Йън Ървайн
Геомант (17)

Шестнадесет

Ниш бе разпитан от баща си и Фин-Мах. Усещането можеше да се сравни с изтърпяното телесно наказание, само че беше дори по-лошо. Джал-Ниш се държеше със студен гняв, Фин-Мах бе сдържана и ефективна — макар че в един момент механикът я улови, че тя се вглежда към прозореца, очевидно замислена за нещо друго. И изглеждаше тъжна. Какво ли й се беше случило?

По-късно Ниш бе разпитан заедно с Иризис, което младият механик намери за още по-мъчително. Два пъти тя най-безсрамно излъга баща му, като след това хвърляше убийствен поглед към Крил-Ниш, като че го предизвикваше да я разкрие. Сякаш тя умишлено си търсеше смъртта.

Занаятчия Иризис призна за тормоза си над Тиан, включително за кражбата на страницата от дневника й и присвояването на модификацията на контролерите. Но отрече всички други престъпления, в които я обвиняваха. Дали тя действително беше невинна, или, както преди, бе склонна да признае единствено когато доказателствата срещу нея станеха неопровержими? Ниш бе склонен да повярва във вината й. По време на разпита бе принуден да разкрие това си съмнение. Иризис не реагира.

Джал-Ниш ставаше все по-изнервен.

— Тя трябва да е шпионинът — чу го Ниш да прошепва на Фин-Мах по време на една кратка почивка. — Не би било лошо да й сложим железата, за да се убедим.

Перквизиторът намекваше за специфично изтезание — толкова жестоко, че биваше прилагано само върху най-неподатливите затворници. Ниш бе шокиран. Ако се стигнеше до подобно нещо, той нямаше намерение да стои безучастен.

— Не бих ви посъветвала, освен ако не сте убеден във вината й — каза Фин-Мах. — Майка й е доста близка със скрутатора.

— Не, не — побърза да каже Джал-Ниш. — Това беше по-скоро гласно размишление, отколкото намерение.

Той държа Ниш и Иризис цялата нощ, а после ги изпрати в мината, за да помогнат с търсенето. Механикът вървеше като сомнамбул след Фин, измъчван от страхове и болка. Но дори и не му хрумваше да избяга. В свят, където всекиму бе възложена определена роля, съществуваше орис, по-жестока и страховита от изпращането на предните линии — превръщането в прокуденик, лишен от надежда за реабилитация.

Слязоха чак до осмо ниво. Неспалият Ниш крачеше като жив мъртвец. Тялото на Джоейн бе открито, но не и извадено, защото опитът за последното предизвика струпване, погребало под тонове пръст двама миньори и забележителната кристална жила.

Тъй като не откриха никакви следи от Тиан, те започнаха да се съмняват, че тя изобщо е идвала тук. На втория ден след започването му от Ниш, търсенето бе преустановено — мината трябваше да възобнови работата си. Защитата на фабриката също изискваше всички налични хора.

Ниш пренася камъни до здрач, когато последва нов мъчителен разговор с баща му.

— Ти ме почерни в очите на скрутатора, момче! — изръмжа Джал-Ниш. — Това е непростимо.

— Какво ще кажеш на майка ми?

Единственият коз на Ниш.

Перквизиторът, до този момент крачил енергично, се закова. Само едно нещо го плашеше повече от гнева на скрутатора — яростта на спътницата му в живота.

— Моля те, дай ми шанс, тате.

— Ти си позор за семейството — студено рече Джал-Ниш. — В мирно време бих проявил снизхождение, но сега не мога да си позволя подобно нещо, нито дори заради майка ти. Ти превърна Тиановия триумф в бедствие. Ако позволя да ти се размине, скрутаторът ще реши, че аз съм същият като теб. И какво ще правим тогава? Зная, че Раня ще се съгласи с мен.

И той отново започна да се разхожда, по-нервно.

Ниш направи нов опит, ала баща му беше неумолим. Щом времето се оправеше достатъчно, Ниш щеше да се озове на първия кораб към фронтовата линия, намираща се на двеста левги на север. Там той щеше да получи възможност да се реабилитира — ако не бъдеше убит и изяден.

