Сам Милър
Тъмното място (10)

Девета глава

„Предпочитам жени с минало. Поне са забавни събеседници.“

Оскар Уайлд, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“

Много хора считаха, че „Били Холидей“ е най-добрият бар за гейове и транссексуални хора в Белфаст. Мястото буквално жужеше, когато Карл и Наоми влязоха, минавайки покрай надписа до вратата, който гласеше: „Не става дума само за една приятна вечер. Ще направим така, че дупката ти да засмъди.“

На сцената се кълчеше жена, която страшно много приличаше на Фреди Меркюри, бе облечена в плътно прилепнали черни кожени панталони и пееше с помощта на стържещо пронизителна машина караоке. Пот бликаше от всяка пора на мускулестото й тяло, а тя се люшкаше съблазнително и прокарваше микрофона по вътрешната страна на бедрата си. Изкуственият мустак, залепен над дебелите й устни, бе единственото нещо, което изглеждаше истинско.

До нея на сцената се чекнеше плешив мъж, покрит с татуировки, който свиреше на въздушна китара, а лицето му изразяваше смесица от болка, мъка и екстаз.

— Наоми! Карл! Тук съм, милички! — прозвуча глас от един тъмен ъгъл.

— Ивана! — възкликна Наоми, ухили се и махна възторжено. Карл бе доста по-сдържан.

— Не мислех, че ще дойдете, Наоми — обяви Ивана и я разцелува щедро по бузите.

— Нямаше да го пропуснем за нищо на света, Ивана — отвърна Наоми и й връчи подаръка в малка кутия.

— О, прекрасни хора. Не трябваше — възхити се Ивана.

— И аз това й казах, Ивана — обади се Карл и се шляпна по ръката с руло от плакати.

— Не го слушай, Ивана — каза Наоми. — Знаеш какъв е.

— За щастие, скъпа, не знам. А и не искам да знам — отвърна Ивана и разопакова подаръка. — О! Наоми… това е твърде много… красиво е.

В отворената кутия лежеше малко златно колие с голяма перла.

— Ето. Дай да ти го сложа — предложи Наоми и окачи колието на врата на Ивана. — О, Ивана, толкова ти подхожда.

— Красиво е, скъпа. Благодаря ти… и на двамата.

— Водка с портокалов сок, Ивана? — предложи Карл, когато един сервитьор, облечен в нищо друго освен прашки от леопардова кожа и бананов пакет, цъфна до тяхната маса и застана заплашително близо до лицето на Карл.

— Голяма — отговори Ивана и намигна на сервитьора. — Винаги предпочитам големите неща.

— Голяма водка с портокалов сок, „Бакарди“ и кола и едно мажо „Хенеси“, моля — рече Карл, натъртвайки на думата „мажо“ и опитвайки се да не гледа към полуголия млад мъж. — Уау. Тази певица има страхотни пушки. Изобщо не й трябва микрофон.

— Извратената Мъкери? — рече Ивана, като всяка дума бе пропита с киселина. — Тя и нейната дружка Бен Гей цяла вечер изнасилват караокето и ми причиняват главоболие. Извратената не е спряла да вади песни от гъза си и се опитва да пее. Хайде, стига толкова! Чувате ли ме? Дайте възможност на някой друг да ползва караокето.

Бен Гей вдигна предизвикателно невидимата китара и започна да свири със зъби като бобър, дъвчещ невидимо парче дърво.

— Какво й е влязло в гъза на старата кралица майка? — провикна се Извратената и присъстващите се разсмяха.

— Не си ти във всеки случай! — отвърна й веднага Ивана.

Бен Гей се плъзна по сцената на колене, като по пътя събори Извратената и караоке машината, а главата му се приземи между краката на неговата партньорка.

— Не сте ли на обратно? — извика Ивана.

— О, Ивана — изхили се Наоми.

