Пол Андерсън
Последният бастион (6)

3.

База данни

Контролът от Световната федеративна метеорологична служба беше ограничен върху времето, а не върху климата. За Северозападния интеграт бяха по-обичайни дъждове и облаци, отколкото ясни небеса. Земята като цяло беше тотално променена. Все пак продължилите цяла седмица дъждове бяха отстъпили за известно време пред ярката слънчева светлина, на която Енрике Саир в момента се наслаждаваше.

Местната сграда на Полицията за сигурност беше по-скоро обширна и дълбока, отколкото висока — истинска крепост. Въпреки това гледката от покрива й наподобяваше гледката от флитера му, преди да се приземи. Когато излезе от него, яростният вятър се хвърли насреща и запищя в ушите му. Миришеше на солена вода със слаб привкус на химикали и озон от включените двигатели. Сред воя му се долавяха шумовете на уличното движение, тътенът на океана, писъците на прелитащите чайки и ревът на проблясващи летателни апарати. Пред него се извисяваше градът със своите улици, мостове, еднорелсови линии, димаксиони и други по-миниатюрни постройки чак до горделиво извисените кули. Биопространствата блещукаха в наситено зелено. Макар напоследък да бяха поддържани немарливо, природата властваше със своите тревни площи и фиданки. Малко по-надалеч грееше среброто на залива Елиът, в който сега имаше по-малко кораби и платноходки. Зад сградите на далечния квартал на фона на синьото небе се извисяваха покритите със сняг върхове на Каскадата.

На Саир му беше ясно защо Енсън Гътри беше разположил Северноамериканската си дирекция тъкмо тук. Беше роден и отрасъл в Порт Анжелис, на Пролива — недалеч от планините и горите на Олимпийския полуостров. Лишената от плът програма явно беше изпитала носталгия. Саир погледна бегло сградата на „Метеор“. Извисяваше се върху хълма Кралица Ана с очертания на излитащ космически кораб — надменно по-високо от неговата. Но сега и на нейния стълб се развяваше флагът на вечността.

Охраната му отдаде чест, когато излезе от флитера. Той отговори на поздравите. Мъжете бяха най-вече от церемониала, допълнение към роботизираните монитори и оръжия, но спазването на церемонията беше от съществено значение. Самият Ксуан беше признал, че човечеството до голяма степен си остава подвластно на инстинктите и емоциите. Дресирането на мозъчния ствол и лимбичната система в услуга на главния мозък беше работа за поколения занапред.

Саир беше напреднал задоволително в умението да приема и да не се безпокои, че не е особено внушителен физически — нисък, мършав мъж с остри черти, сплескана брадичка и руса коса на редки кичури около кръглата му глава. Беше отказал да си направи корекции, освен за късогледството и предразположеността към стомашни язви. Униформата му беше семпла и почти не се различаваше от тази на обикновените офицери. Всъщност делата му бяха причината за спечеленото уважение.

Влезе в асансьора и се спусна в офиса, който си беше присвоил. Служителите скочиха на крака и отдадоха чест. Той прекоси с енергична крачка помещението и се уедини в стаята в дъното. Седна на бюрото и телефонира в лабораторията. Свързаха го светкавично с Кларис Йошикава.

— Сър!

— Готова ли е новата програма? — попита Саир.

— Да, сър — отговори шефът на техниците, която беше извикал от Централното командване във Футуро. — Правихме тестове цяла нощ.

Върху лицето й се четеше нещо повече от изтощение.

Стимулантите и тонизаторите вършеха работа само до един момент, а Саир беше подложил екипа на безмилостно натоварване от момента на пристигането им.

— Справихте ли се най-после?

В сдържания й отговор долови граничещо с гняв раздразнение:

— Сър, отлично знаете, че разполагаме с един-единствен детайл от хардуера на Гътри. Всичко, което можем, е да направим копия на софтуера, да ги преработим и проверим по ограничени способи, след което да ги вложим в този единствен компютър и те да дойдат в съзнание.

