Йън Ървайн
Геомант (5)

Четири

Иризис се повдигна на лакът и се загледа в младежа, потънал в блажена дрямка след споделената им близост. Не изпитваше нищо към него, макар че трябваше да признае енергичността му и похвалното желание да научи какво й доставя удоволствие. Подобно нещо далеч не можеше да се каже за предишния й любовник. Интересът й към Ниш бе разпален от думите, които той бе рекъл на Тиан — нейна съперница още от детинство.

Иризис отпусна ръка на гърдите му. До този момент не беше срещала толкова слабо окосмено тяло. Той се усмихна в съня си. Ръката й се плъзна по-надолу, под стомаха. Той моментално отвори очи.

— Крил-Ниш, любими — прошепна тя в ухото му, галейки го с дъха си. Искаше той да е в състояние да мисли само за едно.

Механикът се обърна и се притисна към нея, а Иризис го задържа с бедрото си. Ниш застина. Това й движение трябваше да означава нещо, но той си нямаше понятие какво.

Иризис го наблюдаваше, притиснала завивката към шията си. Тя я остави да се плъзне привидно случайно. Когато очите на младежа се обърнаха към тежката гърда, люлееща се над лицето му, Иризис разбра, че той е изцяло под властта й.

— Знаем какво искаш, Крил-Ниш. — Той посегна да я прегърне, а Иризис се отдръпна и каза замислено. — Чувам, че баща ти вече не е екзаминатор.

— Той е перквизитор за целия ейнунарски район — наперено каза Ниш.

— Нима? — възкликна Иризис. Беше впечатлена, макар че не го показа. Тя позволи на партньора си да се наслаждава на полагащата се по роднинство слава, преди да запита: — Може би ще стане дори скрутатор?

Ниш посърна. Явно се беше опитвал да изкара баща си по-важен, отколкото бе в действителност. Юношата сведе поглед към омачканите чаршафи. Може би смяташе, че тя се опитва да го направи за смях.

— Както и да е. — Иризис махна с ръка, знаейки, че това й движение кара други нейни телесни части да потрепват приятно. — Аз лично далеч по-силно се интересувам от теб.

— Мен ли? Защо? — Ниш бе вперил поглед в зърното й. Би сторил всичко, за да я има отново.

— Отдавна те държах под око, Крил-Ниш. — Това беше лъжа, разбира се. — Разкажи ми за себе си.

Той започна да разказва досегашния си живот, леко променил историята, за да звучи по-внушително. Не бе стигнал далеч, когато Иризис го прекъсна:

— Всичко това ми е известно. Но има едно нещо, което не разбирам…

— Което е?

— Защо изобщо си тук. Ти не си механик, Крил-Ниш.

— Механик съм! — Той се изправи ядосано. — И работих здравата, за да стана такъв.

Иризис отново го накара да легне.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Разбира се, че си механик, и то добър…

— Не ми е изтрябвало покровителството ти! — Той се измъкна от леглото и посегна да вземе панталоните си.

Завивката се спусна изцяло, разкрила и втората гърда. Индикаторът все още висеше на шията й. Иризис се протегна и придърпа лицето на застиналия Ниш към гръдта си. Той се съпротивлява, но не продължително.

— Имах предвид… Трябва да съществува някаква друга причина, поради която баща ти те е изпратил тук? По-важна от това да станеш механик. Ти би бил далеч по-полезен като писар, помощник на някой търговец или секретар на скрутатора.

— Да — смотолеви младежът, опиянен от близостта й. Не разполагаше с опита да прогони тялото й от съзнанието си.

— Каква е тя? — Иризис галеше гърдите му с два пръста.

— Аз съм и осведомител — хрипкаво изрече той. Това бе най-ниската степен в изпълнителската йерархия: осведомител, следовател, перквизитор и немислимо мощния скрутатор.

— Шпионин! — възкликна тя и дръпна чаршафа нагоре.

Ниш отново посегна към нея, този път по-уверено. Тя му позволи да я милва през завивката, преди отново да се отдръпне. Младежът побърза да я увери:

— Не съм шпионин, а наблюдател, помагащ за запазването на реда. Тази фабрика е изключително важна…

— Защо? Има стотици фабрики. С какво нашата е толкова важна? — Иризис се приведе напред.

