Йън Ървайн
Геомант (58)

Тридесет и четири

Въпреки предупрежденията на Минис, Тиан беше принудена да използва амплимета, за да се свърже отново с него. Хани удивено я наблюдаваше. Досега занаятчията винаги я бе изчаквала да заспи, преди да използва кристала.

Този път връзката бе установена след още по-голямо забавяне, а когато най-после това стана, образът беше още по-неясен — въпреки огромната мощ, с която разполагаше амплиметът. Изникналият най-сетне Минис изглеждаше изнемощял. Страните му бяха покрити с набола брада, изцапана със сажди.

Тиан, поде той след като дълго време се напрягаше, явно дълго неспособен да я види. И говореше хрипкаво, като че специфичният му говор му причиняваше болка. Какво има? Не можа ли да откриеш входа?

— Вече ден и половина съм в Тиртракс. — Тя му изпрати образа на овалната зала. — Ударих гонга поне сто пъти. Никой не се отзова. Тук е пусто. Какво да правя сега, любими?

Той притисна ръце към устата си. Беше се вторачил в нея. Не зная. И изчезна.

— Кой беше този мъж? — попита Хани.

— Моля? — В първия момент девойката дори не осъзна, че момиченцето е проговорило.

— Кой беше този мъж?

Тиан я прегърна:

— Ти също ли го видя?

— Появи се в главата ми. Изглеждаше тъжен.

Явно на това място амплиметът притежаваше огромна мощ, щом бе способен да влага образи в обикновен ум.

— Това е Минис, моят любим.

— Любим? — объркано попита Хани.

— Мъжът, с когото ще се събера. Дойдохме чак тук, за да го намерим и да му помогнем, защото той е в беда. Не е ли той най-красивият мъж, когото си виждала?

Хани учтиво си замълча.

Минис се появи отново. Сигналът беше малко по-силен.

Тиан, ето какво трябва да направиш. Някъде в Тиртракс трябва да има стая, охранявана от три стража — това са малки черни устройства, приличащи на вещерска шапка. Възможно е дори да се намират на твоето ниво. Не мога да ти кажа къде точно, защото никой от нас не я е виждал. Разполагаме единствено с древни записи, много древни. Ще я познаеш лесно, защото на вратата й ще има този символ.

С пръст, очертаващ огън, той очерта символ без начало и край, вътрешна и външна страна. Тези линии напомниха на Тиан за формите, които бе зърнала в хиперплоскостта.

Докосни символа с кристала си и ще видиш в ума си модела на ключалката. Пренастрой го и вратата ще се отвори. В стаята ще намериш устройства от метал, жици, кристал и стъкло. И Минис описа множество предмети, каквито Тиан никога не бе виждала.

Трябва да ги разглобиш и с частите им да конструираш ново устройство. Ето така. Минис й изпрати триизмерна схема, като я завъртя, за да може Тиан да я огледа от всички посоки.

Когато си готова, ще трябва да го изпробваш… Какво? Той погледна встрани.

Това е невъзможно! — долетя остър мъжки глас. Тя ще разруши амплимета.

Амплиметът няма да ни е от полза, ако загинем, Витис, отвърна жена. Гласът беше познат, ала Тиан беше забравила името й.

Говорещите пристъпиха в образа. Витис беше висок, с издължено, но измъчено и сбръчкано лице.

А аз смятам, че трябва да посрещнем съдбата си. Той говореше отсечено, като че отхапващ всяка дума, за да я предъвка и изплюе в лицата им. От Сантенар не е произлязло нищо добро. Все още е възможно да се укрием в полярните катакомби. Поне аз възнамерявам да отведа клана си там, дори и ако никой друг не ни последва!

Тогава ще отидете сами, каза Триор, красива жена с черна къдрава коса. Десетте клана ще ме последват, Витис. Сантенар е единствената ни надежда.

Няма да отстъпя, каза Витис.

