Йън Ървайн
Геомант (53)

Двадесет и девет

Вече бе минала седмица от началото на престоя на Ниш в Тикси, празен престой, който много го измъчваше. Иризис и всички останали, способни да работят, с изключение на Юлия, отдавна се бяха върнали във фабриката. Съдбата му все още оставаше неизвестна, което още повече утежняваше положението на механика. Поне Фин-Мах му беше предоставила достъп до информацията за лиринкското плътоформиране, така че той четеше, докато му изтекат очите. Но му беше трудно да се съсредоточи.

На осмия ден след пристигането в Тикси Ниш бе повикан в имението на градоначалника, отново в същата стая. Ксервиш Флид седеше на предишното си място и смучеше брадата си със затворени очи.

— Добро утро, скрутаторе! — учтиво поздрави механикът.

Скрутаторът не отговори. Просто не обръщаше никакво внимание на посетителя си. Крил-Ниш неколкократно прочисти гърло и шумно постави ръце върху масата. Може би скрутаторът беше заспал, макар да не изглеждаше вероятно. Накрая Ниш извади лист хартия и започна да скицира евентуалните подобрения, които от известно време насам бе обмислял да внесе в механизма на копиехвъргачките. Потъна в тази си работа и така измина час, преди скрутаторът рязко да се размърда.

— Обмислях да те изпратя на фронтовата линия, Крил-Ниш.

Листът отхвърча на една страна, моливът на друга. Ниш се приведе да ги вдигне, стараещ се да прикрие вцепенението си. Бе решил, че тази орис ще му се размине.

— И трудно би оспорил основанията за подобно решение, механико, предвид всички онези проблеми, които си причинил. Дори собственият ти баща отказва да се застъпи за теб. Бедният Джал-Ниш. Както и да е, сега решението се пада на мен. Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

— Смятам, че в последно време съм отбелязал и приноси — смотолеви Ниш.

— Нима? Аз чух други неща.

— Какво сте чули, сър? — Страхът едва не лиши механика от способността да учленява срички.

— Как си заплашил Ки-Ара, което е довело до бедствието с кланкера му.

Ниш се огледа, като да диреше помощ. Искаше да отрече, но не смееше. Нямаше истина, до която един скрутатор да не може да се добере, а процесът на добирането до нея щеше да бъде изключително болезнен.

— Заради това не е било възможно да бъде спасена занаятчията. Кристалът й е бил изгубен. А перквизиторът е бил осакатен до живот.

— Никой не е принуждавал Ки-Ара да ми се подчинява — промърмори Ниш.

— Така е. Поради това ще понесе последиците от грешката си. Както и ти.

Скрутаторът сведе поглед към костеливите си ръце. Пръстите бяха странно криви, като че някога чупени, а после намествани от човек, нямащ си и понятие от човешки кости. Движенията им приличаха на рачешки нозе. Ниш потръпна. Опитът да го прикрие се оказа напразен. Студените очи на събеседника му виждаха всичко.

— От друга страна си показал храброст, Крил-Ниш. А храбростта, не е нужно да ти напомням, е най-важното качество, от което се нуждае един войник на предната линия.

— Уменията ми на механик биха допринесли повече за победата — отчаяно каза Ниш.

— Съмнявам се! Ти си посредствен механик, Крил-Ниш, макар да работиш усилено.

— Давам всичко от себе си. Тази професия не беше мой избор.

— Така е, но и тези ти усилия не са достатъчни.

— Ами работата ми за Фин-Мах? Плътоформирането?

— Отбелязал ли си някакъв напредък досега?

— Не, но започнах едва…

— Нека тя се занимава!

— Но…

— Без „но“, механико — изръмжа Флид.

Ниш отчаяно се втренчи в пода. Беше обречен. И тогава го споходи спасителна идея.

Скрутаторът сви устни, после внезапно се усмихна.

— Зная какво ще кажеш. Надяваш се да отбележиш успех в начинание, в което един дърт звяр като мен се е провалил.

— Перцепторът изисква деликатен подход. С нея е трудно да се работи.

— Не смятам, че трудностите са чак толкова големи.

Ниш неволно зина.

— Но…

— Понякога хората не са това, което изглеждат, момче. Понякога показваме на другите онова, което те искат да видят. За теб, например, скрутаторът е корав копелдак.

Това Ниш не можеше да отрече, затова не каза нищо.

— Напълно разбирам твоята Юлия. С нея се спогодихме и станахме приятели.

На механика му беше трудно да повярва. Но пък скрутаторът нямаше основания да го лъже. Листът отново се отрони от ръката му, само че този път Ниш не направи опит да го повдигне.