— Нашите кланкери се оказват най-добри заради високото качество на контролерите ни.

— А каква е причината за това? — прошепна тя, взе ръката му и я плъзна под завивката.

Очите на Ниш щяха да изскочат. По челото му изби пот.

— Заради — отвърна дрезгаво — високото качество на хедроните ни и забележителната работа на занаятчиите. Скрутаторът иска да узнае защо, да ни защити и да се убеди, че никой няма да открадне тайните ни.

— Все някой трябва да бъде най-добрият. И ако ние добиваме най-добрите кристали, логично е, че и контролерите ни ще са добри…

Иризис го погледна косо. Той се поколеба, усетил, че е казал повече от необходимото. Младата жена насочи ръката му по-надолу. Ниш простена.

— В самото място има нещо необичайно! — бързо изрече той. — Нашите занаятчии са много по-добри от останалите, дори и когато използват долнокачествени, внесени кристали. Трябва да се дължи на тукашния възел.

Иризис отново започна да го милва.

— За подобни проблеми не се изпраща осведомител. Това е работа за гадател.

Ниш изглеждаше огорчен, вече бе наговорил прекалено много.

— От колко време си осведомител, Ниш?

Той се изчерви.

— Откакто писмото на баща ми дойде преди седмица.

— И ако се случи той да узнае какво си ми казал, ще престанеш да бъдеш.

Ниш застина. Иризис го гледаше замислено, наклонила глава така, че сияйната й коса да докосва рамото му. Очите й се плъзнаха по тялото му, преди да се спрат някъде по средата.

— Сещам се за още нещо, което би ти се харесало. — Тя се приведе към него.

Младежът простена, когато тя внезапно спря.

— Какво точно търсиш, мъничък шпионино?

— Не мога да ти кажа — промълви Ниш. — Осведомител, който дрънка наляво и надясно, довършва дните си като роб. Или изобщо не ги довършва.

— Или се озовава в предните линии, което е едно и също. Да видим дали ще успея да позная. Това място гъмжи от слухове, само че кой би могъл да отличи лъжата от истината? Така. Какво прави един осведомител? Той дебне или хора, които не си вършат работата, или притежатели на зловредни идеи, или такива, които са на мнение, че в света съществуват люде, способни да се справят по-добре с управлението от сегашните ни предводители. Но ти не си тук по някоя от тези причини. Тази фабрика функционира добре.

— Обаче има и още едно нещо, което правят осведомителите. — Тя замълча, погледна го в очите и отново доближи главата си към него. Ниш изхриптя. Иризис продължаваше да го гледа в очите. Отдръпна се отново и додаде: — Търсят шпиони!

Едва се сдържа да прихне, като видя изражението му. Ниш се затрудняваше да мисли. Тя обожаваше властта си над мъжете. Малко бяха жените, които можеха да се похвалят със същото в подобно време.

— Моля те — изскимтя той.

Иризис продължи да го гледа. Ниш притисна тила й с ръце, за да я придърпа към себе си. Тя не му позволи. Когато младежът се опита да приложи по-голяма сила, Иризис оголи зъбите си, забележително остри.

Имаше само един начин Ниш да получи желаното. Той облиза изпръхнали устни и рече:

— Татко е сигурен, че тук има шпионин. Вече два пъти тайни модификации, направени единствено в тази фабрика, биват открити на далечно място.

— Кой е шпионинът?

— Не знаем. Който и да е, във всеки случай е много хитър.

— Или хитра.

— Или хитра — повтори Крил-Ниш.

— Ще ти помогна. Хората ще бъдат нащрек около теб, тъй като баща ти е перквизитор. Но кой би заподозрял мен?

Ниш се колебаеше.

— Притесняваш се, че заслугата ще остане за мен — бавно се усмихна жената. — Излишно — заловителка на шпиони е последното, което бих искала да лепна към името си.

— А какво искаш, Иризис?

— Каквото предложи на Тиан. Каквото ми се полага по право. Искам да бъда майстор, да ръководя цялото производство на контролери, а в един прекрасен ден да отговарям за цялото промишлено производство на тази провинция.

— Но ти си само занаятчия, и то съвсем отскоро.

