Сам Милър
Тъмното място (31)

Тридесета глава

„Родителите те прецакват.

Може би не искат, но го правят.

Пълнят те със своите пороци

и добавят още, само за теб“

Филип Ларкин, „Това е стихът“

Беше петък следобед и Карл качи краката си на масата, облегна се назад в креслото и зачете статия в едно списание за екскурзии до Белфаст. Едно време Белфаст принадлежеше към клуба на четирите букви „Б“ на Апокалипсиса, които трябваше да се избягват на всяка цена, заедно с Бейрут, Багдад и Босна, но сега се радваше на закъсняло, но добре дошло внимание.

— Казват на туристите, че вече няма нужда да взимат бронираните си жилетки, когато идват в Белфаст — обяви Карл на висок глас, надявайки се, че Наоми ще чуе думите му през отворената врата.

Тя продължи да работи на компютъра в съседната стая, без да му обръща внимание.

— Мина почти седмица, Наоми — рече Карл. — Кога ще започнеш да ме забелязваш? Не е ли време да разтопиш този лед?

Наоми се извърна от монитора и му метна поглед, който сякаш питаше: „Каза ли нещо?“

Карл бе стигнал до заключението, че напоследък Наоми ставаше все по-добра в това да го пренебрегва, особено когато имаше да върши някаква работа. Той трябваше да признае, че би предпочел няколко силни плесника като наказание заради Кати Макглоун вместо тази мъчителна неотзивчивост.

За щастие, точно в този момент звънна мобилният му телефон. Карл вдигна и попита:

— Ало?

— Татко?

— Кейти? Как е любимата ми дъщеря?

— Добре. Как е времето в Белфаст?

— Ако ми се обаждаш чак от Шотландия, за да ми искаш пари… значи времето е лошо — рече Карл и долови кикотене в отговора на дъщеря си.

— Толкова си подозрителен, татко.

— Професионално изкривяване, любов моя. Както и да е, стига предисловия. Как се справяш?

— Много добре, татко.

— Надявам се, че държиш тези шотландци под око. Хиляди пъти съм ти казвал, че нямам доверие на мъж, който носи пола — отвърна Карл и се почеса по носа.

— Това е отвратително.

— Но е вярно.

— Не говоря за шотландците, татко. Говоря за бъркането в носа.

— Не си бъркам в… как, по дяволите…?

Карл веднага свали краката си от масата и се изправи. Усмихнатото лице на Кейти го гледаше през прозореца на кантората. Махаше му.

Преди Карл да успее да помръдне, Наоми вече тичаше към вратата. Няколко секунди по-късно Кейти стоеше на прага. Тя веднага се хвърли в прегръдките на баща си, напълно пренебрегвайки Наоми.

— Защо не ми каза, че ще си идваш? Щях да направя торта — усмихна се Карл и целуна дъщеря си по главата.

— Исках да те изненадам — рече Кейти и го стисна още по-силно. — Изненадан ли си?

Карл си помисли, че тази силна, емоционална прегръдка беше по-скоро за Наоми, отколкото за него.

— Много приятно при това. Каза ли здрасти на Наоми?

— Искаш ли двамата да отскочим до „Склада на Ник“? — предложи Кейти, напълно пренебрегвайки въпроса му.

— Не съм ходила там от повече от година.

— ОК — съгласи се Карл. — Наоми? Гладна ли си?

Лицето на Кейти се вкамени.

— Не, мерси — отвърна Наоми хладно.

— ОК… няма да се бавя много.

Наоми седна пред компютъра, без да му отговори.

 

 

Пред „Склада на Ник“ Карл и Кейти почти се блъснаха в група жонгльори, яхнали миниатюрни триколки. Зад тях подтичваха шестима шарени клоуни, които бибиткаха с носовете си и замеряха минувачите с гъби с формата на различни животни.

— Клоуни. Винаги са ме плашели. Като фашисти са с тези островърхи шапки — каза Карл с презрение. — Трябва да ги наричат ку-клукс-клоуни.

— Не бъди такъв, татко — рече Кейти и се усмихна. — Бях забравила, че циркът е в Белфаст тази седмица. Помниш ли как ме водеше, когато бях малка?

— Ти още си малка. Дори когато станеш на шестдесет, пак ще си малка за мен. Никога не забравяй това.

— Това е смущаващо.

— Не, това е да си родител.

— Толкова клоуни — каза Кейти и поклати глава. — Никога не съм виждала толкова много на едно място.

— В този град е пълно с клоуни — обади се Карл и една гъба с формата на носорог го цапна право в лицето.

— Страхотни са. Правят града да изглежда като метрополис.

— Метрополис е градът, където живее Супермен. Тук имаме клоуни. Цяла седмица, само клоуни. Сигурно не знаят, че в Стормонт^[1] имаме постоянен цирк.