— Значи с мен всичко е свършено.

Всепронизващите очи отново се втренчиха в него.

— Може би ще има някаква полза от теб, Крил-Ниш. Не разполагам с времето да бъда непрекъснато край Юлия. Пък и защо да го правя, след като разполагам с теб? Ще те пратя обратно във фабриката. Денем ще бъдеш посредствен механик. А нощем, когато перцепторът не търси подходящи кристали, ти ще надзираваш бденето й.

— Бдене за какво, сър? — неразбиращо каза Ниш.

— За хора, използващи Тайното изкуство, разбира се. И също така за Тиан. Един ден тя ще изникне отново. Тогава ще ме уведомиш незабавно. По скит! След което ще я намерите. Това е единствената причина, поради която те пощадявам, механико — за да можете ти и перцепторът да проследите Тиан и чудатия й хедрон. Не ме проваляй и този път, момче, иначе отиваш да нахраниш лиринксите!

 

 

На следващото утро Ниш и Юлия вече пътуваха към фабриката на борда на кланкер, придружавани от шестима пехотинци. Дребната жена беше необичайно весела. През по-голямата част от времето тя мълчеше, но когато Крил-Ниш спомена скрутатора, тя възкликна „Ксервиш!“ и се усмихна на някакъв спомен. Явно Флид действително притежаваше повече скрити таланти, отколкото загатваше видът му. И в това нямаше нищо странно — до толкова могъщ пост не се издигаха случайни хора.

Бащата на Ниш се беше възстановил достатъчно, за да понесе пътуването до Фасафарн. Механикът се бе зарадвал на отпътуването му — достатъчно трудно му беше да търпи перквизитор Хлар, та какво остава за едноръкото, давещо се от злоба. Експедицията по преследването на Тиан бе организирана по заповед на Джал-Ниш. И именно той щеше да понесе пълните последствия за провала.

Какво ли щеше да се случи с баща му? Може би тихомълком щеше да бъде пенсиониран заради нараняванията си? Това ли се случваше с влиятелните хора, които вече не бяха в състояние да изпълняват задълженията си? Надали и тях изпращаха на фронта.

Във всеки случай Ниш не можеше да си представи баща му да бездейства у дома. Щяха да последват страховити сблъсъци между Джал-Ниш и съпругата му, която, амбициозна и интелигентна жена, не допускаше друг да се разпорежда вкъщи.

Е, поне Фасафарн се намираше далеч от фабриката. В близките пет години за Ниш не се очертаваха посещения у дома.

 

 

Седмица по-късно, когато Ниш помагаше с пренасянето на дърва от предния вход, кланкерът на Ки-Ара затътна по пътя. На места машината бе покрита с кал и прилепнали тръстики, като че крита в блато. Някои от бронираните плочи бяха изкривени и ръждясали.

Машината спря със скърцане. От нея слезе възрастен оператор, свали ръкавици и разтърка кръста си. Появиха се и двама войници, които се обърнаха към портата и отсечено отдадоха чест.

Ниш остави товара си, учуден. Изникна скрутаторът и направи знак на четирима от пазачите на фабриката. Те отидоха до кланкера и отвориха задния люк.

— Излизай! — наредиха те.

Не веднага, към люка се приближи човек, който безцеремонно бе издърпан и повлечен към портата. Ниш едва разпозна Ки-Ара. Някога красивият младеж понастоящем бе изцапан, покрит с рани и изтънял като клечка.

Дело нямаше да има, тъй като операторът бе признал вината си. Очакваното наказание бе неизвестно за Ниш — предполагаше, че ще е екзекуция, особено назидателна. Щеше да е безсмислено да пращат подобен човек на фронта.

Ки-Ара беше отведен отвъд стените на фабриката, където бе завързан към стълб, намиращ се между занаятчийския цех и пещите. Тогава възрастният оператор вкара кланкера през задната порта и го отведе до Ки-Ара.

— Започнете да разглобявате машината. Парче по парче — обърна се скрутаторът към събраните механици.

Механиците, сред които и Ниш, се подчиниха. Операторите също присъстваха — старши и младши. Хроникьорът на фабриката бе седнал край пещите и записваше всичко. Тъй като заводският разказвач беше болен, от Тикси бяха довели друг. Негово възложение беше да състави Сказание за падението и срама на Ки-Ара, за да може то да бъде разказвано из всички шестдесет и седем фабрики на югоизточния квадрант, може би и из целия свят.