— Майстор! — студено отвърна тя. — И после отговорник.

— Повечето занаятчии никога не достигат майсторска степен, а съвсем малко са онези, които заемат следващата степен.

— Притежавам и таланта, и потеклото за тази длъжност. Баща ми, чичо ми, дядо ми, прабаба ми и нейната майка — всички те са били поне майстори. В продължение на четири поколения семейството ми е заемало тази позиция. Възнамерявам аз да представлявам петото.

— Не си достатъчно възрастна.

— Това правило може да бъде заобиколено, ситуацията е извънредна.

— Не и от мен.

— Но ти познаваш съответните хора. Чух те да го обещаваш на Тиан.

— Ти въобще не си ме пожелавала! — кресна Ниш. — Искала си единствено това, което можеш да получиш чрез мен.

— Не ти ли харесва това, което ти дадох?

— Н-напротив!

— Хубаво, защото не мога да понасям хленчльовците. Лъжа ли бяха думите, които каза на Тиан? Защото към лъжците имам още по-голяма непоносимост, Ниш. Надявам се, че никога няма да започнеш да ме лъжеш.

Яростните му мисли ясно бяха изразени върху лицето му.

— Може… може и да успея да уредя нещо. Ползвам се с благоразположението на баща си… и на майка си също… Мисля, че ще мога да ги убедя, стига за тях също да има някаква полза.

Иризис не му повярва, макар че не бе очаквала много.

— Ще има. Сега да помислим как да сключим споразумението. Тя погледна надолу, а той леко отметна глава. Ръцете му отново притиснаха тила й и този път Иризис не се възпротиви.

 

 

Иризис се приведе над Ниш и го разтърси. Той мудно се откъсна от унеса си.

Младата жена се подпря на лакът и се загледа в него.

— Докато ти хъркаше, аз размишлявах.

— Така ли? — замаяно рече Ниш.

— Имам представа кой би могъл да е шпионинът.

Младежът рязко се разсъни.

— Наистина? — Той я сграбчи за ръката и я погледна в очите. — Кой?

Тя отново разкри бисерните си зъби.

— Мисля, че е Тиан.

Механикът избухна в смях.

— Тиан? От теб не би излязъл осведомител, Иризис.

Жената стана от леглото, увивайки чаршафа около себе си с просто, но същевременно елегантно движение. Приличаше на мраморна статуя, рожба на древен майстор, само че лицето й разваляше ефекта.

— Така ли? Какво правеше тя вчера?

— Беше отишла да посети майка си. Прави го всеки месец.

— Нямаше я дълго време.

— Може би е пазарувала.

— А може би е срещнала съзаклятник, комуто е продавала тайните ни.

— Осведомителите изискваме доказателства — важно заяви той. — Не празни догадки, родени от злоба.

— Ще получиш доказателства! — просъска Иризис. — А сега, миличък ми Ниш, изчезвай!

 

 

Той напусна стаята на Иризис физически задоволен, но далеч по-изнервен от преди. Ако тя решеше да го предаде, предстояха му страдания. И дотук с позицията на осведомител. Дотук с бъдещето. Щеше да бъде изпратен на фронта, където щеше да остане, докато някой лиринкс не го разкъса.

Иризис грешеше. Ниш наблюдаваше Тиан от месеци. В поведението й нямаше нищо съмнително. Девойката работеше ден и нощ, понякога разговаряше с онзи стар миньор, единствен неин приятел, и посещаваше майка си в Тикси. Това беше животът й.

Ако наистина имаше шпионин или саботьор, а изглеждаше, че има, трябваше да е друг. Може би дори Иризис, колкото и малко вероятно да изглеждаше това. Нямаше да му е лесно да открие изменника сред хиляда работници.

Но по-добре беше да не настройва Иризис срещу себе си. Ниш не можеше да си позволи врагове, особено такива с връзки като нейните. Той се върна на работното си място, сподирян от спомена за тялото й. С нея беше направил голям удар. Надали някога щеше да има по-красива партньорка. По-добре да се престори, че взема подозренията й за истина, да й предложи помощ в кариерата й.

Само че откриеше ли и най-дребното доказателство срещу Иризис, щеше да я унищожи. Не без съжаление, но без никакво колебание.