Поне в едно отношение късметът на механика работеше — есента продължаваше да беснее. Бурите редуваха градушка, суграшица, дъжд и сняг. Като никога Крил-Ниш се радваше на лошото време.

 

 

На следващото утро той лежеше върху сламеника си, заслушан във вятъра, лудуващ по покривните плочи. Скоро щеше да прозвучи гонгът за ставане.

Звук действително прозвуча, но не беше гонг. Стената се разтърси. Миг по-късно долетя приглушен трясък.

Земетресенията тук не бяха рядкост. Понякога бяха и опасни. Ниш скочи от леглото, нахлузи ботуши и изхвърча навън.

— Какво беше това? — викна той към близкия пазач.

— Не…

Нов гръм разтърси фабриката.

— Това не е земетресение — кресна механикът. — Някой напада портата! Всички по местата си.

Пазачът, обучен като целия заводски персонал, се затича. Ниш, чиято позиция бе върху стената, за по-бързо мина през женското спално помещение, където оскъдно облечени жени (и техните партньори) трескаво навличаха униформи. Мъжката спалня изглеждаше сходно.

— Ставайте! — ревеше Ниш. — Врагът напада фабриката! Бързо!

Той продължи да тича, като удряше по вратите на работниците, спящи в самостоятелни стаи. Състоянието, в което въпросните хора изскачаха, го развесели.

Баща му също беше сред тях. Замаян от съня, гол, той изглеждаше много далеч от онова властно достолепие, което му придаваше униформата. Джал-Ниш отново затръшна вратата си, но не и преди Ниш да зърне в стаята му Уики, младия чиновник от счетоводния отдел.

Механикът бе шокиран и отвратен. Собственият му баща! Само че сега нямаше време за отвращение. Той отново отвори вратата и изкрещя:

— Нападнати сме, перквизиторе!

Умишлено си послужи със званието му и отърча нататък, без да има възможност да види как се сгърчва лицето на Джал-Ниш. По коридора край Ниш притича Фин-Мах повела група деца. За пръв път лицето й не показваше обичайната безстрастна увереност, а бе скривено от страдание.

Ако Ниш разполагаше с повече време, с най-голямо удоволствие би се посветил на по-задълбочено изследване — внезапната опасност представляваше отличен поглед към същинския характер на околните. Отговорник Ги-Хад например видимо трябваше да си придава смелост, но въпреки това пристигна тичешком. Надзирател Грист не се виждаше никакъв, а двама механици, същински мечоци, чиито усти не спираха със самохвалствата, трябваше полусилом да бъдат измъкнати от стаите си.

Виж, с Иризис не беше така. Вратата на нейната стая се отвори сама още преди Ниш да е посегнал към дръжката. В ръката си държеше нож, по-скоро къс меч, и беше облечена само в тесни панталони, стигащи до коленете.

— Врагът напада? — рече тя.

— Обсаждат портите.

— Къде е проклетата ми риза? — Тя се огледа, сетне изфуча: — Майната й — и се затича, поклащаща великолепните си гърди.

Ниш я последва с подозрението, че тя излизаше така умишлено. С разветите си коси и белязания гръб Иризис приличаше на самата Мису — прословута героиня от отдавнашните революции.

Двамата изтичаха на стената. Набързо запалените факли трептяха под вятъра. Вън все още не се беше развиделило. Светлината им показваше единствено мъгла и сенки.

Стените се разтърсиха отново, сетне някакъв снаряд потъна в едното крило на портата. Ниш погледна надолу и видя канара, запратена от мощен катапулт, да отскача и да се търкулва по пътя.

— Какво е положението? — кресна механикът към най-близкия пазач. А онзи не можа да отговори, защото в същия миг бе повален от по-малък камък. Войникът отхвърча назад и полетя отвъд стената.

Иризис отново изникна.

— Лиринкси! — изпищя тя, подмина Ниш и продължи към лявата кула, като пътьом грабна факла. Няколко каменни снаряда последваха пътя й, но нито един не я уцели. Стрелнала се по стълбите, занаятчията хвърли факлата си нагоре.