— Докато се занимавате с това — отговори Саир — кажете ми кой месец сме.

Върху непоколебимото й изражение премина мимолетна уплаха.

— Аз… много съжалявам, сър. Не се сетих. Уморена съм до смърт.

Саир се усмихна.

— Знам. Работите от доста време като машини. Не се притеснявайте, досиетата ще регистрират вашата лоялност. Вероятно аз самият съм пренапрегнат. Това е изключително важно, изключително спешно.

Той долови прозвучалото облекчение:

— Gracias, сър. Надявам се, че този път успяхме и няма да ломоти нечленоразделно и неразбрано.

— Ще проверим.

Йошикава облиза с език изсъхналите си устни.

— Сам разбирате, сър, че дори да изглежда наред, не можем да бъдем напълно сигурни. Извинете, че ще повторя нещо елементарно, но психомедицината все още не е точна наука. Жив човек, на когото се прилага идеационно възстановяване, все още може да ни изненада понякога. В случая се опитваме да направим с копие. Не разполагаме с почти никакъв подобен опит.

Саир на свой ред облиза устните си.

— Наистина сте изтощена. Няма какво да говорим. Както и да се развият нещата днес, на вас и екипа ще ви бъдат предоставени… ммм… двайсет и четири часа дълбок сън и двайсет и четири часа възстановително лечение. Но преди това продължете още два-три часа. В състояние ли сте?

— Разбира се, сър — отговори неочаквано бодро Йошикава. — Ние също нямаме търпение да разберем резултата. Стараем се в името на Преобразяването.

Саир очерта с пръст знака на вечността.

— Заради това. — Той се приведе напред. — Що се отнася до несигурността, напълно съм наясно с нея не само защото ме предупредихте от самото начало. Ако новият Гътри се окаже задоволителен, правителството ще продължи нататък с него. Моето задължение ще бъде да го наблюдавам внимателно, както се налага при важни персони, чиято лоялност не е безспорна. Ако ни се стори, че се отклонява, с наказания ще го върнем в правия път, както и с награди за добро поведение. С малко късмет и при тази скорост на компютъра много скоро ще заличим остатъците от непокорство в него.

От думите му беше ясно, че не разкрива никаква тайна, независимо че Йошикава и хората й не бяха подробно осведомени за плановете на властниците. Да внедриш в самосъзнаваща се програма виртуален ад или виртуален рай би било технически по-просто, отколкото да го направиш за създание от плът и кръв. Номерът беше да откриеш какво причинява ужас и екстаз конкретно в този случай. Кариерата на Саир го беше квалифицирала да открива подобни неща.

— Впоследствие — добави той — ще се наложи да го оставим да продължи сам, но дотогава трябва да сме напълно сигурни в него.

— Muy bien, сър — отвърна Йошикава. — Да пристъпим ли веднага към размяната?

— Не предприемайте нищо — разпореди Саир. — Искам предварителна лична сесия с него, какъвто е в момента. Ще ви се обадя, когато съм готов.

Той излезе от офиса и се отправи към нивото на лабораторията. Докато крачеше по коридорите, наоколо се носеха жужене и щракане от всевъзможни дейности. По-голяма част от работата вършеха машини. Пристигаха доклади за подозрителни дейности, изразяване на неприемливи идеи, еди-кой си гражданин изпаднал от регистрите, от време на време данни за престъпление, което според гражданската полиция имаше политически мотиви, запитвания от други командни пунктове из целия Съюз, информация от чужбина, свързана с проблемите по сигурността. Компютрите сравняваха, сканираха, възстановяваха, съотнасяха, определяха коя информация на кого да бъде предоставена. Независимо от това пред пултовете седяха множество служители или пренасяха материали от една стая в друга. Окончателната преценка все още беше задължение на хората.

