Метаданни
Данни
- Серия
- Кладенецът на ехото (1)
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Geomancer, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Радин Григоров, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Йън Ървайн
Заглавие: Геомант
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: австралийска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
ISBN: 978-954-2989-40-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3599
Издание:
Автор: Йън Ървайн
Заглавие: Геомант
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: австралийска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
ISBN: 978-954-2989-41-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3600
История
- — Добавяне
Десет
Тиан сънуваше, че над главата й се е надвесила огромна лиринкска паст, заплашваща да се сключи чак около врата й. Сънуваше, че се носи сред видими течения вода, сини, лилави и зелени. Сънуваше, че е погълнала риба, която пляска с опашка в левия й дроб и я боде с перки.
Пронизващ студ, през живота си не бе усещала подобен. Удар в гърдите; нов. Някаква животинска миризма се доближи до лицето й.
Три нови удара, нова празнота.
Пръстите на ръцете и краката я боляха толкова силно, че тя се свести със стенание. Беше омотана в нещо, което предизвикваше сърбеж, а кожата на краката й се отличаваше с чувство, приличащо на натриване с натрошено стъкло.
Тиан отвори очи. Изглежда се намираше в пещера със заслонен вход. Край нея пламтеше огън. Пламъците на друг блестяха недалеч от краката й. Там беше приклекнал Рил и ги разтриваше. Беше прибрал ноктите си. Някога ранената му ръка се бе възстановила напълно. Но над дясното си око имаше голям белег.
— Имам чувството, че краката ми са ледени висулки, които всеки момент ще се строшат с пукот — прошепна тя, прекалено слаба, за да изпитва учудване.
— Направил съм бульон. — Той се засуети около огъня и се върна, свил едната си ръка в шепа. — Отвори уста.
Тя понечи, но в следващия момент се досети за евентуалните съставки.
— Какво има? — попита лиринксът.
— Нали не е от…
Рил се усмихна — първата истинска усмивка от началото на екстравагантното им познанство. Изглеждаше плашеща, толкова много зъби, но и обезоръжаваща.
— От мечка е. Стар бял мечок, попрецъфтял. В момента си загърната с кожата му.
В този момент Тиан осъзна, че е увита единствено в мечата кожа, и се изчерви.
— Зяпай! — каза Рил.
Стиснала устни, тя поклати глава. Всичките й мисли се свеждаха до това, че в момента лежи гола, увита в мечешка кожа, която този… този хищник бе одрал.
Рил защипа носа й и тя бе принудена да отвори уста. Супата беше гореща. Тиан се задави, установи, че бульонът е приятен на вкус, сетне преглътна. Приятна топлина се разля из нея.
Забравила достойнството си, тя зарови лице в шепата му, гладна за още. Лиринксът отново загреба от кухия камък, който използваше за съд. Скоро Тиан се засити и се отпусна. Студът беше избягал от трупа й, само че крайниците все още леденееха. Рил я гледаше втренчено.
— Как избягахме? — попита тя. Не помнеше нищо.
— Аз те обгърнах с тялото си, за да те предпазя от студа, но ти умря.
Тиан приседна и го зяпна.
— Какво?
— Резкият студ спря сърцето ти. Не можах да те предпазя от водата. Дълго плувах надолу по течението. Може би половин… левга, преди да изляза отново.
— А ти как оцеля?
— На косъм. Едва не се удавих. Това беше най-големият ужас, който бях изживявал досега. Ние не харесваме водата.
— Защо?
— Плуването ни затруднява. Прекалено тежки сме, а крилете също пречат. За щастие — тук тя можа да усети горчивината му — аз съм безкрил. Открих дупка, но краищата й непрекъснато се чупеха и не можех да изляза. Едва не полудях от паника.
Черни ивици плъзнаха по гърдите му.
— В крайна сметка течението ме отнесе и ме заклещи върху един камък. Така можах да изскоча на сушата и да избягам. А после едно щастливо стечение на обстоятелствата спаси живота ти. Открих една пещера, а вътре мечок.
— Мечок?
— Убих го, за да живееш ти. За друго нямаше време. Ти не беше поемала дъх в продължение на половин час, обаче знаех, че студът ще те е запазил. И преди съм виждал подобни неща при човеците. В началото не се осмелих да запаля огън. Изкормих мечока, сложих те вътре и натъпках вътрешностите обратно. Когато ти започна да се размразяваш, ударих те по гърдите, за да задействам сърцето ти.
— Затова значи боляло толкова.
Думите му обясняваха черно-сините белези по гърдите й и отвратителната миризма.
— Ти започна да дишаш, но не се събуди. Реших, че няма да се свестиш. Бяха изминали три дни от влизането ни в реката. Затова през нощта те пренесох. Знаех, че тук има пещери.