Насмолената слама, струпана горе именно с такава цел, избухна в пламъци и освети мястото между стената на фабриката и леса. Защитниците останаха в сянка. Ниш грабна друга факла и също се отправи към наблюдателната кула. Застаналата там Иризис тъкмо насочваше арбалет към гората. Младата жена стреля. Разнесе се накъсан рев.

Поредна канара изхвръкна от мрака и строши окончателно портите. Моментално трима лиринкси се хвърлиха в атака. На входа се разгоря ожесточено сражение.

Иризис бе стъпила боса в преспите и спокойно зареждаше арбалета. Макар кожата й да беше посиняла, занаятчията не обръщаше внимание на студа.

— Проклятие! — кресна тя. Арбалетът бе заял.

Ниш бързо го оправи — най-сетне имаше някаква полза от уменията му на механик — и й го подаде обратно.

Иризис се приведе над стената, право надолу, прицели се и стреля. Месест звук оповести попадението й.

— Пипнах те!

Тя се отдръпна и затърси още болтове.

Ниш бе поразен от промяната й. Никога не беше виждал Иризис тъй оживена. Механикът внимателно надникна от ръба. Простреляният от нея лиринкс лежеше неподвижно, с окървавен гребен. Как можеше тя да е предателка? Не изглеждаше логично.

Останалите двама лиринкси все още се сражаваха. Крил-Ниш изтича до купчина камъни, грабна най-големия, който можеше да вземе, и го хвърли. Пропуск. Запрати втори камък, този път ударил един от лиринксите по плочестото рамо. Уцеленото създание, чиято ръка бе увиснала безполезно, се хвърли към фабриката. Писъци и ревове указваха придвижването на отчаяния му щурм.

Ниш подготви нов снаряд, но докато го мяташе, последният лиринкс с рязко движение на китката запрати нещо към него. Механикът бе прорязан от ослепителна болка в гърлото. Ударът го накара да залитне назад и да удари глава в купчината камъни. Крил-Ниш потъна в унес, в който усещаше единствено агонията в шията, пълзящия по тялото му студ и изтичането на кръвта си.

Скоро той бе повдигнат и отнесен. Един от носачите бе Иризис. Гръдта й се поклащаше над лицето му. Мъглата, вдигнала се пред очите му, не позволяваше на Ниш да види останалите хора.

 

 

Той отново дойде на себе си на операционна маса в лазарета. Бяха го обкръжили десетина души, сред които и баща му — чието лице изразяваше ужас, несъзиран досега от Ниш. Може би Джал-Ниш действително бе привързан към сина си.

До перквизитора бе застанал целител Тул-Кин — неприятна за младия механик гледка. Отблизо вените по носа и бузите на лечителя изглеждаха ужасно. Също тъй неприятен бе и дъхът му, усърдно пропит с ревеновата ракия, като онази, която миньорите обичаха да варят. По принцип слабата бира бе единственият алкохол, разрешен във фабриката, само че на целителя се полагаше спирт — за дезинфекция. Уви, печално изключение.

— По-бързо, човече! — викна Джал-Ниш. — Извади стрелата и го заший, преди да му е изтекла цялата кръв!

Тул-Кин започна да кърши тлъстичките си ръце.

— Не смея. Потънала е между артериите и има три остри ръба. Едно погрешно движение — и той ще умре.

— Пиян идиот — ревна перквизиторът. — Къде по дяволите е Ги-Хад?

— Преследва врага, сър — заяви някой. — Едно от чудовищата нахлу в кантората.

Ниш се чувстваше замаян, макар че умът му бе прояснен. Щеше да умре, защото целителят не се осмеляваше да опита да го спаси.

— Само с това жалко подобие на целител ли разполагате? — настояваше Джал-Ниш Хлар.