Много скоро нямаше да е така. Саир често съжаляваше, че напоследък северноамериканците нямат никакъв напредък в областта на изкуствения интелект. Но когато правителството твърдеше, че съзнанието е алгоритмично — тъй като тъкмо това беше казал Ксуан — а учените, които бяха на друго мнение, си навличаха неприятности…

Саир беше привеждал доводи в тяхна подкрепа. Позицията, която заемаше, му го позволяваше. Квантовомеханичният неалгоритмичен подход не е непременно пагубен, настояваше той, когато обстоятелствата го позволяват. Просто трябваше да се прилага внимателно. Ако това се съблюдава, великите прозрения на Ксуан ще станат неоспорими.

Саир присви рамене. Всичко, което се вършеше в Европа и на Луната, потвърждаваше становищата му. Доктрините трябваше да се приспособят към реалността. И да се отчете какви възможности много скоро щяха да са на разположение за обновяването на ксуанизма чрез придвижването му със светлинни години към Преобразяването. Не атрофиране и изчезване на човечеството, а неговият апотеоз в съюз с мислещата машина — защото мисълта се беше оказала от по-неуловимо естество, отколкото предвиждаха кибернетиците, но все пак си оставаше поредица от физически процеси.

Доказа го Енсън Гътри. Саир ускори крачка.

По средата на един коридор при появяването му двама пазачи застанаха мирно със зашеметяващите си оръжия при гърди. Пистолетите бяха напъхани в кобурите им. Зад тях имаше празни стаи и тишина. Неговият екип се беше настанил в психолабораторията. Това затрудняваше северозападния екип, но те можеха да отнесат всеки възникнал проблем за разглеждане другаде. В съответствие с неумолимите съображения за секретност Саир беше разпоредил Гътри да бъде преместен само от сградата на „Метеор“ дотук. Една затворена врата показваше къде го очакват Йошикава и подчинените й. Саир продължи нататък. Близо до дъното на коридора подаде сигнал да се отвори друга врата и влезе в малка, почти гола стая без прозорци.

Кутията върху масата насочи очните си стълбчета към него.

— Алфа — приветства го Саир с официалния авантистки поздрав.

Както би могло да се очаква, Гътри не отговори „Омега“, а само измърмори нещо.

Саир продължи със спокоен тон:

— Враждебността е проява на глупост, както знаеш. Предполагах, че поне отегчението ще те направи по-общителен.

— Моите мисли и спомени ми правят компания — отговори копието и добави: — Когато не съм ниско активен.

— Това състояние представлява интерес за мен — отбеляза Саир. — Еквивалент на съня, но никой от твоя вид досега не е обяснил подробно какво точно… представлява.

— Не бих могъл да обясня пито една подробност по въпроса какво е да си копие — отговори Гътри. — Не бих се опитал да го направя за теб.

— Наслаждаваш ли се на състоянието си, или не ти допада?

Гътри остана безмълвен. Загубил за миг самообладание, Саир усети да го побиват тръпки при въпроса какво точно беше това пред него. Бяха го направили хора и техните машини. Дали проумяваха готовия резултат? И щяха ли да го проумеят някога?

Като цяло изглеждаше съвсем научно. От гледна точка на теоретичните знания и технологичните възможности дадена личност можеше да се копира, да се въведе в софтуера на невронна мрежа, която от своя страна да състави уникалния мозък, носител на индивидуалността. Наистина процесът беше бавен, сложен, скъп, несъвършен. Това не беше абсолютно сканиране, а само проникване на легионите специални молекули, докарани от кръвния ток и церебрално-гръбначната течност, за да осъществят преглед „клетка по клетка“, докато субектът лежи в полубезсъзнание под електрофазиране. Следваха резонансите с външните полета за припокриване на данните. След това зареждането от хирперкомпютри за тяхното интерпретиране и подреждане. Междувременно манипулация за освобождаване на субекта и възвръщането му в нормално състояние. Конструиране, тестване, корекция, повторна проверка. И накрая програмиране, копиране, съпоставяне, скициране, вдъхване на съзнанието му. Копието имаше своите спомени, наклонности, убеждения, предразсъдъци, надежди, възгледи, начин на мислене, цялостно самосъзнание. Но не беше личност от плът и кръв. Би трябвало да е разгадаемо като всяко друго човешко творение. А също така и управляемо.