— Заслужи си го. Извратената е невероятна скръндза, а ако има нещо, което мразя, то това са скръндзите — отвърна Ивана. — Толкова е стисната, че е искала пари от децата си за млякото, което са изкърмили.

Дори Карл се ухили на това.

— А що се отнася до Бен Гей… просто не питай! Той е близнак. Веднъж отидох на среща с двамата, просто за да видя дали пишките им са еднакви.

Карл се сви сякаш го бяха зашлевили. Изведнъж подмишниците му се изпотиха. Прииска му се полуголият Тарзан да побърза с питиетата.

— Колко си жестока, Ивана! — изкикоти се Наоми. — Бяха ли еднакви?

— Абсолютно. До последната синя вена, скъпа!

Наоми избухна в смях.

— Къде се изгуби този сервитьор? — попита Карл, опитвайки се да привлече вниманието на Наоми.

Но Ивана бе набрала скорост и не му позволи да я спре.

— Знаете ли какво казала майката на Фреди Меркюри, когато спускали ковчега му в студената земя?

— Не знам — отвърна кикотещата се Наоми и сви рамене.

— Това е най-чистата дупка, в която някога е влизал!

— О, Ивана! Това не е смешно — каза Наоми, която вече дори не се усмихваше. — Не бива да се подиграваш с мъртвите.

— Права си. Разбира се, че си права, скъпа — разкая се Ивана. — Евтина шега, за която се извинявам. Всъщност винаги съм обожавала Фреди.

За радост на Карл сервитьорът се върна и тропна питиетата им на масата. Карл остави на Наоми да се занимава с бакшиша, най-вече защото не знаеше къде точно трябваше да го пъхне.

— Дали собственикът ще има нещо против да залепя един плакат на стената? — попита Карл и отпи от дългоочакваното си „Хенеси“.

— Плакат? Зависи, предполагам — отвърна Ивана и си сръбна от водката с портокалов сок. — Какво има на него?

Карл разви тестето от малки плакати с лика на Мартина Ферис. Тъжното лице на младото момиче изглеждаше още по-измъчено уголемено.

— Тази сутрин направих около сто плаката с надеждата местните барове и кафенета да ми позволят да ги залепя на място, където могат да ги видят максимален брой хора. Името й е Мартина Ферис. Изчезнала е преди почти месец.

— Горкото създание — промълви Ивана, гласът й бе сведен до шепот. — Изглежда толкова тъжна.

Наоми кимна в съгласие.

— Видяна е за последен път в района на площад „Къстъм Хаус“ — продължи Карл. — Последният й постоянен адрес…

— Ивана? — прекъсна го Наоми. — Добре ли си? Изведнъж пребледня.

— Какво? О! Не, добре съм, скъпа. Сигурно е от портокаловия сок във водката. Има странен вкус. Това е всичко… — Ивана избута питието настрани. — Никога не използват прясно изцеден сок в този бар.

— Този коментар може да бъде разбран по повече от един начин, Ивана — обади се Карл и на лицето му грейна лукава усмивчица.

— Много умно, Карл — сопна му се Наоми.

— ОК, признавам. Това си беше безвкусно. Искаш ли да ти поръчам още една, Ивана? — попита Карл, без да е сигурен колко пари са останали в изтънелия му портфейл.

— Не… не, мисля, че пих достатъчно. И без това не съм спряла да пия от късния следобед. Време е за малко почивка. Дай ми един от плакатите. Ще се погрижа да го изложат на видно място. — Ивана се изправи и прегърна Наоми. — Благодаря ти за това, че направи този рожден ден специален, Наоми. Благодаря и на двама ви. Ще ви видя през седмицата. Лека нощ.

Наоми изчака приятелката си да излезе от бара, преди да попита Карл:

— Какво мислиш за това? Когато видя плаката със снимката на Мартина, Ивана изведнъж стана много тъжна, нали?

Карл кимна. Мислите му се движеха в същата посока, но бяха по-мрачни.