха към второто. Отвъд се намираше Тараладел, сред чиято пустош лежеше езерото Калисин. Там Юлия беше видяла Тиан. Но това беше преди месеци.

Ниш потропа по капака на кошницата.

— Вече в състояние ли си да излезеш, Юлия? Трябва да говоря с теб.

След известна пауза главата й изникна, покрита с воал от паяжинен плат и черна шапка.

— Какво? — тихо попита тя.

— Виждаш ли Тиан все още?

— Разбира се! Натам!

Тя сочеше запад-северозапад, доколкото Ниш можеше да прецени. Той се обърна към картата си.

— Ако ние сме тук, а ти я виждаш някъде в тази посока…

Двете линии се пресичаха в Мириладел, южно от Великите планини. Но ъгълът между сегашното и предното засичане бе прекалено малък.

С’лоунд отново прекъсна мислите му:

— Скоро ще се смрачи. И през нощта ли възнамеряваш да летим?

— Не. Кой знае къде може да ни блъсне вятърът.

В момента летяха над второто разклонение на веригата. Езерата на Фараладел вече се виждаха в далечината. Ниш дръпна въжето на вентила и балонът започна да се спуска, но твърде бързо. Затова механикът побърза да дръпне затварящото въже. Балонът бавно се понесе към каменист хребет.

— Смяташ ли, че ще успеем да се приземим там? — попита Ниш с известно безпокойство.

— Никаква представа — весело рече С’лоунд. — Досега не съм летял.

Ниш тревожно оглеждаше скалите. Ако се удареха в някоя, балонът можеше да се преобърне, да пламне или да се разцепи. Единствено кошницата на Юлия беше прикрепена здраво за пода, така че имаше опасност балонът да я отнесе сама. Представил си заглъхващите й писъци, механикът размисли. Отново се покатери до мангала, за да сложи гориво.

Отвъдният склон на хребета се оказа още по-лош — изключително стръмен, изцяло покрит с остроти и дървета.

— Мислех си, че летенето ще бъде трудната част — промърмори механикът. — Оказва се, че най-големият проблем е приземяването.

Дъното на долината бе отписано веднага, покрито с гъст лес, отвъд нея положението също не беше по-добро. Вече почти беше притъмняло.

Ниш забеляза някаква оголена местност върху съседния склон. Балонът и сам се насочваше към нея.

— Да опитаме там. — Крил-Ниш отново отвори клапана. Но вятърът ги тласна нагоре. После се понесоха към дърветата, образували назъбена стена. Механикът започна да се паникьосва. Нямаше представа какво да прави сред толкова силен вятър.

Той рязко затвори вентила.

— Няма да успеем. Добави още гориво, С’лоунд!

Войникът бързо се покатери и напълни мангала, ала Ниш знаеше, че вече е прекалено късно. Когато балонът бе започнал да се спуска, нагорещеният въздух започваше да го издига едва след известно време.

— Ще ударим дърветата!

Пъшкащият С’лоунд изхвърли нещо от кошницата.

— Какво беше това? — попита Ниш.

— Една от войнишките раници.

Двамата изхвърлиха всички останали раници — без тази на С’лоунд. Скрутаторски багаж липсваше. Може би Флид не бе възнамерявал да идва, а просто бе подложил Ниш на поредния от тестовете си. Ако случаят беше такъв, дали механикът бе издържал?

Балонът бавно започна да се издига. Върховете на дърветата се носеха насреща им.

— Дръж се! — кресна Ниш.

Кошницата им удари върха на едно дърво, блъсна се в друго, одра се в клон. Наложи се Ниш и С’лоунд да се накланят, за да уравновесят. След миг огъналото се дърво ги пусна и те продължиха полета си.

— За малко! — рече войникът.

— Тъй, тъй — отвърна Крил-Ниш с добронамерена подигравка. — Сега ще трябва да продължим.

Наистина не видяха други подходящи за приземяване места, а междувременно нощта настъпи. Струваше им се неестествено да се носят сред черната тишина, без представа къде се намират — досами земята или сред планинските върхове. Нямаха и представа накъде ги тласка вятърът. Светлината на мангала хвърляше чудати отблясъци по лицата им.

Юлия се измъкна от кошницата си. Тази част от пътуването изглежда й допадаше. С’лоунд опече месо от антилопа върху мангала. Печеното се оказа много вкусно, макар и с лек привкус на катран.

Стана много студено. На няколко пъти подхранваха огъня, като се позадържаха край мангала, за да се сгреят. Някъде към утрото С’лоунд скочи долу и отупа ръце:

— Горивото свърши. С какво друго разполагаме?

— Имаме две бутилки с креозот, само че ме е страх да го използваме. М’ланти имаше намерение да изготви устройство, което бавно да го подава към огъня, но не остана време.

— Тогава направо да го излеем през борда.

— Току-виж потрябвал. Може да заливаме дървата с него, ако не намерим достатъчно сухи.

Носиха се още час. Усещаха, че се спускат, но нямаха представа за скоростта.

— Тараладел е покрит с гори — мрачно каза Ниш. — Ще станем на парчета.

— И езера — отвърна войникът. — По-вероятно е да се озовем в някое от тях.

— В заледено, ако имаме късмет. — Крил-Ниш се беше загледал в нищото. — Надявам се…

— Какво? — подкани го Юлия, когато той замълча.

— Надявам се вятърът да не ни е отнесъл над морето, защото тогава с нас е свършено!

Неочакваният сблъсък дори не доизчака думите му. Кошницата на балона започна да се пълни с вода.