Но всичко, което се говореше за киберкопията, доказваше обратното.

А и кое изобщо беше управляемо?

Саир овладя потръпването. Каза си, че е преуморен, пренапрегнат. Възвърна самообладанието си и заговори спокойно:

— Виж какво, правя последен опит да се държа приятелски. Разполагаш ли с достатъчно разум, за да го осъзнаеш? Дълго време си бил в безпаметство, а актуализациите, които получи след това, са само аудио-визуални. Чудя се дали си даваш сметка колко голяма отстъпка е тази моя визита.

— Знам, че си шеф на Полицията за сигурност и следователно ex officio^[1] си член на Консултативния синод, който тихомълком разпорежда на законодателната власт какви закони да приема, на съдебната власт — какви присъди да издава и на изпълнителната власт — какво да прави. — Гътри не изглеждаше особено впечатлен. — Знам също така, че не сте нищо особено в исторически аспект. Такива като вас изскачат като пришки отново и отново.

Саир не успя да овладее гневния гърч и поруменя.

— Демонстрираш невежество — отсече той. — Уникални, решителни, необратими събития действително се случват. Пожар. Земеделие. Научният метод, Ксуан Зинг и неговата система.

— И за този вече съм чувал.

— Не си! Кой друг направи точен анализ на динамиката на общественото развитие? Науката — не вещери или знахари, — науката унищожи едрата шарка, СПИН, сърдечните заболявалия, рака. Възможно ли е нещо друго, освен науката, да унищожи несправедливостта, разточителността, алиенацията, насилието и всички ужаси, които хората сами си причиняват? Ако си беше направил труда да изучиш математиката на Ксуан…

Саир внезапно млъкна. Беше нелепо да проповядва по този начин на една програма, в кутия. Да, явно имаше нужда от почивка и възстановяване.

Но идеята го завладя, както често се случваше, въодушеви го, ободри го и извиси духа му. Не твърдеше, че той самият е осъзнал или овладял всички аспекти на колосалното постижение. Минимален брой интелекти постигаха подобни висоти. Дори Ксуан благодарение на десетилетни усилия беше черпил изобилна информация от компютърните ресурси на Академичния интернет и признаваше заслугите на предишни мислители. Такива като Саир трябваше да разчитат на знанията, които получаваха в училищата, и после да ги задълбочават до известна степен с лекции и недотам популярни съчинения. Все пак можеше да оцени уместността на всичко това — еднозначната същност на процесите, валидни за китайската династия Хан и за Римската империя, за исляма и за каодаизма^[2], за хронометрията и за висшата математика. Подобни аргументи можеха да го убедят, че от гледна точка на съвременните информационни постижения пазарната икономика е отживелица с нейната неефикасност и несправедливост. Той беше в състояние да се въодушеви от перспективата за изграждане и утвърждаване на добре планирани условия, които да гарантират на обществото възможността да се развива към един разумен порядък, така както изстреляният в точна орбита космически апарат трябва да преодолее многобройни променливи сили по своята траектория към желаната цел.

Мимолетно и не за първи път той осъзна, че всъщност не някое от тези безспорно доказани твърдения го правеше убеден авантист. Беше логическо non sequitur^[3] — проницателност може би, следователно нерационално. Но методът на Ксуан допускаше нерационалността, ирационалността и хаоса на нелинейните системи. Те бяха могъщи елементи в курса на събитията и неговият разум изцяло се съобразяваше с тях. Онова, което беше грабнало въображението на Саир, беше послесловът на Ксуан — мислителят най-после просто разсъждаваше, пророкът вече не предричаше, а си представяше. Той приемаше, че нито един жив човек в несъвършено и ограничено настояще не може да предвиди какво ще се случи в едно бъдеще, приближило се до съвършенството и отстранило ограниченията. И все пак човек се осмеляваше да погледне напред, както вече се бяха осмелявали онези от деветнайсети и двайсети век. Те бяха видели смътно, а Ксуан по-ясно, Преобразяването — след хиляда години, след милион? — и то на свой ред може би беше само начало: целият космос, произлязъл от сляпата материя, за да достигне до чистия разум…

Гласът на Гътри внезапно прекъсна разсъжденията му.