— Също и старата Рузия, сър — отвърна непознатият глас. — Само че тя е почти сляпа и ръцете й треперят силно. И аптекар Мул-Лим. Той умееше да си служи с триона за кости, когато се наложеше, но…

— Но проклетият глупак е мъртъв! — процеди Джал-Ниш. — Самоубил се е, освен ако друг не му е помогнал. — Той намръщено се загледа към сина си. — Може би това е проява на съдбата.

Ниш също разпознаваше иронията, но не можеше да я оцени.

Плесница, ругатня, гръмване на женски глас.

— Не смей да ме докосваш или ще си събираш черепа парче по парче. Махни се от пътя ми.

Това беше Иризис. Събраните се отдръпнаха, за да й направят път. Тя си беше облякла долна риза, ала тъй впита, че ефектът от дрехата бе подсилващ.

— Какво си мислиш, че правиш? — озъби се Джал-Ниш.

— Спасявам живота на безполезния ви син — тихо отвърна тя. — Или пък прекратявам мъките му.

В едната си ръка жената държеше медна тръбичка, а в другата малък занаятчийски чук.

— Върви по дяволите! Тул-Кин, върни се веднага!

Лечителят се беше оттеглил в ъгъла, където с грозна жадност лочеше от манерка. Когато бе доведен отново в отговор на нареждането на перквизитора, ръцете на целителя трепереха тъй силно, че ножът, който му подадоха силом, се тресеше.

— Е? — арогантно рече Иризис.

Джал-Ниш затвори очи, отвори ги отново и обърса сълза.

— Той ще умре, нали?

— Ако продължи да губи кръв със същото темпо — каза една от сестрите, — не му давам повече от час.

Перквизиторът махна с ръка:

— Не виждам как би могло да стане по-лошо.

Иризис се приближи до масата, наведе се над Ниш и огледа раната.

— Наконечникът на стрелата е метален и е с дължината на острието на малък нож. Триъгълно острие, с много остри ръбове. Пронизало е мускулите на врата му. Върхът стърчи от другата страна, досами гръбнака. Ако острието бъде раздвижено, независимо в каква посока, съществува риск някой от ръбовете му да пререже вената, което означава, че той ще умре за няма и минута.

Тя взе медната тръбичка, погледна още веднъж, за да се убеди, че диаметърът й е подходящ, след което започна да я пъхва в цепнатината във врата на Ниш. Той изрева и припадна.

— Още по-добре — промърмори Иризис и намести тръбичката над края на наконечника. Последва тих влажен звук, през медната тръбичка започна да изтича кръв.

Лицето на Иризис се беше покрило с капчици пот. Дузина души стояха около масата, но всички мълчаха. Всички бяха затаили дъх.

Занаятчията внимателно започна да раздвижва заседналата тръбичка, за да я извади. Трябваше да бъде предпазлива, защото и най-малкото разместване на острието можеше да се окаже фатално. Извади тръбата, обърса я в ризата си, избърса и пръстите си по същия начин, след което отново започна да вмъква тръбичката в раната. Този път тя не заседна.

— Повдигнете му главата! — отсечено нареди Иризис.

Джал-Ниш го стори. Той изглеждаше втрещен. Младата жена хвана врата на Ниш с едната си ръка.

— Дръжте го здраво.

От джоба си тя извади малка капачка и я прикрепи към края на тръбичката. После взе чука си и с един рязък замах, накарал присъстващите неволно да се сепнат, удари върху капачката. Тръбичката щръкна от другата страна. Ниш с крясък се свести и започна да се гърчи.

— Дръжте го! — кресна тя. — Или ще го изгубим!

Всички присъстващи наскачаха да усмирят мятащия се механик. Иризис извади от другия си джоб клещи, сграбчи стърчащия от тила му връх на тръбичката, в която се намираше наконечникът, и с едно движение я издърпа. Крил-Ниш изпищя.

От двете отверстия на раната заструи кръв. Всички присъстващи нервно изчакваха издайническото бликване, оказващо разкъсана артерия.

— Какво става? — виеше Ниш. — Няма да умра, нали?

Иризис се бе отдръпнала и дишаше тежко. Ризата и ръцете й бяха почервенели. От тръбичката капеше кръв. Младата жена гледаше втренчено към гърлото му.

