Сам Милър
Тъмното място (43)

Четиридесет и втора глава

„Надеждата израсна около мен, като увивна лоза,

и плодове и листа, които бяха чужди, станаха мои.“

Самюел Тейлър Колридж, „Депресия: една ода“

Около обяд на следващия ден Карл получи едно много неочаквано обаждане.

— Карл? Телефонно обаждане, втора линия — рече Наоми.

— Кой е?

— Не каза името си. Било важно.

— Ало? — попита Карл, когато долепи слушалката до ухото си.

— Има голяма вероятност нещата да загрубеят, много голяма. Готов ли си за това? — попита Брендън Бърнс.

— Готов съм за всичко. Просто искам Кейти да се върне.

— Добре, но после не казвай, че не съм те предупредил.

— Какво те накара да промениш мнението си? — попита Карл, залят от вълната на облекчението.

Проточиха се няколко секунди мълчание, след което Брендън отвърна:

— С голяма неохота снощи говорих с Клер. Тя ми каза, че ако Патриша бе в лапите на това чудовище, щеше да иска някой да й помогне.

— Моля те… моля те, благодари на Клер от мое име, Брендън. Разбирам как е успяла да промени мнението ти. Знам колко трудно е било това… и за двама ви.

— Нали разбираш, че ще бъде много трудно да проникнем в затвора, без да привлечем нечие внимание? Тази част от затвора, която гледа към „Антрим Роуд“, се намира под постоянно полицейско наблюдение. Трябва да влезем от друго място. Ще бъде много пипкаво.

— Знам как ще проникнем. С помощта на един добър приятел.

— Можем ли да вярваме на този така наречен „добър приятел“?

— Аз му вярвам.

— ОК, но той не бива да научава кой съм аз. Съгласен?

— Съгласен.

— Трябва да ти кажа и още едно нещо, независимо от това колко коравосърдечно ще прозвучи то.

— Какво? — попита Карл.

— Ако Кейти е там, тя може вече да е мъртва.

Карл мълчеше.

— Разбираш това, нали? — настоя Брендън.

— Кога ще се срещнем? — попита Карл, пренебрегвайки ужасния въпрос.

— Паркирай колата си в началото на шосе „Антрим“, до цирка „Карлайл“. Там има едно малко кафене, недалеч от банка „Улстер“, точно на ъгъла. Казва се „Т42“. Ще се срещнем в кафенето утре вечер в осем. Не подранявай и не закъснявай.

— Брендън?

— Да?

— Благодаря ти.

— Сложи благодарностите във фризера за после. Още нищо не съм направил.

— Даде ми надежда. Никога няма да забравя това, независимо от резултата.