— Учил съм математика. — Това не беше изричано досега въпреки интензивността на разпитите. — Все пак с всеки изминал ден доктрината печелеше все повече привърженици. Вашата авантистка асоциация се превръщаше в политическа сила, с която трябва да се съобразяваш и най-вече благодарение на полувярващите масите решиха, че учението заслужава да бъде подкрепено, след като всички заявяваха, че е обективно и научно, нали? По-добре беше сам да се уверя.

Така че извиках един специалист по логика да ми помогне и двамата се заловихме с психо-тензорните матрици, лао-хю фактора, количествените проучвания, за да получа достатъчно ясна представа за този фантазьор. Накрая реших, че времето ми е далеч по-ценно, ако не се занимавам с всичко това.

— Което доказва, че не си разбрал нищо — отсече Саир. — Никога ли не си се запитвал защо тези идеи са твърде привлекателни за толкова много хора?

— Разбира се, че се запитах, и стигнах до обичайните причини. О, да, светът беше в тежко състояние, неизбежна последица от Обновлението, джихада и всички останали бесове, които беше преживял. Тази страна никога не е била по-зле, но помнеше по-добри дни от другите, което беше причина хората да имат усещането, че най-много са пострадали. Ксуан беше направил някои повече или по-малко точни предсказания и беше дал някои предписания, които не бяха напълно абсурдни. Северноамериканците винаги са ставали жертви на проповедници. Достатъчно от тях се хванаха на въдицата на ксуанизма — бих казал, на постоянно повтаряните му лозунги — за да бъде избрана вашата банда, независимо от методите ви. Последните полусвободни избори, проведени в тази страна.

— Глупости! Обществото видя какво се случва.

— Да, някои положителни неща. Предимно показни — жилища, предоставяне на земя, универсално генетично планиране и т.н., и т.н. Нищо, за което не бих се сетил самият аз въз основа на здравия разум и познанията ми за хората.

— Не е вярно. По същия начин би могъл да твърдиш, че Айнщайн не е измислил нищо, за което не би се сетил сам.

— Случаят е съвършено различен. Всеобщата относителност беше нещо ново. Тя изясняваше твърде много реални явления. По същество — с точен език и уравнения. Ксуанизмът си остава същата колективистична шарлатания, проповядвана през последните две-три хилядолетия отново и отново. Дори по-дълго, обзалагам се.

— Не. За първи път разполагаме с теория, която изяснява фактите на историята.

— Някои факти. Астрологията и плоската Земя също изясняват някои факти. Останалата част от ксуанизма е полезна точно колкото тях. И гибелна колкото тях. Какво точно постигна Съюзът под управлението на авантистите? Къде точно ви отведоха всичките ви преструктурирания, преразпределения и преориентация, ако не още по-дълбоко в тресавището? Някога някой каза, че когато фанатикът престане да вижда преследваната цел, удвоява усилията си. А вашата цел никога не е била научнообоснована. Тя е религиозна. Ексцентрично религиозна. Защо вашият властови елит не се нарича борд или съвет, а синод? Любопитно съвпадение, а? Колкото до вашите блянове за световен разум, който един ден ще обхване цялата вселена…

— Bastantel^[4] — извика Саир. — Не съм дошъл тук да слушам невежествените ти проповеди.

— Не, ти си интелектуалец — отвърна с насмешка Гътри. — Ти вярваш в свободния обмен на идеи.

— Само с такива, които притежават способността да разсъждават трезво.

