Сам Милър
Тъмното място (32)

Тридесет и първа глава

„Капката камък дълбае…“

Овидий, „Писма от Черно море“

На следващата сутрин телефонът на Карл започна да звъни и го събуди.

— Шибан диван… вратът ми сякаш е счупен… — изстена той и се раздвижи сковано.

С подпухнали от съня очи той погледна часовника. 6:30 сутринта.

— Кой, по дяволите…

Провери номера на екрана. Телефона не го разпознаваше. Главата му започна да пулсира от снощното самосъжалително напиване. Устата му беше пресъхнала.

Долепи телефона до ухото си и прошепна:

— Ало?

— Карл?

Женски глас. Напрегнат. Неуверен.

— Да? — каза той. Гласът му се стори познат, но не беше сто процента сигурен. — Кой е?

— Лин — отвърна неговата бивша.

— Лин? Виж, ако звъниш за пари, можеш да…

— Кейти с теб ли е?

Нещо в гласа й накара Карл бързо да издуха паяжините от главата си.

— Кейти…? Не… не, не е тук. Защо? Какво е станало?

Карл се изправи и седна на края на дивана.

— Снощи не се върна вкъщи. Вчера, преди да тръгне, ми каза, че иска да те изненада в кантората. Дойде ли?

— Да… отидохме до „Склада на Ник“, за да хапнем — рече той, но после си спомни и се поправи. — Ами всъщност… така и не ядохме.

— Какво имаш предвид?

Карл почувства как лицето му поруменява.

— Ами… не успяхме да си поръчаме. Имахме малко… скарване. Тя си тръгна сърдита.

— Копеле такова! Дошла е чак от Шотландия, за да те види и да ти съобщи страхотна новина, а ти си се скарал с нея? — Какво ти става, по дяволите?

— Спести ми престореното възмущение, ако обичаш! — извика Карл, скочи на крака и започна да крачи нервно по килима.

— Да не би да сте се скарали заради На-омм-и? — попита Лин, използвайки своя най-влудяващо снизходителен глас. — Дъщеря ти броди сама по улиците на Белфаст, а на теб ти пука само за На-омм-и.

— От всичкото това викане няма никаква полза. Кейти очевидно е отишла да спи при някой свой приятел. Сега ще им се обадя, веднага след като затвориш голямата си уста и този разговор приключи.

— Така ли? Кажи ми името на един неин приятел, Карл. Хайде. Шокирай ме с познанията си за дъщеря ни.

Лицето на Карл изведнъж пламна.

— Аз…

— Безполезно лайно такова! Дори не знаеш името на един приятел на дъщеря си. Но пък съм сигурна, че знаеш имената на всички приятели на На-омм-и.

— Успокой се, Лин. Просто се…

— Намери Кейти, копеле такова! Просто я намери.