— Как успя да издържиш всичко това?
— Ние сме издръжливи. Учудвам се как ни създавате такива проблеми, след като вие сте толкова слаби?
Рил се приближи до изхода, дръпна парчето кожа, с което го беше заслонил, и надникна навън.
— Къде са ми дрехите?
— Всичко е мокро. — Той посочи към раницата й, оставена зад нея.
Тиан изсипа съдържанието й на земята. То беше влажно, полузамръзнало.
— Ще ми направиш ли простор? — Занаятчията му подаде въжето. Всяко движение предизвикваше болка в гърдите й.
— Трябва да размишлявам. — Рил отново приседна на входа.
Тиан се извърна и бавно се изправи. Рил здравата я беше удрял, но пък й беше спасил живота. Един въпрос не й даваше мира: защо?
Като се опитваше да придържа кожата около себе си, младата жена се опита да опъне въжето. Но това се оказа невъзможно. Беше прекалено слаба, а суровата кожа тежеше.
Рил изсумтя. Лицето му бе скривено в мимиката, която Тиан асоциираше с насмешка. Около устата му играеха жълти ивици.
— Какво? — ядосано рече тя.
Шумният му рев несъмнено представляваше смях. Чак бузите му се издуха като на тромпетист.
— Какво криеш, дребосъче? Ако не бях свалил мокрите ти дрехи и не те бях пъхнал в мечката, щеше да измръзнеш. Разтрих цялото ти тяло, за да запазя кръвообращението.
Тиан ужасено сведе глава. Когато отново събра смелостта да повдигне очи, лиринксът се беше загледал в кръста й. Тя побърза да се увие.
— Ти си зряла женска — каза Рил. — Чифтосвала ли си се?
— Не — неловко отвърна Тиан.
— Значи си узряла съвсем наскоро?
— На двадесет съм. От шест години съм зряла.
Той изглежда изпитваше състрадание.
— И на теб ли не ти позволяват да се чифтосаш?
По някаква причина това я раздразни.
— Аз сама съм решила така! — изстреля тя. — Получавала съм много предложения.
Това не беше истина. Хладното й отношение и пълната отдаденост на работата бяха отблъсквали кандидатите. Пък и във фабриката жените преобладаваха.
— Избрала си да не се чифтосваш? — невярващо каза лиринксът. — Но това е задължително. Всеки узрял трябва да се чифтоса с посочения партньор.
— С човешките жени е различно. Ние можем да се чифтосваме по всяко време. Можем и да избираме да не го правим! Чаках любимия си шест години. Сега отивам при него.
Клетият Минис. Покрай всички тези проблеми не й бе останало време да мисли за него.
— Обичаите ви ме объркват.
Рил продължаваше да я гледа. Сигурно подробно бе разгледал тялото й, докато тя бе лежала в несвяст.
— Чувствам се толкова…
И Тиан избухна в плач, хлипайки задавено. Просто не можеше да се спре.
Лиринксът я наблюдаваше безстрастно. В един момент сълзите й затихнаха. Тя обърса лице и се сви в кожата, приседнала до огъня.
— Как се наричаше този процес? — попита Рил.
Любопитството му извика неволната й усмивка.
— Плач. Също ридаене, хленчене.
— Тези думи са ми познати. Но какво е предназначението?
— Стана ми тъжно, изпитах срам и страх.
Трябваше да обясни и тези емоции.
— Защо се чувстваш така? — продължаваше да разпитва Рил.
— Защото ти си мъж и си могъл да се възползваш от мен, докато съм лежала в несвяст. Би могъл…
Тази мисъл й се стори непоносима. Тиан трепна, при което един от краищата на кожата се озова в огъня.
Рил скочи, за да я угаси. Младата жена бавно се сви от другата страна на огъня. От гърлото й се отрони неразбираем звук. Буквално се давеше от ужас.
Лиринксът объркано застина.
— Не разбирам. Каква емоция изпитваш сега? Защо си се страхувала? Нямаше да те изям.
— Ти си мъж! — успя да смотолеви Тиан. — И… И…
Не, не можеше да го каже.
Гребенът върху главата на Рил промени цвета си от сивкав в червено-жълт. Без да каже дума, той се отправи към изхода, отметна кожата и се затича надолу.
Тиан го следеше с поглед. Дори не можеше да си помисли за бягство. Мускулите й бяха тъй изтощени, че не би могла да извърви и сто крачки. Тя остави кожата да падне в краката й и огледа тялото си. Цялото бе покрито с драскотини и белези. Сега тя успя да опъне въжето, начупи дрехите си и ги окачи край огъня. После остави ботушите с подметките нагоре и разопакова целия си багаж. Наряза късове мечешко и ги постави върху един горещ камък.