— Да, предполагам, че съм антиинтелектуалец. И винаги съм бил такъв. Чуй ме. Роден съм през 1970 г., когато младите интелектуалци вилнееха из университетите. Възхищаваха се от Мао и Кастро, както предишните поколения се възхищаваха от Сталин. След това станаха дипломирани университетски преподаватели и аз бях доволен, че не ходя на училище. Техните наследници подготвиха и наложиха с акламации Обновлението, защото щеше да спаси околната среда и да пречисти обществото. Но вие сте нещо различно. Със сигурност.

Саир няколко пъти пое дълбоко въздух. Постепенно ръцете му престанаха да треперят.

— Изцяло в миналото ли си затворен? Дойдох да ти предоставя една последна възможност. Не ме лишавай от нея.

— Защо, какво би искал да направиш?

— Да те запазя. Нуждаем се от твоя хардуер, както е създаден по поръчка, но с течение на времето можем да разполагаме с друг агрегат за теб. Предполагам, че тогава ще можем да разговаряме. Не непременно да спорим, а да беседваме. Преживял си толкова много, че самият ти си значителна част от историята. Аз и колегите ми — учени, теоретици — сме крайно заинтригувани. — Саир направи пауза. — Може би ти също. На това се надявах.

— Когато предишният ми Аз беше млад — отговори Гътри — обичаше да спори с предани последователи върху значими каузи. Постепенно установи, че в същността си всички фанатици са еднакви. Саир, ти си досадник. Освен това си бърборко и в сериозна степен садист, но преди всичко досадник. Пощади ме.

Мъжът превъзмогна раздразнението си и не повиши тон.

— Замислял ли си се поне за миг какво ще се случи с теб, ако продължиш да се държиш по този начин? Като начало прекъсване на връзката.

— Какво, пак ли? — във въпроса прозвуча сарказъм.

— Bueno, така или иначе трябва да го направим. Нуждаем се от твоя хардуер за най-новата замяна, която разработихме. Ако се справя прилично, а моите техници очакват точно това, тя ще продължи в твоята мрежа. Но както вече казах, впоследствие бихме могли да направим нова за теб и ти отново ще се събудиш. Ако ми предоставиш основания да очаквам поне минимално съдействие от твоя страна. В противен случай, боя се, ще представляваш прекалено голяма потенциална заплаха. За съжаление ще ми се наложи да разпоредя да изтрият дисковете ти.

Гътри остана безмълвен.

— Забрава — добави Саир. — Несъществуване. Сякаш никога не те е имало.

— Не по-различно от това, което ще сполети всекиго.

Тонът му беше невъзмутим. Ако беше свързан с компютър с изображение, то по всяка вероятност би потрепнало.

— Освен ако има вещо след смъртта — продължи гласът. — Силно се съмнявам в това, но ако има, предполагам, че ще получа дял от него.

Действително би било твърде неприятно, ако се наложеше да бъде унищожена тази впечатляваща реликва. Вероятно би могъл да бъде сплашен, за да прояви благоразумие.

— А може и да те използваме като експериментален материал — предупреди Саир.

— Както постъпихте с цяла серия копия, които направихте от мен. — Изпитваше ли този Гътри съжаление и ужас заради тях? Ако беше така, отлично го прикриваше. — Не виждам никакъв смисъл да измъчите още един. Освен за отмъщение. Или просто за забавление. Апостолите на Ксуан не са ли над подобни емоции?

Проклетият своенравен твърдоглавец беше прав. Би било изключително трудно вече свършената работа да се запази в тайна, тъй като бяха замесени голям брой специалисти. Докато необходимостта от секретност не отпадне някой ден, всичко излишно увеличаваше опасността. Ако се разчуеше, не само щеше да бъде изложена на риск някоя операция за възможността от повратна точка, но и хаотиците щяха да се възползват за пропагандните си цели. („Виждате ли, правителството не е удовлетворено от това, което е постигнало с обикновени човешки арестанти в изправителните центрове…“).

Саир въздъхна.