— Какво…? — продължаваше механикът.

— Млъкни, Ниш. Няма да умреш, което е изключително жалко. — Тя огледа събраните. — Някой от вас може ли да го зашие? — Лицата само се взираха в нея. — Естествено, че не, идиоти! Дайте ми чантата с инструменти на целителя. И бутилката му.

Някой изтича и й донесе исканото. Иризис намери игла и конец и спокойно заши раните, а после ги поля с алкохол.

Когато приключи, занаятчията захвърли гранчето, иглата и манерката на масата, прибра своите инструменти и, без повече да погледне към Ниш, се прибра в стаята си.

 

 

Устата на Крил-Ниш бе пресъхнала, главата му пулсираше болезнено, а вратът му бе скован от такава непоносима болка, че дори не можеше да помръдне глава. Имаше някакви бегли спомени, че някой седи до леглото му и го гали по челото. Само че когато отвори очи, до него седеше единствено Иризис.

— Ти ми спаси живота — рече той и потърси ръката й.

— И за миг не си помисляй, че съм го сторила заради теб, малки ми Ниш-Наш — натъртено рече тя.

— А защо тогава?

— За да спечеля благоразположението на баща ти, разбира се! Или това, или размножителната палата.

Ниш възкликна. Заради неспособността да обръща главата си не можа да види странния й поглед.

— Но ако ме беше убила…

— Рискът си струваше. Обичам рисковете, особено когато няма какво да губя.

— Тогава не трябва ли да вървиш да си получиш наградата? — Той вложи толкова сарказъм в думите си, колкото му позволяваше мъчителният врат. — Друго от теб не бих и очаквал.

Тя не обърна внимание на подмятането му.

— Донесла съм ти бульон. Би било срамота да умреш и да развалиш всичко.

— Ама разбира се.

Иризис загреба и доближи лъжицата до устата му.

— Отваряй.

Крил-Ниш погълна и откри, че бульонът е превъзходен — нищо общо с помията, която обикновено разливаха в столовата. Той примлясна и отбеляза:

— Вкусен е.

— Естествено. Аз го направих. Специално за теб.

След като го нахрани, тя си излезе мълчаливо. А Ниш се отпусна, заслушан в бучащата в ушите му кръв. Това нищожно усилие го бе изцедило.

 

 

Иризис се намираше в работилницата си (сглобяваше контролер), когато вътре с трясък нахлу забързаният Джал-Ниш. Това бе обичайният му начин на придвижване, макар че трътлестата му снага го караше да изглежда леко смешен.

— Да? — рече тя надменно, макар да изпитваше страх. С една своя думица перквизиторът би могъл да й причини всичко. Но Иризис беше горда.

— Дойдох да ти благодаря, че спаси безполезния ми син.

— Безполезен? В последно време действително създава подобно впечатление. Но той притежава и определени таланти. — И тя му хвърли подигравателен, многозначителен поглед.

— Не искам да зная за това — побърза да каже Джал-Ниш.

— Не се съмнявам. Самата аз зная за вашите нощни занимания. — Иризис отметна коса. — Е, готова съм да чуя съдбата си. Каквато и да е тя, бих желала да узная сега.

Той започна да се разхожда, като на моменти й хвърляше ко̀си погледи, сякаш изпитваше затруднения с категоризирането й.

— Нито един от докладите не те представя изцяло.

— А какво пише за мен Фин-Мах? И тя ли ме счита за виновна в измяна и убийство, както смята за мен бившият ми любовник?

— Възникнаха… известни съмнения.

— Нима?

— Трудно е да си представиш предател, с такава решителност убил един от своите покровители.

— Защо ни нападнаха лиринксите?

— Няма причина — отвърна Джал-Ниш с пресилена небрежност. — Кой ги знае каква е мотивацията на действията им.

— Чух, че едно то чудовищата стигнало чак до кабинета на Ги-Хад, преди да бъде убито. На мен това ми прилича на причина за нападение.

Той се поколеба.

— Лиринксът бе взел определено доказателство…

— Тоест, Ги-Хад е предателят?