На подсъдимия бяха донесли храна и вода, ала през трите дни, необходими за пълното разглобяване на кланкера, Ки-Ара нито веднъж не се докосна до тях. Той висеше отчаяно, вторачен с кървясали очи. Всеки отделен елемент бе метален къс, изтръгван от плътта му.

Ниш не беше от хората, склонни да изпитват състрадание, ала далеч преди края на разглобяването бе започнал да изпитва жалост към Ки-Ара. Младежът буквално гаснеше пред очите им. Крил-Ниш никога не бе съзирал подобно страдание. И никой не можеше да прекрати агонията на оператора, защото войниците го пазеха зорко. Безмилостната справедливост трябваше да бъде въздадена.

Ето че кланкерът най-сетне беше разглобен, ала мъчението още не беше приключило. Напротив, сега започваше най-жестоката му част. Призован бе целият фабричен персонал, от полуидиота Ейрин Мас до самия скрутатор. Дори Юлия не бе пропусната. Един след друг те с бавна крачка се приближаваха до купчината части, избираха си една, отиваха до пещите — ковчегоносци — и я хвърляха вътре.

Ки-Ара изпищяваше при всеки хвърлен елемент. Бе изгубил гласа си далеч преди края на купчината. Нужни бяха много часове. Хората се извъртяха няколко пъти. Накрая останаха само маховите колела. Ниш взе едното, а другото избра отговорник Туниз. Тъй като бяха прекалено тежки, за да бъдат пренесени, механиците ги изтъркаляха до отвора на пещта, където още няколко чифта ръце им помогнаха да ги изтърколят нагоре по специално поставена дъска.

Операторът изхъхри яростно и изпадна в безсъзнание. Плиснаха отгоре му кофа ледена вода, защото наказанието още не бе приключило. Майстор Иризис свали контролера, който все още висеше окачен на врата на Ки-Ара, разглоби го на съставните му части, които една по една тя и останалите занаятчии и чираци отнесоха до огъня. Този път операторът се гърчеше безмълвно.

Накрая скрутаторът излезе напред, понесъл правоъгълен метален поднос. Върху него имаше нож. Флид остави подноса на малка масичка, върху която бе оставен и хедронът от контролера на Ки-Ара, и направи знак на пазачите. Те освободиха оператора.

Ксервиш Флид му направи знак да се приближи. Със залитане Ки-Ара пристъпи към масата. Целият беше пожълтял, а по брадичката му се стичаше водниста кръв — многократно бе прехапвал езика си.

Скрутаторът посочи хедрона с лявата си ръка, а десницата му указа ножа. Ниш затаи дъх. Дали операторът щеше да избере ритуалното самоубийство, безчестен изход, или щеше да отнесе хедрона до пещта, където да го хвърли и да зачака съдбата си? Или може би щеше да сграбчи ножа и да опита да сече всички наред?

Костеливата снага на оператора бе разтърсена от мощен спазъм. Ръката му слепешком се насочи към ножа — погледът му бе вперен в безмилостното лице на скрутатора. Сетне, изненадващо, Ки-Ара се усмихна и протегна пръсти към хедрона.

В мига, в който докосна кристала, Ки-Ара се преобрази. От прегърбването му не остана и следа. Страданието се отърси от тялото му. Хванал кристала с две ръце, той се поклони на скрутатора, на отговорник Туниз и майстор Иризис, накрая се обърна и отправи поклон към събраните работници. След това се обърна към пещта и закрачи.

Пред огъня решителността му изчезна. Ръцете му трепнаха в опит да хвърлят кристала, но не можеха да се насилят. Ки-Ара отново се обърна към останалите, сгърчил устни в агония. Скрутаторът го наблюдаваше мълчаливо.

Ки-Ара се овладя. Направи две крачки по дъската, по която бяха изтърколвали колелата, трепна. Ниш си помисли, че операторът се кани да скочи вътре, но тук подсъдимият отново спря.

И пак се извърна с лице към събраните, повдигнал кристала високо над главата си. Тялото му се превърна в черен силует на фона на пламъците, а хедронът, вдигнат над отвора на пещта, пред желязното й тяло, засия ярко.

Ръцете на Ки-Ара започнаха да треперят заради концентрацията му. Едва когато един от занаятчийските чираци рухна, едва когато Иризис изрева и сграбчи слепоочията си, Ниш осъзна какво се опитва да направи бившият оператор. Насочваше енергия директно в кристала, изключително опасна процедура. Явно опитваше да унищожи всички им.

Ниш притича напред, но скрутаторът го хвана за дрехата и с лекота го дръпна назад.

— Не мога да си позволя да те изгубя, момче.