— Тогава прекратяване. Ще те запазим, докато сме сигурни в новия модел, но не вярвам някога да се събудиш от това изключване. Съжалявам.

Това вече не беше съвсем вярно.

— Ето последните ми думи — обади се Гътри. — От теб зависи.

Саир премигна. Какво означаваше това? Не, нямаше да достави удоволствие на своя затворник да му задава въпроси.

Очните стълбчета се прибраха. Гътри се беше оттеглил.

Саир устоя на изкушението да му изкрещи да застане мирно и отиде до телефона.

— Ти ще направиш конверсията, Йошикава — разпореди той.

Екипът пристигна след две минути с апаратурата си. Саир застана встрани, за да наблюдава. Задачата беше елементарна — поне тази част от нея.

Йошикава развинти един горен диск и докосна комутатора под него. Без да издаде нито звук, Гътри престана да функционира. Тя отвори със сръчните си ръце кутията, освободи дисковете и ги постави настрана.

Саир наблюдаваше съсредоточено. Блещукащата и потрепваща мрежа от потоци — електрони, протони, полета — беше замряла. Застинали сред конфигурациите от атоми бяха моделите със записите на спомени, навици, наклонности, инстинкти, рефлекси… Всичко, което беше функционирало в предния мозък на живия Енсън Гътри, заедно с някои неопределени фракции на неговото древно предчовешко наследство, както и всичко, през което беше преминал призракът Гътри след прехвърлянето до сътворението на това копие, а така също и всичко, което впоследствие беше преминало през собствените сензори и мозъчни дейности на копието.

Цялата програмирана база данни се намираше в тези няколко дебели диска, сега подредени върху една поставка на масата. Хардуерът представляваше аналог на отдавна дезинтегрирания мозък, вродените потенциали, придобитите способности, преживените през размирния му живот поражения. Никакъв друг софтуер не беше съвместим с този. Всяко от малкото на брой копия, съществували някога, беше точно толкова уникално, колкото смъртния прототип.

Но организмите можеха да бъдат видоизменяни. И при програмите бе възможно благодарение на разнообразни методи, директно презаписване и допълнително наложени секвенции.

Йошикава активира новите дискове. Известно време тя и екипът й си служеха с уреди, които свързаха с кутията. Саир потрепваше в очакване. Накрая огледаха всичко, отстраниха измервателните уреди и кабелите и затвориха кутията. Йошикава отново включи веригите.

Очните стълбчета се подадоха. Саир събра цялото си самообладание. Пристъпи напред, за да застане срещу втренчения поглед. Извисен над него, той промълви:

— Гътри.

— Д-Да.

Отговорът се позабави. Лещите се завъртяха наоколо, преди да се насочат към него.

Саир се усмихна и заговори с изключителна любезност, както се говори на питомци в изправителен дом на определен етап от тяхното превъзпитание.

— Bienvenido, Енсън Гътри. Знаеш ли какво си?

— Да… знам. — Отговорът прозвуча озадачено. — Не съм… не съм свикнал… още…

— Всичко е наред. Трябваше да се очаква. Не бързай. Привикни със себе си. Ще ти бъде оказвана всякаква помощ, от каквато имаш нужда. Задавай всякакви въпроси, каквито пожелаеш. Паметта ще ти докаже, че сме напълно откровени с теб.

В последвалата тишина вентилаторът сякаш засъска неестествено високо.

— Като че ли е така — отвърна най-накрая предметът. — Чувствам се доста объркан, но мисля, че всичко ще се оправи.

— Сигурен съм. Да направим малка проверка. Какво си?

— Аз съм копие… на копие… на копие… на жив човек… Но вие сте ми вмъкнали нова информация! — Гласът отекна с неочаквана мощ. — Не бях прав. Не схващах ситуацията, нито към какво се стреми Ксуан, не напълно. Ще трябва да помисля повече за това, но…

Гласът заглъхна. И добави след цяла минута:

— Добре, Саир, съзнанието ми е променено. Ние сме съюзници. Благодаря. Струва ми се.