— Не говори глупости. Лиринксът бе взел счупения индикатор на занаятчия Тиан. Смятаме, че той съдържа информация за самоличността на изменника. Изглежда това обвинение вече не бива да те притеснява.

— Но останалите обвинения срещу мен все още са в сила?

— Ти призна извършването на сериозни престъпления. А Фин-Мах ми каза…

— Да? — Тя стисна юмруци под масата.

— Каза ми, че си суетна, горда и с изключително високо мнение за себе си. Но че това е начинът ти да се защитиш от прекалено властна майка, баща неудачник и семейство, отчаяно опитващо се да изживее чрез теб някогашната си слава. Че не притежаваш морални удръжки и би сторила всичко, за да се издигнеш и отстраниш стоящите на пътя ти. Че си дръзка, дори неразумна, и неспирно преследваш крайната си цел. Че имаш отчаяна нужда от признание.

Не би седнала да спори за това, иначе щеше да падне в собствените си очи.

— Всичко това е истина. — Тя се престори на отегчена. — Аз съм това, което съм. Или по-скоро това, което обстоятелствата и собственият ми ум са ме направили.

— Така е. Точно по тази причина съм тук. Имам определена задача за теб. Успешното й изпълнение по случайност може и да те реабилитира.

— Задача?

— Може и така да се определи.

С бързи крачки перквизиторът отиде до вратата, убеди се, че никой не ги подслушва, отново я затвори. Сетне си придърпа стол и се настани срещу нея.

— В моята провинция биват провеждани определени експериментални процедури. Да видим как да се преведе терминът… Усещане отдалеч, проследяване.

— На хора?

— Индиректно. На практика бива проследявано използването на енергия — Тайното изкуство.

— Аз не умея да го използвам.

— Довел съм със себе си човек, притежаващ вроден талант. Тя може да усеща кога и къде бива използвана енергия. Тая надежди, че тя може да ни бъде от полза при разрешаването на определен неотдавнашен проблем.

— Изчезването на полето в Миниен — сети се Иризис.

— Да. Не са ни известни поводът и причината за тази катастрофа. Дали полето е изчезнало безвъзвратно, или ще се появи отново.

— Дали ние сме го изцедили — рече занаятчията, — или врагът е открил начин да го изключва.

— Именно. Имаш остър ум, занаятчия.

Тя се прозина, умишлено.

— Десетки майстори и гадатели работят над проблема, но до момента няма напредък — заяви Джал-Ниш.

— Трябва да погледнем възловата точка отвътре.

Перквизиторът изглеждаше сепнат, но бързо се опомни.

— Четеш ми мислите. Тъкмо това се надявам да постигна с моя адепт — перцептора.

— Защо ми казваш това?

— Нейният талант не е достатъчен, защото е придружен от невъзможна за коригиране слабост.

— Не разбирам за какво говорите.

— Защото още не съм ти обяснил. Ела.

Той я поведе сред фабриката, пълна с бездействащи работници. Толкова скоро след атаката никой не можеше да се съсредоточи. Двамата минаха покрай кабинета на Ги-Хад, чиято врата бе строшена, завиха иззад ъгъла и поеха по дълъг коридор, в края на който имаше затворена врата. Джал-Ниш спря, откачи фенер, затвори го почти изцяло и отвори вратата. Когато и Иризис влезе, перквизиторът плътно притисна вратата.

В един от ъглите на помещението се беше свила девойка. Тя закри лицето си с длани и изхлипа.

— Юлия — меко каза Джал-Ниш, — това е занаятчия Иризис. Поздрави я.

Девойката трепна и бавно започна да сваля ръце. В първия момент Иризис си помисли, че насреща й стои дете, но когато Юлия се изправи, оказа се, че тя е млада жена, с очертаващи се форми, дребна. Ръцете и краката й действително приличаха на детски. Беше гола, разхвърляла дрехите си по пода. Кожата й бе бледа до безцветност. Прозрачна коса, като източена от водни нишки. Същото важеше и за веждите и миглите й. Заради липсата на цвят по кожата й, кръвоносните й съдове се виждаха ясно дори и на тази светлина. Розовата й плът също прозираше.