Хедронът започна да сияе още по-силно. Червеникавото му сияние пронизваше пръстите на Ки-Ара. Около ръката на оператора започна да се вие пара. Тогава кристалът блесна тъй ярко, че Ниш трябваше да заслони очи. Юлия изпищя и се сви.

Когато Ниш отново погледна, хедронът беше угаснал. Осъзна, че е видял не пара, а дим. Цялото тяло на Ки-Ара димеше, също дрехите, косата. Кристалът отново започна да пламти. Операторът изригна в налуден кикот, секнал рязко. Струйки дим започнаха да излизат от устата, ушите, дори и очите — последното бе най-противната гледка. По страните му се спусна димяща слуз. Кожата се овъгляваше — процесът започваше от челото и пълзеше надолу. Дрехите отдавна вече бяха изгорели.

Ки-Ара беше мъртъв, но не рухна. Остана изправен като статуя от въглен, все така издигнал кристала над главата си. Юлия беше започнала да пищи.

Механикът се приближи до нея и й даде да подуши ръката му, но дори и това не я накара да утихне. Едва когато хедронът се пръсна със съскаво изхрущяване, посипал парченца навсякъде около себе си, тя се успокои и млъкна насред писък.

— Антрацизъм, подходяща смърт — отбеляза скрутаторът. — Хвърлете останките му в пещта!

 

 

Остатъкът от зимата донесе неспирен труд на всички работници във фабриката и мината. Макар че вече всички се бяха върнали по местата си, нужни им бяха седмици, за да възстановят производството. Наложи се да разглобят една от пещите, пълна с втвърдило се желязо. Мъчително време бяха тези седмици. Надзирател Грист, озовал се начело на механиците след повишението на Туниз, се отнасяше към тях като към роби. И най-дребното нарушаване на правилата му биваше наказвано жестоко. Веднъж Ниш беше бит с камшик, защото бе пропуснал да поиска разрешение да използва нужника. Яростта на надзирателя граничеше с лудост. Не им оставаше нищо друго, освен мълчаливо да търпят.

Преди да пристъпят към сглобяването на кланкери, първо трябваше да изработят нужните елементи: метални плоскости, зъбчати колела, болтове и гайки, свръзки… хиляди части. Същото се отнасяше и за контролерите. Юлия работеше също тъй усилено в мината — оказа се, че за откриването на потенциални хедрони е нужно много повече старание от един обикновен поглед. Но пък кристалите, които тя намираше, бяха най-добрите досега.

В малкото свободни от производствена дейност мигове Ниш и всички останали, способни на физически труд, работеха заедно със зидари, дърводелци и металообработчици по укрепването на завода. Новите порти и подсилени стени също не бяха непревземаеми, но щяха да предложат защита от нападения като предишното. За превземането на фабриката щеше да е необходима далеч по-многобройна лиринкска сила.

Не оставаше време за отдих. След като приключеха работа някъде късно след полунощ, всички се завличаха към леглата си, полумъртви от умора, измъчвани от ясното разбиране, че само след няколко часа отново им предстои същото. А Ниш бе задължен след приключване на работа да посещава Юлия и да я пита дали е видяла нещо подозрително и дали Тиан се е появила отново в модела й. Отговорът винаги бе един и същ. Нищо.

 

 

Ниш рядко виждаше Иризис. При всеки от редките случаи, в които му се удаваше да я зърне, тя изглеждаше все по-напрегната. След завръщането от проваленото преследване, двамата повече не се бяха любили.

Една нощ минаващият край стаята й механик забеляза, че вътре свети. Ниш почука на вратата.

— Влез.

Тя седеше на леглото си, наметната с връхната си дреха. Беше се загледала в стената.

— Днес не съм в настроение — продължи Иризис, изпреварила репликите му.

— Аз също.

Тя го погледна леко объркано.

— Дойдох, защото… Добре ли си, Иризис?

Русокосата жена разтъркваше очи с ръкав.

— Отново се започна.

— С кое?

— Със саботажите. Вчера, докато ни е нямало, е бил разрушен контролер. Грист вече започна да отправя прикрити заплахи.

— Срещу теб? — невярващо рече механикът.

— Не, срещу Тиан! — саркастично отвърна Иризис. — След изпращането й в плодилнята мислех, че аптекарят е предателят, само че той е мъртъв. Тогава кой е? Преди подозирах Мас, но сега вече не мисля така. Чувствам, че ще обвинят мен. Аз съм била наблизо при всеки един от инцидентите. Затова подозрението пада върху мен. Грист подпитва: как така още не съм открила виновния. Нали аз отговарям за занаятчиите сега.