Това е единствената възможност, Витис, рече Триор. Луксор, кажи му! Теб той ще послуша.

Луксор не се виждаше, но неговия глас Тиан бе запомнила.

Витис, дори и в катакомбите температурата се покачва бързо. Полярната шапка се топи. Ако не се опечете, ще се удавите. Наводняването на подземията е невъзможно да бъде предотвратено. Порталът е единственият ни шанс.

По-скоро бих отвел клана Интис в Кладенеца!

Не е нужно да се стига до това! — кресна Луксор, осезаемо шокиран от последните думи на Витис.

Това е единственият достоен изход.

Изглежда Триор бе решила да опита друг подход:

Не е толкова достоен, Витис. Интис, както често обичаш да ни напомняш, е Първи клан. Умолявам те да дойдеш с нас.

Ха! — ревна Витис. Не очаквах да доживея деня, в който ще седнеш да ме молиш.

Няколко минути той мълчаливо се разхождаше напред и назад, след което рязко се извъртя и отново се приближи към останалите. Решителност — втвърдена лава — бе сковала лицето му.

Така да бъде. Клан Интис ще се присъедини към Десетте, но само ако поверите водителството на мен.

На теб, Витис? — възкликна гръмко Триор. Но ти още от самото начало се обяви против това начинание. Против тази „идиотщина“, както се изрази.

И все още запазвам мнението си. Но ако това е пътят, по който ще поемем, аз трябва да поведа Клановете.

И защо? — властно попита тя.

Защото аз не приемам нещата на доверие. Аз винаги обмислям. И защото аз единствен от всички предводители съм се отърсил изцяло от робското мислене.

Били сме роби в продължение на хиляди години, Витис. Това ни е променило завинаги. Няма как да се върнем към онова, което сме били.

Вие все още разсъждавате като роби, макар да сме придобили свободата си преди четири хиляди години. А аз имам идеал, към който трябва да се стремят аахимите. Ако Клановете ще отиват в друг свят, трябва аз да съм водач.

Луксор започна да избутва Витис и Триор. Не спорете пред…

Образът изчезна. Гласовете им все още долитаха, но прекалено неясно. Тиан не можеше да чуе казваното. След няколко минути образът изникна отново.

Решено е, каза Триор. Ти ще ни поведеш, Витис. На клан Интис ще се падне честта да прекоси най-напред, ако порталът се отвори успешно.

Не се съмнявам, че искате ние да поемем риска, озъби се Витис. Ако нещо се обърка, ще сте се отървали от нас! Зная, че винаги си ненавиждала клана ми, Триор.

Не говори глупости, отвърна тя.

Аз ще бъда на най-челно място. Готов съм да изложа себе си на риск. Но кланът ми ще премине последен.

Както желаеш, отвърна Триор също тъй хладно.

Надали имаш повод за такива притеснения, заговори Луксор. Малко вероятно е устройството да проработи. Как би могъл един неопитен човек да сглоби работещ зиксибюл, пък дори и с помощта на амплимет при най-мощния възел? Тя няма да успее.

Човеците имат навика да изненадват, каза Триор. Тази тяхна представителка например го направи няколко пъти. Но ако искаме да има някакъв шанс, трябва да я подготвим възможно най-добре. Нека не губим време. Минис, продължи да разясняваш инструкциите.

— Не разбирам какво се опитвате да направите — каза Тиан. Аахимите приемаха за даденост прекалено много.

Как така? Минис звучеше изумен. Та ти самата го спомена преди месеци, когато беше в ледения мехур.

— Нямам представа за какво говорите.

Ти зададе онзи въпрос!

— Кой въпрос?

„Ами ако разкъсам стената между Сантенар и хиперплоскостта?“, каза ти. Заключихме, че знаеш. Ако тази процедура бъде изпълнена правилно, тя отваря червейна дупка.

Тиан започваше да се чувства все по-глупава.

— Червейна дупка?

Проход, прекосяващ едно от по-висшите измерения между световете ни. Хиперплоскостта! Известно ли ти е какво представляват дверите?