В парче кожа Тиан откри меча мас. Загреба малко и започна да я втрива в ботушите си. Инструментите й бяха започнали да ръждясват. Тя ги почисти и натри и тях с маста. Липсата на щипците я дразнеше.
Месото излъчваше апетитна миризма, от която буквално й потекоха лиги. Младата жена почисти ръце в снега и седна да се нахрани. Това спокойно можеше да бъде обявено за най-вкусното блюдо, което някога бе поглъщала — сочно и ароматно. Тя яде много, сложи още да се пече и загреба сняг с тенджерата си, за да го разтопи.
Натъпкалата се Тиан седеше край огъня и лишаваше косата си от определението за сплъстяване, когато Рил отново изникна. Кимна й, приклекна край огъня и се зае да втрива меча мас върху ръката си, която бе с ожулена кожа.
Тя мълчаливо го наблюдаваше. Всяко негово движение преливаше от едва сдържана енергия. От своя страна Тиан имаше чувството, че някой е преместил съзнанието й в тяло, изградено не от плът, а от умора.
— Извинявай, ако съм те обидила.
Струваше й се, че подобни думи са удачни. Дали той разбираше какво представлява извинението? Дано. Животът на Тиан зависеше от настроението му.
Рил я погледна изпод масивните си вежди. Очите му уловиха лъч светлина, промъкнал се отвъд входа.
— Аз не съм мъж, дребосъче. Аз съм лиринкс, нечифтосал се мъжки! Ти ме оскърби дълбоко.
Тиан не знаеше какво да каже.
— Мога да съдя за теб единствено по своя вид.
— Ние не можем да се съешаваме без покана. Това е немислимо! — Той остро я погледна. — Нима мъжките човеци си позволяват подобно престъпление?
— Имало е време, когато това е било почти нечувано — отвърна Тиан, припомняйки си нещата, разказвани й от баба й. — Някога мъжете и жените са били равни, но след войната сме се променили. Мъжете трябва да се жертват на фронта, а жените трябва да раждат нови мъже. Тяхната саможертва се смята за по-голяма от нашата.
Рил зина, при което белегът в гърлото му стана видим.
— Пропаднал вид! Победата ни над вас ще настъпи по-скоро, отколкото мислех. Впрочем — продължи той, — каква полза би имало от съешаването между представители на различни видове?
Тиан се сещаше за няколко обосновки, само че далеч нямаше намерение да ги изтъква.
— Вие не се ли чифтосвате за удоволствие?
— Разбира се. След като бъдем определени.
Този разговор я караше да се чувства неловко. Тя приключи с прическата си, остави четката и се приведе над огъня. Тогава се сети за нещо.
— Какво искаше да кажеш с това, че си нечифтосал се мъжки?
Гребенът му отново промени цвета си, този път яркожълт.
— Все още никоя женска не ме е посочила за свой партньор.
— Не си достатъчно възрастен?
— Достатъчно възрастен съм! — Думите бяха изръмжани.
— Тогава защо?
— Защото не съм цялостен!
Тя се загледа в него, мислено сравнявайки видяното с другите лиринкси, които бе съзирала досега. Рил беше по-дребен, но определено не им отстъпваше по ярост. Каква беше разликата?
— Крилете ти още не са поникнали?
— Те никога няма да се развият! Аз съм безкрило чудовище, долен урод. Заради добруването на вида ни не бива да има други като мен. Но това не намалява желанието ми да се чифтосам. Та нали това е единственото предназначение на съществуването ни.
— Много ли използвате крилете си?
— Предците ни са разчитали много на тях, за да летят в празнотата. Чифтосвали сме се във въздуха. В този свят сме прекалено тежки. Онези от нас, които имат криле — отново горчилката, — могат да летят единствено чрез прилагане на онова, което вие наричате Тайното изкуство. Разбира се, не всички лиринкси го владеят, така че на Сантенар те са все едно безкрили. С изключение на полета за първото чифтосване, който изисква поне един от партньорите да може да лети, ние не използваме крилете си, освен ако не бъдем принудени. Последиците от Изкуството могат да бъдат… Причиняват ни страдание.
— В такъв случай крилете само биха ти пречили. Без тях ти е по-добре.
— Ние сме крилати създания! — Гребенът му почерня. — Крилете ни отличават от останалите разумни създания… — Той се загледа в нея. — Все едно ти да беше единствената човешка женска без гърди. Как щеше да се чувстваш?
— Непълноценна — промълви тя, шокирана от сравнението.
— Без криле аз не съм лиринкс. Никоя женска не би ме избрала за свой партньор. Тогава каква полза от мен?