— Грист се задушава от злоба. Как мислиш, дали се опитва да те принуди да…?

— Той не е мой тип.

— Някога отрязвала ли си го? — деликатно попита механикът.

— Той никога не се е обръщал към мен. Пък и си пада по едрите, бузести женища. Механици и прочее.

Ниш не реагира на провокацията. Иризис не беше на себе си.

— Тогава защо те мрази толкова силно?

— Нима си забравил колко отдавна той се точи да стане отговорник? Туниз беше далеч под него, а ето че бе поставена право на върха. Работата й е безупречна, затова той се заяжда с мен. Никога не би получил мечтаното назначение. А скрутаторът вини него за неоткриването на шпионина. Грист просто се опитва да прехвърли проблемите си върху мен.

 

 

На следващия ден Ниш неволно дочу разговора между двама механици, докато отиваше да си налее вода.

— Смятам, че е Иризис — каза единият. — Знаеш ли как е подредила занаятчия Тиан?

— Да. Никога не съм харесвал Иризис. Надута крава! Крайно време е скрутаторът…

Те видяха приближаващия се Ниш и побързаха да се върнат по местата си. В следващите дни механикът често дочуваше подобни шушукания. Скрутаторът с взривоопасна физиономия се разхождаше из фабриката. Често биваха организирани внезапни претърсвания на стаи, сред които и тези на Ниш и Иризис.

Нищо не бе открито, само че седмица по-късно един от най-добрите хедрони бе намерен строшен върху работната маса на Иризис. След минути жената вече се намираше в килия.

На Ниш не му бе позволено да я посети — пътят бе препречен от двама от хората на надзирателя. Механикът отиде да търси Грист, но последният бе на съвещание с отговорника и скрутатора. След като си взе купа с оризова яхния от столовата, Ниш се отби в стаята на Юлия, за да отправи ежедневното си питане.

— Виждала ли си Тиан или кристала й?

— Не. — Тя сбърчи нос и мушна запушалки в ноздрите си.

Ниш не й предложи от вечерята си, защото знаеше, че Юлия не би могла да я яде. Храната беше силно подправена, за да се прикрие фактът, че е била сготвена преди седмица. Юлия се хранеше единствено с плодове, зеленчуци и зърнени каши. Понякога хапваше сирене, задушена риба или варено ярешко. Небцето й не можеше да понася нито силните вкусове, нито каквито и да било подправки.

Крил-Ниш се настани на пода и започна да се храни. Лошото му настроение още повече вгорчаваше храната.

— Какво има, Ниш? — Юлия се промъкна по-близо до него.

— Затворили са Иризис.

— Това е хубаво. — Тя въздъхна нежно.

— Какво? — не се усети и викна Ниш.

Юлия се дръпна от звуковата експлозия.

— Беше ми много хубаво в тъмницата на гадател Фламас.

— На Иризис няма да й хареса. Освен това не ми позволяват да говоря с нея.

 

 

Делото тръгна зле от самото начало. Редица пазачи свидетелстваха, че по времето на престъпленията Иризис единствена се е намирала в близост до занаятчийския цех. Надзирател Грист потвърди показанията им. Записките, които Ги-Хад си беше водил по въпроса, бяха прочетени. Те съдържаха признанието на Иризис за подхвърлените доказателства срещу Тиан и заграбването на работата й. Накрая секретарят прочете писмо от Джал-Ниш, в което перквизиторът изреждаше подозренията си срещу Иризис и описваше „безпричинното“ й нападение над него край замръзналата река. Бяха извикани свидетели, които да потвърдят удара й, сред които и Ниш.

Двама летописци седяха от дясната страна на скрутатора — официалният историк на фабриката и писар, който протоколираше събитията, за да бъде вписана срамната сцена в Историите на рода Стирм. Заводският разказвач също присъстваше. Когато всичко бе записано, Флид се облегна назад и задъвка брадата си. Заби погледа си в Иризис, в Ниш, във всеки от свидетелите. Русата жена удържа на погледа му. Останалите свеждаха очи.

— Какво ще кажеш в своя защита, майстор Иризис?

— Вече съм признала вината си за фалшивите доказателства срещу Тиан и присвояването на нейна работа. Също така е истина, че нападнах перквизитора. Негодникът си го заслужаваше. С радост бих го сторила отново! Отричам обвиненията в саботаж и измяна.

— Естествено, че ще отрече! — провикна се Грист. — Скрутаторе, трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Ксервиш Флид обърна изпитото си лице към него.