Влязоха в „Склада на Ник“ и Карл поведе дъщеря си към любимото си място до прозореца. Оттам виждаше кантората, която бе малко по-надолу по улицата. Представи си как Наоми работи на компютъра. Почувства ужасна болка в стомаха си.

— Това бе много грубо от твоя страна, Кейти. В кантората — каза Карл и дръпна стола, за да може дъщеря му да седне.

— Не знам за какво говориш — обяви Кейти, а на лицето й цъфна полуусмивка.

— Знаеш много добре за какво говоря. Не трябваше да пренебрегваш Наоми по този начин.

— Наоми? О, така ли се казваше? Грозна е. Какво виждаш в нея?

— Не бъди умница.

— Не я харесвам.

— Никой не те задължава, но не бъди груба. Сега ми кажи защо не ме информира, че се връщаш вкъщи за лятото.

— Не се връщам вкъщи за лятото.

— Какво означава това?

— Връщам се завинаги, татко. Най-накрая се прехвърлих в „Куинс“.

— О, Кейти! Това е страхотно! — отвърна Карл развълнувано, пресегна се и стисна ръката на Кейти, след което я целуна по бузата. — Чакай малко. Защо съм толкова щастлив? Това означава, че ще съм ти подръка всеки път, когато ти дотрябват пари. Просто няма как да спечеля!

Кейти отметна глава назад и се засмя и за първи път Карл осъзна, че тя се бе превърнала в една много красива млада жена. Щеше да разбива мъжки сърца, точно като майка си.

— В понеделник е рожденият ден на мама — рече Кейти с блеснали очи.

— И?

— Искам да я изненадаме. Хайде да я заведем в „Орела“. Знаеш, че обожава този ресторант.

Да я заведем в „Орела“. В главата на Карл влетя ужасен спомен с участието на бившата му съпруга Лин. Беше се върнал неочаквано рано от пътуване по работа до Дъблин и бе заварил непознат гол мъж в леглото си.

— Мамка му — изруга голият непознат, потупвайки нервно по чаршафа с пръсти.

На Карл му трябваше цяла секунда, за да осъзнае, че непознатият потупва по главата на жена му под чаршафа, отчаяно опитвайки се да привлече вниманието й. Трябваха му още няколко секунди, за да осъзнае, че непознатият беше жена.

Главата на Лин бавно изплува изпод чаршафа, областта около устата й бе влажна от вагиналните сокове. Тя бе правила кунилингус или дишане уста във вагина, както се бе изразил Карл няколко пиянски дни по-късно.

— Ти не би трябвало да си тук — прошепна Лин пресипнало и избърса устата си.

— А ти не би трябвало да си там — отвърна Карл с равен глас, все още в шок, след което се обърна и понечи да си тръгне.

— Карл, моля те… моля те, позволи ми да ти обясня…

— Няма какво да обясняваш. Аз се махам. А ти си дояж.

— Копеле такова! — изкрещя Лин и скочи от леглото. На кръста й имаше препаска със закачен за нея заплашително голям изкуствен пенис. — Копеле такова!

— Татко? Слушаш ли ме? — попита Кейти и го изтръгна от мъчителния спомен.

— Съжалявам, Кейти, но не възнамерявам да се сдобря с майка ти, ако това си планирала.

— Не мога да повярвам, че си готов да хвърлиш на вятъра двадесет години брак заради целувка от старо гадже.

— Старо…? Какво старо гадже?

— Мама ми каза. Някакъв стар приятел от детинство я целунал и точно тогава ти си ги заварил. Тя признава, че целувката била по-продължителна, отколкото трябвало, но за това обвинява джина и тоника.

— Така ли? Просто една целувка? Колко оригинално.

— Тя ме увери, че няма да погледне друг мъж до края на живота си, татко.

— Вярвам й за това.

— Е?

— Кейти, знам колко много ще те зарадва това, ако двамата с майка ти отново се съберем, но няма как да се случи, любов моя.

— Заради нея е, нали? Онази с гадното име. Зарязал си мама, защото новото ти момиче е много по-младо. Заради това е, нали?

Карл долови остра нотка в гласа на Кейти.

— Не, не е това, Кейти. Тя не е просто новото ми момиче. Не е ли възможно твоят старец да е малко по-сложна личност, отколкото си представяш? Радвай се, че открих човек, когото много обичам и който много обича мен.

— Не мога да повярвам! Предпочиташ тази… тази секретарка пред мама и пред моите чувства?

Кейти почти викаше.

— Успокой се, Кейти. Моля те.

— Не можеш да я обичаш!

— Би ли се успокоила за една…

Кейти избута масата назад, изправи се, грабна якето си и изхвърча от „Склада на Ник“, почти отнасяйки келнера.

— Кейти! — извика Карл и хукна след нея.

— Докато си с тази жена, ти не си мой баща! — изкрещя тя и изчезна в тълпата от любопитни зрители, клоуни и жонгльори.