— Естествено, че съм чувала за двери! — каза Тиан. — Записани са в Историите. Защо не казахте направо това?

Преценихме… Явно сме преценили твърде грешно, каза Минис. Бяхме останали с впечатлението, че знаеш много неща. Както и да е. Надяваме се, че ще можеш да ни помогнеш да отворим двер между твоя и нашия свят. Естествено, за контролирането й ще се погрижим ние. Слушай внимателно.

Той обясни сложна поредица от тестови процедури и съответстващите резултати, показващи изправност.

Когато си приключила със сглобяването на устройството, което наричаме зиксибюл, изпробвала си го съгласно процедурите и си сигурна, че то работи, тогава и само тогава — ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО, ИНАЧЕ ЖИВОТЪТ ТИ Е ИЗЛОЖЕН НА РИСК — постави амплимета в предназначеното за него гнездо и отново се свържи с нас. Разбра ли всичко?

— Мисля, че да. — За всеки случай Тиан зададе още няколко въпроса. — И какво ще стане после?

Ако имаме късмет, ако все още можеш да се свържеш с мен, ако механизмите функционират след толкова време, ако световете ни се намират в правилно разположение и ако успееш да захраниш зиксибюла с достатъчно енергия, между Аахан и Сантенар ще се отвори двер и ние ще преминем в новия си свят.

— Колцина сте?

Няколко хиляди…

Чутото донесе облекчение на Тиан. Достатъчно, за да помогнат във войната, но не и да причинят неприятности.

Подготвени сме. Шепа лиринкси не представляват проблем за нас. Ще се заемеш ли?

— Да. — Няколко секунди тя мълчаливо се полюбува на Минис. Скоро той щеше да дойде тук и двамата щяха да бъдат заедно. Завинаги. — Но какво ще стане, ако не успея да насоча достатъчно енергия? Или нещо друго се обърка?

Изглежда Минис не искаше да мисли за този вариант. Възможно е дверта да не се отвори. Или да се отвори, но да се затвори прекалено бързо… Той замълча.

— И какво друго? Има и друго, нали?

Минис погледна встрани, сетне рязко бе издърпан. Появи се суровото лице на Витис.

Познат ти е риска от използването на амплимета, занаятчия Тиан. Има вероятност изтеглянето на толкова много енергия да изпепели вътрешностите ти или да унищожи ума ти. Вероятността това да се случи е значителна, едно към три или към четири.

Тиан потръпна и се отпусна на колене.

Не е изключена и вероятността от експлозия, която да разруши целия Тиртракс и всичко в радиус от двадесет левги. Не знаем. Не очаквахме този план да проработи. Не разполагахме с достатъчно време, за да проектираме цялостно зиксибюла. Смятаме, че знаем как ще функционира, но няма как да сме сигурни, докато не го изпробваме. Което, сама разбираш, е прекалено късно. Той направи малка пауза и остро попита: След като чу това, все още ли си склонна да опиташ? Да спасиш оставащото от аахимите? Достатъчно смела ли си, за да го сториш? Не ни давай напразни надежди!

Ами моите надежди, отчаяно си помисли Тиан. Аз не съм ли от значение? Очевидно не, поне не и за този жлъчен аахим. Макар по време на престоя си във фабриката Тиан нито веднъж да не бе зърнала проява на антрацизъм, работата на занаятчия я бе запознала с този риск. Само че рискът, който искаха да поеме сега, беше съвсем по-различен. И ако не беше Минис, щеше да откаже. Нейната евентуална смърт би била бърза. Неговата щеше да бъде бавна, мъчителна и неизбежна.

— Ще го направя — произнесе тя почти беззвучно. — Но искам да ми обясните още един път.

Обясненията даде Витис. Минис не изникна повече. Помни, когато си изпитала устройството и си поставила амплимета, свържи се с нас. И работи бързо!

След тези думи Витис изчезна.