— Ти ли председателстваш това дело, надзирателю? — попита той с мек глас.

— Аз само…

Флид махна с ръка и онзи млъкна. Скрутаторът се обърна към съдебния секретар:

— Прочетете наказанията, съответстващи на тези престъпления.

Секретарят, дребна жена в напреднала възраст, сбръчкана като сушена маслина, присви очи към някакъв пергамент пред себе си.

— По обвинението във фабрикация на улики, признато, месец в Дома на майката.

Ниш наблюдаваше Иризис. При изчитането на това наказание лицето й се сгърчи. За момент изглеждаше, че тя се кани да изпищи. Сетне се овладя и маската на невъзмутимост отново обгърна чертите й.

— По обвинението за заграбването на чужд труд, признато, три месеца в Дома на майката. По обвинението за нападение над перквизитора, признато, две години в Дома на майката. — Тя спря, за да си поеме дъх. — По обвинението в саботаж, отречено, за всяка една от проявите се полага смъртно наказание, публична екзекуция според методите, указани за съответното занятие. — Жената подаде пергамента на скрутатора, за да го подпише.

Ксервиш Флид взе перо.

— Майстор Иризис, желаеш ли да кажеш нещо, преди да подпиша присъдата ти?

— Че обвиненията, които съм отрекла, са неистинни. Никога не бих навредила на каузата, за която аз и семейството ми сме работили в продължение на сто и петдесет години.

— Всички предатели говорят така!

— Саботажите ще продължат и след смъртта ми, защото няма да сте открили същинския изменник.

Скрутаторът изсумтя.

Ниш отпусна глава в ръцете си. Не можеше да гледа към Иризис. Не искаше да мисли за екзекуцията й, на която щеше да бъде задължен да присъства.

— Някой от свидетелите желае ли да добави нещо? — попита скрутаторът.

На Крил-Ниш не му хрумваше нищо, което би могло да смекчи положението на Иризис. Останалите също мълчаха.

— Преди да потвърдя присъдата — продължи Ксервиш Флид, — което съм принуден да сторя предвид изложените пред мен доказателства… Бих искал да се убедя лично. Възнамерявам да призова собствен свидетел, за да проведа малък тест. Доведете перцептора.

Ниш повдигна глава. Желанието на скрутатора му се струваше необичайно. Та нали саботажите бяха започнали още преди пристигането на Юлия.

Дребната жена бе въведена. Очите й бяха завързани, носеше антифоните си. Приближи се до скрутатора трепереща. Той тихо й каза нещо, после й протегна ръката си. Юлия я взе и я повдигна до носа си, което породи неочаквана и силна ярост у Ниш. Това беше неговата роля. С какво миризмата на този старец значеше толкова за нея?

Скрутаторът едва забележимо мръдна с вежда. Ниш, седнал по-назад, чу как резетата на вратата биват спуснати. От двете страни на вратата застанаха по двама стражи.

— У мен — каза Флид, повдигайки в едната си ръка верижка и натрошените остатъци от индикатор, а в другата замъглен хедрон — са доказателствата, които отговорник Ги-Хад е съхранявал особено грижливо. Това са остатъците от индикатора на занаятчия Тиан, унищожен, когато тя се е опитвала да разчете един от повредилите се хедрони. Лиринксите са преценили, че това доказателство до такава степен представлява заплаха за разкриването на шпионина им, че не се поколебаха да нападнат фабриката, за да го унищожат. Но за наше щастие усилията им не са се оказали успешни.

Той протегна предметите към Юлия.

— Перцепторе, занаятчия Тиан е видяла някакъв образ в тези артефакти. Разчиташ ли нещо? Изправи се, за да могат всички да те виждат.

Тя се подчини, трепереща. За човек, който се стараеше винаги да избягва хората, това бе най-голямото и тежко изпитание. Юлия първо взе индикатора и промълви нещо. Иризис, която бе скочила на крака, седна обратно, а блясъкът изчезна от очите й.

— Говори по-високо, перцепторе! — прогърмя Флид. — Никой не може да те чуе така.

С глас, който съвършено имитираше неговия, тя отвърна:

— Угаснал е. Не виждам нищо в него. — Постави счупения индикатор на масата.

Някъде сред събраните се чу въздишка.

— Ами кристалът? — продължи Ксервиш Флид. — Това е отказалият хедрон от кланкера на опозорения оператор Ки-Ара.

Юлия посегна да вземе кристала, ала ръката й внезапно застина във въздуха. Дребната жена изпищя и понечи да се свие на земята.