Юлия се извърна от светлината, макар последната да беше съвсем слаба. Иризис реши, че момичето се крие заради някаква деформация, но когато Джал-Ниш насочи светлината на фенера встрани, девойката отново погледна към посетителите си и занаятчията можа да види, че Юлия изглежда напълно здрава. Единствено очите й бяха странни, необичайно едри, без цвят и без видими ириси. Дали тя не беше малоумна?

— Боли — изрече Юлия с глас, безцветен като косата й. Светлината наистина изглеждаше да я е наранила, защото по долните й мигли блестяха сълзи.

— Кажи здравей, Юлия — подкани я перквизиторът.

— Здравей, Иризис. — Гласът на Юлия сега копираше специфичния говор на Джал-Ниш. Погледът й преминаваше право през Иризис, сякаш занаятчията не беше там. Или сякаш самата Юлия не виждаше нищо.

— Какво виждаш, Юлия? — Перквизиторът заговори по-остро от възнамеряваното.

Девойката се сепна като ударена и отново се сви на топка в ъгъла.

— Извинявай — прошепна той с успокояващ глас. — Не се страхувай, Юлия. Никой никога вече няма да те нарани. Кажи на Иризис какво виждаш.

Безсмислено беше. Девойката беше покрила главата си и отказваше да помръдне. Джал-Ниш сви рамене, кимна към вратата и взе фенера.

— Какво й има? — попита Иризис.

Перквизиторът затвори вратата и поведе спътницата си към края на коридора.

— Тя е странно малко създание. Всичките й възприятия са толкова чувствителни, че съществуването за нея е мъчение. На светло тя е практически сляпа, макар че на тъмно няма проблеми. Звукът за нея е разнасяща се болка — някой крясък или вик, неща, за нас напълно обичайни, за нея са истинско мъчение. С осезанието също има проблем — не може да търпи дрехи, дори коприната я дразни. Страхува се от всички и всичко.

— Интересно защо никой не е прекратил мъките й досега — каза Иризис. — Аз бих го сторила, ако тя бе поверена на мен. Не ми изглежда с всичкия си.

— Наистина си много студена! — каза Джал-Ниш. — Тя не е идиотка, просто е пренапрегната.

Иризис потисна нетърпението си и зачака той сам да повдигне темата.

— Юлия е способна да съзира неща в ума си — рече накрая той.

— Аз също.

— Ти не виждаш нещата, които съзира тя. Да опитаме отново. И говори много тихо.

Ти беше този, който я разстрои, помисли си Иризис, но не каза нищо.

Двамата влязоха отново.

— Юлия, това е занаятчия Иризис. Поздрави я.

Девойката се беше отпуснала. Тя се обърна към жената и каза:

— Здравей, Иризис. — Отново говореше подобно на перквизитора. — Помня те.

— Здравей, Юлия — промълви Иризис. — Кажи ми какво виждаш.

Тя се изправи, загледана във въздуха над главата на занаятчията.

— Виждам форми, недалеч. Всички са тъмни, но имат кристали. Много слаби кристали! — рязко каза Юлия, придобила отсечеността на Иризис. Тази мимикрия учуди занаятчията. Дали това представляваше опит от страна на девойката да отрази думите от себе си?

— Твоите контролери! — каза Джал-Ниш.

— Досетих се! — просъска Иризис, макар че това бе лъжа.

Юлия се сепна, започна да се свива, но спря и отново се разгърна. Приличаше на балерина, изобразяваща разцъфването на цвете. Движенията й се отличаваха с плавност и грация, каквито Иризис до момента не бе съзирала. Любопитството на занаятчията бе разбудено.

— По-далеч виждам други форми — продължи Юлия. — Някои са силни. Никой не ги използва.

Може би кристалите в мината? — зачуди се Иризис.

— Продължавай — подтикна я перквизиторът. — Виждаш ли нещо друго?

Юлия се завъртя, вцепени се, а очите й, приличащи на тези на сова, се разтвориха широко.