— Спри! — остро нареди скрутаторът. — Изправи се.

Юлия се вцепени, после с типичната си плавност се разгърна.

— Какво видя в кристала, перцепторе?

Тя рязко си пое дъх, сграбчи ръката му и каза:

— Ноктест! Дебнеше ме.

— Лиринкс?

— Да — прошепна Юлия.

— Друго?

— Човек. Ноктестият му дава нещо. Бяло злато!

— Човек? Шпионинът! Виждаш ли лицето му?

— Не. Стои с гръб към мен.

— И това е всичко, което виждаш? — В позата на скрутатора Ниш разчете отчаяние.

— Да — отвърна перцепторът.

— Много добре. Занаятчия Иризис, признаваш ли, че си приемала вражеско злато от този предател?

— Това е нелепо! Семейството ми е богато. Разполагам с повече пари, отколкото бих могла да похарча.

— Това не означава, че не би искала да имаш още! Благодаря ти, перцепторе. Свободна си. — Той протегна ръка към съдебния секретар. — Дайте ми списъка с обвиненията, за да го подпиша.

Осененият от внезапно вдъхновение Ниш скочи на крака:

— Скрутаторе, скрутаторе!

— Какво? — сопна се Флид. — Твърде късно е да се застъпваш, механико. Делото е приключено.

— Става дума за нови доказателства! — викна Крил-Ниш. — Моля ви, умолявам ви да ми разрешите да поставя нов въпрос пред перцептора.

— Нима? И какъв ще да е този въпрос, за който аз не съм се сетил?

Ниш прецени следващите си думи много внимателно, за да не наскърби Флид:

— Аз я познавам най-добре от всички, сър. Тя никога не предоставя информация, за която не е попитана изрично. При цялото ми уважение, сър, вие зададохте погрешен въпрос.

— И ти, като проклетия си баща, момче, страдаш от остър недостиг на уважение. Хайде, питай.

— Юлия — поде Ниш с разтуптяно сърце, — би ли взела кристала?

Тя обърна глава към него, сетне се протегна и докосна хедрона с връхчето на показалеца си.

— Не, вземи го в ръка, Юлия.

Тя тихо извика — може би от мъка, може би от ужас. Скрутаторът хвана другата й ръка. Юлия взе кристала.

— Вгледай се в образа на човека, който стои обърнат с гръб. Разпознаваш ли го?

— Не — каза Юлия.

— Пълни глупости — долетя глас от тълпата. — Аз зная кой е човекът, който раздава лиринкското злато. — Надзирател Грист се изправи. — Аз, за разлика от всички останали, вършех работа.

— Намекваш, че аз съм бездействал? — меко попита скрутаторът.

Грист се усети.

— Не, сър. Простете. Арестувал съм изменника, сър.

— Така ли? — каза Флид. — И кой е той?

— Един негодник, който непрекъснато си вре носа в чуждата работа, а самият той нищо не върши. Мас, сър. Ейрин Мас.

— Полуидиотът! — Флид избухна в смях.

— Той не е полуидиот, сър. Той е коварен шпионин, съумявал да заблуди всички ни.

— Дори и мен, надзирателю? — заплашително попита Ксервиш Флид.

— Боя се, че да, сър.

Скрутаторът махна с ръка.

— Доведете Мас. Бъдете нащрек и не му позволявайте да види нищо тайно по пътя. — И той сам се засмя на шегата си.

Трупен кикот. Но Ниш си припомни някогашните си съмнения за Мас.

Скрутаторът не поднови въпросите към Юлия. Изминаха няколко минути тишина, след което пазачите дотичаха развълнувани.

— Сър, сър!

— Какво има?

— Затворникът е избягал, сър! — доложи първият.

— Как?

— Ключалката е била разтопена. Магьосничество! — Той потръпна.

Флид не изглеждаше изненадан.

— Какво ви казах, сър? — рече Грист. — Това го доказва.

— Наистина доказва нещо, надзирателю, макар да не зная какво.

Ксервиш Флид се обърна към Ниш:

— Продължи с въпросите си, механико.

Увереността на Крил-Ниш бе поизчезнала. Почти не виждаше смисъл да продължава.

— Този човек, когото виждаш в кристала, Юлия, притежава ли някакъв талант?

— Много слаб — тихо отвърна тя. — Мъничък.

— Значи би трябвало да го виждаш в решетката си.

Юлия сви рамене.

— Вгледай се в решетъчния си модел, Юлия. Сред присъстващите тук има ли човек, който да изглежда по същия начин?

Иризис отново се беше изправила на крака и потрепваше от неспокойство. Скрутаторът също се надигна.

Юлия бе навела глава към лакираната повърхност на бюрото.

— Да.

Сред събраните премина развълнуван шепот. Един след друг хората започнаха да се изправят, развълнувани.

— Тя има предвид Мас! — кресна Грист. — След него, преди да е станало твърде късно!

— Тишина! — вдигна ръка скрутаторът. — Следващият, обадил се без позволение, заминава директно за фронта.

Всички утихнаха.

— Този човек сред нас ли е, Юлия? — каза Ниш.

— Да — прошепна тя.

— Би ли го посочила?

Тя протегна пръстче към средата на помещението. Тълпата бавно се отдръпна на две страни. В средата остана само един.

— Как смееш! Дребна лъжлива мърла! — ревна Грист и скочи към нея.

Десетина души се нахвърлиха отгоре му. За момент надзирателят изчезна под купчината тела. Зрителите го изправиха, хванат здраво.

— Войници, претърсете стаята на надзирателя. Хроникьорът и разказвачът да идат с тях. Юлия, ти също иди, потърси за нещо скрито. Вървете!

Те изтичаха. Последва мъчително мълчание. Надзирателят стоеше сковано. Специфичната миризма на нига изпълваше помещението.

Ниш не смееше да се надява. Най-сетне отново се разнесе тропотът на тичащи крака. Появиха се войниците и летописците. Малко след тях влезе и Юлия. Тя стъпваше напълно безшумно.

— Е? — подкани ги Флид.

— Не открихме нищо — каза първият войник.

— Вие присъствахте ли? — обърна се Ксервиш към летописите. — Подробно ли беше претърсването?

— Войниците не откриха нищо…

— Всички вървете по дяволите! — ревна Грист. — Настоявам да бъда обезщетен за този опит да бъде опетнена честта ми!

— И ще бъдеш — отвърна скрутаторът, — ако невинността ти бъде доказана.

— Войниците не са открили нищо — изръмжа надзирателят.

— Ами перцепторът? Тя откри ли нещо скрито?

— Да, сър — в един глас казаха хроникьорите.

— Излез напред, Юлия — рече Флид. — Какво си намерила?

Тя се приближи с предпазливи стъпки.

— Само това. — Изпод ризата си измъкна кожена торба.

— Беше скрита под една дъска и защитена със заклинание — обясни хроникьорът.

Скрутаторът изсипа съдържанието на торбата — звънлива платина. Погледът му се насочи към лицето на надзирателя. Очите на Флид излъчваха такова презрение, че Ниш го полазиха тръпки.

— Все се чудех как заплатата на отговорник ти стига за такъв скъп навик като нигата — каза скрутаторът.

Грист не отговори. Очите му се стрелкаха наоколо.

— Ти си неудачник, Грист. Беше калпав надзирател, отвратителен сержант, сега отново си калпав надзирател.

— Всички бяха срещу мен, сър. Всички се опитват да ми попречат.

— Неизменно някой друг се оказва виновен, нали?

— В случая действително е така!

— Ще кажеш ли нещо в свое оправдание?

— Перцепторът лъже, сър. Те всички лъжат, защото никога не са ме харесвали.

— Аз също не те харесвам. Но приемането на платината не е единственото ти престъпление, нали? Ти си саботирал кристалите на Тиан. Ти си я отровил с калуна. Ти си убил аптекаря, за да му попречиш да проговори.

Грист мълчеше.

— Ще бъдеш екзекутиран утре за непростима измяна, чрез метода, съответстващ на длъжността ти. Какъв метод се полага на предателя Грист? — обърна се Флид към съдебния секретар. Тя прошепна нещо в отговор. — Много подобаващо! — одобри Флид с черепна усмивка. — Предателят ще бъде смлян. Отведете го!

Войниците извлякоха Грист, който не спираше да крещи гнусни обиди.

— Майстор Иризис — продължи Флид, — недоказаните обвинения срещу теб са снети. Изпълнението на присъдата по признатите провинения се отлага с година. Ако междувременно си изпълнила всички възложени ти производствени цели, наказанията ще бъдат отменени и заличени от досието ти. Закривам заседанието.

Ниш се приближи до масата на скрутатора.

— Ами Мас, сър? — тихо попита механикът, докато останалите излизаха. — Не бива да допускаме…

— Ейрин Мас беше мой осведомител в продължение на седем години — също тъй тихо отвърна Флид. — И то адски добър. Никой никога не го разкри. Би трябвало да се поучиш от него, момче. Но вече няма да му бъдат възлагани задачи в тази провинция.