— Ноктести, много са! Ловуват, душат! Търсят! — Тя започна да хленчи. — Идват да ме изядат! Идват! Идват!

Иризис, нетипично разчувствана, понечи да прегърне младата жена. Но Джал-Ниш я улови за ръкава и с глава посочи към вратата.

— Остави я! Тя не понася да бъде докосвана.

Юлия отново се бе свила в ъгъла. Двамата я оставиха сама, този път за по-дълго, а когато се върнаха обратно, трябваше дълго да я увещават и успокояват, преди тя изобщо да им отговори.

„Ноктестите“, вероятно лиринкси, бяха наблизо. Това беше всичко, което Юлия можа да каже за тях. Не ги виждаше ясно, не и по начина, по който съзираше кристалите.

— Това не ми харесва — промърмори Джал-Ниш. — Не сме в състояние да удържим масирана атака. Какво ги е накарало да се струпат тук?

Слухът на Юлия очевидно бе невъобразимо остър, защото тя каза:

— Ловят нея! — като имитираше неговия глас.

— Коя е тя, Юлия?

— Момичето.

— Кое момиче.

— Момичето с яркия кристал.

— Коя е тя? — напрегнато повтори Джал-Ниш Хлар.

— Кристалът й сияе като луната — каза Юлия.

— Тиан! — неволно възкликна Иризис, усети се и продължи шепнешком: — Това ли е името на момичето, което те търсят? Нима тя още е жива?

— Не зная името й — отвърна Юлия, загледана в тавана. — Не мога да я видя ясно, виждам само кристала й. Но когато тя го докосва, той засиява като падаща звезда.

— Къде е тя? — просъска перквизиторът. — Бързо, момиче. В коя посока?

— Натам. — Девойката посочи към вратата. — Или може би натам. — Посочи към пода. — Всички посоки са еднакви.

Очите й се затвориха. Тя започна да се люлее напред и назад.

— Еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви…

Джал-Ниш изведе Иризис и затвори вратата след себе си.

— Веднъж изпадне ли в подобно състояние, възможно е да остане в него часове наред. Ще дойдем по-късно. Ще изпратя още хора да търсят, в случай че това наистина е Тиан.

— А има и друга възможност.

Перквизиторът я погледна въпросително.

— Юлия изобщо да не я видяла, а просто да казва неща, които смята, че искаме да чуем.

— Внимавах да не говоря за това пред нея.

— Цялата фабрика говори за Тиан. С този си слух Юлия би могла да чуе разговор в другия край на коридора.

— Може би, но тя е всичко, с което разполагаме.

— Все още не разбирам защо ми я показахте — отбеляза Иризис, докато двамата се отправяха обратно към работилницата й.

— Нима? Юлия е в състояние да съзира всякакви енергийни излъчвания, без значение дали идват от естествени източници — възли и кристали, — или от хора, използващи Тайното изкуство. Тази й способност е безпрецедентна. Помисли само от каква полза бихме имали от нея на бойното поле. Тъй като нашата гравитация е прекалено силна за лиринксите, те летят с помощта на преобразувана енергия. Ако разполагаме с човек като Юлия, те вече няма да бъдат в състояние да ни нападат изневиделица. Само че ни е нужен и занаятчия, човек като теб, който да определя виденията й. Не съм се спрял на теб, защото си много специална, ако това си мислиш. Но ти си най-добрата от наличните във фабриката занаятчии, освен това днес на два пъти прояви храброст и самоинициатива. Ще проектираш и изработиш контролер специално за Юлия, така че тя да може да проследява всички, които използват Тайното изкуство — и лиринкси, и човеци! Когато го изработиш, ще намериш Тиан.

— С какво тя е толкова важна? — попита Иризис. — Има хиляди занаятчии…

— Защото скрутаторът нарежда така! — сопна се Джал-Ниш. — Твоята глупост е привлякла вниманието му към нея. Наредено ми е да я доведа. От мен зависи скрутаторът да получава това, което иска! Успехът ще ти донесе спасение. Провалът ще ти донесе смърт. Така че се захващай за работа.